РЕШЕНИЕ
№ 10
гр. Белоградчик, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Божидарка Д. Йосифова
при участието на секретаря Маргарита Ал. Николова
като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Административно
наказателно дело № 20251310200036 по описа за 2025 година
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ. 59 И СЛ. ОТ ЗАНН.
Производството е образувано по Жалба на А. О. Л. от с. Сталийска
махала, обл. Монтана, ул. „Петдесет и седма“ № 3, чрез адв. З. Г. – М. от АК –
Монтана, против Наказателно постановление № 24 – 0242 – 000666/
09.01.2025 г. на Началника на РУ Белоградчик, с което на осн. чл. 175, ал. 3,
предл. 1 – во от ЗДвП, са му наложени наказания “Глоба” в размер на 200 лв.,
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, и на осн. Наредба
№ Із – 2539, са му отнети 10 контролни точки.
С депозираната Жалба се моли, съда да отмени Наказателното
постановление, като неправилно и незаконосъобразно, поради допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, довели до опорочаване на
производството. Изложени са подробни съображения за недоказаност на
нарушението и по същество – не е доказана вината на нарушителя. При така
изложените в Жалбата доводи, се моли съда да отмени обжалваното
Наказателно постановление. Претендират се разноски за адвокатско
възнаграждение на жалбоподателя.
1
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и със своя
процесуален представител. Поддържа жалбата и пледира съда да отмени
Наказателното постановление, поради това, че не е знаел, че автомобила е бил
дерегистриран, тъй като не е негова собственост.
Представител на въззиваемата страна не се явява в съдебно заседание. В
писмено становище правят възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на жалбоподателя и молят същото да бъде редуцирано до
минималния такъв, в случай, че се претендира заплащането на такова.
По делото са допуснати и разпитани свидетелите на въззиваемата страна –
Т. К. Т. – актосъставител и Г. Т. Г. – свидетел при установяване на
нарушението и при съставяне на акта.
Съдът, намира, че подадената жалба е процесуално допустима. Същата
е подадена от лице с право на жалба – наказаното физическо лице, пред
компетентния съд и в законния срок.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна.
Съображенията на съда са следните :
С показанията си, разпитаните по делото свидетели на въззиваемата
страна – полицейски служители в РУ – Белоградчик, установиха следната
фактическа обстановка: На 27.01.2024 г., около полунощ, полицейските
служители извършвали контрол на движещите се автомобили в границите на
населеното място – с. Д., общ. Р., обл. В. – на главната улица „Г. Димитров“.
Срещу дом № 166, спрели за проверка лек автомобил "Ауди А 4", с рег. номер
ВН 27 83 АК, собственост на О. Л. М., управляван от жалбоподателя А. О. Л..
При извършената справка в система РСОД било установено, че автомобила е
със служебно прекратена регистрация от 03.03.2024 г. – на осн. чл. 143 ал.15 от
ЗДвП, тъй като в двумесечния срок от придобиване на правото на собственост
върху автомобила, собственика не е изпълнил задължението си да го
регистрира в Сектор КАТ, Пътна полиция. Пред контролните органи водача
заявил, че не знае, че автомобила е с прекратена регистрация.
За нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, св. Т. Т., съставил на жалбоподателя
А. О. Л., АУАН серия GA № 1110567/ 28.01.2024 г.
Била образувана Пр. Преписка № 04376/ 2024 г. по описа на РП – Видин,
като с Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от
2
06.01.2025 г., РП – Видин е отказала образуване на ДП за престъпление по чл.
345, ал. 2 НК. Материалите са изпратени на РУ – Белоградчик и е издадено
процесното Наказателно постановление № 24 – 0242 – 000666/ 09.01.2025 г. на
Началника на РУ Белоградчик, с което на осн. чл. 175, ал. 3, предл. 1 – во от
ЗДвП, на жалб. Л., са наложени наказания “Глоба” в размер на 200 лв.,
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, и на осн. Наредба
№ Із – 2539, са му отнети 10 контролни точки.
Предвид изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът
намира следното :
Безспорно е, че от събраните по делото доказателства – в частност
показанията на свидетелите на въззиваемата страна, се установи, че на
инкриминираната, жалб. Олег Л. е управлявал автомобил, чиято регистрация е
прекратена служебно на осн. чл. 143, ал. 15 ЗДвП, поради това че в
двумесечния срок от придобиване на правото на собственост върху
автомобила, собственика не е изпълнил задължението си да го регистрира в
КАТ. От материалите по делото се установява, че МПС – то управлявано от
жалбоподателя, е собственост на О. Л. М. Датата на която, последния е
придобил собствеността върху процесния автомобил е 30.08.2023 г. В
двумесечния срок от придобиването, собственика не го е регистрирал. Поради
това и на осн. чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, регистрацията му е била служебно
прекратена от ОД МВР – Видин, Сектор Пътна полиция.
В този вид производства съдът осъществява цялостен служебен контрол
за законосъобразност и е длъжен да отмени Наказателното постановление, в
случай, че констатира пропуски, които са съществени по своя характер, дори и
да не са инвокирани с жалбата.
На първо място, в хода на този контрол, съдът констатира, че както в
съставения АУАН, така и в издаденото Наказателното постановление, са
допуснати съществени процесуални нарушения, които водят до ограничаване
правото на защита на наказаното лице. Така, и в АУАН, и в издаденото
Наказателно постановление е посочено, че регистрацията на автомобила,
управляван от жалбоподателя, е прекратена на 03.03.2024 г., а нарушението е
констатирано на 27.01.2024 г. Очевидно е, че няма как жалбоподателя да е
реализирал състава на нарушението, преди да е била прекратена
регистрацията на управляваното от него МПС.
3
Поради това, съдът намира, че обвинението е непрецизно в
горепосочения смисъл, което води до ограничаване на правото на защита на
наказаното лице и от възможността да узнае в какво нарушение е обвинен, че
е извършил. ЗАНН не познава понятието „техническа грешка“, тъй като в това
производство субсидиарно се прилагат правилата на НК и НПК, поради което
и обвинението следва да е ясно конкретизирано по отношение на време,
място, обстоятелства при които е извършено, с оглед гарантиране правото на
защита на наказаното лице. Този пропуск е пренесен и в издаденото
Наказателно постановление. И тук в словесното изражение на обвинението е
посочено, че регистрацията е прекратена на 03.03.2024 г., вместо на 03.01.2024
г., когато реално е бил дерегистриран автомобила.
Горното съставлява пропуск от ранга на съществените и представлява
самостоятелно основание за отмяна на обжалваното Наказателно
постановление.
За пълнота на изложението обаче, съдът намира за необходимо да
отбележи, че нарушението е недоказано и по същество.
От определящо за изхода на делото значение е, виновно ли е извършено
административното нарушение от страна на наказаното лице.
В случая, регистрацията на автомобила е прекратена служебно на осн.
чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. В представената и приобщена по делото
административно – наказателна преписка, се съдържат данни, че
управлявания от жалбоподателя Л. автомобил, е собственост на трето лице –
О. Л. М. Това обстоятелство потвърдиха и разпитаните по делото свидетели на
въззиваемата страна. Липсват обаче каквито и да било доказателства, че
жалбоподателя Л., като водач на МПС – то, да е знаел за прекратената
регистрация на същото, поради нерегистрирането му в КАТ в двумесечния
срок от придобиване на собствеността, съгл. чл. 143, ал. 15 ЗДвП. Това е
заявил жалбоподателя и пред контролните органи – че не е знаел за
дерегистрацията на автомобила, тъй като той не е негова собственост.
Предвид изложеното, се налага правния извод, че нарушението не е
доказано от субективна страна.
От доказателствата по делото се установи, че към датата на извършване
на вмененото на жалбоподателя нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, той няма
как да е знаел, да е допускал, да е могъл да знае или да е бил длъжен да
4
предположи за прекратената регистрация на автомобила, и съответно да
съобрази поведението си с това обстоятелство. Поради това, липсват каквито
и да е било доказателства за наличието на субективната страна на
нарушението под формата на умисъл или непредпазливост. Недоказан е
волевият момент на вината, като субективен елемент на соченото
противоправно деяние. Действително, незнанието на закона не е
обстоятелство, изключващо административнонаказателната отговорност, но в
случая се касае за незнание на факт от обективната действителност /за
извършеното служебно прекратяване на регистрацията на МПС на основание
чл. 143, ал. 15 от ЗДвП/, т. е. на фактическо обстоятелство, което принадлежи
към състава на административното нарушение по 140, ал. 1 от ЗДвП.
При така изложените мотиви, се налага извода и за несъставомерност на
санкционираното деяние от субективна страна, поради недоказаност на
неговото виновно извършване, което дисквалифицира това деяние като
административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН и представлява
основание за отмяната на издаденото Наказателно постановление, като
незаконосъобразно и по същество.
При горните съображения, съдът отменя Наказателното постановление.
По разноските :
Предвид изхода на делото – съдът отмени изцяло Наказателното
постановление, то въззиваемата страна е тази, която следва да понесе в своя
тежест направените по делото разноски от страна на жалбоподателя. В случая,
се претендират такива в размер на 400 лв. – за адвокатско възнаграждение. По
делото е приложен Договор за правна защита и съдействие № 0004100 от
28.01.2025 г., от който е видно, че договореното адвокатско възнаграждение е
в размер на 400 лв., и има отбелязване, че същото е изплатено в брой, което
служи за разписка. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в
производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски
по реда на Административнопроцесуалния кодекс. По смисъла на чл. 143, ал.
1 АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да
бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата
е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
5
отказ.
Поради това, съдът намира, че следва да присъди в полза на
жалбоподателя претендираните разноски за адвокатско възнаграждение, за
които има надлежни доказателства, че са платени и реално направени. По
направеното от въззиваемата страна възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, съдът намира, че редукция на размера не се
налага, тъй като същия е 400 лв. и е съобразен с чл. 18 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
действала към момента на сключване на договора за правна помощ /сега
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа/.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24 – 0242 – 000666/
09.01.2025 г. на Началника на РУ Белоградчик, с което на А. О. Л., ЕГН
**********, с адрес: с. С., обл. М., ул. „...................“ №..., представляван от
адв. З. Г. – М. от АК – Монтана, на осн. чл. 175, ал. 3, предл. 1 – во от ЗДвП,
са му наложени наказания: “Глоба” в размер на 200.00 лв., „Лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, и на осн. Наредба № Із –
2539, са му отнети 10 контролни точки.
ОСЪЖДА ОД МВР – Видин, РУ – Белоградчик, ДА ЗАПЛАТЯТ на
А. О. Л., ЕГН **********, с адрес: с. С., обл. М., ул. „....................“ № ...,
представляван от адв. З. Г. – М. от АК – Монтана, направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 (четиристотин)
лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
Съд – Видин, в 14-дневен срок от съобщението, че е обявено на страните.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
6