Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 07.05.2021г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на дванадесети април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
НАТАЛИ ГЕНАДИЕВА
при участието на секретар Цветелина
Добрева като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 4505 по описа за 2015г.,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.196 и сл. ГПК/отм./ вр. §2, ал.1 ПЗР на ГПК.
С решение от 25.08.2014г., гр.д.9018/08г., СРС, 42 с-в
отхвърля предявените искове с правно основание чл.97, ал.1 ГПК/отм./ от С.Й.С.
и С.Й.С. *** признаване за установено, че всеки от ищците е собственик на по
1/2 идеална част от недвижим имот УПИ ІV-871, кв.103 по плана на Драгалевци, с
площ 720 кв.м., при съседи: улица, УПИ ІІІ-80, УПИ ХХІ-общински и УПИ V-872.
С решение от 19.12.2019г., гр.д.9018/08г., СРС, 42 с-в
се оставя без уважение искането за допускане поправка на очевидна фактическа
грешка и за допълване на решението, постановено на 25.08.2014г. по същото дело.
Срещу решенията постъпват въззивни жалби
от ищците С.Й.С. и С.Й.С.. Намират решенията за необосновани и
незаконосъобразни. Считат, че не са обсъдени достатъчно СТЕ и останалите
писмени доказателства, от които се установява идентичност между процесния имот
с този по титулите за собственост. Иска се отмяна на решенията и постановяване
на друго, с което да се уважат исковете.
Въззиваемият-ответник
Столична община оспорва жалбата.
Софийският
градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и
като обсъди по реда на чл.188, ал.1 от ГПК/отм./ събраните доказателства и
доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.197 от ГПК/отм./ от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана
по същество е неоснователна.
Предявени са искове с правно основание чл.97, ал.1 ГПК/отм./.
Ищците С.Й.С. и С.Й.С. са наследници на дядо си С. И. Б.
(Б.), поч. 1973г., по право на заместване от баща имЙ.С. Б., поч. 1972г. преди
наследодателя негов син, съобразно УН № 321/18.04.2000г. на СО район „Витоша”.
С решение от 17.04.1957г., комисия по чл.11 ЗОЕГПНС по
преписка вх. № 5952/1948г. изменя решението си от 08.11.1948г. като освобождава
от отчуждаване имотите, посочени в декларация на наследодателя С. Б.,
включително ливада в местност „Под село”, с площ 16.5 дка, землище Драгалевци.
(л.136).
Според удостоверения на РНС №№ 734/17.07.1972г.,
474/16.05.1972г. и 388/28.10.1972г. (л.97, 98 и 100), горният имот по преписка
№ 81/1948г. е освободен на основание § 22 ППЗОЕГПНС.
По силата на договор за доброволна делба от
16.02.1974г., с нотариално заверени подписи на съделителите,
с рег. № 1956/19.02.1974г. на ІІ н-с при СРС, извършена между всички наследници
на С. Б., двамата ищци получават в общ дял дворно място от 900 кв.м. в кв. „Драгалевци”
– София, съставляващо парцел ІV, кв.103, при съседи: В.С.С.,Г.Б.и
С.А.С..
Чрез констативен нот.акт №
56/27.11.1974г. на І н-с при СРС, ищците са признати за собственици на същия
имот по наследство и делба.
С решение по протокол №
2/25.02.1975г., статия 54 на председателя на ИК на РНС „Девети септември” (л.84),
на основание чл.4, ал.4 ППЗОЕГПНС (правилното изписване на
нормативния акт е ЗОЕГПНС), ИК на РНС изкупува от двамата ищци парцел ІV,
кв.103 по плана на кв. „Драгалевци”, с площ 900 кв.м. по 0.50 лв./кв.м.
Според докладна записка,
без дата на началник отдел „Държавни имоти и вещни права”, отправена до ИК на РНС (л.85), се взема решение ИК на РНС да изкупи
по искане на ищците същия парцел ІV, кв.103 от 900 кв.м., който преди е бил
ливада в м. „Под селото”.
Със заповед № РД
40-1063/16.09.1985г. на председателя на ИК на СНС (л.83) на основание чл.95 и
чл.98 вр. чл.63 ЗТСУ и чл.263, ал.3 ППЗТСУ се
отчуждава имот пл. № 105, кв.35 по плана
на кв. „Драгалевци” от собственика Т.М.С., който се обезщетява с отстъпване на
право на строеж върху 1/2 ид.ч. от държавен парцел
ІV, кв.103, кв. „Драгалевци”, с площ 1 260 кв.м., със застрояване на
източното строително петно.
Според констативен нот. акт № 3/24.10.1985г., н.д.4772/1985г. на І н-с при СРС,
Т.С.е признат за титуляр на отстъпеното право на строеж върху 1/2 ид.ч. от държавния парцел
ІV, кв.103.
С договор за дарение от
06.03.1986г., т.ІV, н.д.1000/1986г. на І н-с при СРС, Т.С.и съпругата му П.П.даряват на внучката си Юлия Маркова Дойчинова същото
право на строеж.
Според съдебно-техническата експертиза, част от ливадата
с обща площ 16.5 дка в м. „Под село“ е нанесена с пл. №№ 215 и 216, кад.л. 682 в кадастралния план на с. Драгалевци от 1951г.
Имотът попада в имот пл. № 871, парцел IV-ТКСЗ, с площ 1 367 кв.м., респ. 1 336 кв.м., кв.
103 по регулационните планове на селото съответно
от 1951г. и от 1970г. Съставлява УПИ IV-871, с
площ 728 кв.м., незастроен и УПИ IV-872, с площ
722 кв.м., застроен с двуетажна жилищна сграда според действащите кадастрален и
регулационен план от 1999г. на „м. Драгалевци – разширение – север“. След
изменение на дворищната регулация от 2003г., УПИ IV-871 е с площ 650 кв.м., а УПИ IV-872 има с площ 635 кв.м. Вещото лице приема, че
предмет на преписката за освобождаване от отчуждаване на горния земеделски имот,
на решението за изкупуване на ИК на РНС, на обезщетяването за Т.М.С.и на
исковата молба е процесният незастроен УПИ IV-871 по регулационното изменение от 2003г., който
съответства на западната част от парцел IV-ТКЗС по регулационните планове от 1950г. и от 1970г.,
отредени за ливадата. Вещото лице не открива по делото и след допълнително
проучване съставени актове за държавна или общинска собственост за процесния
имот IV. Приема, че представените по делото актове касаят
различни имоти, а именно парцел V, кв.103,
съответстващ на УПИ ХХIV-876 по
действащия регулационен план и парцел VI, сега УПИ VI-873.
Според скици на АГКК, процесният имот парцел IV-871, кв.103 е с идентификатор 68134.1971.3081 и
административен адрес: гр. София, район „Витоша“, ул. „********а съседния имот 872
е с идентификатор 68134.1971.872, находящ се на ул. „********Действително, установява се идентичност на
процесния имот с бивш парцел ІV-ТКЗС, кв.103, като част от ливадата, с площ
16.5 дка, бивша собственост на наследодателя на ищците, получили я в общ дял по
силата на договор за доброволна делба през 1974г. Независимо от това,
впоследствие ищците изгубват собствеността през 1975г. по реда на чл.99,
предл.1 ЗС, поради придобиването й чрез законен способ от другиго. На основание чл.4, ал.4 ЗОЕГПНС, ИК на РНС
изкупува от ищците парцел ІV, кв.103 по плана на кв. „Драгалевци”, с площ 900
кв.м., който попада в процесния имот. Съгласно чл.4, ал.4, изр.1
ЗОЕГПНС, собствениците могат да отчуждават такива работни земи (изредени в предходните три алинеи) само след като ги предложат чрез съответните общински
народни съвети на жилищните фондове и последните откажат да ги откупят. В случая, тази процедура е инициирана по искане на ищците за разрешение
да продадат имота, като не е проведено отчуждаване по смисъла на закона,
включително в обществен интерес съгласно чл.4, ал.4, изр.3 ЗОЕГПНС. Предвид
извършеното изкупуване по предложение на ищците, имотът става държавна
собственост, която се предоставя за стопанисване и управление на съответния
градски общински народен съвет. Затова върху част от имота, общинският съвет от
името на собственика учредява право на строеж в полза на трето за спора лице
като обезщетение за отчужден друг негов имот. С влизане в сила на Закона за
общинската собственост през 1996г., ответникът Столична община става титуляр на
правото на собственост върху имота, която се трансформира от държавна в частна
общинска. Исковете по чл.97, ал.1 ГПК за признаване на ищците за собственици върху
същия имот, следва да се отхвърлят като неоснователни.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат,
но поради напълно различни мотиви. Първоинстанционното решение по арг. на чл.208, ал.1 ГПК/отм./ следва да се остави в сила.
Въззиваемият на основание чл.78, ал.8 ГПК вр.
чл.37, ал.1 ЗПП вр. чл.25, ал.1 от Наредба за
заплащане на правната помощ има право на сумата 300 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение от 25.08.2014г.,
гр.д.9018/08г., СРС, 42 с-в и решение от 19.12.2019г. по същото дело.
ОСЪЖДА С.Й.С., ЕГН ********** и С.Й.С., ЕГН **********,
двамата с адрес: гр. София, район „Витоша“, ул. „ ******** да заплатят на Столична община, гр. София, ул.
„Московска“ № 33 сумата 300 лв. – юрисконсултско
възнаграждение за въззивна инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването на преписа на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.