Р Е Ш Е Н И Е
№
22 01.02.2022г. град Кюстендил
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен съд
на тридесет и първи януари две
хиляди двадесет и втора година
в
открито съдебно заседание в следния състав:
Административен съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
при секретаря Лидия Стоилова
като разгледа докладваното
от съдия Алексова-Стоилова
административно
дело № 296 по описа на съда за 2021г.
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.13, ал.2 и ал.3 от ЗСП във
вр. с чл.2, ал.1 от Наредба №РД-07-5/16.05.2008г. за условията и реда за
отпускане на целева помощ за отопление /обн. ДВ, бр.49/27.05.2008г., изм. и
доп./.
А.Н.К.,*** обжалва заповед №ЗСП/Д-КН/2445 от 10.08.2021г. на
директора на Дирекция „Социално подпомагане“ /ДСП/ – Кюстендил, потвърдена с
решение №10-РД04-0582/07.09.2021г. на директора на Регионална дирекция за
социално подпомагане /РДСП/ - Кюстендил. Релевира основанието за оспорване по
чл.146, т.3 и т.4 от АПК. Същественото нарушение на процедурата свързва с липса
на посещение на място от служител на дирекцията в обитаваното жилище. Нарушението
на закона поради неправилното му прилагане свързва с твърдение, че фирмите,
чиито собственик на капитала е нямат дейност и не са в развитие, без приходи.
Цитира съдебните указания в решение №241/30.10.2020г. по адм.д.№283/2020г. по
описа на КАС. Моли за отмяна на заповедта и потвърждаващото я решение.
В с.з. жалбоподателят поддържа жалбата.
В писмен отговор и в с.з. ответният директор на ДСП –
Кюстендил и пълномощникът му оспорват жалбата като неоснователна.
Кюстендилският административен съд,
след запознаване с жалбата и събраните по делото доказателства, обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическата
обстановка по спора:
Административното производство е образувано по подадено от
жалбоподателя заявление-декларация вх.№ЗСП/Д-КН/2445 от 19.07.2021г. за
опускане на целева помощ за отопление в твърдо гориво. Въз основа на
заявлението, приложените към него документи и извършена проверка, служител на
ДСП – Кюстендил на 06.08.2021г. е изготвил социален доклад. В доклада е
записано, че К. е разведен, пенсионер с ЕР на ТЕЛК №0735/066 от 07.04.2020г.,
издадено от МБАЛ „Д-р Никола Василиев“ АД със срок до 01.04.2023г. със
заболяване над 90%, без задължения за издръжка на други лица, с доходи от
пенсия за предходните 6 месеца в общ размер от 2070лв., обитава жилище от една
стая, без движима и недвижима собственост, която може да бъде източник на
доходи, като не е прехвърлял имоти пред последните 5 години. Установено е, че е
действащ управител и собственик на капитала в три фирми: „Стевиозид“ ООД с
размер на дялово участие от 26лв., „К. Груп“ ЕООД с размер на внесен капитал от
2лв. и „СТПФ – Натал Груп“ ЕООД с размер на внесен капитал от 2лв. Жалбоподателят
е осъден на 2 години лишаване от
свобода, което наказание изтърпява в затвора в гр.Бобов дол с начало на
наказанието 14.08.2019г. и прекъсване на изпълнението от 01.07.2021г. до
01.09.2021г. поради тежко заболяване. Диференцираният доход за отопление е
изчислен на 258лв., а СМДО за предходните 6 месеца – на 210.49лв. Преценката на
социалния работник е че лицето не отговаря на условията по чл.2, ал.1 от
Наредба РД-07-5/2008г. във вр. с чл.10, ал.1, т.2 от ППЗСП, т.к. е действащ
управител и собственик на капитала в посочените дружества.
С оспорената заповед №ЗСП/Д-КН/2445 от 10.08.2021г. на
директора на ДСП – Кюстендил е отказана целевата помощ за отоплителен сезон
2021/2022 /от 1 ноември до 31 март/, т.к. не е изпълнено условието по чл.10,
ал.1, т.2 от ППЗСП – налична е собственост в капитала на търговско дружество,
като са посочени данните за трите търговски дружества. Заповедта е издадена на
основание чл.13, ал.2 от ЗСП, чл.4, ал.4 и чл.3, ал.3 от Наредба №РД-07-5/2008г.
и заповед №РД 01-191/08.07.2021г. на министъра на труда и социалната политика.
Заповедта е връчена на адресата на 15.08.2021г., който я е
оспорил пред директора на РДСП – Кюстендил с жалба
вх.№1004-94А-00-1474/17.08.2021г., твърдейки, че фирмите не извършват дейност и
нямат приходи, което може да се потвърди със справка от НАП. По жалбата е
изготвен социален доклад от 23.08.2021г., който е потвърдил данните по
преписката и същата е изпратена по компетентност на по-горестоящия орган със
съпроводително писмо изх.№30-77400/24.08.2021г. С решение
№10-РД04-0582/07.09.2021г. директорът на РДСП – Кюстендил е отхвърлил жалбата,
споделяйки изцяло доводите на издателя на заповедта. Решението е връчено на
адресата на 10.09.2021г., който е подал жалбата чрез органа до съда на
17.09.2021г.
По делото съдът е приобщил справка от АВ – РД София с
приложени удостоверения за актуално състояние на формите на жалбоподателя през периода
01.01.2008г. – 09.12.2021г. и справка от ТД на НАП – София, офис „Красна
поляна“ за дейността на фирмите през периода 10.08.2020г. – 10.08.2021г.
Посочените документи установяват следните фактически данни:
-по отношение на фирма „Стевиозид“ ООД: К. е управител и
един от съдружниците с дялово участие в размер на 26лв., като няма данни за
подадена ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2020г. и няма регистрация по ЗДДС,
-по отношение на фирма „К. Груп“ ЕООД: К. е управител и
едноличен собственик на внесения капитал от 2лв., като няма подадена ГДД по
чл.92 от ЗКПО и няма регистрация по ЗДДС и
-по отношение на фирма „СТПФ – Натал Груп“ ЕООД: К. е
управител и едноличен собственик на внесения капитал от 2лв., като няма
подадена годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО, СД по ЗДДС са с нулеви
стойности и няма данни за подадени СД по ЗДДС за м.10 и м.11.2020г.
Представеното от жалбоподателя копие на решение
№241/30.10.2020г. по адм.д.№283/2020г. по описа на КАС е постановено по
подадена от К. жалба срещу заповед №ЗСП/Д-КН/769 от 21.05.2020г. на директора
на ДСП – Кюстендил, потвърдена с решение №10-РД06-0005/24.06.2020г. на
директора на РДСП – Кюстендил с отказ за отпускане на еднократна помощ при
инцидентни нужди по чл.16 от ППЗСП. С решението съдът е отменил заповедта е и
изпратил преписката на органа за ново произнасяне. Решението на съда е
окончателно.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от
посочените писмени доказателствени средства.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът
намира жалбата за допустима. Подадена е от субект с право на обжалване по
чл.147, ал.1 от АПК, пред компетентния съд в преклузивния срок по чл.149, ал.3
във вр. с ал.1 от АПК. Със заповедта е отречено правото на К. да получи
исканата социална помощ, като жалбата срещу нея е подадена след като е изчерпан
задължителния административен ред за оспорване по чл.13, ал.5 от ЗСП.
В резултат на служебната проверка по
чл.168, ал.1 от АПК съдът констатира, че оспорването е неоснователно.
Съображенията за това са следните:
По компетентността на органа:
Подаденото от К.
заявление-декларация съдържа искане за отпускане на целева помощ за отопление.
По см. на препращането по чл.12, ал.4 от ЗСП, условията и редът за отпускане на
помощта се уреждат в наредба. Това е Наредба №РД-07-5/16.05.2008г. за условията
и реда за отпускане на целева помощ за отопление /обн. ДВ, бр.49/27.05.2008г.,
изм. и доп./ във вр. с правилото на §11 от ПЗР на Наредбата. Нормата на чл.4,
ал.4 от Наредбата определя еднозначно директорът на ДСП или упълномощено от
него лице с правото да издава заповед за отпускане или отказ на помощта. Идентична
и е общата регламентация по чл.13, ал.2 и ал.3 от ЗСП. В случая по делото,
отказът за отпускане на целевата помощ за отопление изхожда от компетентен
орган в лицето на директора на ДСП – Кюстендил. Осъществено е задължителното
административно оспорване на заповедта пред директора на РДСП – Кюстендил по
см. на чл.4, ал.5 и ал.6 от Наредбата във вр. с чл.13, ал.6 и ал.7 от ЗСП. Страните
не спорят относно компетентността.
По формата на акта:
Спазена е изискуемата писмена
мотивирана форма по общото правило на чл.13, ал.3 от ЗСП. Заповедта е във вид
на образеца по чл.28, ал.1 от ППЗСП. Съдържа правни и фактически основания за
нейното издаване. Посоченото материалноправно основание за отказа е нормата на
чл.10, ал.1, т.2 от ППЗСП. Фактическите основания за отказа включват
установените от органа данни за налична собственост в капитала на трите търговски
дружества от заявителя, който е и техен управител. Останалите мотиви на органа
се съдържат в социалния доклад и в решението на по-горестоящия орган, съгласно
възможността, указана в ТР
№16/31.03.1975г. на ОСГК на ВС. Заповедта е подписана от органа-издател с
означение на имената и длъжността. Фигурира ясен адресат на акта и указана възможност
за оспорване по административен ред.
По
процедурата:
Заповедта е издадена при спазване на
законовата процедура и приетата по делегацията от чл.12, ал.4 от ЗСП Наредба
№РД-07-5/16.05.2008г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за
отопление. Административната преписка е образувана с подаване на заявлението от
К. по реда на чл.4 и чл.5 от Наредбата с приложенията по чл.26, ал.4 от ППЗСП,
последвано от извършена социална анкета и изготвен социален доклад по чл.4,
ал.3 от Наредбата и чл.27 от ППЗСП с мотивирано предложение за отказ на
целевата помощ. Основа за социалният доклад е социалната анкета, съдържаща
обстоятелствата по чл.27, ал.2, ал.3 и ал.8 от ППЗСП. Волеизявлението на органа
се основава на констатациите от доклада и приложените от заявителя документи. В
хода на съдебното производство се установи верността на констатираните
обстоятелства в социалния доклад. Противно на твърдението на отпорващия,
органът е изпълнил задълженията по чл.35 и чл.36 от АПК като е изяснил
правнорелевантните факти и обстоятелства за случая чрез събиране на всички
относими, допустими и достатъчни доказателства.
По материалния закон:
Заповедта е издадена при спазване на материалния закон.
Исканата социална помощ е целева по
чл.12, ал.1, т.2 от ЗСП. Предпоставките за уважаване на заявлението са уредени
в чл.2, ал.1 от Наредба №РД-07-5/16.05.2008г. Правото на помощта се реализира
при наличие на две кумулативни условия. Първото е заявителя да има
средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявлението,
който е по-нисък или равен на диференцирания доход за отопление /ДДО/. Второто
условие е молителят да отговаря на условията по чл.10 и чл.11 от ППЗСП.
Органът е установил наличие на
първото условие за отпускане на помощта. Видно от социалния доклад, средномесечният
доход на заявителя през последните 6 месеца преди подаване на заявлението е в
размер на 210.49лв. и е по-нисък от ДДО от 258лв.
Спорът между страните е относно
наличие на допълнителното условие по чл.10, ал.1, т.2
от ППЗСП. Посоченото нормативно правило въвежда изискването лицата да не са
регистрирани като еднолични търговци и да не са собственици на капитала на
търговско дружество. Доказателствата по административната преписка и
допълнително приложените по делото документи от АВ и от ТД на НАП – София сочат
за неизпълнение на посоченото нормативно изискване. Установи се по безспорен
начин, че към момента на депозиране на заявлението за отпускане на помощта и
към настоящия момент К. е собственик на капитала в три търговски дружества,
което лицето не отрича. Неправилно жалбоподателят счита, че липсата на
осъществявана търговска дейност от дружествата и на доходи са правноотносими
обстоятелства за отпускане на помощта. Според трайно установената практика на
ВАС по приложението на чл.10, ал.1, т.2 от ППЗСП законодателят не е разширил
обхвата на посоченото условие с основания, свързани с функционирането или не на
търговските дружества. Като правноизключващо обстоятелство е прието за
достатъчен факта на самото съществуване на подобна търговска регистрация.
Единствената предпоставка за отпускане на социалната помощ е към момента на
подаване на заявлението лицето да няма регистрация като търговец и да не е
собственик на капитала на търговско дружество, а ако е имал такава – същата да
е заличена в търговския регистър. Подобно заличаване на се доказва по делото.
Според практиката на ВАС, търговската регистрация и собствеността върху
капитала на търговско дружество предполага готовност и възможност за извършване
на стопанска дейност, от която да се реализират доходи, поради което лицата са
извън обхвата на социалното подпомагане. Пропуските да бъде заличена
регистрацията на такава фирма или евентуалната специална цел, за която е
регистрирана фирмата също са извън преценката на административния орган при
решаване на въпроса за отпускане на помощта. Без правно значение в отношенията
между заявителя и административния орган са въпросите дали К. реализира месечен
доход от дейността на фирмите /печалба/, дали развива търговска дейност с
фирмите и дали същите са в добро икономическо състояние. Евентуалните проблеми
на фирмите са правноирелевантни за казуса, който е на плоскостта на социалното
осигуряване. Създадената допълнителна предпоставка по чл.10, ал.1, т.2 от ППЗСП
е конкретизиран израз на принципа за отпускане на социалните помощи с оглед на
доходите и имущественото състояние на лицата и семействата. По силата на чл.11
от ЗСП помощите имат за предназначение да допълват или заместват собствените
доходи до основните жизнени потребности на подпомаганите лица. Лицата, които са
регистрирани като ЕТ, респ. са собственици в капитала на търговски дружества по
презумция упражняват трудова дейност и сами чрез труда си могат да задоволяват
нуждите си в обема на основните жизнени потребности – достатъчно храна, облекло
и жилище. Същественото в случая е, че лицето не е заличило регистрацията на
фирмите. Неупражняването на търговска дейност не е равнозначно на заличаване на
регистрацията в съответния регистър. Налице е формалната законова пречка за
отпускане на помощта поради което органът правилно е приложим материалния
закон, постановявайки отказа по подаденото заявление. В тази насока вж.решение
№15874/21.11.2019г. по адм.д.№5290/2019г., решение №5345/27.04.2017г. по
адм.д.№3889/2016г., решение №2943/16.03.2016г. по адм.д.№6822/2015г., решение
№6409/02.06.2015г. по адм.д.№1162/2015г., решение №5304/12.05.2015г. по
адм.д.№2476/2015г., решение №1404/10.02.2015г. по адм.д.№13283/2014г., решение
№10694/18.07.2011г. по адм.д.№4628/2011г., решение №4087/22.03.2011г. по
адм.д.№8883/2010г., решение №7758/10.06.2010г. по адм.д.№3341/2010г., решение
№2432/23.02.2010г. по адм.д.№15266/2009г., решение №4525/16.04.2008г. по
адм.д.№12009/2007г. и др., всички на VI о. на
ВАС:.
Казусът по делото не е идентичен с
казуса по адм.д.№283/2020г. по описа на КАС. Касае се за различни социални
помощи като вид и процедура за отпускане, в каквато насока са мотивите на съда
в посоченото решение относно приложението на правилото по чл.10, ал.1, т.2 от
ППЗСП.
Изложеното налага извод за отхвърляне на оспорването като
неоснователно.
Мотивиран от горното и на основание
чл.172, ал.2, пр.последно от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването в жалбата на А.Н.К. /с посочени лични данни/
срещу заповед №ЗСП/Д-КН/2445 от 10.08.2021г. на директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ – Кюстендил, потвърдена с решение №10-РД04-0582/07.09.2021г. на
директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - Кюстендил.
Решението е окончателно по см. на
чл.13, ал.6, изр.последно от ЗСП.
Решението да се съобщи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: