Р
Е Ш Е
Н И Е № 734
гр. Пловдив, 27.02.2020 г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – IV гр. с., в публично
съдебно заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и двадесета
година
Председател: Димитрина Тенева
при секретаря Диана Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 11811 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422
от ГПК вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 240 от ЗЗД, вр. чл. 99 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ"
ЕАД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.
"Д-р Петър Дертлиев " №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
представлявано от ******* ******** М. Д. и Н.С. чрез ****** С.против М.С.Б., с ЕГН **********, с адрес: *** за признаване за установено, че ответника
дължи на ищеца сумата от 1069,66 лв. /хиляда и шестдесет и девет лева и шестдесет
и шест стотинки/ -неизплатената главница
по месечните вноските за периода от 14.02.2017 г. до 14.09.2017 г., 59,25 лв.
/петдесет и девет лева и двадесет и пет стотинки/ - договорна лихва за периода
от 14.02.2017 г. до 14.09.2017 г.; 124,05 лв. /сто двадесет и четири лева и пет стотинки/ - лихва за забава за
периода от 14.02.2017 г. до 05.02.2018; законна лихва върху главницата считано
от датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до
окончателно плащане. Притендира разноски.
В исковата молба се твърди, че между
ответника и „Уни кредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит № ******** на
**.**.****г. при спазване на ЗПК и ОУ, като кредитополучателят е заявил, че му
е предоставена своевременно преддоговорна информация. С договора кредиторът се
е задължил да отпусне на кредитополучателя кредит в размер на 1069,66 лв.
включваща 1000 лв.-кредит и комисионна-50 лв., 19.66 лв. –застрахователна
премия. Сумата от 1000 лв. е преведена на 09.02.2017 г. по банкова сметка ***.
Страните са постигнали съгласие за срока на Договора кредитът да се олихвява с
годишен лихвен процент в размер на 17,99 % и възнаградителната лихва е в размер
от 52,25 лв. Сумата се дължи на вноски
съобразно погасителен план-8 броя от по 141,11 лв. и една последна-изравнителна
вноска.падежът на първата вноска е 14.02.2017 г., а на последната-14.09.2017 г.
Не са извършвани плащания по договора. На длъжника е начислено обезщетение за
забава в общ размер от 124, 05 лв. за периода 14.02.2017-05.02.2018 лв.
съгласно чл. 12, ал. 1 от ОУ. Кредита не е обявяван за предсрочно изискуем.
Между кредитора е ищеца е сключен договор за цесия от 19.09.2017 г. Вземането
на длъжника е включено в приложение 1/19.09.2017 г. към този договор. На
ответника е изпратено уведомление за извършеното прехвърляне от цесионера, от името на цедента по изрично
пълномощно, с писмо с обратна разписка. Същото се прилага към исковата молба. За притендираното вземане ищеца е подал
заявление по чл. 410 от ГПК, по което е издадена заповед за изпълнение, връчен
на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
В
предоставения срок за отговор не е постъпил такъв от ответника.
В съдебно заседание назначениня особен представител на длъжника оспорва
иска.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено
от фактическа страна следното:
От приложените писмени доказателства- договор за заем от 09.02.2017 г.,
погасителен план (лист 16 от делото), декларация за приемане на застраховането
по застрахователна програма от 09.02.2017 г.; съгласие за кредитен дебит от
09.02.2017 г. е видно, че между „Уни
кредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД и ответника
е сключен Договор за потребителски кредит
№ ******** на **.**.****г. по силата, на който кредиторът
се е задължил да отпусне на кредитополучателя кредит в размер на 1000 лв. с такса за разглеждане от 50 лв. и
19.66 лв. –застрахователна премия. Договорено е сумата
от 1000
лв. да бъде преведена по банкова
сметка ***к АД. Страните са постигнали съгласие за годишен
лихвен процент в размер на 17,99 % и ГПР от 40,58 %. Сумата
за главница и разходи по кредита се дължи на 8 месечни вноски от по 141,11 лв. на 14 число , като
първата вноска е на 14.02.2017 г., а на последната-14.09.2017 г. Вземането по договора е обезпечено със застраховка по договор между
кредитора и трето лице.
От приложения договор за цесия от 20.12.2016 г. и приложение 1 (лист 41 -43
от делото) към него е видно, че кредитора между „Уни кредит
Кънсюмър Файненсинг" ЕАД е прехвърлил на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД на 19.09.2017 г. вземането си към ответника в размер
от 1069 лв.-главница и 151,15 лв. лихва.
От приложеното писмо (лист 48-50 от делото) е видно, че са предприети
действия от цедента чрез цесионера за уведомяване на длъжника за извършеното
прехвърляне на вземането.
От приложеното ч. гр. д. 4364/18 г. на ПРС е видно, че на заявителя-ищец в
настоящето производство е издадена заповед за изпълнение за притендирано от
него вземане.
От изготвеното заключение от 05.11.2018 г. по извършената ССЕ работи по
данни на ищеца и приложените документи по делото се установява, че сумата по
кредита от 1000 лв. е преведена на кредитополучателя на 09.02.2017 г. по
посочена от ответника банкова сметка. ***. Начислено е обезщетение за забавено
плащане в размер от 124,05 лв. за периода от 14.02.2017 г. до 05.02.2018 г.
Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Поради връчване на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК на издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. дело № 4364/18 г. на ПРС е налице правен интерес от
предявяване на настоящия положителен установителен иск чл. 422, ал. 1 ГПК от
страна на заявителя –ищец „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ"
ЕАД.
Доколкото ищеца обляга притенцията си в заповедното и настоящето
производство, за притежание на вземане от М. Б. на сключен договор за цесия
между него и кредитора на „Уни кредит Кънсюмър Файненсинг"
ЕАД, то той следва да установи наличието на всички факти от
хипотезата на чл. 99 от ЗЗД пораждащи действие на прехвърлянето спрямо третото
лице.
Тъй като договорът
за цесия е неформален, консенсуален и каузален и с
него едно лице /цедент/ прехвърля на друго /цесионер/ свое вземане безвъзмездно
или срещу насрещна престация, за да е
налице валидно сключен договор е достатъчно постигане на съгласие между цедента
и цесионера, доколкото не се предвижда форма за действителност или извършване
на плащане като елемент от фактическия състав. Съобразно разпоредбата
на чл. 99, ал. 3
от ЗЗД предишният кредитор е задължен да
съобщи на длъжника за прехвърлянето. Макар съобщаването
да не е елемент от фактическия състав,
който поражда действие на договора за цесия между страните, /същото има
значение за третите за договора лица, какъвто е и длъжникът. По тази причина по аргумент на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето
на вземането има действие спрямо длъжника от деня на уведомяването му за
това. Следователно за
всички трети лица до момента на съобщаването носител на
вземането спрямо длъжника е цедента. Поради това и съобщаването
се явява юридическият факт, от който възниква
качеството на кредитор на цесионера спрямо всички
трети лица за договора. Тъй като в закона няма изрична
регламентация за начина, по който следва да бъде уведомен длъжника, като се сочи единствено, че това
следва да се извърши от цедента, в практиката на
ВКС се приема, че е допустимо цедента да упълномощи цесионера да извърши
съобщението до длъжника като негов пълномощник.
По делото са ангажирани доказателства и се установяват обстоятелства от
страна на цесионера „АСВ” ЕАД да е изготвено уведомление до ответника за извършеното прехвърляне на
задължението му по сключения между него и „Уни кредит
Кънсюмър Файненсинг" ЕАД договор от 20.12.2016 г. и
приложение 1 от 19.09.2017 г., за което е упълномощен от цедента, но липсват
доказателства установяващи връчването на уведомлението на длъжника към момента
на образуване на заповедното производство.
Съобразно въведената практика от ВКС уведомлението за
цесията може да се връчи на длъжника заедно с исковата молба и това уведомление
следва да се зачете съгласно чл. 235 ал.3 от ГПК като нов факт настъпил в хода
на делото. Специфичното в случая е, че съобщението за
цесията следва да се извърши на длъжника. В настоящия
случай длъжника-ответника
не е открит и му е назначен особен представител по реда на чл. 47 от ГПК.
Особения представител обаче има ограничен кръг права за целите на процеса и той
не може да приема материалноправни изявления, къквото е съобщаването на цесията, доколкото чл. 34 ал.3 от ГПК, изисква за действие
представляващи разпореждане с предмета на делото представителят да разполага с
изрично пълномощно, а договорът за цесия представлява
разпореждане с едно право и получаването на съобщение за цесията е част от
възникването на това право, което налага изрично
упълномощаване за получаване на
съобщението. Независимо, че чл. 29 ал.5 от ГПК дава възможност особеният представител да извършва
действия, за които се изисква изрично пълномощно, с одобрението на съда, пред
който се води делото, за да е налице надлежно уведомяване при тези условия е
необходимо изрично съгласие
на особения представител да приеме това съобщаване, обусловено от възможността му да доведе реално до знанието на
длъжника извършената цесия, и предварително одобрение на съда. В настоящия
случай такива не са налице, което води до извод, че съобщението за
цесията връчено на особен представител не поражда действие.
Тъй като предмет
на разглеждане по настоящето дело е предявен иск по чл. 422 от ГПК с предхождащото заповедно производство
образувано по заявление на цесионера – "Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, от 05.02.2018 г., то в случая тази дата се явява релевантният момент, към
който цесията е следвало да бъде надлежно съобщена на длъжника. При
положение, че това изискване не е било изпълнено към датата на подаване на
заявлението, то и прехвърлянето с оглед разпоредбата на 99, ал. 4 от ЗЗД не е породило действие спрямо длъжника към
този момент. Следователно цесионерът не е имал
валидно придобито и изискуемо вземане към момента на подаване на заявлението, или
не е бил легитимиран да иска издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника.
С оглед на това съобщаването на цесията в по-късен момент
с връчване на препис от исковата молба и приложенията
към нея, в конкретната хипотеза не може да се отчете като новонастъпил факт по смисъла на чл. 235,
ал. 3 от ГПК. Предвид задължителните разяснения в т. 10б от ТР
4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК, определение
№ 492/30.07.2014 г. на ВКС, II т. о., постановено по т. д. № 3933/2013 г. следва да се приеме, че при настъпило частно правоприемство,
преди надлежното уведомяване на длъжника за прехвърлянето на вземането,
легитимиран да подаде заявлението в заповедното
производство е
цедента, който се явява, спрямо трети лица за договора за цесия, носител
на спорното право към този момент.
Поради изложеното
следва да се приеме, че ищец не е установил
надлежното уведомяване на длъжника за извършената цесия към
релевантния за производството момент – подаването на заявление, поради което
иска се явява недоказан и подлежи на отхвърляне без да се
обсъждат останалите относими към спора факти, свързани с основанието за
пораждане на задължението и неговия размер, за които по аргумент на
разпоредбите на ЗПК съдът следи служебно.
Предвид изхода на делото на ищеца разноски не се дължат, а на ответника не
следва да се присъждат такива поради липса на отправено искане и представени
доказателства за сторени такива.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. "Д-р Петър
Дертлиев " №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от
******* ******** М. Д. и Н.С. чрез ******
С.против М.С.Б., с ЕГН **********, с адрес: *** иск за
признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 1069,66 лв.
/хиляда и шестдесет и девет лева и шестдесет и шест стотинки/ -неизплатената главница по
месечните вноските за периода от 14.02.2017 г. до 14.09.2017 г., 59,25 лв.
/петдесет и девет лева и двадесет и пет стотинки/ - договорна лихва за периода
от 14.02.2017 г. до 14.09.2017 г.; 124,05 лв. /сто двадесет и четири лева и пет стотинки/ - лихва за забава за
периода от 14.02.2017 г. до 05.02.2018; законна лихва върху главницата считано
от датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение 05.02.2018 г. до окончателно плащане.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен
съд в двуседмичен срок от датата на връчване на страните.
СЪДИЯ:
/ П / ДИМИТРИНА ТЕНЕВА
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: Д. Д.