М О Т И В И
към присъда
по НОХД № 2392
/ 2017
год., по описа на Районен съд-гр.Русе,
СЕДМИ наказ. състав
Русенската
районна прокуратура е обвинила подсъдимия Й.Д.Й. в това, че на 11.11.2017 год. в гр.Русе,
управлявал моторно превозно средство — лек автомобил “Сеат Ибиза” с рег. № Р
91-27 РВ, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда – 1,62 на
хиляда, установено по надлежния ред - по реда на Наредба № 1 / 19.07.2017 г. на
МЗ, МВР и МП – престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.
При проведеното съдебно заседание, прокурорът
поддържа обвинението, както е внесено с обвинителния акт. Счита, че от
събраните по делото доказателства е доказано осъществяването на престъплението
от обективна и субективна страна. Моли съда да признае подсъдимия за виновен,
като му наложи лишаване от свобода, изпълнението на което да се отложи на
основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от три години. Пледира, на
основание чл.343г от НК подсъдимия да бъде лишен от право да управлява МПС за
срок ориентиран към средата на предвидения в закона размер.
Подсъдимият признава изцяло фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се
събират доказателства за тях.
Защитникът му е съгласен със становището на
прокурора и моли съда наказанията да бъдат ориентирани към минимума.
Русенският районният съд, след като прецени
събраните по делото доказателства и обсъди изложените от страните доводи, прие
за установено следното:
Подсъдимият
Й.Д.Й. е роден на ***г***, български гражданин, със средно образование,
разведен, работи, осъждан, с ЕГН **********.
На 11.11.2017 г. употребил алкохол. Въпреки
това, привел в движение лек
автомобил “Сеат Ибиза” с рег. № Р 91-27 РВ. Около 18.14 часа бил спрян от полицейски
служители. При проверката за алкохол, техническото средство „Алкотест Дрегер 7410” отчело концентрация в
кръвта 1,62 на хиляда. Бил му издаден талон за изпращане на медицинско
изследване, но подс. Й. написал собственоръчно върху него, че е съгласен с
показанията на устройството и не дал кръвна проба.
Тази фактическа обстановка, съдът приема въз
основа на установените обстоятелства в обвинителния акт, като
се позовава на
направеното самопризнание от
подсъдимия и доказателствата, събрани в досъдебното производство, които
ги подкрепят - показанията на разпитаните по делото свидетели И. Т. и Г. В., АУАН,
талон за медицинско изследване, протокол за последваща проверка на средства за
измерване, писма, справки, справка за съдимост, автобиография, декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние и справка от Сектор “ПП-КАТ”
– Русе.
Всички доказателства са последователни,
логични, взаимно се допълват и допринасят за установяване на престъплението,
предмет на настоящото съдебно производство, механизма на извършването му и участието на
подсъдимия в престъплението.
Анализа на всички доказателства разгледани
отделно и в тяхната съвкупност, налагат следните правни изводи:
Подсъдимият е пълнолетен и вменяем, следователно е наказателноотговорно
лице. Съгласно чл.31, ал.1 от НК, той може
да бъде субект на престъплението, за което е обвинен.
От
обективна страна, на 11.11.2017 год. в гр.Русе, управлявал моторно превозно
средство — лек автомобил “Сеат Ибиза” с рег. № Р 91-27 РВ, с концентрация на
алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда – 1,62 на хиляда, установено по надлежния
ред - по реда на Наредба № 1 / 19.07.2017 г. на МЗ, МВР и МП.
От субективна страна действал при пряк умисъл
— съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и искал настъпването им. Знаел, че е употребил
алкохол и въпреки това не се е съобразил с разпоредбите на закона и привел МПС
в движение.
Въз основа на изложеното, съдът намира, че той следва да бъде признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343б, ал.1 от НК и да му
се наложи наказание.
При индивидуализация на наказанието съдът
съобрази смекчаващите отговорността като
направеното признание още в хода на досъдебното производство и изразеното
съжаление. Съдът отчете като отегчаващи отговорността обстоятелства предходните
му осъждания.
При така изложеното на основание чл.343б,
ал.1 от НК следва да му се наложи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОДОБА за срок от
ОСЕМНАДЕСЕТ МЕСЕЦА и ГЛОБА в размер на 200 лв., като на основание чл.58а, ал.1
от НК наказанието лишаване от свобода да се редуцира с една трета, а именно на
ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА. На основание чл.66, ал.1 от НК следва да отложи изпълнението
на наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. Възпитателната
работа с подс.Й. се възлага на
началника на РУП по местоживеенето му. На основание чл.343г от НК същият следва
да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА, като на
основание чл.59, ал.4 НК се приспада времето, през което за същото деяние е бил
лишен по административен ред от възможността да управлява МПС.
Така определените наказания биха постигнали
целите да се предупреди и превъзпита подс. Й. към спазване на установения
правен ред и в бъдеще да се съобразява с установените в държавата правила за
движение по пътищата, както и че ще се въздейства възпитателно и предупредително
върху останалите граждани.
Мотивиран от горните си съображения съдът постанови присъдата си по това
дело.
Районен
съдия: