Решение по дело №676/2010 на Районен съд - Генерал Тошево

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Г. Т., 14. 11. 2011г.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД Г. Т.,  в закрито заседание проведено на четиринадесети ноември две хиляди и единадесета година в състав:

                                                Районен съдия: Петър Петров

при секретаря ………………………….………………………………………

и в присъствието ………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 00676/ 2010 год. по описа на съда,

   И  за да се произнесе взе предвид следното:

 Съдебното производство е по реда на чл. 247, ал.1 ГПК  за поправяне на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 36 от 08. 04. 2011 год. по гр. д. № 00676/ 2010 год. на Районен съд Г. Т . Процедурата е образувана по писмена молба вх. № 1685/ 18. 05. 2011 год. на ЕТ „ А.-*** Т. със законен представител- М.И.А. ЕГН **********- ответник по делото, с която се иска съдът да допълни решението си в частта за разноските и да осъди ищеца по делото да заплати на ответницата по делото сумата от 300 лв, представляваща направени от нея разноски по делото.

 

   Съдът във връзка с производството по чл. 247, ал.1 ГПК е съобщил на ищеца И.Д.П. отправената молба за допълване на съдебното решение и от него не е постъпили отговор и становище.

 

  От материалите по делото съдът установява следното:

  С мотивите си по решение № 36 от 08. 04. 2011 год. по гр. д. № 00676/ 2010 год. РС Г. Т. съдът на основание чл. 78, ал.3 ГПК е приел, че във връзка с негативния за него резултат по делото ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените от последния разноски по делото в размер на сумата от 300 лв за платено адвокатско възнаграждение. Независимо от това съдът е пропуснал в диспозитива да отрази и да запише изрично, че осъжда ищеца да заплати на ответника сторените от последния съдебни разноски.

 

   Тази неточност не е свързана с волеизявлението на съда, и тя не засяга  мотивите на решението. Съдът правилно е формирал волята си, която е обективирана в мотивите, но е очевидно е пропуснал да отрази цялостната си воля и в диспозитива на самото съдебно решение, което се явява очевидна фактическа грешка.

 

Предвид изложеното съдът приема, че е налице явна фактическа грешка в посоченото решение. Т.е. несъответствие между формираната истинска воля на съда и  нейното изразяване в диспозитива  на решението.

  С оглед на изложеното съдът намира, че в диспозитива на решението следва да бъде добавен изричен текст, като преди израза „ Решението подлежи на обжалване пред Д. окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му до страните „  да се чете израза „ ОСЪЖДА И.Д.П., ЕГН ********** *** да заплати на М.И.А. ЕГН **-*** Т., в качеството й на ЕТ „ А.-***, ЕИК ****** сумата от 300 лв за сторени от нея по делото разноски. „

  

Като взе предвид тази фактическа и правна обстановка, съдът на основание чл. 247, ал.1 ГПК:

 

 

                                             Р       Е       Ш        И         :

 

Допуска поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 36 от 08. 04.  2011 год. по гр. д. № 00676/ 2010 г на РС Г. Т.,  като в диспозитива на посоченото решение следва да бъде добавен изричен текст, като преди израза  „ Решението подлежи на обжалване пред Д. окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му до страните „  да се чете израза „ ОСЪЖДА И.Д.П., ЕГН ********** *** да заплати на М.И.А. ЕГН **-*** Т., в качеството й на ЕТ „ А.-***, ЕИК ********* сумата от 300 лв за сторени от нея по делото разноски. „

 

     Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Д. в двуседмичен срок от съобщаването на страните.

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ :