№ 8
гр. Враца, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесет и четвърти
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Калин Тр. Тодоров
като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Търговско дело №
20211400900116 по описа за 2021 година
Производството е по предявени обективно кумулативно съединени
искове за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди,
вследствие за настъпил ексцес, последица от ПТП с моторно превозно
средство, за което няма сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, с правно основание чл.558, ал.5 КЗ във вр.
с чл.557, ал.1, т.2, буква "а" КЗ вр. с чл.45 и чл.52 ЗЗД; за заплащане на
мораторна лихва за забава върху претендираното обезщетение с правно
основание чл.86, ал.1 ЗЗД вр. с чл.429, ал.3 КЗ вр. с чл.558, ал.2 КЗ и за
заплащане на мораторна лихва за забава върху претендираното обезщетение с
правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД вр. с чл.497, ал.1, т.1 КЗ вр. с чл.558, ал.2
КЗ.
В исковата молба ищцата С. О. Б., ЕГН ********** от село ***, общ.
Козлодуй, представляван от адв. Н.Н. Д. от АК, гр. Шумен, твърди, че на
06.01.2017 г., около 20:20 ч., в с. ***, общ. Козлодуй, на ул. „Александър
Стамболийски“, до автомивка „Коци“, на пешеходна пътека, при управление
на л.а. “Форд Кугьр” с ДКН ВР *** ВР, водачът С. П. С. е нарушил правилата
за движение по пътищата, в резултат на което я е блъснал на пешеходната
пътека и й причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
горното рамо на лявата срамна кост на таза, рана на главата, комоцио със
загуба на съзнание, рана на лявата ръка в областта на лакътя. Във връзка с
1
извършеното престъпление е образувано НОХД № 150/2018 г. по описа на
Районен съд - Козлодуй, което е приключило със споразумение, по силата на
което виновният водач С. П. С. се е признал за виновен в умишленото
извършване на описаното престъпление. Ищцата поддържа, че е отправила
претенция пред Гаранционен фонд за изплащане на обезщетение за търпените
от нея неимуществени вреди и е образувана щета № 210237/06.07.2018 г.
Извънсъдебният спор е завършил с подписване на споразумение, с което
Гаранционен фонд се е задължил и й изплатил сумата 20 000 лева -
обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на получени телесни
увреждания, изразяващи се в счупване на горното рамо на лявата срамна кост
на таза, рана на главата, комоцио със загуба на съзнание, рана на лявата ръка
в областта на лакътя. Ищцата изтъква, че в пряка причинно-следствена връзка
с настъпилото ПТП и първоначално получените при него телесни
увреждания, търпи неимуществени вреди, които са вследствие на
настъпилите усложнения на получените телесни увреждания (ексцес). Твърди,
че в месеците и годините, следващи произшествието, страда от постоянна
болка в областта на десния крак и кръста, която не може да се купира. На
12.08.2020 г. е диагностицирана с увреждания на лумбо-сакралните коренчета
и радикулопатия - състояние, което се дължи на претърпените от нея телесни
увреждания при настъпилото на 06.01.2017 г. ПТП. Посочва, че страда от
постоянна болка, стягане, скованост, слабост и изтръпване в областта на
кръста и на десния крак, ограничени движения на десния крак и в лумбалната
област, че болката в десния крак е по задната повърхност на бедрото като
понякога обхваща целия крак и стига до глезена, че болката не се влияе от
амбулаторно лечение с аналгетици и че има голяма подутина в областта на
бедрото на десния крак. Поради усложненията твърди, че не може да тича, да
ходи нормално, да стои права продължително време, тъй като болката и
изтръпването на крака се увеличават до непоносимост. Поддържа, че поради
постоянните болки е постъпила за болнично лечение на 17.05.2021 г. в
Отделение по физикална и рехабилитационна медицина на МБАЛ „Св. Иван
Рилски“ - Козлодуй, откъдето е изписана на 25.05.2021 г. с продължаващи
болки и ограничение на движенията. Посочва, че преди настъпването на
произшествието е била изключително активен млад човек - обичала е да тича,
да плува, да ходи в планината, да играе народни танци, нейното желание е
било да се запише в спортно училище и да се развива в областта на спорта.
2
Минават месеци и години, но нейните болки продължават, продължава
ограничението на движенията, за нея продължава да е невъзможно да ходи по
нормален начин, без да накуцва. Настъпилите усложнения убиват нейните
надежди и мечти, тя осъзнава, че никога вече няма да е същия човек. Не може
да прави нещата, които преди са я карали да се чувства пълноценна и
щастлива. Твърди, че описаното има сериозно негативно психическо
отражение, развило се вследствие на настъпилите усложнения. Нарушената
стойка и походка и подутината на десния крак потискат самочувствието й,
срамува се да показва тялото си, нарушен е интимният й живот с нейния
приятел, поради липсата на изгледи за нейното пълно възстановяване е обзета
от чувства на тъга, потиснатост, неудовлетореност, безизходица, изпада в
депресивни състояния, става по-затворена и социалните й контакти
значително намаляват. Поддържа, че настъпилите усложнения я поставят в
изключително неравностойно положение, тя вече не е пълноценен човек,
страда както от физическо, така и от психическо разстройство на здравето,
няма изгледи за нейното пълно физическо възстановяване, претърпените
усложнения оставят негативен отпечатък върху целия й бъдещ живот.
Посочва също, че към датата на събитието 06.01.2017 г., не е било налице
валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” за МПС с ДКН ВР *** ВР,
което, на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а” от КЗ, обуславя легитимацията
на Гаранционен фонд по настоящата искова претенция. Посочва, че е спазила
изискването на чл. 558, ал. 3 от КЗ - на 19.01.2021 г. е депозирана
застрахователна претенция пред Гаранционен фонд за изплащане на
дължимото обезщетение за настъпилите здравословни усложнения,
представляващи ексцес, и е образувана щета № 21210017/19.01.2021 г.
Изтъква, че с писма с изх. № 24-01-497/18/28.01.2021 г. и изх. № 24-01-
497/18/22.02.2021 г. Гаранционен фонд е постановил изричен отказ за
изплащане на дължимото й се обезщетение с мотива, че между влошеното й
здравословно състояние и настъпилото на 06.01.2017 г. ПТП няма връзка.
Ищцата счита, че за описаните новонастъпили вреди, изразяващи се в болки и
страдания, настъпили в условията на ексцес, които е претърпяла, търпи и ще
продължава да търпи, ответникът й дължи обезщетение за неимуществени
вреди в размер 30 000,00 лева. Счита също, че ответникът й дължи законна
лихва на основание чл. 429, ал. 3 от КЗ от датата на депозиране на
3
извънсъдебната претенция - 19.01.2021 г., до окончателното изплащане, както
и законна лихва съгласно чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ - за собствената си забава
върху размера на застрахователното обезщетение (което включва главницата
и лихвата по чл. 429, ал. 3 от КЗ), считано от изтичането на 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 от КЗ, а именно от
10.02.2021 г., до окончателното плащане, тъй като не е определил и изплатил
дължимото застрахователно обезщетение. Сезира съда с искане да осъди
ответника да й заплати сумата 30 000,00 лева - обезщетение за
неимуществени вреди вследствие настъпил ексцес, последица от ПТП,
състояло се на 06.01.2017 г., ведно със законна лихва върху посочената по-
горе сума, считано от датата, на която Гаранционен фонд е уведомен за ПТП с
предявяването на претенция по реда на чл. 558, ал. 3 от КЗ - 19.01.2021 г., до
окончателното й изплащане, съгласно чл. 429 от КЗ, както и законна лихва
върху горепосочените суми /сумата от 30 000,00 лева ведно със законната
лихва по чл. 429 от КЗ от 19.01.2021 г. до окончателното плащане/, съгласно
чл. 497, ал. 1, т. 1, считано от изтичането на 15 работни дни след
уведомяването с извънсъдебната претенция, а именно 10.02.2021 г., до
окончателното й изплащане.
Ответникът Гаранционен фонд, чрез юрисконсулт Й. Ш., в отговора на
исковата молба оспорва изцяло по основание и размер предявените искове. Не
оспорва твърденията на ищцата, че в изпълнение на процедурата по чл.557 ал.
1, т.2 от Кодекса за застраховането с протокол № 16 на УС на ГФ от
14.08.2018г. на С. О. Б. са определени и изплатени 20 000 лв. обезщетение за
неимуществени вреди, разпределени както следва: 3 000 лв. за контузия на
главата с мозъчно сътресение, с очаквано трайно възстановяване за период от
1 месец; 16 000 лв. за счупване на горното рамо на лява срамна кост, лекувано
консервативно, с очаквано възстановяване на движенията в лява ТБС за
период от 4-5 месеца; 1 000 лв. за останалите три увреди - кръвонасядане на
чело, BЛK на ляв лакът и контузия на поясно кръстна област. Ответникът
твърди, че в представената от ищцата с исковата молба Етапна епикриза са
отбелязани два прегледа: от 12.08.2020 г. и от 26.08.2020 г. с идентични
диагнози: „Увреждания на лумбосакрални коренчета“, които диагнози са
изведени четири години след ПТП, довело и до "Контузия в лумбосакралната
област“, отзвучала още по време на стационарния прием от деня на
произшествието. Посочва, че не са установени никакви нарушения на
4
целостта на лумбосакрални прешлени, които да формират последваща
радикулопатия /от травматично естество/. Счита, че „травматичната
радикулопатия“ би следвало да се проявява периодично няколко пъти в
годината след физически провокации, промяна на атмосферни условия и др. и
че няма никакви данни за възникване на болки, последващи прегледи,
лечение в подробно представената хронология на заболяванията в Етапната
епикриза. Твърди, че „радикулопатия“ е заболяване, възникнало след дълъг
период след ПТП, което няма връзка с бързопреходната контузия на поясна
област, с очаквано настъпилата консолидация - с траен характер в рамките на
7 до 10 дни, т.е. няма данни за ексцес. Изтъква, че в Епикризата от
25.05.2021г., издадена от МБАЛ „Св. Иван Рилски“ Козлодуй, окончателната
диагноза на ищцата е: Физикална терапия и рехабилитация при болести на
опорно-двигателен апарат. Поддържа, че при ПТП е засегната лява ТБС, а
сегашните оплаквания на ищцата, четири години по-късно след ПТП, са в
задната повърхност на десния крак, скованост и ограничени движения в
лумбалната област, че след проведената рехабилитация от петдневния
престой в болницата ищцата е била в добро общо състояние, с леко увеличен
обем на активните движения в засегнатата област - задната повърхност на
десния крак, скованост и ограничени движения в лумбалната област все още
има болки, но по-слаби, подобрение в ДЕЖ и самообслужване, че е изписана
с подобрение, че лява ТБС се е възстановила след ПТП, а 4 годни по-късно се
е увредил десния крак. Изтъква, че разминаването в увреждането на двата
различни крайника на ищцата и твърденията за усложнения в здравословното
й състояние, коренната промяна в нейния живот, непрестанната болка,
скованост и слабост напълно противоречат на писмените данни, приложени
към исковата молба. Оспорва размера на предявената претенция от 30 000
лева за неимуществени вреди и счита същия за прекомерно завишен, тъй като
не отговаря на степента на уврежданията на ищцата, на липсата на реални
данни за наличие на влошаване на здравословния статус на ищцата
вследствие ПТП, съществуващите в страната икономически условия, стандарт
на живот и съдебна практика, очертаващи обществения критерий за
справедливост към датата на ПТП. Оспорва също и претенциите за законна
лихва от датата на ПТП, като твърди, че Фондът не е делинквент и не е
застраховател и не изплаща обезщетения по силата на договор, а изпълнява
едно чуждо задължение при наличието на законоустановените предпоставки
5
и при спазване на определената в Кодекса за застраховане процедура, поради
което задължението за лихва възниква след изтичане на срока за произнасяне
по претенцията на увреденото лице. Посочва, че УС на ГФ се е произнесъл в
законоустановения 3-месечен срок и Фондът не е станал причина за
завеждане на настоящото дело.
В допълнителна искова молба ищцата заявява, че възраженията на
ответника, направени с отговора му и касаещи липсата на допълнителни
усложнения, имащи характера на ексцес, са несъстоятелни. Обосновава също
и претенциите си за законна лихва с нормативната уредба в КЗ, касаеща
отговорността на застрахователя, която, съгласно чл.558, ал.1 и ал.2 от КЗ,
намира приложение и по отношение на дължимата лихва за забава от ГФ.
Твърди, че извънсъдебната й претенция по чл. 498 от КЗ, в качеството й на
пострадало лице, е предявена пред ответника на 19.01.2021 г., която е и
началната дата на претенцията за лихви по чл. 429, ал. 3 от КЗ, че с тази
претенция по чл. 498 от КЗ е представила наред с останалите доказателства и
Констативен протокол за процесното ПТП и че забавата на ответника е от
10.02.2021 г.
В отговор на допълнителната искова молба ответникът, чрез адв. Е.Г. от
АК-Враца, заявява, че поддържа депозирания си отговор и оспорва изцяло
исковите претенции на ищцата по основание и размер, като излага
съображения, идентични с изтъкнатите в отговора на исковата молба.
Конституираното в процеса като трето лице-помагач на страната на
ответника С. П. С., ЕГН **********, в съдебно заседание, чрез процесуалния
си представител адв. Ц. К., поддържа изцяло становището на ответника
Гаранционен фонд, с което оспорва изцяло предявените искове и претендира
присъждане на разноски за адвокатски хонорар в размер на 300.00 лв.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, както
и заключенията на вещите лица по изготвените съдебно-медицинска и
съдебно-психиатрична експертизи, намери за установено следното:
По делото са представени в заверен препис щета № 210237/06.07.2018 г.
и щета № 21210017/19.01.2021 г. на Гаранционен фонд.
Не се спори между страните и от доказателствата по делото се установи,
че с одобрено от съда споразумение от 20.04.2018г. по НОХД № 150/2018 г.
по описа на Районен съд - Козлодуй, обвиняемият С. П. С., ЕГН **********,
6
се е признал за виновен в умишлено извършване на престъпление, а именно,
че на 06.01.2017 г., около 20:20 ч., в с. ***, общ. Козлодуй, на ул. „Александър
Стамболийски“, до автомивка „Коци“, на пешеходна пътека, при управление
на л.а. “Форд Кугьр” с ДКН ВР *** ВР, водачът е нарушил правилата за
движение по пътищата и по непредпазливост е причинил на С. О. Б., ЕГН
********** от село ***, общ. Козлодуй, средна телесна повреда, изразяваща
се в счупване на горното рамо на лявата срамна кост на таза, което увреждане
е причинило трайно затруднение на долен ляв крайник, като деянието е
извършено на пешеходната пътека.
Страните по делото не спорят и се установява от приложената към щета
№ 210237/06.07.2018 г. на Гаранционен фонд справка от базата данни на
Информационен център на фонда, че към датата на събитието 06.01.2017 г., не
е било налице валидно застрахователно правоотношение по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за МПС с ДКН
ВР *** ВР.
В изпълнение на процедурата по чл.557, ал. 1, т.2 от Кодекса за застраховането с
протокол № 16 на УС на ГФ от 14.08.2018г. на С. О. Б. са определени 20 000 лв.
обезщетение за неимуществени вреди, разпределени както следва: 3 000 лв. за контузия на
главата с мозъчно сътресение, с очаквано трайно възстановяване за период от 1 месец; 16
000 лв. за счупване на горното рамо на лява срамна кост, лекувано консервативно, с
очаквано възстановяване на движенията в лява ТБС за период от 4-5 месеца и 1 000 лв. за
останалите три увреди - кръвонасядане на чело, BЛK на ляв лакът и контузия на поясно
кръстна област. Посочената сума е изплатена на С. О. Б. с преводно нареждане от
16.08.2018г. по щета № 210237/06.07.2018 г. на Гаранционен фонд.
Установи се също, че с извънсъдебна претенция вх. № 24-01-
497/18/19.01.2021 г., С. О. Б. е предявила пред Гаранционен фонд, гр.София
претенция за изплащане на допълнително обезщетение в размер 60 000 лв. за
настъпили здравословни усложнения, представляващи ексцес, като последица
от ПТП от 06.01.2017г. Въз основа на тази претенция е образувана щета №
21210017/19.01.2021 г. на Гаранционен фонд за неимуществени вреди. С
писма с изх. № 24-01-497/18/28.01.2021 г. и изх. № 24-01-497/18/22.02.2021 г.
Гаранционен фонд е постановил изричен отказ за изплащане на
претендираното обезщетение с мотива, че между влошеното й здравословно
състояние и настъпилото на 06.01.2017 г. ПТП няма връзка.
За установяване на здравословното състояние на ищцата и проведеното
й лечение по делото са представени писмени доказателства, назначени са и
изпълнени съдебно-медицинска и съдебно-психиатрична експертизи и са
7
събрани гласни доказателства.
След извършени медицински прегледи на ищцата са издадени следните
документи: 1. Епикриза от ХО при МБАЛ „Св. Иван Рилски" - Козлодуй /ИЗ
№71/, от която е видно, че ищцата Б. е била на лечение от 06.01. до 09.01.2017
г. с диагноза - контузия на главата, мозъчно сътресение, разкъсно-контузна
рана в областта на десен лакът, контузия в поясно-кръстцовата област,
счупване на горното рамо на лявата срамна кост на таза. Отразено е, че е
пострадала при ПТП, без ясен спомен за случилото се, имала е умерено
главоболие с оплаквания в болки в кръста и долните крайници. Била в
задоволително общо състояние, с нормален соматичен статус без ОНС. 2.
Етапна епикриза от д-р П. Г. – ОПЛ, в която е отразено повърхностна травма
на окосменатa част на главата и контузия в областта на тазобедрената става с
дата 09.02.2017 г., постоянна болка, която не може да се купира, контузия в
областта на тазобедрената става и повърхностна травма на окосмената част на
главата (09.04.2019г.), повърхностна травма на носа, контузия в областта на
тазобедрената става и повърхностна травма на окосмената част на главата
/23.04.2019г./; радикулопатия /04.07.2020г./: увреждания на лумбосакралните
коренчета и радикулопатия /12.08.2020 г. и 26.08.2020г./. В анамнезата - за
пореден път с тези оплаквания - болки и стягане в дясно бедро по задната
повърхност чак до глезена. 3. Амбулаторен лист № 916 от 08.01.2021 г. от д-р
П. Г. - ОПЛ с диагноза по МКБ - постоянна болка, която не може да се
купира. Отразено е, че преди три години е претърпяла ПТП, в момента е с
болки в десния крак. При прегледа - болка при пипане проецираща се по хода
на десния седалищен нерв. Живи коремни рефлекси. Сдед консулт с ортопед
и невролог е насочена към физиотерапия. 4. Епикриза от ОФРМ към МБАЛ
,,Св. Иван Рилски" ЕООД - Козлодуй /ИЗ № 857/, от кояю е видно, че ищцата
Б. е била на лечение от 17.05.2021г. до 25.05.2021 г. с диагноза - Физикална
терапия и рехабилитация при болести на опорно-двигателен апарат.
Последици от повърхностна рана на гръбначния стълб. Направени са
съответни тестове и диагностични процедури. Проведена е
физиотерапевтичен и рехабилитационен комплекс, и с постигнато подобрение
в двигателната активност ДЕЖ и самообслужване. Изписана с дадени
указания.
Посочената медицинска документация е анализирана от вещото лице -
специалист ортопед-травматолог, по назначената по делото и извършена
съдебно-медицинска експертиза.
От заключението на вещото лице, неоспорено от страните, което съдът
приема като професионално и компетентно, изготвено след изследване на
материалите по делото и личен преглед на ищцата, се установи, че вследствие
на ПТП на 06.01.2017 г. ищцата е получила: счупване на горното рамо на лява
срамна кост с леко приплъзване на лонното съчленение на таза, разкъсно-
контузна рана на десен лакът, кръвонасядане на челото в дясно. За посочените
наранявания е било проведено медикаментозно лечение с обезболяващи
8
противооточни медикаменти и хирургична обработка на раната, като не се е
налагало оперативно такова. По време на тридневния престой в здравното
заведение възстановителния период е протекъл гладко, а за след този период
няма медицински данни как е протекъл. Според заключението общият
възстановителен период за посочените увреждания е от порядъка на 2-3
месеца, като тези увреждания подлежат на пълно възстановяване. От
заключението се установява също, че няма медицински данни за настъпили
усложнения /ексцес/ след първоначално причинените на ищцата телесни
вреди на 06.01.2017 г. и е налице пълно възстановяване на ищцата по
отношение на двигателната активност на двата долни крайника, като не са
налице и данни за нарушаване на тяхната функция. Според вещото лице
актуалното здравословно състояние на ищцата към момента е добро по
отношение на опорно двигателната функция. Няма също данни за извършени
прегледи и консултации на ищцата най-вече от специалист невролог за
увреждания в областта на поясния отдел на гръбначния стълб за периода от
ПТП до настоящия момент, като са налице единствено субективни
оплаквания от болка. В предоставената епикриза от ОФРМ не са описани
увреждания на гръбначно-мозъчните нерви, като няма и обективни данни за
такива, както и няма данни за неврологичен проблем, водещ до нарушаване
на тази функция. При прегледа вещото лице е установило посттравматичен
хигром на дясно бедро, чиято давност не може да бъде преценена, но в
първичната медицинска документация няма данни за такова увреждане при
претърпяното ПТП. Няма медицински данни за установени нарушения на
целостта на поясните прешлени и кръстцовата кост, които да воят до засягане
на коренчета на гръбначно-мозъчните нерви с последваща радикулопатия.
При процесното ПТП е налице счупване на горното рамо на лявата срамна
кост, което е довело до затруднение на движенията на долен ляв крайник и
няма медицински данни за засягаме на функцията на долен десен крайник
дори и след повече от 4 години след ПТП. Според заключението няма
причинно следствена връзка между оплакванията, за които ищцата е била на
процедури в ОФРМ - Козлодуй, с процесното ПТП на 06.01.2017 г. поради
изминалата давност, още повече, че липсва медицинска документация за
периода от изписването на 09.01.2017 г. до 08.02.2021 г., при посещението й
при личния декар.
В съдебното заседание във връзка с поставени от ищцовата страна
вещото лице поясни, че в документацията няма прегледи и данни от
специалист невролог, който може да констатира тези увреждания като
радикулопатията, а има прегледи, които са били от личния лекар, който не е
извършил консултации относно твърдяната болка. Ищцата е прегледана от
невролог в болницата, който не е диагностицирал тези оплаквания. Според
вещото лице болката може да е на базата на личностни проблеми на ищцата,
но те не са свързани с травмата и при самия преглед, който е извършило
9
вещото лице, ищцата не е съобщила за такава. Единствено е съобщила за
изтръпване по предно страничната повърхност на дясно бедро, където
специалиста е установил пост травматичен хигром, който всъщност е
причината за тази намалена чувствителност по повърхността на дясно бедро,
но след 4 години след травмата няма как да се установи причинно-
следствената връзка с нея. Вещото лице обясни също, че в самата епикриза,
издадена от болничното заведение в гр. Козлодуй, където е лекувана ищцата,
е записано, че при приемането ищцата е имала глобален статус, без данни за
изменение на костите и болка на ниво поясни прешлени и при пипане на
долните крайници с нормална мускулна сила и нормален неврологичен
статус. При прегледа вещото лице е установило, че ищцата се е придвижвала
самостоятелно, без накуцване и не се е оплаквала от болка в областта на
кръста, а от направената рентгенография не са установени промени в костния
скелет в поясния раздел на гръбначния стълб, всичко е било в норма за
възрастта, без данни за стари или пресни счупвания.
От заключението на вещото лице специалист-психиатър, по назначената
и извършена съдебно-психиатрична експертиза, което съда приема като
професионално и компетентно, изготвено след изследване на материалите по
делото и личен преглед на ищцата, се установи, че след ПТП на 06.01.2017 г.
в ищцата е настъпила остра стресова реакция, която се е изразила в
тревожност, потиснатост и разстройство на съня, която има причинно-
следствена връзка с катастрофата. Острата стресова реакция е преминала в
разстройство на адаптацията, което е продължило 3-4 месеца, колкото е
продължило лечението на травмите в домашна среда, и се е изразило в
нарушение на съня, тревожност и други психически разстройства, което към
настоящият момент е отзвучало. Вещото лице установи, че ищцата не е
търсила психиатрична помощ и не е вземала медикаменти за влошено
психично състояние, както и не е предоставила документи за посещение при
психолог. Според заключението към момента на освидетелстването ищцата е
психически здрава; няма промяна на психологичното й състояние в резултат
на настъпили усложнения на здравословното й състояние от първоначално
получени увреди от ПТП на 06.01.2017 год., няма психологична травма, няма
нужда от медикаменти за лечението за психичното й състояние; няма
психично заболяване, което да има причинно-следствена връзка с ПТП; няма
постравматично разстройство.
10
В съдебното заседание вещото лице поясни, че при прегледа ищцата е
вербализирала, че има страх, но е говорила спокойно за случилото се с нея. У
ищцата е останал спомена за психотравмата, която е преживяла, но и към
момента няма нужда от лекарства и лечение, което да се проведе, няма нужда
и от ТЕЛК. Вещото лице е категорично, че към момента на прегледа ищцата
няма болест, която да има причинно-следствена връзка с ПТП.
По делото са разпитани като свидетели П. С. А. и О.Б. Ф. – съответно
живущ на семейни начала с ищцата и баща на ищцата.
Свидетелят П.А. познава ищцата отпреди катастрофата, като в този
период се е виждал с нея през 2-3 дни, а от около година след катастрофата
живее заедно с ищцата. Същият установи, че ищцата постепенно се е
възстановила от травмите, причинени от катастрофата за около 3-4 месеца.
След година и нещо започнали изтръпване, схващане и болки в десния й крак,
появила се подутина на бедрото й, които са препятствали ходенето й,
разходки в планина, каране на ски, ролери и колело, плуване и гмуркане, дори
и работата й в хранителен магазин. Ищцата споделяла пред свидетеля, че я е
срам да се съблече по бански, защото има топка отстрани на крака.
Свидетелят твърди, че ищцата е била прегледана от лекари в гр.Плевен и в гр.
Козлодуй, които й изписали нагревки, но от тях нямало резултат; друг лекар й
казал, че се налага да се прави операция, но било рисковано. Преди
катастрофата ищцата искала да учи в спортно училище, танцувала и искала да
се занимава с танци, но катастрофата осуетила тези нейни желания. Според
свидетеля тези изтръпвания в крака и оплаквания на ищцата продължават и
до ден-днешен, същата изпитва страх при пресичане на улицата.
Свидетелят О. Ф. също твърди в показанията си, че възстановяването на
ищцата от травмите, причинени от катастрофата, е продължило три месеца,
след което започнала постепенно да се оправя и тръгнала на училище.
Свидетелят твърди, че ищцата е търсила медицинска помощ първо в
гр.Плевен, а след това във Враца, като лекарят от гр. Плевен й казал, че
бедрото може да се оперира, но операцията е рискована. Според свидетеля
ищцата е играела в танцовата група в селото и искала да учи в спортно
училище лека атлетика, но след катастрофата се отказала от всичко.
Свидетелят установи, че и към настоящия момент ищцата има болки и
неразположения и изпитва страх, когато види кола и при пресичане на
11
улицата.
Съдът кредитира показанията на двамата свидетели като обективни,
непротиворечиви и преки, при което следва да бъдат ценени при
постановяването на решението. При преценка на показанията им съдът отчита
възможната тяхна заинтересованост от изхода на делото, предвид близките им
отношения с ищцата и обстоятелството, че същите не кореспондират напълно
с установеното в заключенията на вещите лица, с оглед разпоредбата на
чл.172 от ГПК.
Въз основа на така възприетите фактически констатации, от правна
страна, съдът намира за обосновани следните изводи:
След присъждане на обезщетение за вреди от непозволено увреждане
пострадалият има основание да търси ново обезщетение за влошаване на
здравословното му състояние, само ако то се намира в причинна връзка с
увреждането и ако при присъждането на първоначалното обезщетение
влошаването не е било предвидено и съобразено. Касае се за нови
неимуществени вреди, които увреденият търпи и за които му се дължи новото
обезщетение.
Установи се по делото и не е спорно, че за причинените на ищцата С.Б.
от настъпилото на 06.01.2017 г. ПТП в с. ***, общ. Козлодуй, телесни
увреждания, изразяващи се в контузия на главата с мозъчно сътресение,
счупване на горното рамо на лява срамна кост, кръвонасядане на чело, BЛK
на ляв лакът и контузия на поясно кръстна област, същата е била обезщетена
от страна на Гаранционен фонд със сумата 20 000,00 лева, изплатена на
16.08.2018г. по щета № 210237/06.07.2018 г. на Гаранционен фонд, въз основа
на протокол № 16 на УС на ГФ от 14.08.2018г., като в същия са посочени и
периодите, в които се очаква възстановяването за всяко от уврежданията.
Предвид изложеното предмет на настоящото производство е претенция
на ищцата за болки и страдания, които са в пряка причинно-следствена
връзка с настъпилото ПТП, но настъпили след визирания в протокола период
от време, изразяващи се в постоянна болка, стягане, скованост, слабост и
изтръпване в областта на десния крак и кръста, ограничени движения на
десния крак и в лумбалната област, подутина в областта на бедрото на десния
крак, увреждания на лумбо-сакралните коренчета и радикулопатия и
психическо разстройство на здравето.
12
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, за да
бъде ангажирана безвиновната отговорност на Гаранционния фонд по чл. 557,
ал. 1, т. 2, б."а" от КЗ за изплащане на обезщетение от ексцес в
здравословното състояние на ищцата, като пострадала от пътно –
транспортното произшествие, в нейна тежест в настоящото производство бе
да проведе пълно и пряко доказване на следните предпоставки: 1/ на ищцата
да е присъдено обезщетение или чрез спогодба да е определено обезщетение
за вреди от телесни повреди, причинени при пътно-транспортно
произшествие от водач, чиято отговорност не е била застрахована по договор
по застраховка "Гражданска отговорност"; 2/ да се установи влошаване на
здравословното състояние на ищцата /ексцес/, което да е в причинно-
следствена връзка с уврежданията при пътно-транспортното произшествие; 3/
да са претърпени неимуществени вреди от влошаването на здравословното й
състояние; 4/ влошаването на здравословното състояние да не е било
предвидено при определяне на първоначалното обезщетение; 5/ да обоснове
размера на претендираното обезщетение.
Необходимо е да се установи и наличието на предпоставките по чл. 558,
ал. 5 КЗ, сочещи на допустимост на претенцията.
С оглед оспорването от ответника на предявените искове, в тежест на
същия е да докаже твърдените в отговора на исковата молба възражения
срещу иска.
С определението по чл.374 ГПК съдът е обявил на страните за
безспорни и ненуждаещи се от доказване, на основание чл.146, ал.1, т. 4 от
ГПК, вр. с чл.377 от ГПК, следните обстоятелства: настъпване на ПТП на
06.01.2017 г. в с. ***, общ. Козлодуй, причинено от С. П. С. при управление
на л.а. “Форд Кугър” с ДКН ВР *** ВР, в резултат на което е причинил на
ищцата С.Б. средна телесна повреда; образувано НОХД № 150/2018 г. по
описа на Районен съд - Козлодуй, което е приключило със споразумение, по
силата на което виновният водач С. П. С. се е признал за виновен в
умишленото извършване на описаното престъпление; липса на валидно
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите” за МПС с ДКН ВР *** ВР, към датата на
събитието; изплащане по споразумение между страните и по щета №
210237/06.07.2018 г. от страна на Гаранционен фонд на ищцата на сумата 20
13
000,00 лева - обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на получени
телесни увреждания, изразяващи се в счупване на горното рамо на лява
срамна кост на таза, в контузия на главата с мозъчно сътресение,
кръвонасядане на чело, рана на лявата ръка в областта на лакътя и контузия на
поясно кръстна област; депозиране от ищцата на 19.01.2021 г. на претенция
пред Гаранционен фонд за изплащане на обезщетение за настъпилите
здравословни усложнения, представляващи ексцес, образуване на щета №
21210017/19.01.2021 г. и изричен отказ на ГФ за изплащане на обезщетение.
Съгласно чл. 558, ал. 3 от КЗ за изплащане на обезщетение увреденото
лице предявява претенцията си пред който и да е от застрахователите,
получил лиценз и предлагащ задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, съответно задължителна застраховка
"Злополука" на пътниците, или пред Гаранционния фонд, а според чл. 558, ал.
5 от КЗ, увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред
съда, само ако Гаранционният фонд не е платил в срока по чл. 496, откаже да
плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното обезщетение.
В настоящия случай по делото са представени доказателства,
установяващи предявяване на претенцията пред ответника, с оглед на което са
спазени изискванията на чл. 558, ал. 3 от КЗ, както и такива за отказ на
Гаранционния фонд да плати претендираното обезщетение за неимуществени
вреди, съгласно чл. 558, ал. 5 от КЗ, поради което главният иск е допустим.
Основният спорен въпрос по делото е дали е настъпил ексцес в
здравословното състояние на ищцата, т.е. дали има влошаване на
здравословното състояние на ищцата /ексцес/, което да е в причинно-
следствена връзка с уврежданията при пътно-транспортното произшествие.
Категоричен отговор на този въпрос дават заключенията на вещите лица
по изпълнените съдебно-медицинска и съдебно-психиатрична експертизи. От
заключението на съдебно-медицинската експертизата се установява, че няма
медицински данни за настъпили усложнения /ексцес/ след първоначално
причинените на ищцата телесни вреди на 06.01.2017 г. и е налице пълно
възстановяване на ищцата по отношение на двигателната активност на двата
долни крайника, като не са налице и данни за нарушаване на тяхната
функция. Според вещото лице актуалното здравословно състояние на ищцата
към момента е добро по отношение на опорно двигателната функция.
Установява се също, че няма медицински данни за увреждания в областта на
14
поясния отдел на гръбначния стълб, на гръбначно-мозъчните нерви за
периода от ПТП до настоящия момент, както и няма данни за неврологичен
проблем, водещ до нарушаване на тази функция. От заключението на
съдебно-психиатричната експертиза се установява, че към момента на
освидетелстването ищцата е психически здрава; няма промяна на
психологичното й състояние в резултат на настъпили усложнения на
здравословното й състояние от първоначално получени увреди от ПТП на
06.01.2017 год., няма психологична травма, няма психично заболяване, което
да има причинно-следствена връзка с ПТП; няма постравматично
разстройство.
С оглед тези изводи на вещите лица съдът приема, че не е налице
влошаване на здравословното състояние на ищцата /ексцес/, което да е в
причинно-следствена връзка с уврежданията при пътно-транспортното
произшествие от 06.01.2017 год. Следователно, не е налице един от
елементите на фактическия състав за ангажиране на безвиновната
отговорност на Гаранционния фонд за изплащане на обезщетение от ексцес в
здравословното състояние на ищцата, като пострадала от пътно –
транспортно произшествие.
С оглед изложеното, съдът намира, че предявеният главен иск с правно
основание чл.558, ал.5 КЗ във вр. с чл.557, ал.1, т.2, буква "а" КЗ вр. с чл.45 и
чл.52 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди не е доказан,
поради което същият следва да бъде отхвърлен, като неоснователен, без да е
необходимо да се обсъждат останалите доказателства по делото.
С оглед неоснователността на главния иск (липсата на вземане на
ищцата към ответника) и акцесорния характер на исковете за обезщетение за
забавено плащане по чл.86, ал.1 ЗЗД вр. с чл.429, ал.3 КЗ вр. с чл.558, ал.2 КЗ
и чл.86, ал.1 ЗЗД вр. с чл.497, ал.1, т.1 КЗ вр. с чл.558, ал.2 КЗ, същите са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на делото ищцата следва да бъде осъдена да заплати на
ответника Гаранционния фонд, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
направените и претендирани по делото разноски за възнаграждение на вещо
лице в размер на 209, 50 лв.
На третото лице помагач не се присъждат разноски, съгласно чл.78,
ал.10 ГПК, поради което претенцията му за заплащане на адвокатско
възнаграждение не следва да бъде уважавана.
15
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените С. О. Б. с ЕГН ********** от село ***, ***,
представлявана от адв. Н.Н. Д. от АК, гр. Шумен, против Гаранционен фонд,
БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, обективно
кумулативно съединени искове за заплащане на сумата 30 000,00 лева
обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие за настъпил
ексцес, последица от ПТП на 06.01.2017 г., с правно основание чл.558, ал.5 КЗ
във вр. с чл.557, ал.1, т.2, буква "а" КЗ вр. с чл.45 и чл.52 ЗЗД; за заплащане
на мораторна лихва за забава върху претендираното обезщетение с правно
основание чл.86, ал.1 ЗЗД вр. с чл.429, ал.3 КЗ вр. с чл.558, ал.2 КЗ и за
заплащане на мораторна лихва за забава върху претендираното обезщетение с
правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД вр. с чл.497, ал.1, т.1 КЗ вр. с чл.558, ал.2
КЗ, като неоснователни.
ОСЪЖДА С. О. Б. с ЕГН ********** от село ***, ***, представлявана
от адв. Н.Н. Д. от АК, гр. Шумен, ДА ЗАПЛАТИ на Гаранционен фонд,
БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК, направените по делото разноски за възнаграждение на вещо
лице в размер на 209, 50 лв.
Решението е постановено при участието на С. П. С., ЕГН **********, с
адреси: гр. *** и гр.***, като трето лице-помагач на страната на ответника
Гаранционен фонд.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд - София в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
16