О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер № 09.11.2022 г. град Търговище
Административен съд- гр.Търговище,
на девети ноември две хиляди и двадесет и втора година,
в закрито заседание, в следния състав:
Председател -Албена Стефанова
като разгледа докладваното ад.х.д. № 166 по
описа за 2022г. на АС-гр.Търговище, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.95-чл.97 от ДОПК.
Образувано е по жалба на В.Х.Х., ЕГН-**********
***, подадена чрез адвокат С.М. *** против изричен отказ за издаване на Удостоверение
относно приложимо осигурително законодателство за заето лице - А1, обективиран в Решение № 53-06-10611#2/21.01.2021г. на главен инспектор по приходите в отдел
„Обслужване“ при ТД на НАП-София-С. Ал Ф, потвърден с Решение №
А-5/12.10.2021г. на и.д. Директор на ТД на НАП-София-Е. Н..
В
жалбата като основание се навежда неправилно приложение на материалния закон и
несъответствие с целта на закона. В жалбата се излага становище, че са налице всички предпоставки по чл.12, пар.1 от Регламент
/ЕО/ №883/2004г. на ЕП и Съвета по отношение на лицето В.Х.Х.,
същото да е подчинено на осигурителното законодателство на Р.България. Излагат
се подробни доводи, обосноваващи наличието на пряка връзка между работодателя- „БУЛ-ИНТЕРИМ” ЕООД, с ЕИК ********* гр.София и командированото лице - В.Х.Х., както и че
посоченото дружество –обичайно осъществява дейността си в Р.България, като за
посочените обстоятелства се съдържат достатъчно данни в информационната система
на НАП. Навежда се, че посочените обстоятелства се доказват от съдържанието на трудов
договор № 512/08.01.2019г., Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение
№ 449/09.04.2019г., Протокол с изх. №24-17-406#2/10.04.2020г. на
ТД на НАП-София и Протокол с изх. №
1043-21-423#1/07.05.2019г., на ТП на
НОИ – София. Навежда се, че приемането на посочените документи
е отказано от органа при подаване от страна на оспорващата на заявлението и с
вх.№ 53-06-10611/23.12.2020г., както и че за същите се съдържат данни в информационната система на НАП. Моли се оспореният
изричен отказ, потвърден с Решение № А-5/12.10.2021г. на и.д. Директор на ТД на НАП-София да бъде
отменен като незаконосъобразен и преписката по заявлението на оспорващата да се
върне на компетентния орган за ново произнасяне по издаване на исканото
удостоверение. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
По подадената жалба е постъпил писмен
отговор от ответника по оспорването, в който се излагат доводи, обосноваващи че
предвиденото в по чл.12, пар.1 от Регламент /ЕО/ №883/2004г. на ЕП и Съвета
изключение се допуска само по отношение на лицата, които осъществяват дейност
като заети лица в държава-членка от името на работодател, чиято съществена
дейност се извършва на територията на изпращащата държава-членка, като
разпоредбата трябва да се тълкува стриктно. Излага се становище, че по
отношение на В.Х.Х. не са изпълнени всички условия,
при които на основание чл.12, пар.1 от Регламент /ЕО/ №883/2004г. на ЕП и Съвета
посоченото лице може да остане подчинено на българското осигурително
законодателство, предвид на което оспореният отказ и потвърждаващото го Решение
са постановени при правилно приложение на материалния закон. Моли се жалбата да
бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на оспорващата.
Съдът указва на ответника по
оспорването, че носи тежестта на доказване, че оспореният изричен отказ и
потвърждаващото го Решение са издадени от компетентни органи и при спазване на
всички процесуални правила в производствата по тяхното постановяване.
Съдът указва на оспорващата, че съгласно чл.170,ал.2
от АПК, във вр. с пар.2 от
ДР на ДОПК носи тежестта на доказване, че по отношение на нея са били налице
всички материални предпоставки за издаване на исканото удостоверение относно
приложимо осигурително законодателство за заето лице - А1, а именно, че
оспорващата е имала качеството на заето лице, по отношение на което
осигурителното законодателство на Р.България е било приложимо непосредствено
преди командироването и; че оспорващата е носила белезите на наето лице в
държава-членка от работодател и да е командировано от този работодател в друга
държава-членка, за да осъществява там дейност от името на същия
работодател; командироващият работодател
„обичайно да осъществява дейността си на територията на изпращащата
държава-членка“, в случая Р.България; "пряката връзка" между
работодателя и оспорващата като изпратеното лице да е била запазена през срока
на командироването; оспорващата да не е била
изпратена, за да замества друго командировано лице; предвиденото времетраене на работата на оспорващата
като командированото лице да не е превишавало 24 месеца.
Съдът, след проверка на редовността и
допустимостта на жалбата приема, че следва страните да бъдат конституирани и
делото да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, като на същите
следва да бъдат дадени указания.
Воден от горното и на основание чл.154,
ал.1 от АПК, чл.171 ал.5 от АПК, чл.186 от ГПК, във връзка с пар.2 от ДР на ДОПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
КОНСТИТУИРА като страни по адм.д. № 166/2022г., по
описа на АС- гр.Търговище :
Оспорваща
1.
В.Х. ***.
Ответник по оспорването
2.
Директор на ТД на
НАП-София.
УКАЗВА на
ответника по оспорването, че по делото не се сочат доказателства относно
съобщаването на Писмо с изх.№53-06-10611#1/30.12.2020г. по ел.път на „БУЛ-ИНТЕРИМ”
ЕООД, с ЕИК ********* гр.София.
УКАЗВА на ответника по оспорването, че
по делото не се сочат доказателства относно съобщаването на Писмо с
изх.№53-06-10611#1/30.12.2020г. на оспорващата В.Х.Х., както и доказателства, че последната е била уведомена в
производствата по постановяване на оспорения отказ и потвърждаващото го Решение
относно липсата на доказателства за конкретни обстоятелства, свързани с наличието на основанията за издаването на
исканото от нея удостоверение, съгласно приложимите правила за координация на
системите за социална сигурност.
УКАЗВА на оспорващата, че по делото не са
приложени Констативния протокол от извършена проверка на дружество „БУЛ-ИНТЕРИМ” ЕООД, с ЕИК ********* гр.София от ТД на НАП-София, съгласно Писмо с изх. №24-17-406#2/10.04.2020г. на последната и Констативния протокол от извършена проверка на дружеството от ТП на НОИ – София, съгласно Писмо с изх. № 1043-21-423#1/07.05.2019г., на последното, както и ГДД на дружеството за 2018г. и 2019г.
УКАЗВА на оспорващата, че носи тежестта на доказване относно наведените в
жалбата твърдения, от които черпи за себе си положителни правни последици.
ИЗИСКВА от ИА „Главна инспекция по
труда“-София, представлявана от Изпълнителния и директор, да се предостави по
делото в 7-дневен срок, справка с официална информация относно обстоятелствата
-при извършени проверки на
дружество „БУЛ-ИНТЕРИМ”
ЕООД, с ЕИК ********* гр.София, ул. „Крушова градина“ №18, представлявано от С.М. М., последното като предприятие, с код на икономическа
дейност 7820 „предоставяне на работна сила за временна заетост“, с кои
предприятия –ползватели, установени на територията на Р.България и
осъществяващи дейността си в последната, през 2018г. и 2019г. е имало сключени
договори за предоставяне на работна сила и съобразно клаузите на последните
- под режима на кое законодателство /това на Р.България или друго/ са били
поставени тези договори, както и договорите, сключени с работниците. При
невъзможност за предоставяне на посочената информация, да се посочат причините.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 30.11.2022г. от 14.00 ч.
За деня и часа на откритото съдебно
заседание на страните да се изпратят призовки.
Оспорващата
да се призове, чрез адвокат С.М. ***.
Препис от определението да се изпрати на страните.
На ИА „Главна инспекция по труда“-София
да се изпрати съобщение за изпълнение на даденото по отношение на нея
разпореждане на съда в срок.
Председател: