Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 222
29.10.2021г. гр. Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и първа година в
състав:
Председател: Пенка
Костова
Членове: Росица Чиркалева
Антоанета
Митрушева
при
секретаря Йорданка Попова и в присъствието на прокурор Елеонора Иванова при
Окръжна прокуратура, гр. Хасково, като разгледа докладваното от съдия Чиркалева АНД (К) № 550 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от С.Д.П. против
Решение №260114 от 20.04.2021 г., постановено по АНД №206 по описа на Районен
съд – Хасково за 2021 г.
В касационната жалба се твърди, че решението на
районния съд било необосновано и незаконосъобразно. Сочи се, че съдът изобщо не
обсъдил наведените от касационния жалбоподател доказателства в подкрепа на
твърденията му, че необосновано и незаконосъобразно било издадено наказателното
постановление. Излагат се съображения, че от доказателствата по делото ставало
ясно, че на практика липсват както правни, така и фактически основания за
издаване на НП, тъй като на практика автомобила, който се твърдяло, че
управлявал касационния жалбоподател, не можел да се движи, поради това, че в
непосредствена близост до него бил паркиран друг лек автомобил, пречещ му да се
движи. Моли се да бъде отменено обжалваното решение и вместо него да бъде постановено друго, с
което да бъде отменено изцяло наказателното постановление като необосновано и
незаконосъобразно.
В допълнително подадено заявление се уточнява, че било
налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, с оглед на съдържащото
се в кориците на делото признание от Ц. И., че той е паркирал колата си така,
че касационният жалбоподател да не може да управлява своята, с цел да извика
през това време „паяка“, който да я вдигне, поради това, че била неправилно
паркирана, съгласно преценката му. Навеждат се доводи, че съдът не констатирал
този факт, или ако го констатирал, не го коментирал в мотивите си. Също така
било налице и основанието по чл.348, ал.1, т.3 от НПК, с оглед на факта, че
деянието, което извършил касационният жалбоподател, не съставлявало нарушение
на правилата – запалил автомобила и констатирал, че същият не може да се движи,
тъй като в непосредствена близост до него бил спрял друг автомобил. Запалването
на двигателя още не означавало управление на автомобила, а било само подготовка
за такова действие, т.е. налице бил опит, а не довършено деяние, а в
административния процес опитът – в този случай, бил ненаказуем.
Ответникът, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител. Не ангажира становище по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково предлага
да бъде оставено в сила решението на районния съд като правилно и
законосъобразно.
Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на
чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените от касатора касационни основания, а
съобразно правилото на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно
допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон,
намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното Решение №260114 от 20.04.2021г.,
постановено по АНД №206/2021г., Районен съд – Хасково е потвърдил Наказателно
постановление №20-1253-001446 от 25.11.2020г., издадено от Началник Сектор към
ОДМВР Хасково, Сектор „Пътна полиция“ Хасково, с което на С.Д.П., за нарушение
на чл.40, ал.1 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.183,
ал.2, т.11 от ЗДвП, се налага глоба в размер на 20 лева.
За да потвърди наказателното постановление, районният
съд е приел за доказано извършването на описаното в АУАН и НП административно
нарушение, като е мотивирал съображенията си. Относно наложената глоба съдът е
приел, че същата е определена съгласно предвиденото в закона.
Касационната инстанция намира проверяваното решение за
правилно.
Не са налице наведените в жалбата касационни
основания. Изложената от районния съд фактическа обстановка изцяло се споделя
от настоящия състав. При спазване на процесуалните правила районният съд е
събрал необходимите и относими доказателства, които са били нужни за
установяване на фактите по делото. При анализа на събраните доказателства, от
правна страна, решаващият състав е изложил мотиви относно преценката на
доказателствата, която е извършил, въз основа на което е формулирал крайния си
правен извод за потвърждаване на обжалваното пред него наказателно
постановление.
В случая не са налице
съществени нарушения на процесуални правила, които да опорочават процедурата по
административното наказване и да са основания за отмяна на наказателното
постановление. АУАН и НП отговарят на формалните изисквания на чл.42 и чл.57 от ЗАНН и са издадени от компетентен
орган. Както в АУАН, така и в наказателното постановление е направено достатъчно ясно описание на нарушението, посочени са датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават, поради което не се е стигнало до
неразбиране от страна на лицето за какво го санкционират и по никакъв начин не
е възпрепятствано или ограничено правото му на защита.
Настоящата инстанция намира за правилни изводите на районния съд, че е
доказано извършването на описаното в АУАН и НП административно нарушение.
Съгласно посочената като нарушена разпоредба на чл.40, ал.1 от ЗДвП,
преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад
превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението. В чл.183, ал.2 от ЗДвП е предвидено, че се
наказва с глоба 20 лв. водач, който: 11. нарушава правилата за движение назад.
От събраните по делото доказателства се установява, че на посочените в
АУАН и НП дата и място С.Д.П., като водач на лек автомобил е предприел маневра
движение на заден ход, без да се убеди, че пътя зад управляваното от него МПС е
свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници
в движението, което в случая е довело до това, че удря със странично ляво
огледало преден калник от дясно на паркирания до него лек автомобил марка БМВ
730 Д с РЕГ. ***, собственост на Ц. С. И., т.е. довело е до възникване на ПТП.
При анализа на доказателствата по делото се налага извода, до който е достигнал
и районният съд, че извършеното от касационния жалбоподател административно
нарушение е доказано от обективна и субективна страна.
От касационния жалбоподател не са ангажирани пред районния съд, а и
пред настоящата инстанция, никакви доказателства, оборващи съставомерността на
описаното в НП нарушение. Твърденията му, че не е извършил същото, се
опровергават от събраните по делото доказателства. В подкрепа доказуемостта на
всички елементи от обективна страна на вмененото административно нарушение е
приобщеното към административната преписка и към доказателствата по
първоинстанционното дело писмено доказателство, представляващо обяснение на В.К.-
служител на Общинска полиция, в чието присъствие е било осъществено
инкриминираното деяние. Това лице заедно със свидетеля Иванов са преки
свидетели на осъщественото от касационният жалбоподател деяние. От показанията
на последният свидетел, недвусмислено се извлича присъствието му на место по
време на извършване на деянието. Същият в дадените пред първоинстанционният съд
показания заявява, че жалбоподателят е закачил автомобила на другият участник в
ПТП-то след като е направил една или две маневри. От друга страна и самият жалбоподател
заявява, че автомобилът му е бил паркиран зад другият участващ в ПТП- то
автомобил, по начин по който същият да не може да бъде безпрепятствено изведен
на пътното платно. При така събраните доказателства за настоящата инстанция не
остава никакво съмнение относно осъществяването както от обективна, така и от
субективна страна на вмененото деяние именно от касационният жалбоподател по
начина и във времето посочени в оспореното НП.
По изложените съображения, касационната инстанция намира, че Районнен
съд Хасково правилно е приложил закона като е потвърдил наказателното
постановление изцяло. Касационните оплаквания не намират опора в
доказателствата по делото и са неоснователни. Обжалваното решение е постановено
изцяло в необходимата форма и реквизити, същото е валидно, допустимо и съответстващо
на материалния закон и следва да бъде оставено в сила.
По
изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №260114 от 20.04.2021г.,
постановено по АНД №206/2021г. по описа на Районен съд - Хасково.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.