Определение по дело №115/2020 на Административен съд - Ямбол

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№  195/29.6.2020г. 

 

 

 

Ямболският административен съд, четвърти състав, в закрито заседание на  двадесет и девети юни две хиляди и двадесета  година в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. Стоянова

 

 

при секретаря В. Митева, разгледа докладваното от съдията  адм. д. № 115  по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 135 ал. 1 от АПК.

Депозирана е искова молба от Ж.Й.С. ***, чрез адвокат Д. Н. *** със съдебен адрес ***, срещу Военно  формирование 26030-с. Безмер, община „Тунджа“, област Ямбол, на основание чл. 272 от ЗОВСРБ и чл. 310 от ГПК, с цена на иска 30 000 лева/частичен/. Първоначално исковата молба е депозирана до Ямболски окръжен съд, който с определение № 89 от 05.05.2020г. по гр. дело № 197/2020г. е прекратил производството пред него и е изпратил делото по подсъдност на ЯАС. В мотивите си ЯОС се е позовал на т. 6 от Тълкувателно постановление № 2/2014г. от 19.05.2015г. на ОС на ГК на ВКС и първо и второ отделение на ВАС, според което делото по искове за вреди от недопускане на възстановен държавен служител да изпълнява съответната длъжност са подсъдни на административните съдилища. Другите имуществени спорове, извън глава шеста от ЗДСл, които не се основават на незаконосъобразни актове, действия или бездействия на адм. орган или длъжностни лица, се предявяват по общия исков ред пред гражданските съдилища.“

Ищецът е този, който с исковата си молба определя спорния предмет, страните и обема на търсената защита. Съответно съдът дължи произнасяне и се произнася само по предмета на делото, с който надлежно е сезиран. Освен това съдът се произнася по редовна искова молба.

В исковата молба следва да  са отразени изискуемите се от закона обстоятелства, на които се основават предявените искове, позволяващи на съда да се произнесе по заявените претенции, които следва да са ясни и конкретни.

С разпореждане № 297 от 09.06.2020г. ЯАС, четвърти състав остави исковата молба без движение, с конкретни подробни указания за отстраняване на нередовностите на същата, като съдът указа на ищеца, че с оглед цитираното тълкувателно постановление другите имуществени спорове, извън гл. шеста от ЗДСл, включително и други имуществени спорове по  чл. 173 ЗОВСРБ, но които не се основават на незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административен орган или длъжностни лица, се предявяват по общия исков ред пред гражданските съдилища.

В посочения 7 дневен срок, постъпи молба  с вх. № 1124/22.06.2020г., в която ищецът сочи, че искането му е по чл. 173 от ЗОДОВ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, алтернативно с правно основание чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ.

Видно изложеното в исковата молба, както и от приложеното към нея няма доказателства, че договорът за кадрова военна служба е прекратен. Липсва заповед за прекратяването му. Всички цитирани заповеди, издадени от командира на ВФ 26030, с. Безмер са  обявени за нищожни адм. актове. Следователно няма как ищецът да се позове на хипотезата за недопускане  до работа, с оглед цитираното тълкувателно постановление, на което се е позовал ЯОС, за да изпрати делото по подсъдност на ЯОС. В конкретния случай се касае за издаване на няколко заповеди, с които с е прекратява един и същ договор за кадрова военна служба, които заповеди са обявени за нищожни.

С оглед разпоредбата на чл. 8 ал. 3 от ЗОДОВ „Когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага“. Налице е специален закон –ЗОВСРБ-чл. 172 ал. 1, чл. 173.  Според чл. 173 от ЗОВСРБ „Военнослужещият може да предявява искове за обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, които са му причинени при или по повод изпълнение на военната служба. В този смисъл следва да се посочи и направеното от ищеца уточнение в молба вх. № 1124/22.06.2020г./, че претендира вреди във връзка с чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.

ЯАС счита, че правилно изначално исковата молба е била предявена за разглеждане пред ЯОС, тъй като се касае за искане за обезщетяване на причинени имуществени вреди при или по повод изпълнение на военната служба. Както се посочи по-горе влязъл в сила адм. акт за прекратяване на договора за военнна служба няма представен.   За прецизност съдът намира за необходимо да отбележи, че пред ЯАС е образувано адм. дело № 88 / 2020г., по което е оспорена заповед № КВ-116/17.03.2020г. на Министъра на отбраната, с която е прекратен договора за военна служба с оспорващия и е освободен от военна служба. Посочено е, че е взет в разпореждане по специален щат  № А-918 на МО със заповед № КВ-288/13.07.2017г. на МО.  Следва да се има  предвид, че договорът за военна служба от 26.05.2010г. е сключен между Министъра на  отбраната и Ж.С.. Със  заповед  № КВ-116/17.03.2020г.  Министъра на отбраната  прекратява договора от 26.05.2010г. Заповедта е отменена с решение № 95 по адм. дело № 88/2020г. на ЯАС, видно от справка от деловодството на ЯАС. Преди това са издавани 3 заповеди от командира на Военно формирование с. Безмер 26030, но са обявявани за нищожни, поради липса на компетентност да бъдат издавани.  Решението по адм. дело № 88/2020 е постановено на 26.06.2020г., т.е. не е влязло в законна сила.

Според чл. 86 ал. 1 от ЗЗД  „При неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила.“ ЯАС счита, че в конкретния случай се касае за неизпълнение на парично задължение, видно от изложеното в допълнението към исковата молба, тъй като договора за военна служба не е прекратен.  Посочено е, че  претенцията е изчислена на база брутното трудово възнаграждение за периода 16.04.2015г. до  датата на подаване на исковата молба 24.03.20202г. Претендира се и мораторна лихва. Налице е специален закон – чл. 173 от ЗОВСРБ, цитиран по-горе.

Видно от т. 6 на  Тълкувателно постановление № 2/2014г. от 19.05.2015г. на ОС на ГК на ВКС и първо и второ отделение на ВАС „Другите имуществени спорове, извън глава шеста от ЗДСл, които не се основават на незаконосъобразни актове, действия или бездействия на адм. орган или длъжностни лица, се предявяват по общия исков ред пред гражданските съдилища“.

Предвид изложеното ЯАС, четвърти състав намира, че е възникнал спор за подсъдност между съдилищата, който следва да бъде разрешен по реда на чл.135, ал.3 от АПК.

      Следва производството по делото да бъде прекратено и да бъде повдигнат спор за подсъдност, с оглед на което и на основание чл.135, ал.5 от АПК, Ямболският административен съд, четвърти състав  

ОПРЕДЕЛИ: 

ПОВДИГА спор за подсъдност между Административен съд – Ямбол и Окръжен съд – Ямбол  за разглеждане на исковата молба с вх. № 1821 от 24.03.2020г. на Ж.Й.С. ***, чрез адвокат Д. Н. *** със съдебен адрес ***, срещу Военно  формирование 26030-с. Безмер, община „Тунджа“, Ямбол, уточнена с молба вх. № 1124 от 22.06.2020г.  за заплащане на обезщетение за претърпени  вреди в размер на  62076 лв., настъпили при и повод изпълнение на военната служба, за периода от 16.04.2015г. до датата на подаване на исковата молба-24.03.2020г.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 115/2020г. на Административен съд – Ямбол.

ИЗПРАЩА делото на Върховния административен съд за определяне на подсъдността.

                                                                           

 Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                СЪДИЯ:/п/не се чете