Р Е Ш Е Н И Е
№ 33
гр. Троян, 27.02.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Троянски
районен съд, първи състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми януари
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА СИМЕОНОВА
при секретаря Ценка Банчева, като разгледа докладваното от съдията Симеонова АНД
№ 462 по описа
на Троянски районен съд за 2019 г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 19-0359-001028
от 05.11.2019 г., издадено от М.И.Б.– Началник
сектор към ОДМВР гр.Ловеч, РУ гр.Троян,
на В.С.В., ЕГН **********, с адрес: ***, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100.00 лева за нарушение по чл.6, т.1 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/.
Наказателното постановление е обжалвано в
законоустановения срок от В.С.В., като с жалбата се иска от съда да постанови
решение, с което да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.
Изложени са твърдения за допуснати
съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното
производство.
Жалбоподателят В.С.В., редовно призован, явява
се лично в съдебно заседание и с пълномощника си адв.Е.Ц.
от ЛАК, който поддържа жалбата и развива подробни аргументи в хода по становище
на делото в подкрепа на искането за отмяна на обжалваното НП.
За въззиваемото
РУ гр.Троян, редовно призовани, не се явява представител в съдебно заседание и
не се представлява от процесуален представител. Ангажирани са доказателства.
От приложените към делото и приети писмени
доказателства, както и от
показанията на разпитаните по делото свидетели К.П.К., А.К.К.
и Д.В.В., преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът приема за установено следното от фактическа страна:
На 22.10.2019 г. свидетелите К.К. и А.К.-***,
работели като автопатрул, като около 13.03 часа се движели със служебния
автомобил в гр.Троян, по ул***** , като пред тях се
движел автомобила, управляван от жалбоподателя В. марка „*****“ с рег. № ******,
който се движел в посока към центъра на
града. Полицейските служители се движели на разстояние 100-150 м. след него.
Според техните показания, водачът В. преминал на кръстовището на ул.“**** при
наличие на работеща сфетофарна уредба при светване на червения сигнал. Те го
последвали, като преминали на червен сигнал на светофара при включени светлинен
и звуков сигнал от патрулния автомобил, като между тях и автомобила на
жалбоподателя се престроил откъм ул.“**** друг автомобил. Жалб.В.
спрял на указаното му със стоп палка място, свид.К. му обяснил, че са
констатирали посоченото нарушение, за което следва да му бъде съставен акт за
установяване на администартивно нарушение.
Свид.
К.К. съставил на В.С.В. АУАН серия GA № *****за
нарушение по чл.6, т.1, пр.2 от ЗДвП, за
това, че е е преминал на забранителен червен сигнал на работещата светофарна
уредба.
Актосъставителят К.К. към датата на съставяне на АУАН заемал длъжността „Младши
автоконтрольор” в РУ - гр.Троян. В акта е отразено, че свидетел е А.К.К.. АУАН е съставен и предявен за запознаване със
съдържанието му на В.С.В., в качеството му на нарушител, който подписал акта, като не е отразил възражения, като е посочено, че няма
такива. В тридневния срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН от В.С.В. не е постъпило писмено възражение срещу
съставения чу акт за установяване на административно нарушение.
На 05.11.2019 г. Началник сектор „Охранителна полиция“ РУ - гр.Троян М.И.Б.е издал атакуваното наказателно постановление.
При така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта
на жалбата: Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект при наличие на
правен интерес от обжалване и пред компетентния съд / по местоизвършване на твърдяното нарушение
/, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, същата се явява
ОСНОВАТЕЛНА.
Същественото при производството от административно - наказателен характер е да се
установи спазена ли е процедурата по съставяне на акта за установяване на
извършеното административно нарушение; съставеният
акт съдържа ли императивно определените в закона реквизити, актът
предявен ли е на нарушителя и правилно и законосъобразно ли е оформено
предявяването; компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние, което да
представлява административно нарушение по
смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта като
нарушител, и дали е извършено виновно;
наказателното постановление издадено ли е от компетентен орган и при
спазване на императивните разпоредби за
съдържание, реквизити и срокове.
По приложението на процесуалния закон:
Обжалваното НП е издадено от упълномощен за това орган, с оглед Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г.
на Министъра на вътрешните работи, поради което
издалото НП лице е компетентно. С оглед
длъжностното качество на актосъставителя и във връзка със същата заповед, съдът
намира че АУАН е съставен от компетентен орган, при изпълнение на неговите
служебни задължения.
Съдът счита, че атакуваното наказателно постановление е издадено в срок, както и че в
производството по издаването му не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до незаконосъобразност на същото и
съответно - да са основание за отмяна на НП.
Настоящият състав не споделя
изложеното от адв.Ц. становище, че е налице нарушение
на императивните изисквания на чл. 57,
ал.1, т.5 от ЗАНН. И в АУАН, и в НП е отразено описание на нарушението и
обстоятелствата, при които то е извършено по начин, който гарантира правото на
защита на санкционираното лице да разбере административното обвинение срещу
него. Налице е съответствие при описанието на
нарушението и дадената му правна квалификация.
По
приложението на материалния административен закон:
Жалбоподателят В.С.В. е санкциониран за нарушение по чл.6, т.1,
пр.2 от ЗДвП.
Съгласно
разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП,
участниците в движението съобразяват своето поведение
със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да
контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните
знаци и с пътната маркировка .
Настоящият
състав намира, че нарушението, за които е санкциониран жалб. В., не е
осъществено от него от обективна и субективна страна.
От показанията на свид.Д.В.В. – ****
на В., която е пътувала в автомобила на жалбоподателя, се установява, че при
преминаването през кръстовището на ул****»
, автомобилът, управляван
от баща й, е преминал на зелен сигнал на светофарната уредба, като при самото
изравняване със светофара тя видяла, че същият е пресветнал на жълт сигнал. Тя
посочва, че пред тях е имало няколко автомобила и докато са преминавали след
тях, светофарът е светнал жълто.
Съдът кредитира показанията на свид.В****, независимо, че същата
е дъщеря на жалбоподателя и предвид това тя може да се приеме за
заинтересована. Показанията й съставът приема за достоверни, тъй като същите се
потвърждават от доказателствата, установени при извършения оглед на ВД -
записът от видеокамера,
обхващащ района на посоченото кръстовище към времето на твърдяното нарушение.
От записа се установи, че след преминаване на автомобила,
управляван от В.В., 12 секунди
по-късно преминава патрулния автомобил. Предвид което
настоящият състав приема, че полицейските служители не са възприели
непосредствено, а от посоченото далечно разстояние 100-150 метра след
автомобила на жалбоподателя преминаването на същия през кръстовището, който е
преминал през последната времева възможност на зеления сигнал, при превключване
на жълт предупреителен такъв и след това червен. Съгласно чл.30, ал.6 от
ППЗДвП, последователността на подаване на светлинните сигнали от един светофар
е следната: червена светлина - едновременно светещи червена и жълта светлина -
зелена светлина - жълта светлина. В този случай В. е бил слъжен да се изттегли
по най-бързия начин от кръстовището, за да не създаде опасност за движението.
Вижда се на записа, че след неговото преминаване се престроява друг
автомобил от ул.“**** завиващ надясно и
едва след 12 секунди преминава патрулния автомобил.
Показанията на полицейските
служители са взаимно противоречиви, поради което съдът ги кредитира само частично.
Предвид което приема, че само въз основа на тях не може да се направи обоснован
извод за доказване извършването на твърдяното нарушение. Още повече, че от
записът на охранителната камера се установява, че те са били на голямо
разстояние от автомобила на жалбоподателя и отдалеч са възприели преминаването
му през кръстовището и светналия червен сигнал. Свид.К.
сочи, че са се движили зад автомобила на жалбоподателя на разстояние 100-150
метра, а свид.А.К. твърди, че са били
след него на разстояние около 30 -50 метра. Предвид данните от записа
съдът приема, че са се движили на разстоянието, посочено от К.. К. сочи, че
пред автомобила на жалбоподателя не е имало друг, но от записа се установява
обратното. Двамата свидетели се разминават в показанията си и относно мястото,
където В. е спрян за проверка – К. сочи, че е спрян непосредствено преди
кръговото на ул.“********“, а К. - на отбивката за горското стопанство, ул.“*****
При тези съображения жалбата се
явява основателна и обжалваното наказателно постановление следва да бъде
отменено като неправилно
и незаконосъобразно,
и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 19-0359-001028 от 05.11.2019 г., издадено
от М.И.Б.– Началник сектор към ОДМВР гр.Ловеч, РУ гр.Троян, с което на В.С.В.,
ЕГН **********, с адрес: ***, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100.00 лева за нарушение по чл.6, т.1 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/, като неправилно и незаконосъбразно.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд гр.Ловеч по реда на глава ХІІ от АПК в
14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено с мотивите.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: