Р Е
Ш Е Н
И Е № 121
гр.Поморие, 01.07.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПОМОРИЙСКИЯТ районен, гражданско отделение, в публично
заседание на осемнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАСЯ ЯПАДЖИЕВА
при секретаря Валентина Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Н.Япаджиева гр.дело № 182 по описа за две хиляди и деветнадесета година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред ПРС е образувано въз основа на искова молба подадена от С.Щ.С. против Б.М. ***. В исковата молба и допълнителна молба ищецът твърди, че ответникът е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 198 от НК и в извършване на престъпление по чл. 131, чл.1 т.12 от НК и пострадал от престъплението по чл. 131, ал.1 т.12 е той като на 02.06.2018г. около 23.30 часа в гр.Поморие на ул.“Княз Борис I“ чрез нанасяне на удар с нож в областта на гърба ответника причинил на С.Щ.С. лека телесна повреда изразяваща се в прободно – порезно нараняване, довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, от което е претърпял неимуществени вреди емоционален и психологически стрес, непрекъснато изпитвал страх и моли съдът да осъди ответника да му заплати сумата от 10000 / десет хиляди/ лева неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва от датата на увреждането 02.06.2018г. Претендира разноските.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва иска, като сочи, че не са налице изложените негативни изживявания и страх.
Предявения иск е с правно основание чл.45 ЗЗД. Правото на ищеца да предяви настоящия иск произтича от твърдението му в исковата молба, че в резултат на деянието извършено от ответника са му причинени неимуществени вреди, за които претендира обезщетение в размер на 10000лв.
ПРС, като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата на страните и разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С влязло в сила на 19.10.2017г. споразумение по НОХД №388/2018г. по описа на ПРС, обвиняемият Б.М.М. е признат за виновен за това ,че на 02.06.2018г. около 23.30 часа в гр.Поморие на ул.“Княз Борис I“ в условията на реална съвкупност с горепосоченото деяние, чрез нанасяне на удар с нож в областта на гърба причинил на С.Щ.С., лека телесна повреда изразяваща се в прободно – порезно нараняване, довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди - престъпление по чл.131, ал.1,т.12, предл.1 вр. с чл.130, ал.1 вр. с чл.23, ал.1 във вр.с ал.1 от НК. За това престъпление на Б.М. е наложено наказание „пробация“ като са наложени следните пробационни мерки “задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година, задължителни срещи с пробационен служител за слок от една година и безвъзмезден труд в полза на обществото 200 часа за срок от една година. Тъй като подсъдимият Б.М. е осъден и за престъпление по чл. 198 , ал.1 от НК на 14 месеца лишаване от свобода изпълнението на което е отложено за срок от три година на ответника е наложено едно общо наказание.
По делото са допуснати до разпит двама свидетели. Свидетелката М., сочи, че с ищеца се познават от десет години и миналото лято на 02.06.2018г. С. е бил наръган с нож. Твърди, че са изчаквали С. да дойде пеша от квартала и да отидат на дискотека, но тъй като се забавил и не си е вдигал телефона, те като успели да се свържат с него той ги уведомил, че е наръган в гърба и е тръгнал с линейка за Бургас в болницата, при което свидетелката и приятелят веднага тръгнали с кола за болницата. Когато пристигнали, видели С. в инвалидна количка и той им казал, че е наръган в гърба. Говорил несвързано и бил в шок. Свидетелката М.разказва, че С. бил приет веднага в болницата и е останал три дни. На вторият ден, когато е посетила ищеца в болницата, и видяла, че му вливат системи с обезболяващи и С. трудно е говорел и не се хранел. Твърди, че и до днес С. продължава да се страхува и като го карат да излиза, той не иска да излиза сам, а само ако е с кола и ако го придружава някой, а преди това той е бил много спокоен, излизал е сам, но след инцидента бил съвсем различен. След като С. се е прибрал от болницата, дядо му продължил да се грижи още един месец за него, помагал му изцяло, тъй като имал нужда от помощ. Свидетелката.С.,сочи, че познава С. от две, три години, защото е от Поморие и са работили заедно в Марина Кейп през 2018г. Сочи, че на 02.06.18г. С. бел наръган с нож и той и се обадил и е казал какво се е случило. След това свидетелката още същата вечер отишла в болницата, където заварила С. в тежкосъстояние. Поставени му били системи, а същия бил е много уплашен, имал силни болки и не могъл да се храни. Твърди, че около седмица е бил в болница, а след това около месец се е лекувал в дома си. Дядо му се е грижел за него още около месец. Бил е много изплашен. Не е могъл да ходи на работа. След един месец се е върнал на работа, но му е било много тежко, защото той работел като сервитьор. По време на работа му е било много трудно, тъй като все още е имал болки.
Видно от представената история на заболяване ищецът – С.С. е приет за лечение в хирургично отделение на 03.06.2018г. 00.57ч. с описана при прегледа „паравертебрално в ляво - прободна рана около 2 см., дълбочина около 5-6см.“ проведено му лечение и изписан на 05.06.2018г. Видно от епикризата е проведено оперативно лечение под местна анестезия - ревизио ет сутура вулнерис, дренаж, преводено е медикаментозно лечение и С.С. е изписан на 05.06.2018г. и насочен за амбулаторно проследяване.
При така установените факти съдът прие следните правни изводи.
За уважаване на иска за обезщетение за неимуществени вреди по чл.45 от ЗЗД е необходимо да се налице следните предпоставки: с виновното си противоправно поведение ответникът да е причинил на пострадалия – ищец вреди, да са доказани твърдените неимуществени вреди, с оглед определяне на справедливо обезщетение.
Споразумението, с което ответникът се е признал за виновен в причиняване на ищеца на лека телесна повреда е задължително за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца / чл.300 ГПК вр. с чл.383, ал.1 НПК /. Следователно споразумението има доказателствено значение за вината, противоправността и деянието на извършителя, поради което тези въпроси не подлежат на пререшаване от гражданския съд.
Възражението на ответника за съпричиняване остана недоказано.
Анализът на събраните доказателства налага за съда извода, че са налице всички предпоставки на чл.45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника за отрицателните преживявания у ищеца, претърпени в резултат на нанесения му на 02.06.2018г. от ответника болки и страдания, които са в пряка връзка с причинената му лека телесна повреда, обусловили разстройство на здравето не опасно за живота. Вида, обема, интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания, са обстоятелства, относими към обезщетение за неимуществени вреди. В тази връзка следва да се кредитира показания на свидетелите М.и С., преценени при условията на чл.172 от ГПК, за характера на увреждането, вида, силата, интезитета, продължителността на болката, интензитета и продължителността на конкретните физическите и емоционални страдания и неудобства в ежедневието. С оглед характера на телесното увреждане / в гърба с остър режещ предмет-нож, без да има нараняване на големи кръвоносни съдове, нерви, като вида и разположението на раната дава възможност същата да се приеме, че е причинено „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“ довело до неудобства, дали отражения върху нормалния начин на живот на ищеца. Същия не е можел свободно да се движи и е изпитвал болки, след месец връщайки се на работа същия е изпитвал болки при упражняване на професията. Ищецът е бил лишавайки го от възможност за адекватна комуникация в оздравителния период от около един месец и след това, довело и до негативно отражение в емоционално отношение/страх и безпокойство, избягване на социални контакти/, претърпяната медицинска интервенция/ поставяне и носени на превръзки около един месец/, но като съобразява и, че оздравителния период е протекъл нормално/няма данни да е имало усложнения/, както и, че няма данни увреждането да се е отразило трайно и невъзвратимо върху здравето на ищеца, на основание чл. 52 от ЗЗД, съдът преценява, че обезщетение в размер на 1 500лв. е достатъчно да възмезди ищеца за претърпените болки и страдания от травматичните увреждания и безпокойство.
Искът за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди е основателен и доказан до размера на сумата от 1500лева, в който размер следва да се уважи, и да се отхвърли за горницата до претендираните от 10000лева.
Съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД при задължения от непозволени увреждания, длъжникът се смята в забава и без покана, а съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата от дата на увреждането 02.06.2018г. в случая е основателна и следва да бъде уважена.
С оглед изхода от спора и съобразно разпоредбите на чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК, право на разноски, съразмерно на постигнатия резултат, имат и двете страни.
Ищецът е удостоверил извършването на разходи за адвокатско възнаграждение в размер на 2000 / две хиляди/ лева, от които съразмерно на уважената част от претенциите има право да получи сумата от 300 / триста/ лева.
Ответникът не е заявил искане за разноски и не е удостоверил извършването на такива.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК, предвид на това, че ищецът е освободен от държавна такса и разноски по делото на основание чл.83, ал.1, т.4 от ГПК, ответникът дължи в полза на бюджета съразмерно на уважената част от претенциите държавна такса в размер на лева и разноски за адвокат в размер на 60 / шестдесет/ лева .
Мотивиран от изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ответника Б.М.М., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на ищецът С.Щ.С., ЕГН **********, със съдебен адрес *** сумата от 1500 /хиляда и петстотин/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки и страдания, причинени от нанесеното му от прободно – порезно нараняване, на 02.06.2018г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на увреждането - 02.06.2018г. до окончателното изплащане на сумата, като иска за размера над 1500лева до предявения от 10000лв. отхвърля като неоснователен.
ОСЪЖДА Б.М.М., ЕГН ********** с адрес: *** с ЕГН **********, да заплати на С.Щ.С., сумата от 300 / триста/лева представляваща - съдебноделоводни разноски - адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Будат М.М., ЕГН ********** да заплати по сметка
на РС Поморие сумата от 60.00 / шестдесет/ лева държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред БОС в двуседмичен срок от получаване на съобщението до страните
РАЙОНЕН СЪДИЯ: