№ 67
гр. Сливница, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Ангелина Г. Гергинска
при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова
като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Гражданско дело №
20221890100166 по описа за 2022 година
Г.А.Д., действаща като майка и законен представител на А. М.В. с ЕГН **********,
е предявила срещу М. КР. В., иск, с който моли да бъде постановено решение, с което да
бъде осъден ответника, да заплаща, ежемесечна издръжка в размер на сумата по 300,00лв. за
детето, А. М.В., считано от датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва
за всяка просрочена вноска от момента на подаване на исковата молба до отпадане на
основанието за това, вместо определената към момента в размер на 130,00лв.
В исковата си молба, твърди, че ответника е баща на А. М.В. с ЕГН **********.
Твърди, че с решение гр.дело №834/2017 г. на РС-Сливница е определен размер на
издръжка, който ответникът следва да заплаща на А. М.В. с ЕГН **********, а именно - по
130 лева месечно. Със същото решение упражняването на родителските права върху детето
е предоставено на майката - Г.А.Д., като от тогава до сега детето живее с нея и тя полага
грижите за него и за неговото възпитание, като му осигурява издръжката му, извън
определения с гореописаното съдебно решение размер . От постановяване на съдебното
решение до момента не е променян размера на определената издръжка, която се твърди че
към момента е крайно недостатъчна, предвид нарасналите нужди на детето. Представя
писмени доказателства. Прави доказателствени искания.
Ответникът, М. КР. В., в определеният срок за писмен отговор , по реда на чл.131 от
ГПК, е представил такъв, като оспорва претендирания размер на издръжката, като счита, че
му е непосилен. Не възразява, присъдената издръжка да бъде увеличена, но до размера от
177,50лв. Излага съображенията си. Представя писмени доказателства.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Обстоятелството, че от съвместното си съжителство, Г.А.Д. и М. КР. В. имат родено
дете, А. М.В. с ЕГН **********, и че е постановено решение по гр.дело №834/2017 г. на
РС-Сливница, с което е определен размер на издръжка, който ответникът следва да заплаща
на А. М.В. с ЕГН **********, а именно - по 130 лева месечно, не се оспорват от тях.
С решение по гр.дело №834/2017 г. на РС-Сливница, ответникът, е осъден да
заплаща издръжка в размер на 130,00лв.за синът си, А. М.В. с ЕГН **********, чрез
1
неговата майка и законен представител - Г.А.Д..
От представените удостоверения е видно че А. М.В. тренира футбол и посещава
езикова школа „Б.“. Представена е медицинска документация за офталмологични прегледи и
лечение на детето за периода 2019г. – 2021г.
От представената служебна бележка , издадена от „Д.“ ЕООД, е видно, че ответника
за последните шест месеца е получил следния брутен доход 4839,92 лв.
От представеното удостоверение издадено от О.Б., е видно, че ищцата за последните
шест месеца е получила следния брутен доход 4122,91 лв.
От изискания социален доклад се установява, че грижи за детето полага ищцата.
Детето поддържа връзка с баща си и с роднините му. Ищцата ссъс съпруга си отглеждат
общо четири деца – А., двете деца на съпругът й от предишен брак и едно обще дете от
брака им. За детето се полагат необходимите грижи, както от майка му , така и от баща му.
И при двамата си родители, детето, А. има подходящи условия за живот.
При тези данни от фактическа страна, съдът, приема че е сезиран с субективно
съединени искове с правно основание чл.143 и чл.150 от Семейния кодекс, с които се иска
увеличение на издръжката на малетното дете - А. М.В. и следва да бъде разгледана по реда
на глава ХХV от ГПК.
По своята същност искът е осъдителен и в тежест на доказване на ищцовата страна е
доказването наличието следните предпоставки: Ищецът да е правоимащо лице, в която
връзка са представени доказателства. Налице е влязло в сила решение, с което е определен
размера на издръжката, която ответника дължи, а именно по 130,00лв. месечно. Настоящият
състав намира, че така предявеният иск е частично основателен. Предвид събраните по
делото доказателства съдът приема, че действително от момента на определянето на
предходната издръжка в размер на 130,00 лева е изминал значителен период от време –
повече от три години. От тогава съществено са се изменили условията на живот и са се
увеличили нуждите на детето. Ноторно известно е, че икономическата обстановка в страната
значително се промени, доказателство за което е и увеличението на минималната работна
заплата, която към датата на присъждане на тази издръжка е била 460 лева (ПМС №
141/13.07.2017 г.), а към датата на приключване на съдебното дирене по делото е 710 лева
(ПМС № 37/24.03.2022г.). За посоченият период и нуждата от по-висока по размер месечна
издръжка на малолетния А. М.В. несъмнено е нараснала, трайно и съществено, както с
нарастването на възрастта му, така и с оглед установените по делото обстоятелства, че
понастоящем е ученик, за което несъмнено са необходими парични средства. Не само за
учебници, пособия и помагала. Но и за заплащане, ученически стол, джобни и извънкласни
занимания. А всички тези обстоятелства, са достатъчно основание съдът да приеме, че
предявеният иск за увеличение размера на присъдената на А. М.В. издръжка е доказан
напълно в своето основание. Защото разпоредбата на чл. 150 СК предвижда изменение на
издръжката му при трайно и съществено изменение или на нуждите на издържания, какъвто
е случая, или пък на възможностите на дължащия издръжка родител (т. VIII от ППВС №
5/1970 г.). В случая нуждата от издръжка на детето съдът определи с оглед на обикновените
условия на живот за него, като взе предвид възрастта му и обстоятелствата, че е ученик и
във възраст на израстване. А възможностите на родителите му да му осигуряват издръжка
съдът определи според техните доходи, имотно състояние и квалификация. При определяне
на възможностите на дължащите издръжка родители се вземат предвид само брутните им
трудови възнаграждения, а не и нетните такива, които получават след приспадане на
удръжките за дължими от тях данъци, такси, кредити, наеми и други разходи (така ТР 34-
1973-ОСГК).
В тази насока съдът взе предвид, че за разлика от ответника, за който по делото няма
данни да има и друго ненавършило пълнолетие дете, ищцата има и друго малолетно дете, на
което, заедно с неговия баща и настоящ неин съпруг, също е задължена безусловно да
осигурява издръжка (чл. 141, т. 1 СК). От съвкупната преценка на представените
удостоверения за доходи и получени обезщетения, се установява още, че ответникът работи
2
по трудово правоотношение, от което правоотношение е получил за периода от октомври
2021 г. до март 2022 г. брутно трудово възнаграждение в общ размер от 3762,01 лева или
същият е получил средно месечно брутно трудово възнаграждение за същия период в
размер на 627,00 лева, като по делото няма данни същият да получава и други доходи от
свободни професии, наеми и хонорари. От съвкупната преценка на представените от ищцата
фиш за трудовото й възнаграждение, се установява, че същата работи по трудово
правоотношение, от което е получила за периода от ноември 2021 г. до февруари 2022г., не е
получила възнаграждение, а за март и април 2022 г. брутно трудово възнаграждение в общ
размер от 4122,91 лева, като по делото няма данни същият да получава и други доходи от
свободни професии, наеми и хонорари. По делото няма обаче и доказателства ответникът да
е неработоспособен или с намалена работоспособност. Други релевантни доказателства няма
представени по делото.
При тези установени по делото обстоятелства, съдът намери, че за задоволяване на
нуждите от издръжка на непълнолетния ищец, с оглед възрастта му, правилното му
развитие, отглеждане и възпитание, е необходима и достатъчна общо сумата от 400 лева
месечно, от която ответникът, с оглед получаваните от него доходи и обстоятелството, че е
работоспособен и работи, следва и може да поеме изплащането на ежемесечна издръжка за
малолетното си дете в размер от 180 лева месечно, а останалата част от сумата, до
необходимите за същото дете общо 400 лева месечно, следва да се поемат от неговата майка,
ведно с непосредствените грижи по неговото отглеждане и възпитание (т. 7 от ППВС №
5/1970 г.). Този си извод съдът вади от посочените по-горе факнти, от които се установява,
че средномесечното, брутно възнаграждение на ответника е под минималната работна
заплата за страната.Ето защо, размер на издръжка в близост до определения законов
миниммум е постижима за него без затруднения. Следва да се посочи, че при определяне на
размера на дължимата издръжка, съдът се съобразява с фактите релевантни към момента на
постановяване на решението. Предвид това, следва да се вземе предвид посочения по-горе
размер на средномесечното брутно възнаграждение на ответника и факта, че към момента,
ищцата взема двойно по-голямо месечно възнаграждение.
При това положение, предявеният иск за увеличение размера на присъдената на
малолетния А. М.В. издръжка, следва да бъде уважен, като основателен, до сумата от 180
лева месечна издръжка, като увеличението й се постанови от датата на подаване в съда на
исковата молба, в какъвто смисъл е и искането в същата, заедно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска до изплащането й (т. 21 от ППВС № 5/1970 г., чл. 150 и чл. 146, ал.
1 СК). В останалата му част, над тази сума, до претендираната с този иск по-голяма от 300
лева месечна издръжка, същият следва да се отхвърли, като неоснователен. Доколкото с
настоящото решение съдът присъжда издръжка, следва съгласно императивната норма на
чл. 242, ал. 1 ГПК да постанови и предварителното му изпълнение (в този смисъл Опр. № 9-
2011-IV г.о. на ВКС).
Предвид изхода на делото, и въз основа на направените изявления от страните по
производството, съдът намира, че разноските по делото, следва да бъдат възложени, като
следва:
Дължимата се държавна такса за производството за същото такава в размер на 72,00
лева, върху увеличения размер на издръжката (чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК, във вр. с чл. 1
ТДТКССГПК), следва да бъде възложена в тежест на ответника (чл. 78, ал. 6 ГПК). При този
изход на делото, в тежест на ответника следва да се възложат и сторените от ищцата,
разноски по делото, за заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част
от иска или сумата от 150 лева (чл. 78, ал. 1 ГПК). При този изход на делото, ответниът
също има право да му се присъдят сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение
съразмерно с отхвърлената част от иска (чл. 78, ал. 3 ГПК) или сумата от 120лева.
Воден от горните мотиви, съдът
3
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА размера на присъдената издръжка по гр.дело №834/2017 г. на РС-
Сливница, като:
ОСЪЖДА М. КР. В., с ЕГН ********** с адрес гр.Б., ул.“Я.“ №15А, да заплаща на
малолетното си дете А. М.В. с ЕГН **********, чрез неговата майка , Г.А.Д. с ЕГН
**********, с адрес гр.Б., ул.“С.“ №15, ежемесечна издръжка в размер на 180,00 лева,
считано от 15.03.2022 г. до настъпване на законни основания, за нейното изменяване или
прекратяване, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до изплащането й,
КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск за увеличаване на присъдената
издръжка на малолетното дете В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ, над сумата от 180,00 лева
месечно до претендираните 300,00 лева месечно.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на настоящото решение на основание
чл. 242, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА М. КР. В., с ЕГН **********, да заплати на Г.А.Д. с ЕГН **********,
сумата от 150,00 лева за разноски по делото съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА М. КР. В., с ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на РС-Сливница, сумата от 72,00 лева за дължима се за производството
държавна такса върху увеличения размер на издръжката.
ОСЪЖДА Г.А.Д. с ЕГН ********** да заплати на М. КР. В., с ЕГН **********,
сумата от 120,00 лева за разноски по делото съразмерно с уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок
от обявяването му- 12.05.2022г.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
4