Р Е Ш Е Н И Е
№260550
16.12.2020г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
окръжен съд,
Гражданска
колегия ХХІІ-ри
гр. състав
На
двадесет и четвърти ноември две
хиляди и двадесета година
в
публично заседание в следния състав:
Председател: Пенка Стоева
Секретар:
Диана Плачкова
като
разгледа докладваното от председателя Пенка Стоева
гражданско
дело № 1568 по описа за две хиляди
и осемнадесета година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Положителен установителен иск за собственост по чл.124,ал.1 от ГПК.
Ищецът К.Ю.М., роден на ***г., гражданин на ********,
живущ в гр.******, ********, чрез пълномощниците му адв.В.В. и адв.П.К., моли
съда да признае за установено по отношение на ответника Б.И.П.,***, че е
собственик на лек автомобил марка „******“, с оригинален номер на рама ***********,
иззет като веществено доказателство по ДП №127/2010г. по описа на отдел „КП“ ОД
на МВР ****** с рег.№ ******, съгласно приетата от РП- ***** регистрация
по регистрационни табели, откраднат в гр.******, ********, на *********., както
личало от писмо от ********. от Дирекция **********, събрано по ДП №128/10г., в
което се цитирало съобщение от ***********, и в което именно той бил сочен за
негов собственик, тъй като многократните му искания за връщане на автомобила
били оставяни без уважение от РП – ******** с мотив, че е налице спор за
собственост между него и ответника, който също бил подал множество молби
автомобилът да се върне нему, разрешаването на който спор не е в правомощията
на Прокуратурата.
С исковата молба не е сочил на какво основание
е придобил процесната вещ, а след оставянето
и без движение, за да посочи същото /виж т.2.2. от определение/разпореждане
№5725/06.07.18г.-л.22-л.23/, е заявил с молба вх.№24657/17.08.18г., че е собственик
на процесния автомобил, тъй като го е закупил
от лизингова компания ********, в гр.**********, ********** и автомобилът е регистриран на негово име на *****г.,
съгласно свидетелството за регистрация,
което представя с подадената молба /виж молбата на л.36/.
След изрично дадените му с
Определение №2339/22.11.18г. указания на съда да посочи всички идентифициращи
извършването на сделката по покупка на процесния автомобил от ********* - дата,
място, лице, подписало договора от името на посочената компания, условия за
придобиване на собствеността върху вещта /виж определението на л.62-л.64/, с
молба вх.№36101/06.12.18г. е заявил, че не може да уточни елементите на
договора, тъй като същият не е наличен у него, но че представя освен
свидетелството за регистрация, в което е вписан като негов собственик, и писма
от лизинговата компания и от застрахователя, в които се съдържат данни и за
собствеността му, и за това, че автомобилът му е бил откраднат, както и че по ***********
законодателство документът, който удостоверява правото на собственост, е
регистрационният талон на автомобила, копие от който той е представил по делото
/виж молбата на л.68-л.69/.
В първо с.з. от
17.12.2019г. адвокатите му са поискали да се приеме изменение в твърденията относно
датата на кражбата, като са посочили, че тя се е състояла не на 27/28.08.08г.,
а на 28.08.2005г., както се установява от материалите по досъдебното
производство, които ще представят, и тъй като са допуснали грешка и в годината,
което изменение съдът е допуснал с доклада по делото, приет в същото с.з. /виж
протокала в частите на л.301гръб и л.304гръб/.
При дадени му от съда с
Определение №2161/22.10.19г. указания да посочи най-късно в първото по делото
съдебното заседание кога и как е узнал къде се намира процесния за спора
автомобил, твърдян от него, като откраднат му в гр.*****, които факти са
намерени от съда за релевантни за спора, съгласно събраните към датата на това
определение данни за приложимото германско материално право, ищецът е посочил
чрез пълномощниците си в първото по делото с.з. на 17.12.19г., че във връзка с
кражбата бил ангажирал ***** адвокат, който в края на 2011г. осъществил контакт
с българския адвокат Б. Д., както и че в началото на 2012г. адв.Д. бил го
уведомил по електронен път за това, че автомобилът е бил иззет по ДП,
образувано от Пътна полиция – ****** /виж л.302лице от протокола, адв.В./.
Пледира по същество за
уважаване на иска с присъждане на разноските по списъка, представен в с.з. от
24.11.20г. /виж л.484/. Развива съображения и с писмена защита вх.№270679/26.11.2020г.
В срока по чл.131,ал.1 от ГПК ответникът е подал
отговор на исковата молба с вх.№33726/16.11.18г. /виж отговора на л.49-л.50/, с
който е оспорил предявения иск като недопустим, с искане за прекратяване на
производството; евентуално, в случай, че съдът го счете за допустим, е оспорил
иска като неоснователен, с искане съдът да го отхвърли, като му присъди и
разноските в производството.
Оспорил е твърдението на
ищеца да е собственик на процесния автомобил, както и твърдението му, че
автомобил е бил противозаконно отнет от него в *****, доколкото за това наличен
бил единствено сигналът на самия ищец за извършено отнемане.
Навел е сам твърденията,
че : автомобилът е бил регистриран в **** на **** фирма „****“, която, с
пълномощно с нотариална заверка от 31.05.07г. на нотариус Х. Б., е упълномощила
за управлението му дружество „****“ ООД, на което той е *****; че *** фирма „****“
е придобила автомобила добросъвестно, доколкото датата на описаното пълномощно
е около година преди ищецът да сигнализира за неговата кражба, тъй че не би
могъл да има знание за това, ще вещта е била крадена /при първоначално посочената от ищеца дата на кражбата, като такава от
2008г./; че данните от разследването по ДП сочат, щото номерът на рамата е
манипулиран преди вещта да бъде придобита от фирма „*****“.
При дадени на ответника с
Определение №2339/22.11.18г. указания да посочи всички идентифициращи
извършването на сделката по покупка на процесния за делото автомобил от **** фирма „***“, която твърди да е негов праводател, дата, място на закупаванe,
продавач по договора, лицата, подписали договора от името на фирмата /фирмите,
в случай, че и продавачът не е физическо лице и условия за придобиване на собствеността върху
вещта, съгласно договора /виж
определението на л.62-л.64/, с молба вх.№36443/10.12.18г. ответникът е заявил,
че тъй като **** е чуждо на спора лице, той не разполага с документите,
установяващи начина и датата на придобиване на процесната вещ от праводателя му
и е в обективна невъзможност да се снабди с такива, и е изискал в тази връзка
да се съберат по реда на Регламент №1206/2001, а също тъй е развил съображения,
щото: съгласно чл.932 от **** законник, приобретателят на вещта става неин
собственик, дори вещта да не е принадлежала на отчуждителя, освен ако
приобретателят е недобросъвестен, като общата погасителна давност е три години;
че в този случай не са налице доказателства, че процесната вещ е крадена, тъй
като досъдебното производство е образувано за престъпление по чл.345а от НК,
който гласи, че „който в нарушение на установения за това ред заличи или
подправи идентификационен номер на мпс, се наказва с лишаване от свобода от три
до десет години или с глоба от пет до десет хиляди лева; дори да се приеме, че
вещта е била крадена, следва да се счита, че **** я е придобил добросъвестно от
неговия праводател, тъй като за регистрацията на автомобила се представя
документ за собственост- т.е. той се явява втори собственик на автомобила след
съобщението за кражбата му, и тогава в тежест на ищеца е да докаже, че
действително е налице кражба и кое е недобросъвестното лице по веригата, с цел
да обори презумпцията на чл.929,пар.2 от германския граждански законник,
съгласно която, ако приобретателят владее вещта, се предполага, че е неин
собственик /виж молбата на л.75/.
Във връзка с указанията на
съда, дадени с Определение №2161/22.10.19г. да посочи къде, кога, как и от кого
е получил фактическата власт върху автомобила, за управление на който
управляваното от него дружество е било упълномощено от **** дружество *** /виж
определението в частта на л.256гръб/, ответникът е посочил в първо с.з. чрез
пълномощника си, че през 2007г. търсел да закупи автомобил и се спрял на
процесния, който бил обявен за продажба в **** интернет сайт, на изгодни
условия. Той контактувал по телефон с продавача по обявата, но за организиране
на закупуването на автомобила и транспортирането му се свързал с лице на име И.,
за което не може да посочи други данни, което всъщност получило автомобила в ****
и го транспортирало до ****, където му го предало през месец юни 2007г., с
ключовете и двете части от регистрационния талон /виж л.302гръб, адв.К./.
Не пледира по същество, извън искането за
отхвърляне на иска, повдигнато с отговора на исковата молба, с който претендира
и присъждане на разноските в производството по списъка, постъпил като
представен от него в последно съдебно заседание /виж списъка на л.495/. В дадения от съда 1-седмичен срок,
считано от 24.11.20г. за представяне на писмени защити, както и до датата на постановяване на решението на съда, не
представя такава.
Съдът, като взе предвид
твърденията, оспорванията и доводите на страните, и събраните по делото
доказателства намери, че е компетентен да разгледа повдигнатия пред него иск,
че предявеният иск е допустим, а
разгледан по същество е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, не защото
ответникът е установил правоотхвърлящите правата на ищеца свои възражения, а
защото ищецът не успя да установи по пътя на пълното главно доказване
осъществяване на основанието, при което твърди де е станал собственик на вещта,
воден от следните съображения:
І. За компетентността на
българския съд и приложимото в случая материално право.
Съображенията, при които с
Определение №2339/22.11.2018т. е прието, че българският съд е компетентен да
разгледа и реши спора по предявения от ищеца иск, за разглеждане на който е
образувано гр.дело №1568/18г., при приложимост на **** материално право относно
факта на придобиване на собствеността, са подробно изложени в цитираното
определение и съдът ги поддържа изцяло и с това решение, поради което препраща
към тях /виж определението на л.62-л.64/.
При изискана от съда във връзка с твърденията на
страните информация за приложимото немско право по въпросите за придобиване на
правото на собственост върху движими вещи /леки автомобили, за липсваща или
налична възможността собственикът на една такава движима вещ, която е
открадната, да иска връщането и от лице, което е неин добросъвестен владелец,
за текстовете на чл.929 и чл.932 от Гражданския законник, за момента, в който
лизингополучателят по лизингов договор за покупка на лек автомобил придобива
собствеността на лизинговата вещ и текстовете на закона, които уреждат лизинговия
договор /виж писмата на л.84 и л.450/, е постъпила по официален път исканата
информация /виж : писмата на л.206 и л. 469; книжата на чужд език на
л.207-л.211 и л.470-л.472; преводите на същите книжа на л.216-л.220 и
л.478-л.480/.
Преводът на първите книжа не е приет за разбираем
в някои свои части от съда /виж в определението по чл.140 от ГПК на
л.230-гръб-л.231лице/, тъй че за тях е назначена по служебен път експертиза,
която да провери точността му, и в с.з. от 10.03.20г. е прието заключението на
назначената да осъществи превода/да провери верността на превода В.Л. /виж
заключението на л.371-л.372/.
Така, относно съдържанието на счетеното от съда за
приложимо с оглед първоначалните твърдения на страните по делото немско право,
макар и след тези предприети от съда действия преводите да оставят някои съмнения
относно правния им смисъл, се установи, че:
Прехвърлянето на собственост върху движими вещи в *****
граждански кодекс се регламентира
от чл.929 и следващите, съгласно които:
За прехвърляне на
собствеността върху вещта е достатъчно собственикът и да я предаде на
приобретателя и двамата да са постигнали съгласие за прехвърляне на
собствеността върху нея /чл.929,изр.1/. Ако вещта е вече във владение на
приобретателя, е достатъчно само съгласието относно преминаване на
собствеността и от единия върху другия, без формалности или „*****“/чл.929,изр.2/.
Предаването може да бъде
заместено и от предоставяне на посредствено владение, което предпоставя
непосредственото владение на някого другиго, който е оправомощен от собственика
да владее временно и като собственикът има условна претенция за връщане на
вещта и когато тези предпоставки са изпълнени, собственикът е посредствен владелец.
За продажбата е необходимо
правомощие на продавача, което е налице, когато той не е собственик с наложени
ограничения в разпоредителната власт или
е бил оправомощен от собственика за разпореждане.
Собствеността обаче може
да бъде придобита добросъвестно и от неоправомощено лице, като чл.1006, ал.1
въвежда презумпцията, че този, който държи непосредственото владение на вещта,
е собственикът и.
Тази презумпция е
приложима при прехвърляне на правото на собственост съгласно чл.929,изр.1, а
ако се касае за преминаване на собствеността по силата на „****“/чл.929,изр.2/,
преди това приобретателят следва да е придобил непосредственото владение от
продавача.
Приобретателят следва да е
добросъвестен по отношение на собствеността на продавача.
Добросъвестността на
приобретателя се предполага до доказване на противното, като тежестта за
опровергане на тази презумпция стои върху онзи, който твърди, че придобиването
и е осъществено недобросъвестно.
Добросъвестността липсва,
ако на приобретателя е известно или вследствие на груба небрежност е неизвестно,
че вещта не принадлежи на продавача.
При придобиване на мпс се
счита, че приобретателят действа грубо небрежно, ако не се увери чрез
представяне на талона за регистрация- част 2 /паспорта на мпс/, че продавачът
има правомощие да се разпорежда с вещта, като съображението за това е, че ако
продавачът не може да предостави талона за регистрация-част 2 или въз основа на
същия се окаже, че държателят на превозното средство е друго лице, различно от
продавача, това следва да събуди съмнение и да стане повод приобретателят да
извърши допълнително проучване.
Правната сделка на
добросъвестно придобиване обаче е изключена въпреки добросъвестността на
приобретателя, ако вещта е била открадната от собственика, изгубена или
изчезнала по друг начин. В този случай, собственикът не губи правото си и може
да иска връщане на собствеността от владелеца на вещта, без оглед от кого
последният я е получил, което право се погасява по давност с изтичане на 30
годишен срок от момента на възникването му, и като владелецът също може да
противопостави възражението, че посоченият срок е изтекъл, и да откаже на това
основание връщане на вещта.
По отношение придобиването
при договор за продажба на лизинг, се установи, че:
По принцип лизингодателят
остава собственик на лизинговата вещ за срока на действие на договора, но в
договора за лизинг може да бъде уговорена и опция за изкупуване на вещта от
лизингополучателя при прекратяване на договора. В този случай е необходимо
отделно споразумение между лизингодателя и лизингополучателя относно
преминаването на собствеността. Важен признак за това е дали свидетелството за
регистрация част II /талон на автомобила/ е било предадено. В ****
право се прави разграничение между облигационната сделка – договор за
покупко-продажба при упражняване на опцията за изкупуване и изпълнението на
сделката по прехвърляне на собствеността. По принцип най-късно към момента, в
който покупната цена е изцяло платена и свидетелството за регистрация част II е било предадено на купувача, собствеността върху автомобила преминава
върху купувача, като това е обичайната съдебна практика, но меродавни при
договора за лизинг винаги са действително сключените договорни споразумения
между лизингодателя и лизингополучателя.
ІІ. По допустимостта.
Извършвайки проверка за
допустимост на предявения иск по силата на задължението, което служебно му
тежи, съгласно чл.130 от ГПК, след като е взел предвид и обстоятелствата,
изложени в Определение №5725/06.07.18г. /виж л.22-л.23/, съдът е намерил с
Разпореждане №6449/31.07.18г. /виж л.34/, че предявеният иск е допустим по
съображенията, изложени с тези два акта, които изцяло поддържа и с настоящото
решение.
По повод повдигнати от
ответника с отговора на исковата молба възражения за недопустимост на
предявения иск, съдът се е произнесъл отново по допустимостта на иска с
Определение №2161/22.10.19г. /виж л.229-л.236/ и по съображенията, изложени с
р.ІІІ, т.1 от мотивите на цитираното определение, които изцяло поддържа и с
това решение, е намерил, че предявеният иск е допустим, а възраженията на
ответника за неговата недопустимост са неоснователни.
ІІІ. По основателността.
1.В с.з. от 17.12.2019г.
съдът е приел като окончателен доклад по делото проекта за доклад, съобщен на
страните с р.ІІІ, т.2 от Определение №2161/22.10.19г., с изменението, касаещо
датата на кражбата, като такава от 28.08.05г., но като разпределената между
страните тежест за установяване на твърденията и оспорванията им е останала такава,
както е била предопределена от сочената първоначално от ищеца дата на кражбата-
27/28.08.08г. /виж р.ІІІ, т.2 от определението на л.232лице-233гръб/, като още
с доклада по делото е дал яснота и на двете страни, предвид твърденията им,
основани на фактите на регистрацията на автомобила, извършена от ищеца и от *****
дружество *** в ****, че при събраната за приложимото право във **** информация
относно придобиване на правото на собственост върху движими вещи, този факт ще
се счита ирелевантен към придобиване на собствеността.
Горното е било меродавно
преди по искане на ищеца в първо с.з. да се постанови събиране и на
допълнителната информация, касаеща изясняване на въпроса относно момента на
прехвърляне на собствеността върху вещ, която е предмет на договор за лизинг,
защото, както вече се описа в това решение, в частта относно приложимото чуждо
право, съдебната практика третира факта на предаване на свидетелствот оза
регистрация-част втора от лизингодателя на лизингополучателя, като индиция за
преминаване на собствеността, в която връзка и съдът ще обсъди с това решение
фактите, отнасящи се до извършените от ищеца и от **** регистрации на мпс и
представените за тях доказателства, въпреки приетото с доклада по делото.
2. Установи се в
производството от фактическа страна, в хронологичен ред по време, че :
2.1. На 04.06.2003г., в
Службата за обществен ред в гр.*****, е било регистрирано за пускане в движение
превозно средство с регистрационен номер ***** на името на К.М., роден на ***г.,
с местожителство в деня на регистрацията в гр.****, представляващо лек
автомобил ****, производство на ****, с номер на рама ****, с одобрен
имобилайзер, което е било впоследствие спряно от движение на 16.09.2005г. /виж
свидетелството за регистрация в превод на български на л.37-л.41 и копието от документа
на чужд език на л.42-л.45; същи и на л.271-л.276, като на л.275-л.276
свидетелството на чужд език е представено повторно, във връзка с дадените от
съда указания с определението по чл.140 от ГПК, че няма да бъде прието, поради
негодното за четене копие, в което е първоначално приложено на л.42-45/;
2.2. На 31.05.2007г., от
неизвестно лице от фирма **** ООД, ****, без подпис, а само с положен кръгъл
печат на същата фирма, е издадено пълномощно, съгласно което фирма „*****“ ООД,
Б.И.П., живущ ***, който работи като външен представител на фирма **** ООД, има
правото самостоятелно да управлява в страната и в чужбина, и особено в страните
****, ****, *****, ****, ****, ****, ****, ***, ***, ****, *****, ****, ****, ****,
****, ****, **** и ****, ***** лек автомобил марка ***** с идент. № *****,
с рег.№*****, с първа регистрация 19.08.2005г., регистриран на името на ****
ООД на 31.05.2007г., да представлява **** ООД пред всички застрахователни
дружества в изброените държави и да получава суми в брой при застрахователни
събития, както и да извършва сделки /отдаване под наем, аренда, продажба на
трети лица и на себе си/ на описания автомобил /виж пълномощното в превод на
български на л.60-л.61 и документа на чужд език на л.59/.
Ответникът е представил в производството първа и
втора част на регистрационния талон на автомобила, за който твърди, че е бил
регистриран на името на ***** ООД /виж превода на л.333-л.337 и документа на
чужд език на л.338-л.339/, като в талона действително е наличен записа, на
който ищецът се позовава в писмената си защита, че притежателят на
свидетелството за регистрация не се легитимира като собственик на превозното
средство /виж С.4с на л.333 и на л.334/.
При отправеното по молба
на ответника с вх.№36443/10.12.18г. /виж молбата на л.75/ от съда искане по
реда на Регламент /ЕО/ №1206/2011г. до Службата по регистрация на моторни
превозни средства - гр.***** за изпращане на заверени преписи от документите, с
които фирма ***** е регистрирала мпс **** ***** с рег.№*****, както и на
документите, с които праводателят на фирма **** е регистрирал автомобила, е
получен отговор, щото исканите документи не могат да бъдат изпратени, тъй като
посоченият регистрационен номер не е и не е бил регистриран в базата данни на
регистъра на мпс на Община ***** /виж превода на отговора на л.178 и документа,
съдържащ отговора, на л.179/;
2.3. На 21.01.08г., от ******/вест,
гр.******, до Фирма К.М. в гр.*******, е отправено писмо, съгласно което, във
връзка с договор за лизинг №***** – мпс ****** *****, кражба на 28.08.2005г., номер
на рамата ****, след изплащане на задължението му по описания вече договор за
лизинг, е изпратено приложено свидетелство за регистрация на превозното
средство /виж писмото в превод на български на л.71 и документа на чужд език на
л.70/;
2.4. На 07.08.2010г. по
описа на Отдел КП при ОД на МВР ******, на основание чл.212,ал.2 от НПК, при
представянето на лек автомобил „*****“ с рег № ****** за регистрация в
Сектор ПП при ОД на МВР- *****, поради забелязана интервенция по номера на
рамата, срещу неизвестен извършител, за престъпление по чл.345а,ал.1 от НК,
който действително гласи, както ответникът твърди, че „Който в нарушение на
установения за това ред заличи или подправи идентификационен номер на моторно
превозно средство, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години и с
глоба от пет хиляди до десет хиляди лева“, е образувано ДП №127/10г., по което, с протокол за оглед на
местопроизшествие от същата дата, посоченият лек автомобил е бил иззет като
веществено доказателство /виж писмо вх.№32366/04.11.19г. на РП- ***** на 263 и
постановленията на РП от 25.07.11г. на л.294-л.295, 22.08.11г. на л.298-л.299,
от 11.02.14г. на л.289, от 24.04.15г. на л.288, от 18.04.16г. на л.14 и от
03.10.17г. на л.17 за това, че ДП производство се води срещу неизвестен
извършител/.
На запитването на съда кое
е лицето, представило за регистрация автомобила, иззет като веществено
доказателство по ДП №127/10г., от РП е получен отговор, че в съставените от
сектор КП при ОД на МВР документи за изземване на автомобила не е посочено
лицето, което го е представило за регистрация /виж писмото от РП- ****** на
л.263, изпратено в отговор на определението на съда от 22.10.19г. по р.ІІІ,
т.3.2 на л.234лице/.
2.5. С Протокол
№544/10.08.10г. по възложената по ДП №127/10г. експертиза е било установено, че
наличният номер на рамата ****** e изпълнен с неоригинален
шрифт, допълнително набит след заличаване на оригиналния номер, който е ********,
че наличният номер на двигателя ******* е също неоригинален, допълнително набит
след заличаване на оригиналния и като оригиналният такъв не е установен /виж
експертизата от ДП на л.278/.
Тъй като тези установени в ДП факти не са признати
за безспорни от ответника, по искане на ищеца е допусната експертиза и в това
производство, като с приетото в с.з. от 25.08.20г. заключение по протокол
№1276/01.07.20г. е установено, че номерът на рамата ******* на иззетия като
веществено доказателство лек автомобил ********, с рег.№*******, черен на цвят,
е набит и е с неоригинален шрифт, а след многократни обработки и проявявания е
установен и оригиналния номер на рамата- *******. С неоригинален шрифт
е изпълнен и номера на двигателя-******. Не е оригинална и производствената
табела с посочен на нея номер на рама ******* /виж заключението на л.453/.
2.6. След установяване на
оригиналния номер на рама на автомобила, иззет като веществено доказателство по
ДП №127/10г., чрез кореспонденция между ОД на МВР-***** и Дирекция
„Международно оперативно полицейско сътрудничество“ при МВР- *****, осъществена
през месеците август и септември на 2010г., за извършване на проверка фигурира
ли автомобилът в базите данни за крадени мпс, е събрана информация, че:
В автоматизираната
информационна система на Интерпол за крадени мпс липсват данни относно: ******,
рама *******, двигател ***** и рег № ****, но е отправено запитване и към
държави членки на Интерпол, които не са предоставили базите си данни на
генералния секретариат на МОКП Интерпол, за проверка и издирване /виж писмото
на л.292 от м.август 2010г./.
Това писмо ответникът е
приложил към отговора си, за да обоснове, че освен заявлението на самия ищец за
кражбата на автомобила, няма други данни за твърдяната от ищеца кражба /виж същото
на л.53/, но без да съобрази останалите писма, на едно от които ищецът се
позовава в исковата молба, съгласно които:
Относно лек автомомбил ****, с рама *****, от
Интерпол ***** е получено съобщение, че е бил обявен за откраднат от паркинга
на хотел „*****“ в *****, ****, на 27/28.08.08г., в който собственикът и
съпругата му били отседнали, като извършителите и начина на извършване нна
кражбата не са установени. Собственикът на мпс е К.Ю.М., роден на ***г. в ****.
Двигателят е с номер ***** /същи и в
изследвания от в.л. С. идентификационен номер на автомобила с рама *****-л.461/.
Автомобилът е с немски регистрационен номер ******, застрахован към момента на кражбата
срещу всички рискове в *****, с инсталирани GPRS
и аларма от завода производител. В момента на кражбата в автомобила са били всички
документи на мпс. МПС е обявено за общодържавно издирване с телеграма *****/10г.
от Интерпол ***** /виж писмото на л.290-л.291/;
Относно лек автомомбил ****, с рама ******* и
рег.№ *****, от Интерпол ***** е получена информация, че коригират датата на
кражба на описаното мпс и тя не е между 27/28 август 2008г., а е 28.08.05г. От Интерпол
*****, ****, също информират за допусната грешка в датата на кражба и допълват,
че автомобилът вече не е обект на издирване в *****, поради изтичане на
давността, че автомобилът е бил спрян от движение на 17.03.07г. /в свидетелството за регистрация е посочена
като дата на спиране от движение 16.09.05г.-л.40/, че последният собственик
на автомобила е бил К.М., роден на ****г. в *****, че към него ще се отправи
запитване бил ли е обезщетен за кражбата от застрахователната компания, както и
че молят да им се предостави информация за причината за запитването и дали мпс
е задържано в ****/виж писмото на л.293/.
2.7. В периода
2011г.-2017г., от името на К.М. и от името на Б.П., страни по делото, до РП- *****,
пр.пр. №9640/10г., са подавани множество молби да им бъде върнат иззетия на
07.08.10г. като веществено доказателство по ДП №127/10г. автомобил, по които са
били постановени откази, потвърдени от съда при обжалването им /виж в тази
връзка л.8-л.12, л.14-л.17, т.3 от писмо вх.№23128/30.07.18г. на л.33,
л.53-л.58, писмото на л.263, л.266-л.270, л.279-л.289, л.294-л.300/.
Видно е от подаваните от
страните в производството по РП- ***** молби, а за ответника Б.П., и от двата
протокола за разпита му по ДП №127/10г., в качеството на свидетел, че:
Ищецът се е позовавал за
правата си на собственик на: представени копия от документите за собственост на
автомобила, както и на информацията от службите на Интерпол **** и ****,
съгласно която той се води за собственик на автомобила с разкритата чрез
извършената експертиза оригинална рама, че от него автомобилът е бил откраднат в ****
и че той не е получил обезщетение за него /виж : л.8гръб, абзац четвърти;
л.11гръб, абзац четвърти/, така, както твърди и в настоящия процес;
Ответникът, лично и/или в
качеството на управител на Вип „*****“ ООД, в подаваните молби за връщане на
автомобила и/или в показанията си като свидетел по ДП, е заявявал различни версии
относно начина, по който е придобил автомобила/фактическата власт върху
автомобила, и конкретно:
Че след обява, която видял
през 2007г. в интернет, за продажба на л.а. ***** за 70000евро, като били
посочени един ***** и един **** номер за връзка, той се обадил и се уговорил с
момче на име И., от гр.*****, на което знае само малкото име, да се срещнат в ****.
Той дошъл и се спазарили за цена от 62000евро, като момчето му казало, че
колата е в ******и обещало да я докара на свои разноски. Той му предложил да
регистрира колата с ***** номера, за да не плаща акциз, който е много висок, и
на **** фирма, на която да плаща лизинг за закупуването и. Същата година И. му
докарал колата и му я предал, като той платил първоначално 20000евро, а
останалите пари се уговорили да се
плащат на различни вноски през 2-3 месеца. Заедно с колата момчето му предало и
пълномощно на името на сина му И. Б. П., копие от което предава по ДП. Така карал
колата с **** номера и идеята била да я покарат 3-4 години, а после да я върнат
в *****, откъдето да я продадат. В края на 2008г. той бил изплатил изцяло
спазарената цена на ръка, без за това да са му били издавани разписки /виж
протоколите за разпит на л.265 от 26.08.10г. и на л.264 от 22.12.10г./.
Макар при разпита на 26.08.10г. Б.П. да е посочил,
че предава копие от пълномощното, издадено на името на сина му И.П. /виж
л.265гръб/, според отговора на РП-***** /л.263/, след като това пълномощно е
било изискано от съда с цитираното вече определение, такова пълномощно не се
намира в преписката /л.263/.
Други изложени от Б.П. по
ДП версии са, че от 2007г. автомобилът е бил ползван от него и семейството му
за фирмени нужди, по силата на пълномощно от собственика му- ****фирма със седалище
в гр.****, **** /виж молбите на л.268, л.269, л.280, л.284/, както и че колата
е получил чрез неназована българска фирма- посредник /виж молба на л.270 и тази
на л.287/, чрез автокъща от гр.*****, като макар и да бил изплатил изцяло
продажната и цена, въпреки правата, дадени му с пълномощното от фирмата
собственик, в това число да го продаде и на себе си, не бил прехвърлил
собствеността и /виж молба на л.281-л.282/.
В протокола за разпит от
22.12.10г., Б.П. е посочил, че всички документи за внос и изобщо придружаващи
колата, са представени от него- голям и малък залени талони и пълномощно на *****
език /виж на л.264лице/.
2.8. На 03.07.2013г., от
Акционерно застрахователно дружество **** до К.М. е отправено писмо/факс,
съгласно което, във връзка с негова автомобилна застраховка ****/******,
регистрационен номер *****, му е потвърдено, че упоменатото превозно средство е
било застраховано при дружеството от 01.01.04г. и застрахователната премия е
била изплатена, както и че поради кражба на превозното средство, договорът е
бил прекратен /сторниран/виж писмото в превод на български на л.73-л.74 и
документа на чужд език на л.72/.
Събрани са по реда на
Регламент /ЕО/ №*****., във връзка с искането на ответника по т.3 от
доказателствените искания в отговора на исковата молба, да бъде задължено
третото неучастващо в производството лице *** **** да представи удостоверение
относно обстоятелствата има ли сключена имуществена застраховка за процесния
автомобил, отправено ли е искане за изплащане на застрахователно обезщетение на
лицето К.Ю.М. за застрахователно събитие „кражба на автомобил“ ****** *****,
кога е отправено, изплатено ли е обезщетение и в случай на отказ- какви са
мотивите за отказа /виж л.50лице и гръб/, данни, че по отношение на господин К.Ю.М.
и мпс ***** **** с рег.№**** не е заявявана и не е налице
застрахователна защита в рамките на застраховка гражданска отговорност на
автомобилистите, респективно застраховка автокаско в тази компания /виж превода
на български на л.201 и документа на чужд език на л.202/.
По повод този отговор
следва да се отбележи, че е даден съобразно изпратения от ПОС като запитващ съд
формуляр за събиране на доказателства, в който е описан единствено регистрационния
номер на иззетия като веществено доказателство по ДП лек автомобил, идентичен с
онзи, с който автомобилът е бил регистриран от фирма **** ООД, съгласно твърденията
на ответника и представеното от него пълномощно, но не и регистрационния номер,
посочен в свидетелството за регистрация на името на К.М., представено от ищеца,
и в писмото/факса от 03.07.13г., отправено от Акционерно застрахователно
дружество **** до К.М.. В искането не е посочен и номера на рамата на автомобила
******, за който се отнася представеното от ищеца свидетелство за регистрация,
а доколкото на името на К.Ю. не е бил регистриран според данните по делото
автомобил с рег.№ ****, а и както се оказа от установеното по т.2.2
на това решение, такава регистрация изобщо не е била правена в службата за
регистрация на мпс на Община *****, събраната информация се счита от съда за компрометирана
по отношение на дадения отговор, че за мпс с този регистрационен номер, от
ищеца не е заявявана и не е налице застрахователна защита при запитаното
застрахователно дружество /виж върнатия с писмо вх.№13024/23.04.19г. формуляр
на л.183-л.192 и конкретно- т.12 на л.191гръб/.
2.9. Изслушан на 10.03.2020г.
пред Районен съд- ****, по реда на съдебните поръчки, на основание чл.176,ал.1
от ГПК, по въпросен лист, изготвен от ответника /виж въпросния лист на л.331/,
ищецът К.М. е дал следните обяснения относно обстоятелствата, за които е бил
запитан, а именно /виж превода от протокола на съдебното заседание по
изслушването на л.423-л.425 и документа на чужд език на л.426-л.427/:
По повод придобиване на лекия автомобил марка ****,
модел ****: На 04.06.2003г., той дал поръчка на лизингова компания да закупи за
него превозно средство, лизинговите вноски за което продължил да плаща дори
след кражбата на автомобила, тъй като очаквал да бъде намерен, и погасил
останалата сума на 21.01.08г. Тогава получил от лизинговата компания талон и писмо за
регистрация на превозното средство. Всъщност, след като платил последната
вноска, му било предадено само писмото на превозното средство. Така,
собствеността върху автомобила му била прехвърлена, като платил всички
лизингови вноски, като всичко било погасено.
По повод кражбата на автомобила: Автомобилът бил
паркиран на обществен паркинг пред хотел **** в ****, където той бил на
28.08.05г., а когато излязъл от хотела сутринта, видял, че го няма, след което
подал жалба в полицията. За кражбата нямало задържани, нито бил получил
информация как е приключило наказателното производство.
По повод застраховката на автомобила: Автомобилът
бил застрахован с частично каско от ***** които му заявили, след като съобщил
за застрахователното събитие, че застраховката не покрива кражбата и затова той
изплатил останалите вноски, а ***** не заплатило нищо.
По повод узнаването на факта, че автомобилът е в ****:
Много по-късно /от плащане на всички
лизингови вноски/ - 13.02.12г., разбрал от полицията- от г-н *****, главен
криминален следовател в полицейското управление на гр.****, че колата е в ****
и му било съобщено, че може да я вземе, за което наел адвокат там. Всъщност,
Интерпол бил също включен. Те съобщили там /в
*****/. Полицейският комисар се свързал с неговия адвокат- г-н Г., а последният
му препратил писмото и така го уведомил. Г-н Г. наел адвокат в ****, който нищо
не задвижил, след това наели друг адвокат, с който той отишъл и говорил. Тогава
не били допуснати в полицията, но въпреки това бил информиран, че номерът на
шасито е фалшифициран. Колата не я бил виждал, защото бил упълномощил г-н Г. да
я получи, но българският адвокат искал отново и отново документи от него. Той
пращал копия, но през 2013г., на 20.03.14г. /след справка с документите/ отишли в **** и представили
оригиналните документи за превозното средство, които са при адвокатите, поради
което не може да си спомни точни данни.
2.10. Във връзка с очерталия се като спорен между
страните въпрос дали автомобилът, твърдян от ищеца като придобит по силата на
договор за лизинг от фирма *****, е един и същ с автомобила, за който има данни
да е бил обект на кражба в гр.*****, ****, и един и същ с автомобила, иззет
като веществено доказателство по ДП №127/10г., по искане на ищеца е била
допусната АТЕ със следната задача: Вещото лице, като вземе предвид двата ключа
за процесния автомобил, предоставени от ищеца като оригинални, и ключа, иззет
като веществено доказателство по образуваното ДП №127/10г., заедно с
автомобила, да отговори на въпроса кои от тези ключове могат да бъдат свързани
с процесния автомобил и има ли данни кои от тях са оригинални и кои са
подправени- изработени и/или манипулирани от оригиналния ключ /виж
определението, взето в с.з. от 17.12.19г. на л.305лице/.
Въпреки това, пълномощниците на ищеца са
предоставили за целите на изследването не два, а само един- А ключ /виж молбата
на л.323/ и както е видно от изготвеното заключение, само той е бил изследван
от експертизата /л.458, абзац първи след забележката/.
Така, със заключението на АТЕ, прието в с.з. от
25.08.20г. /виж протокола на л.465/, се установи, че при опита за разчитане на
ключа, предоставен от ищеца /извличане на електронна информация от него/, в
сервизната база на „******“, е намерено, че няма техническа възможност за сдвояване
на ключа със сервизно устройство, външно за автомобила, а това сдвояване следва
да се извърши чрез транспондера на автомобила, за който ключът е предназначен,
през OBD буксата на автомобила и компютърния му модул,
където се съхранява неговия електронен идентификационен номер /VIN/, оборудване и продуктови кодове, след което получените електронни данни
се разчитат и сравняват с реалните продуктови номера, означени на характерни
места в автомобила, строго определени от производителя, част от които са фирмена
тайна, като сервизните продуктови кодове се ползват обикновено за потвърждаване
автентичността на автомобила при нужда.
Що се касае до данните за автомобилите с двата
основни идентификационни номера, каквито са тези на рамите, сочени в двете
събрани по делото свидетелства за регистрация, вещото лице е установило при
сравнението им, че автомобилите с така описаните рами се различават в
оборудването, тъй че достатъчно условие за определяне на автентичността е
наличието на автомобила и съпоставянето, чрез оглед, на описаното в
идентификационните карти и реалното оборудване, налично в автомобила.
Въпреки тази съществуваща възможност за определяне
на автентичността, и техническа, и фактическа, тъй като автомобилът е реално
наличен- иззет като веществено доказателство по ДП №128/10г., ищецът не е
поставил нова задача в тази насока, поради което оглед и съпоставка между
реалното оборудване в автомобила, иззет кат овеществено доказателство, и
данните за оборудването, извлечени от идентификационната карта на автомобил с
оригинален номер на рама *******, не са били извършени, а по този начин е
останало неустановено дали реалното оборудване на автомобила по ДП и оборудването
на автомобила с посочената рама са идентични /виж заключението на л.456-л.463/.
2.11.Допуснатият на ответника в с.з. от 17.12.19г.
един свидетел при довеждане, с който да установи твърденията, наведени в същото
съдебно заседание, че процесният автомобил му е бил предаден на територията на
Република ***** през юни месец на 2007г., от лицето И., на което бил възложил
организиране на закупуването му и транспортирането му от ****** /виж протокола
в частта на л.302гръб, абзац пети и шести и на л.305лице, абзац пети/, не е
доведен от него нито в с.з. от 19.06.20г., определено като краен срок за
събиране на показанията му /виж протокола на л.429-л.430/, нито до приключване
на съдебното дирене по делото в с.з. на 24.11.20г., след като в с.з. от
10.03.20г. съдът е определил датата на следващото с.з. като краен срок за
събиране на показанията му /виж
протокола на л.378-л.380/, а с.з., насрочени за 21.04.20г. и 12.05.20г., са
били пренасрочени, поради епидемичните мерки, тъй че първото проведено по
делото след 10.03.20г. с.з. е това на 19.06.20г. /виж разпорежданията на л.384
и л.388/.
3. При тези
установени/неустановени в производството факти, съдът намери, че предявеният от
ищеца иск следва да се отхвърли като неоснователен, при следните мотиви:
Ищецът твърди, да е
собственик на иззетия като веществено доказателство лек автомобил, тъй като го
закупил/придобил по договор за лизинг, сключен с компания ******, в *****.
След изрично дадените му с
Определение №2339/22.11.18г. /л.62-л.64/ указания да посочи всички
идентифициращи белези на сделката за закупуване на автомобила и условията,
уговорени по нея за придобиване на собствеността, ищецът не е посочил същите,
като е заявил, че договорът не е наличен у него, но че представя освен
свидетелството за регистрация, в което е вписан като негов собственик, и писма
от лизинговата компания и от застрахователя, в които се съдържат данни и за
собствеността му, и за това, че автомобилът му е бил откраднат, както и че по ******
законодателство документът, който удостоверява правото на собственост, е
регистрационният талон на автомобила, копие от който той е представил по делото
/л.68-л.69/.
Така, посочените три
писмени доказателства остават единствените, представени от ищеца в
производството, за установяване на твърдението му, че е собственик на процесния
автомобил по силата на покупката му на автомобил от лизингова компания *****.
Те не са обаче достатъчни,
за да се признае, че той е собственик на процесния по делото автомобил, иззет
като веществено доказателство по ДП №127/10г., и това е така, защото:
В полученото от
лизингодателя писмо от 21.01.08г., номерът на рамата на автомобила, за който е
бил сключен лизингов договор *****, не е изписан в цялост, а са посочени само
последните негови цифри и тяхното съвпадение с тези, които са установени като
завършващи в оригиналния номер на рамата на иззетото като веществено
доказателство мпс, не е достатачно, за да приеме, че автомобилът, за който се
отнася писмото, и този по ДП, са с една и съща рама, още повече, че писмото е
отправено до фирма К.М., а не до физическото лице К.М., ищец по делото.
Поради процесуалното бездействие на ищеца, не се
установи и дали реалното оборудване на автомобила, иззет като веществено
доказателство по ДП №127/10г., е идентично с онова, което би следвало да
налично в автомобил с рама *******, съгласно идентификационните данни на автомобила
с тази рама, съдържащи се в документацията на производителя.
Дори да се пренебрегне факта, че писмото на **** е
отправено до фирма К.М., това писмо пак не е достатъчно доказателство, за да се
приеме, че с него лизингодателят е изразил съгласието си да прехвърли на
лизингополучателя по договора за лизинг, описан в писмото, собствеността върху
автомобила, за който този договор се е отнасял, тъй като:
В получените по служебен ред данни за немското
право относно лизинговия договор и придобиване на собствеността в резултат на
сключен договор за лизинг е посочено, че съдебната практика приема като
сериозна индиция за изразеното с конклудентни действия съгласие на
лизингодателя да прехвърли собствеността на лизингополучателя, предаването в
негови ръце на втора част от свидетелството за регистрация, познато в
разговорната реч като талон на автомобила, но не и че само неговото държане от
лизингополучателя е достатъчно, за да се счете, че той е станал собственик на
мпс. Напротив, изрично е изтъкнато, че обичайната съдебна практика изисква
заедно с предаване на втора част от свидетелството за регистрация, към същия
момент и покупната цена на автомобила да е изцяло изплатена, а също тъй, че ако
това е обичайната практика, не следва да се пропуска от внимание, че меродавни
по този договор, който няма изрична регламентация по германското право, а за
него съответно се прилагат разпоредбите на договора за наем, са винаги
действителните сключени споразумения между лизингодателя и лизингополучателя,
включително необходимото за случая отделно споразумение относно преминаването
на собствеността върху лизинговата вещ.
В конкретния случай, въпреки изричните указания на
съда, ищецът нито е посочил уговорките, които е имал с лизингодателя относно
лизинговата вещ, за която твърди да е процесната по делото, нито е представил
договора, сключен с посочената компания, нито е повдигал искания, тъй като е
заявил, че не е наличен у него, да се снабди с копие от договора от другата
страна по него, с която твърди такъв договор да е бил сключен, тъй че
уговорките на страните в тази връзка да станат явни и за съда, нито твърди да е
имал съгласно лизинговия договор право на изкупуване и отделното споразумение
относно преминаването на собствеността върху лизинговата вещ с лизингодателя, поради
което и всички тези релевантни за иска му факти са останали неустановени в
производството.
Освен това, с дадените по реда на чл.176,ал.1 от ГПК обяснения относно придобиването на собствеността върху автомобила, макар да
е заявил първо, че му е бил предаден талона на автомобила, след това ищецът е
коригирал казаното с изявлението, че му е било предоставено само писмото за
регистрация на превозното средство, и в хода на настоящото производство, от
негова страна не е бил представян талона на автомобила- втора част, тъй че да
се приложи обичайната за съдебната практика в ***** индиция, че с предаването
на втора част от талона на автомобила на лизингополучателя, лизингодателят с
конклудентни действия е изразил и съгласието си за прехвърляне на собствеността
върху лизинговата вещ на лизингополучателя, ако се приеме, че тази вещ е бил
лекият автомобил с оригинална рама ******, който номер, както вече се каза, не
присъства в пълнота в писмото на ******, макар в него да пише, че след
изплащане на задължението се изпраща приложеното свидетелство за регистрация, и
като не се знае за кое точно задължение иде реч и дали това е задължението за
изплащане на дължимите по договора лизинги вноски изцяло.
Освен това, представеното от ищеца свидетелство за
регистрация, макар и да е преведено с това заглавие, е видимо различно от
представените от ответника в производството първа и втора част от талона на
автомобила с манипулирания номер на рама, който е иззет като веществено
доказателство по делото, но което е по-важно, представеният от ищеца документ не
удостоверява друго, освен че автомобилът, описан в него, е с регистрационен
номер на името на К.М., и оригинална рама, установена върху иззетия като
веществено доказатество лек автомобил, и че е регистриран за пускане в движение
на 04.06.03г.- т.е., в него никъде не се съдържа информация относно припознаването
на К.М. като негов собственик, тъй както например в част **** от талона, представен
от ответника, се съдържа такава, щото притежателят на свидетелството за
регистрация не е идентифициран като собственик на превозното средство, а това
само по себе си е една сериозна индиция, щото самото свидетелство за
регистрация не е и документ, удостоверяващ правата на собственост на лицето,
което го представя, след като свидетелство може да се издаде на лице, което не
се идентифицира като собственик на съответното мпс, за което свидетелството се
издава.
Извън горното, фактът, че че свидетелството,
представено от ищеца, е от дата 04.06.03г., изключва това свидетелство да е
талонът, с предаване на втора част от който съдебната практика в ***** отнася
индицията за прехвърляне на собствеността, защото, ако регистрацията за пускане
на автомобила с регистрационен номер на името на ищеца е от 04.06.03г., то няма
как този документ да изяви индиция за прехвърляне на собствеността заедно с
изплащане на всички вноски по лизинга, което пълно изплащане, както и самият
ищец е посочил в обясненията си по чл.176,ал.1 от ГПК, е станало на 21.01.08г.,
а доколкото също сам е заявил в обясненията си, че на 04.06.2003г. е дал
поръчка на лизингова компания да закупи за него превозно средство, единственото,
което може да се заключи от това съвпадение на датите е, че тази поръчка е била
незабавно изпълнена и още в същия ден той е получил автомобила по нея и го е
регистрирал за пускане в движение, но не и като негов собственик към този
момент, каквито данни, както също се каза вече, липсват в свидетелството за
регистрация от 04.06.03г., което той представя.
Тук не може да не се отбележи и още едно
противоречие, свързано с въпросния талон/свидетелство за регистрация и то е, че
съгласно данните, получени от Интерпол **** ***** във връзка със заявените от К.М.
обстоятелства относно извършената кражба на автомобила му в този град, в
момента на кражбата, всички документи на мпс са били в автомобила, а
същевременно, видно от обясненията, които ищецът дава по чл.176,ал.1 от ГПК,
тъй като българският адвокат искал отново и отново документи от него във връзка
с желанието му да получи обратно колата, той му изпращал копия от тях, а през
март 2014г. дошъл в ***** и му предоставил и оригиналите. Казаното поставя
въпроса били ли са в крайна сметка документите на автомобила, заявен като
откраднат от К.М. в *****, в мпс при кражбата, или са били в негово притежание
и към момента, в който разбрал, че автомобилът се намира в Република **** и
пожелал да си го върне обратно, и ако второто е вярно, защо тези документи не
се представят по делото, още повече, че както в ДП /виж абзац четвърти на л-.8
гръб и на л.11гръб/, така и в настоящото производство /виж молбата на
л.68-л.69, конкретно абзац първи на л.69/, пълномощниците на ищеца са сочили,
че представят документите за собственост на автомобила /регистрационният талон
на автомобила, макар такъв да не е бил представен конкретно по това дело.
Констатираха се от съда и някои други противоречия
в събраните по делото доказателства и/или твърдения на ищеца, конкретно:
В обстоятелствата, описани при заявяване на мпс,
като откраднато в гр.*****, че автомобилът е към датата на кражбата застрахован
за всички рискове при ***********, докато в обясненията си по чл.176,ал.1 от ГПК ищецът е заявил, че автомобилът е бил застрахован при ***** само с частично
Каско;
В представеното от ищеца свидетелство от
04.06.03г., в което е посочено, че автомобилът, за което то се отнася, е спрян
от движение на 16.09.05г., а в данните от Интерпол ******* се сочи, че
автомобила с тази рама и регистрационен номер, е бил спрян от движение на
17.03.07г.;
В сочените от пълномощниците на ищеца в първо
с.з., съобразно указанията на съда, като съобщени им от него данни кога и как е
узнал, че автомобилът, заявен от него като откраднат в гр.*****, се намира в
Република ***** че във връзка с кражбата, ищецът ангажирал немски адвокат,
който се свързал в края на 2011г. с адв.Б.Д., а в началото на 2012г. адв.Д.
уведомил ищеца по електронна поща за това, че автомобилът е иззет в Пътна
полиция ***** и че има образувано досъдебно производство, и в дадените от самия
ищец обяснения по чл.176,ал.1 от ГПК относно същите обстоятелство, когато е
заявил първоначално, че разбрал от полицията, че колата е в *****, и представил
при изслушването е-мейл от на 13.02.12г., според който г-н *****, главен
криминален следовател в полицейското управление на ******, го уведомява, че
превозното средство е обезопасено в ******, а впоследствие, че полицейският
комисар се свързал с неговия адвокат и той, г-н ******, след това препратил
писмото и го уведомил;
В сочената от пълномощниците на ищеца първоначално
дата на кражбата, като такава от 27/28.08.08г., а впоследствие- 28.08.05г.,
според данните, събрани с различните писма по линията на служебната
кореспонденция, водена от разследващия орган и Дирекция Международно оперативно
полицейско сътрудничество при МВР, защото те би следвало да черпят данни
относно датата на кражбата от ищеца, и тогава никога не биха посочили датата
27/28.08.08г., която е била погрешно посочена в първоначално събраните служебни
данни и впоследствие коригирана, освен ако същото мпс не е било два пъти обект
на кражба от клиента им, все в гр.****, веднъж на 28.08.05г. и втори път на
27/28.08.08г., тъй че той самият да им е сочил и двете дати, като такива на
неговата кражба;
Що се касае до данните, че К.М. е последен
собственик на автомобила с разкритата върху манипулирания номер оригинална рама
на иззетото по ДП мпс, сочен в писмата на Интерпол ***** и Интерпол ******,
когато се касае до спор за собственост, вторичните данни за тези факти не могат
да се третират като доказателства за придобиването или прехвърлянето на
собствеността, тъй че въз основа на тях съдът да признае ищеца за собственик.
Казаното по-горе е достатъчно искът на ищеца да
бъде отхвърлен, и без да се коментира правоизключващото възражение, повдигнато
от ответника, а именно- че той е добросъвестен приобретател на автомобила,
иззет по ДП №127/10г. и като такъв го е придобил, тъй като автомобилът е бил
регистриран от праводателя му преди кражбата, а ищецът не е установил кое е
недобросъвестното по веригата лице, извършило манипулацията, нито факта на
кражбата, и тъй като ДП, което се води в РБ, не касае престъплението кражба.
Въпреки това, за пълнота, съдът ще се произнесе и
по неговото възражение, което намери за неоснователно, доколкото:
Ответникът не установи в процеса автомобилът,
иззет като веществено доказателство по ДП №127/10г., да е бил изобщо някога в
негова фактическа власт, тъй че да черпи от това релевантно обстоятелство,
когато се касе до движими вещи, правни изводи, благоприятни за себе си, и това
е така, защото не доведе допуснатия му свидетел, който да установи, че му е
предал вещта през 2007г. на територията на РБ, а с писмото на РП ***** се
установи, че в преписката по ДП липсват данни от кого е иззет процесния за
делото автомобил, кое е лицето, представило го за регистрация пред
компетентните органи, по който повод е станало изземването му. Установените
като закрепени в молбите и в протоколите за разпит на Б.П., в качеството му на
свидетел по ДП №127/10г. изявления, щото автомобилът, иззет като веществено доказатество
по образуваното на 07.08.10г., е бил ползван от него и семейството му за
времето от 2007г.-2010г. за фирмени нужди,
както и че той е представил всички документи на мпс по ДП №127/10г., в случая
го ползват, тъй че нямат доказателствена стойност, а следва да се преценят
съгласно чл.175 от ГПК с оглед на всички останали обстоятелства по делото.
Като не е установил горното, за него не може да
бъде приложима нито презумпцията на чл.1006 от ****, съгласно която в полза на
владелеца се предполага, че е собственик на вещта, в случай, че владението
върху процесния автомобил се счете за предадено в *****, нито разпоредбата на
чл.78,ал.1 от ЗС, че който придобие по възмезден начин
владението на движима вещ на правно основание, макар и от несобственик, но без
да знае това, придобива собствеността,с оглед една
от версиите, които е застъпвал- че е закупил вещта чрез лицето И. и изцяло я е
заплатил на същото лице, което му я е предало на територията на РБ, и която е
останала изцяло неустановена в процеса.
Не се установи в случая и добросъвестно
придобиване от неовластено лице по чл.932 от ****, който признава, че при
осъществена по реда на чл.929,изр.1 от ***** продажба приобретателят става
собственик и тогава, когато вещта не принадлежи на продавача, освен акот към
момента, в който е придобил собствеността, не е добросъвестен, защото
чл.932,ал.2 от **** изрично закрепва, че приобретателят не е добросъвестен, ако
вследствие на груба небрежност не му е известно, че вещта не принадлежи на
продава, а в случая такава е налице, тъй като от представеното свидетелство за
регистрация част ІІ личи, че държателят на превозното средство, описано в него,
е лице, различно от собственика и няма данни ответникът да се е уверил чрез
допълнителни проверки, че това лице- ***** в случая, има правомощие за
разпореждане с вещта, макар втората част от свидетелство за регистрацияия на
автомибила да е в негови ръце.
И накрая, дори да беше установено, че ответникът е
бил дорсъвестен приобретател, което не стана в производството, както *** гласи,
правната сделка на доросъвестно придобиване е изключена въпреки
добросъвестността на приобретателя, ако вещта е била открадната от собственика,
изгубена или изчезнала по друг начин, а в случая със събраните данни от
служебна кореспонденция по ДП №127/10г. се установи, че автомобил с оригинален
номер на рама ****** е обявен за откраднат на 25.08.05г. в гр.*****
и обявен за общодържавно издирване с телеграма 39238/10г.
При тези именно съображения съдът счете, че искът
на ищеца за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е
собственик на автомобила, иззет като веществено доказателство по ДП №127/10г.
на отдел КП при ОД на ВМР –гр.******, следва да се отхвърли като неоснователен,
доколкото ищецът не е установил твърдяното в процеса основание, на което твърди
да е придобил собствеността върху автомобила, независимо, че правоизключващото
възражение на ответника е останало недоказано в процеса.
В частта за разноските.
И двете страни претендират присъждане на
разноските в производството, кат ос оглед изхода на спора, на основание
чл.78,ал.3 от ГПК, разноски се следват на ответника и не се следват такива на
ищеца.
Ответникът претендира по списъка, представен в
с.з. от 24.11.20г., разноски в размер на 1411.60лв. /виж списъка на л.495/,
направата на които е установил изцяло /виж съответно: договора на л.52, същи и
на л.496 по отношение на заплатен адвокатски хонорар от 1300лв.; за заплатени
100лв. за вещо лице за експертизата за проверка верността на превода-л.254; за
пощенски разходи от 11.60лв.-л.363/, тъй че ищецът следва да бъде осъден да му
ги заплати.
Воден от изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И :
Отхвърля
иска на К.Ю.М., роден на ***г.,
гражданин на ******, живущ в гр.*****, ****, със съдебен адрес:***, офис *****,
адв.В.В., да се признае за установено по отношение на ответника Б.И.П.,***, със
съдебен адрес:***, адв.С.К., че ищецът е собственик на лек автомобил марка „*****“,
с оригинален номер на рама ******, иззет като веществено доказателство по ДП
№127/2010г. по описа на отдел „КП“ ОД на МВР ******, с рег.№ *****,
съгласно приетата от РП- ****** регистрация по регистрационни табели на
автомобила при изземането му.
Осъжда К.Ю.М., роден на ***г., гражданин на ******,
живущ в гр.*****, ******, със съдебен адрес:***, ****, адв.В.В., да заплати на Б.И.П.,***,
със съдебен адрес:***, адв.С.К., сумата от 1411.60- хиляда четиристотин и
единадесет лева и шестдесет стотинки- разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен
съдия: