Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр. София, 04.07.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-2 състав, в
заседание при закрити врати на
двадесет и седми май две хиляди и единадесета година в състав:
СЪДИЯ : АНЖЕЛИНА Х.
при секретаря В.Х., като
разгледа докладваното от съдията търговско дело N1759 по
описа за 2009г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.625 и сл. от ТЗ.
Молителят „Х.Б.”
АД *** твърди, че ответникът „ Е.и в.р.”*** е неплатежоспособен, тъй
като не е в състояние да изпълни изискуеми парични
задължения по
договор за продажба на цимент
от 05.02.2009г. За извършените въз основа на договора доставки за периода
април- юни 2009г. са издадени 52 данъчни
фактури на обща стойност 740 051.89 лева с ДДС. Сроковете за плащане са
изтекли, а ответникът не е платил, поради което му е изплатена нотариална
покана. За периода на забава - 25-то
число от датата на всяка доставка /експедиционна бележка/ до 14.10.2009г.
/подаване на молбата/ ответникът дължи и
лихви в размер на 24 535.75 лева. С оглед изложеното, моли да бъде
постановено решение за обявяване на ответното дружество в неплатежоспособност и
откриване на производство по несъстоятелност.
Ответникът „ Е.и в.р.”***
оспорва иска, като излага съображения за неговата неоснователност. Оспорва
наличието на процесните задължения към молителя, като оспорва договорите,
фактури и експедиционните бележки да са подписани от представител на
дружеството, оспорва и да е в състояние на неплатежоспособност.
Съдът, като
прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно
изискванията на чл.235 от ГПК, приема за установена следната фактическа
обстановка:
На 05.02.2009г.
между страните /молителя в качеството му на продавач и ответника в качеството
му на купувач/ е подписан договор за продажба на цимент,
съгласно който с конкретни заявки купувачът заявява количеството, вида, марката
и опаковката на цимента, който желае да закупи, а от своя страна
продавачът се задължава да извърши
експедиция по реда, договорен в раздел 6 и 7.
Доставените количества цимент се заплащат по действащите за периода цени,
определени със спецификация. Плащането се извършва по банков път след
експедицията, на база издадените от продавача фактури в 25-дневен срок от всяка
експедиция. В чл.10 е договорено
обезщетение при забава. Към договора е приложено подписана от страните
спецификация с цените на договорените
стоки.
Договорът е оспорен като
неавтентичен по отношение подписа на
представителя на купувача, като в откритото производство по оспорване е приета
съдебно-графологична експертиза. Видно от заключението на в.л. Ч., прието от
съда като компетентно, подписите са положени от В.Р. С.-
управител на ответното дружество.
Видно от представените по
делото експедиционни бележки и фактури
за доставки, издадени на основание процесния договор, размерът на задълженията
на ответника е 740 051.89 лева. Ответникът е оспорил автентичността на
експедиционните бележки, които видно от заключението на съдебно-графологичната
експертиза не са подписани от управителя на ответното дружество. Съдът, като
взе предвид, че същите не се твърди и не е отразено да са подписани от
управителя на дружеството, а всяка е подписана от шофьор, получил доставката, с
посочени имена, намира оспорването за недоказано.
С решение от 11.06.2010г.
на ТАС при НЮФ е осъден ответника да
плати на молителя сумата 740 051.89
лева- продажна цена с вкл.ДДС за 50 доставки на насипен цимент, извършени в
периода от 10.04.2009г.-24.06.2009г.
Видно от третото
допълнително заключение на ССЕ издадените от ищеца фактури /52 броя/,
доставките по които са предмет и на цитираното арбитражно дело, са осчетоводени
в счетоводството му като вземане по
дебита на сметка 411 „Клиенти” и по
кредита на сметки 701 „Приходи от продажба на продукция” и 4532 „С. ДДС”. При ответника издадените от ищеца фактури са осчетоводени
в счетоводството му като задължение по кредита на сметка 401 „Доставчици” и
дебита на сметки 302 „Материали” и 453 „ДДС за изплащане”, като общият размер е
740 051.89 лева.
От представените ГФО и четвъртото
допълнително заключение на ССЕ се установява, че за общият размер на краткосрочните задължения на
ответното дружество към 31.12.2010г. е 1 826 хил.лв. и е намален спрямо
2009г. с 459 хил.лв. Съгласно Отчета за приходите и разходите към 31.12.2010г.
приходите от дейността на дружеството са 209 хил.лв., разходите възлизат на 72
хил.лв., реализиран е финансов резултат 137 хил.лв. печалба.
Показатели за ликвидност за
периода 2006-2010г. са както следва:
-
коефициентът на обща ликвидност- към 31.12.2006г.-
1.4527, към 31.12.2007г.- 1.6332, към 31.12.2009г.-0.9479, към
31.12.2010г.-1.1166
-
коефициентът на бърза ликвидност- към 31.12.2006г.-
1.3800, към 31.12.2007г.-1.5093, към
31.12.2008г.-1.0297, към 31.12.2009г.- 0.7015 и към 31.12.2010г.- 0.8072
-
коефициент на незабавна и абсолютна ликвидност към 31.12.2010г.
е 0.1183.
Коефициентите на
финансова автономност за същия период са както следва: към 31.12.2006г.-
1.6759; към 31.12.2007г.- 1.4235; към 31.12.2008г.- 0.5938; към 31.12.2009г.-
0.0372 и към 31.12.2010г.- 0.1216.
Капиталовият ресурс на
ответното дружество към 31.12.2010г. възлиза в общ размер на 2 048 хил.лв.
/собствен капитал 222 хил.лв. и привлечен
1 826 хил.лв./. Собственият
капитал е 10.84 % от капиталовия ресурс, а привлеченият 89.16%.
Към 31.12.2010г.
краткотрайните активи са достатъчни за изплащане на краткосрочните задължения,
тъй като КОЛ е над 1-ца. Вземанията и паричните средства покриват 80.72% от
задълженията, като само с наличните парични средства могат да се изплатят 11.83
% от задълженията.
За периода 2009-2010г.
коефициентът на финансова автономност е под норматива /0.33/.
От протокол на НАП- ТД
гр.София №2225-00-158/18.05.2011г. се установява, че публичните задължения на ответника към 18.05.2011г. са в размер на 298 209.60 лева главници и
135 088.57 лева- лихви.
При така изложената
фактическа обстановка, съдът приема следното от правната страна на спора:
Между страните
са възникнали валидни търговски отношения въз основа на сключения договор за доставки, като с влязло в сила арбитражно решение са
установени основанието и размерът на задължението. Предвид изложеното и
без да обсъжда останалите доказателства,
съдът намира за неоснователни възраженията на ответника относно липсата на автентичен договор и извършени доставки.
Ответникът,
чиято е тежестта на доказване, не ангажира доказателства да е погасил описаните по-горе задължения
чрез плащане или посредством друг способ.
Сключеният между молителя и ответника договор по своя характер се явява абсолютна търговска
сделка по чл.286 ал.2 вр. с чл.1 ал.1 т.1 от ТЗ. Предвид изложеното, настоящата инстанция приема, че в
полза на молителя срещу ответника съществуват изискуеми парични
задължения по търговска сделка и същият се явява
активно легитимиран по молбата по чл.625 от ТЗ.
Преценявайки
доказателствата по делото, съдът намира, че не се установява състоянието на неплатежоспособност
на ответника.
Неплатежоспособността
е правна категория, като легално определение за нея е дадено в чл.608 ал.1 от ТЗ. Съгласно него, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да
изпълни определен вид задължения, а именно: изискуеми парични задължения по
търговска сделка, публични задължения /към държавата или общината/, свързани с
търговската дейност, а от 13.05.06г.- и частни държавни вземания. Презумпцията
на чл.608 ал.2 от ТЗ служи за разпределение на доказателствената тежест при
доказване на състоянието на неплатежоспособност на търговеца. Под „спиране на
плащанията” по см. на чл.608 ал.2 от ТЗ
на база на легалното определение на понятието неплатежоспособност,
следва да се разбира не спиране на плащанията на задълженията на длъжника
изобщо, а единствено на задълженията, които са от изчерпателно изброените в
ал.1 на чл.608 от ТЗ. Спиране на плащанията на друг вид вземания е ирелевантно
за състоянието на неплатежоспособност, защото
съгласно ал.1 на чл.608 от ТЗ, състоянието на длъжника да ги изпълни е
без значение за правно дефинираното състояние на неплатежоспособност. В
настоящия случай, ответникът е спрял плащанията на изискуеми парични вземания
по търговска сделка с молителя, поради което на основание чл.608 ал.2 от ТЗ,
съдът приема, че е налице състояние на неплатежоспособност по отношение на
длъжника.
В тежест на
ответника е да обори презумпцията на чл.608 ал.2 от ТЗ, като това може да стане
на базата на анализ на имуществено - финансовото състояние на предприятието на
длъжника, от който да се изведе способността на ответника да погасява
задълженията си.
От
представените ГФО и заключението на СИЕ не се установява влошено финансово и
икономическо състояние на молителя. При анализа на финансовото и икономическото
състояние на дружеството се използват различни икономически и финансови
показатели.
Краткотрайните
активи на предприятието, за разлика от дълготрайните активи, които се използват
за повече от един отчетен период /1 год./, участват еднократно в
производствения процес и променят натурално - веществената си форма, при което
за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източника за
погасяване /плащане/ на краткосрочните, съответно текущите задължения на едно
нормално развиващо се предприятие. Следователно, водещи показатели при преценка
състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността на
длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се
формират като отношение между
краткосрочните активи /всички или определена част от тях/ към краткосрочните
или текущи задължения на предприятието. Най-важен и определящ при преценката на
финансово-икономическото състояние на длъжника е коефициентът на обща ликвидност, който отразява
способността за погасяване на краткосрочните задължения с краткотрайните
активи.
На
следващо място са помощните коефициенти на ликвидност /на бърза, незабавна и абсолютна/, които зависят в голяма степен
от вътрешната структура на краткотрайните активи, т.е. от това колко са
материалните запаси, краткосрочните вземания, краткосрочните финансови активи и
паричните средства като % от общия размер на краткотрайните активи, което от своя
страна зависи от конкретната основна дейност, която осъществява предприятието.
Съдът приема, че водещ
показател за установяване на състоянието на неплатежоспособност на длъжника е
коефициентът на обща ликвидност, отразяващ съотношението на всички
краткотрайните активи към краткосрочните задължения. КОЛ дава възможност да се
оцени способността на дружеството да погасява задълженията си с всички КА.
За норматив при коефициента
за обща ликвидност се приема коефициент 1
/единица/, тъй като при него предприятието има толкова краткотрайни активи,
колкото са неговите краткосрочни задължения, поради което то е в състояние
да плаща задълженията си. Въз основа на коефициента на обща ликвидност
на молителя, който е над 1 /единица/ към
31.12.2010г., като в периода 2006-2010г. само за 2009г. /към 31.12.2009г./ е под 1-ца /0.9479/, съдът
приема, че се оборва презумпцията на
чл.608 ал.2 от ГПК. Краткосрочните задължения на длъжника са
по-малък размер от КА, т.е. ответното дружество е в състояние с КА да погаси
краткосрочните си задължения.
Коефициентът на финансова автономност за периода
2009-2010г., сочи, че молителят не е в състояние да
посрещне дългосрочните си задължения,
тъй като активите му са формирани почти изключително със заемни, а не със
собствени средства, но това не означава, че към настоящия момент, който е
правнорелевантен, е неплатежоспособен.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че
молбата с правно основание чл.625 от ТЗ следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното и на основание чл.631 от ТЗ СГС
Р Е
Ш И
ОТХВЪРЛЯ молбата с правно основание
чл.625 от ТЗ, предявена от „Х. Б.” АД, ЕИК ********* със седалище
с.Б. И., област В. срещу
„Е.и в.р.”***, ЕИК **********, като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва в 7-дневен срок от съобщението пред САС.
ГРАДСКИ СЪДИЯ: