РЕШЕНИЕ
гр. София, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, ІІ „Е” въззивен състав, в публичното заседание четвърти февруари две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА И.
ЧЛЕНОВЕ: П. САНТИРОВ
мл.с. ЯНА ВЛАДИМИРОВА
при секретаря Елеонора Г.,
разгледа докладваното от съдия Сантиров в.гр. дело № 2513 по описа на СГС за 2021 г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
С Решение № 20282122 от 21.12.2020 г., постановено
по гр. дело № 48914/2019 г. по описа на СРС, IІ
ГО, 68-ми състав, са уважени предявените от „Т.С.”
ЕАД срещу ответниците В.С.П., Д.И.П. и С.И.М. по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, пасивно
субективно и обективно кумулативно съединени установителни
искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, като е признато за
установено, че В.С.П. , дължи на „Т.С.” ЕАД, следните
суми: сумата от 1 634,37 лв., представляващи 4/6 части от
стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в
гр. София, ж.к. „**********, с абонатен № 226470, по договорни отношения между
страните през периода от 01.05.2015г. до 30.04.2018г.; сумата от 251,97
лв., представляващи 4/6 части от мораторната
лихва върху цената на топлоенргията за периода от
14.09.2016г. до 27.02.2019г. и сумата от 22,54 лв.,
представляващи 4/6 части от цената на услугата „ дялово разпределение ”
за същия имот през периода от 01.05.2015г. до 30.04.2018г. , и сумата от 3,92 лв., представляващи
4/6 части от мораторната лихва върху цената на
услугата „дялово разпределение” за периода от 30.03.2016г. до 27.02.2019г.,
заедно със законната лихва въху двете главници
от датата на предявяването на заявлението по чл. 410 ГПК- 08.03.2019г. до
окончателното изплащане , че Д.И.П.
дължи на „ Т.С.” ЕАД, следните суми: сумата от 408,59 лв., представляващи 1/6
част от стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в
гр. София, ж.к. „**********, с абонатен № 226470, по договорни отношения между
страните през периода от 01.05.2015г. до 30.04.2018г.;сумата от 62,99
лв., представляващи 1/6 част от мораторната
лихва върху цената на топлоенргията за периода от
14.09.2016г. до 27.02.2019г.; сумата от 5,63 лв., представляващи
1/6 част от цената на услугата „дялово разпределение” за същия имот през
периода от 01.05.2015г. до 30.04.2018г. , и сумата от 0,98 лв.,
представляващи 1/6 част от мораторната лихва
върху цената на услугата „дялово разпределение” за периода от 30.03.2016г.
до 27.02.2019г. , заедно със законната лихва върху двете главници от
датата на предявяването на заявлението по чл. 410 ГПК- 08.03.2019г. до
окончателното изплащане ,че С.И.М. дължи на „ Т.С.” ЕАД, следните
суми: сумата от 408,59 лв., представляващи 1/6 част от
стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в
гр. София, ж.к. „**********, е абонатен № 226470, по договорни отношения между
страните през периода от 01.05.2015г. до 30.04.2018 г.;сумата от 62,99 лв,
представляващи 1/6 част от мораторната лихва
върху цената на топлоенргията за периода от
14.09.2016г. до 27.02.2019г.; сумата от 5,63 лв. , представляващи 1/6 част от цената на
услугата „дялово разпределение” за същия имот през периода от
01.05.2015г. до 30.04.2018 г. , и сумата от 0,98 лв.,
представляващи 1/6 част от мораторната лихва
върху цената на услугата „дялово разпределение” за периода от 30.03.2016?.
до 27.02.2019 г. , заедно със законната лихва върху двете главници
от датата на предявяването на заявлението по чл. 410 ГПК- 08.03.2019г. до
окончателното изплащане , за които е издадена заповед по чл.410 ГПК по
гражданско дело № 13722/2019?. по описа на СРС,68 състав.
Със същото решение ответниците са осъдени да заплатят,
своеобразно квотите от съсобствеността върху процесния
недвижим имот до който ищецът е доставял топлинна енергия, на основание чл. 78,
ал. 1, вр. ал. 8 ГПК, на направените по делото
разноски.
Срещу така постановеното решение са
подадени въззивни жалби от ответниците,
чрез техните пълномощници,
с надлежно учредена представителна власт по делото, с оплаквания за
неправилност на същото поради допуснати от първоинстанционния
съд нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Изтъкват, че по
делото ищецът не е установил при условията
на пълно и главно доказване наличието на облигационна връзка с тях за
доставка на топлинна енергия. Поддържат, че СРС неправилно не е уважил
своевременно направеното възражение за изтекла погасителна давност, сочейки че
вземането на ищеца е погасено па давност за периода от м.05.2015 г. до
м.03.2016 г., а издадената обща фактура не санира
изтеклата давност, доколкото същите стават изискуеми с изтичането на 45 дни,
след изтичане на периода за който се отнасят, предвид разпоредбата на чл. 33,
ал. 1 от ОУ, действайки към релевантния период. Сочат, че ищецът не е овластен да събира стойността на услугата дялово
разпределение, тъй като това било вземане на дружеството извършващо тази
услуга, а не на ищеца. Оспорват и акцесорното
вземане, поддържайки разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ не е приложима в
конкретния случай, излагайки подробни съображения в тази насока. Не се дължала
и лихва върху главницата за дялово разпределение, тъй като липсвала покана по
смисъла на чл. 84, 2 ЗЗД. По изложените съображения молят съда да отмени
решението и отхвърли изцяло предявените искове като присъди и направените по
делото разноски.
Въззиваемият ищец - „ Т.С.” ЕАД, чрез
пълномощника си – юриск. Г.Ч., с надлежно учредена
представителна власт по делото, в законоустановения
срок е подал отговор на въззивните жалби, с които
оспорват същата.
Въззиваемият - „Н.“ ООД - третото лице помагач на ищеца – не е подал
отговор на въззивната жалба, и не изразява становище по релевираните доводи във
въззивната жалба.
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирани
лица - страни в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса по тях,
поради което са допустими.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо,
постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански
дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира въззивните жалби за частично
основателни по следните съображения:
Съгласно
цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз
основа на въведените във въззивната жалба оплаквания,
съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия
и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в
жалбата пороци.
Процесният договор за търговска продажба на топлоенергия се счита
за сключен с конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), а топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените
от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване,
като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг.
чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Съгласно чл. 153,
ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на определителната
правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ „потребител на енергия или
природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на
имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ
за домакинството си. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за
доставка на топлинна енергия до процесния имот е
неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни правоотношения с ищцовото дружество.
Ето защо, противно
на поддържаното в жалбите, съобразно цитираната по-горе нормативна уредба, възникването
на облигационно правоотношение за битови нужди, не е въз основа на индивидуално
сключен договор, а възниква по силата на закона със собственика или вещния
ползвател на топлоснабдения имот. В конкретния случай
по делото е представен Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на
Наредбата за държавните имоти от 22.03.1991 г. /лист 82-83 по делото на СРС/,
от който се установява, че ответникът В.С.П. и И.Д.П., са собственици на процесния имот, до който ищецът е доставил топлинна
енергия, находящ се в гр. София, ж.к. „**********.
Представено е и Удостоверение за наследници № 000812 от 22.08.2008 г., което не
е било надлежно оспорено и от което се установява, че И.Д.П. е починал на
13.08.2008 г. и е оставил за наследници по закон ответниците
по делото - В.С.П. – съпруга, Д.И.П.-
дъщеря и С.И.М., като квотите от съсобствеността им съобразно чл. 9, ал. 1 ЗН,
респективно отговорността им за доставената топлинна енергия по арг. от чл. 30, ал. 3 ЗС е 4/6 за В.С.П. и по 1/6 за
Д.И.П.- дъщеря и С.И.М.
Следователно противно на поддържаното в жалбите
именно ответниците са пасивно материално легитимирани
да отговарят по иска.
По отношение на
оплакването във въззивните жалби, че част от процесните вземания за периода за периода м.05.2015 г. до м.03.2016 г. са погасени по давност, следва да се отбележи
следното:
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл.155, ал.1 ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия
в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един
от следните начини: 1. на 10 равни
месечни вноски и две изравнителни вноски; 2. на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата,
и една изравнителна вноска и 3. по реална месечна консумация. Правилата за определяне
на прогнозната консумация и изравняването на сумите за
действително консумираното количество топлинна енергия за всеки
отделен потребител са уредени в Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод,
че в случаите на чл.155, ал.1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни
вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост
от изравнителния резултат в края на съответния отчетен
период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат, съответно издадената в тази връзка
фактура, не влияе на дължимостта на месечните вноски
в установените за тях срокове, а единствено до възникване на ново вземане в полза на една
от страните по облигационното отношение в размер на разликата между
начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост
от това дали
начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или
по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода,
то това ново
вземане възниква в полза на потребителя
или в полза на топлопреносното предприятие. Новото “изравнително”
вземане обаче винаги е самостоятелно
и различно от вземанията на топлопреносното
предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/,
а не се касае
до корекция на тези вноски
със задна дата.
Съгласно чл. 33,
ал. 1 от Общата условия, одобрени с решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР,
отнасящи се за процесния период, клиентите са длъжни
да заплащат месечните вноски в 30-дневен срок от датата на публикуването им на
интернет страницата на дружеството. С публикуването клиентът се
уведомява за задължението и неговия размер и то има характер на покана. По силата на чл. 114, ал. 2 ЗЗД, когато
е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече
от деня, в който задължението е възникнало, т.е за процесните главници, по отношение на
които се прилагат общата условия, приети през месец февруари 2014 г., давността
тече от деня, в който съответното задължение е възникнало, т.е. от деня,
следващ изтичането на съответния месец.
Издаването на
изравнителната сметка не променя срока, в който месечните вноски стават
дължими, а следователно и момента, от който започва да тече погасителната давност
за тях. Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. по тълк.дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични
плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на
повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими
вещи, имащи един правопораждащ факт, чиито падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент
от чл.155 и цитираните по-горе разпоредби от общата условия вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което
са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД.
С оглед на
изложените съображения прогнозните месечни вноски за периода м.05.2015 г. – м.03.2016
г. се явяват погасени по давност, доколкото заявлението е подадено на 08.03.2019
г. и тригодишната погасителна давност е изтекла по отношение всички вземания,
чиято изискуемост е настъпила до 08.03.2016 г., като това обстоятелство не може
да бъде променено от последващо издаване на новите
„Общи“ фактури № ********** от 30.06.2016г., № ********** от 30.06.2017 г. и № **********
от 31.07.2018 г. Издаването на такива фактури
не променя настъпването на изискуемостта по отношение на месечните вноски. По
делото са представени съобщения към фактури, които не са били оспорени от ответниците и от които се установява, че вземането на ищеца
за доставена топлинна енергия до съсобствения на ответниците имот за периода за непогасения по давност период
от м.04.2016 г. до м. 04.2018 г. възлиза в размер на 1511,49 лв. /включваща
сумата за отопление БГВ, като не е начислена в същите стойността на услугата
„дялово разпределение/, поради което и съобразно разпоредбата на чл. 30, ал. 3
ЗС В.С.П. дължи сумата от 1007,66 лв., а ответниците Д.И.П. и С.И.М.
дължат сумата от по 251,92 лв.
По отношението на оплакването в жалбата на ищеца, касаещи акцесорния иск следва да се отбележи, че съгласно чл. 33,
ал. 4 от Общите условия, одобрени с решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР,
отнасящи се за процесния период, продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само върху задълженията по
чл. 32, ал. 2, които не са изплатени в срок, а именно само върху общодължимата сума за съответния отчетен период на база на изравнителната сметка.
Следователно по аргумент за противното от чл. 33, ал. 4 ОУ клиентите на ищцовото дружество не дължат обезщетение за забава върху месечните
прогнозни сметки за топлинна енергия, а само за сумите, начислени след извършването
на изравняването на топлинната енергия. Съгласно чл. 33, ал. 2 от общите условия
от 2014 г. и имащи отношение за процесния период
последните суми следва да бъдат заплатени в тридесетдневен срок от датата на публикуването на сметките за
тях на интернет-сайта на дружеството, така както и ищецът е твърдял в
исковата молба. От страна на ищеца не са ангажирани доказателства за датата, на
която сметките на ответника за процесния период са били публикувани на интернет-страницата
му, поради което и с оглед доказателствената тежест
по чл. 154, ал. 1 ГПК е законосъобразен изводът на СРС, че ищецът не е
установил при условията на пълно и главно доказване, че същият е поставен в забава за изпълнението на
процесиите задължения за заплащане стойността на ползваната в имота топлинна
енергия. Следователно в съответствие със събраните по делото допустими доказателства
обосновано първоинстанционният съд е приел, че
ответникът не дължи мораторна лихва върху главното
парично задължение за доставена топлинна енергия. Следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 36 от ОУ не предвижда „ред
и начин“ за заплащане на услугата дялово разпределение, поради което следва да
се приложи по аналогия общото правилото на чл. 84, ал. 2 ЗЗД – отправяне на
покана, каквато ищецът не е ангажирал доказателства, че е отправил до ответника
върху задължението му за заплащане на дялово разпределение.
Ето защо обжалваното решение, с което е признато за установено, че В.С.П.
дължи сумата над 1007,66 лв., а ответниците Д.И.П.
и С.И.М. дължат над сумата от по 251,92
лв. следва да бъде отменено, а предявените искове за главница над тази сума,
както и исковете за мораторната лихва, за услугата „
дялово разпределение ” и от мораторната лихва върху
цената на услугата „дялово разпределение” следва да се отмени, а предявените
искове следва да се отхвърлят. С оглед изхода на делото пред настоящата съдебна
инстанция обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която ответниците са осъдени да заплатят разноски, както следва:
за В.С.П. над сумата от 139,76 лв. до присъдените такива общо в размер на
277,51 лв., за ответника Д.И.П. над сумата от 35,68 лв. до присъдените такива общо
в размер на 69,37 лв. и за ответника С.И.М. над сумата от 35,68 лв. до
присъдените такива общо в размер на 69,37 лв.
При този изход на
делото пред настоящата инстанция и на
основание чл. 78, ал. 3, вр.чл. 273 ГПК ищецът следва
да бъде осъден да заплати на ответниците общо сумата
от 892,73 лв., представляващи разноски в производството пред СРС, а за въззивното производство в размер на по 199,23 лв. в полза
на Д.И.П. и С.И.М. и в размер 407,93
лв. в полза на В.С.П..
С оглед на
цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата
на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т.
1 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20282122 от 21.12.2020
г., постановено по гр. дело № 48914/2019 г. по описа на СРС, IІ ГО, 68-ми състав, в частта, с
която е признато за установено по предявените от „Т.С.” ЕАД по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК, обективно кумулативно съединени установителни
искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, във вр.
с чл. 149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, с което е признато за установено, че В.С.П.
,ЕГН: **********,*** , дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК:********,
със седалище и адрес на управление:***, сумата над 1007,66 лв. до
уважения размер от 1 634,37 лв., представляващи 4/6 части от стойността
на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, ж.к. „**********, с
абонатен № 226470, по договорни отношения между страните през периода от
01.05.2015г. до 30.04.2018г., както и в частта, с която е признато за установено,
че дължи сумата от 251,97 лв., представляващи 4/6 части от мораторната лихва върху цената на топлоенргията
за периода от 14.09.2016г. до 27.02.2019г. и сумата от 22,54 лв.,
представляващи 4/6 части от цената на услугата „ дялово разпределение ” за
същия имот през периода от 01.05.2015г. до 30.04.2018г. , и сумата от 3,92 лв., представляващи 4/6
части от мораторната лихва върху цената на услугата
„дялово разпределение” за периода от 30.03.2016г. до 27.02.2019г., както и в
частта, с която е осъдена да заплати в полза на ищеца разноски над
сумата от 139,76 лв. ВМЕСТО КОЕТО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК:********, със
седалище и адрес на управление:*** срещу В.С.П. ,ЕГН: **********,***, по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК, обективно кумулативно съединени установителни
искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, във вр.
с чл. 149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, за признаване за установено, че дължи над
сумата 1007,66 лв. до предявения размер от 1 634,37 лв., представляващи
4/6 части от стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в
гр. София, ж.к. „**********, с абонатен № 226470, по договорни отношения между
страните през периода от 01.05.2015г. до 08.03.2016 г. като погасен по давност,
както и в частта, с която е признато за установено, че дължи сумата от 251,97
лв., представляващи 4/6 части от мораторната лихва
върху цената на топлоенргията за периода от
14.09.2016г. до 27.02.2019г., сумата от 22,54 лв., представляващи 4/6
части от цената на услугата „ дялово разпределение ” за същия имот през периода
от 01.05.2015г. до 30.04.2018г. , и за сумата от 3,92 лв., представляващи
4/6 части от мораторната лихва върху цената на услугата
„дялово разпределение” за периода от 30.03.2016г. до 27.02.2019г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20282122 от 21.12.2020
г., постановено по гр. дело № 48914/2019 г. по описа на СРС, IІ ГО, 68-ми състав, в частта, с
която е признато за установено по предявените от „Т.С.” ЕАД по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК, обективно кумулативно съединени установителни
искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, във вр.
с чл. 149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, че В.С.П. ,ЕГН: **********,***
, дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК:********,
със седалище и адрес на управление:***, сумата от 1007,66 лв.,
представляващи 4/6 части от стойността на доставена , но неизплатена топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ
се в гр. София, ж.к. „**********, с абонатен № 226470 през периода от
09.03.2016 г. до м.04.2018 г.
ОТМЕНЯ Решение № 20282122 от 21.12.2020
г., постановено по гр. дело № 48914/2019 г. по описа на СРС, IІ ГО, 68-ми състав, в частта, с
която е признато за установено по предявените от „Т.С.” ЕАД по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК, обективно кумулативно съединени установителни
искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, във вр.
с чл. 149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, с което е признато за установено, че Д.И.П., ЕГН: **********,***, със съдебен
адрес *** дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК:********,
със седалище и адрес на управление:***, сумата над 251,92 лв., до предявения размер от 408,59 лв., представляващи
1/6 части от стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в
гр. София, ж.к. „**********, с абонатен № 226470, по договорни отношения между
страните през периода от 01.05.2015г. до 08.03.2016 г., както и в частта, с
която е признато за установено, че дължи сумата от сумата от 62,99 лв.,
представляващи 1/6 част от мораторната лихва върху
цената на топлоенргията за периода от 14.09.2016г. до
27.02.2019г.; сумата от 5,63 лв., представляващи 1/6 част от
цената на услугата „дялово разпределение” за същия имот през периода от
01.05.2015г. до 30.04.2018г. , и сумата от 0,98 лв.,
представляващи 1/6 част от мораторната лихва върху
цената на услугата „дялово разпределение” за периода от 30.03.2016г. до
27.02.2019г. както и в частта, с която е осъдена да заплати в полза на
ищеца разноски над сумата от 35,68 лв.
ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК:********, със
седалище и адрес на управление:*** Д.И.П. . ЕГН: **********,***, със
съдебен адрес *** по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл.79, ал.1,
пр.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД,
за признаване за установено, че дължи над сумата 251,92 лв., до предявения
размер от 408,59 лв., представляващи
1/6 части от стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в
гр. София, ж.к. „**********, с абонатен № 226470, по договорни отношения между
страните през периода от 01.05.2015г. до 08.03.2016 г. като погасен по давност,
както и в частта, с която е признато за установено, че дължи сумата от сумата
от 62,99 лв., представляващи 1/6 част от мораторната
лихва върху цената на топлоенргията за периода от
14.09.2016г. до 27.02.2019г.; сумата от 5,63 лв., представляващи
1/6 част от цената на услугата „дялово разпределение” за същия имот през
периода от 01.05.2015г. до 30.04.2018г. , и сумата от 0,98 лв.,
представляващи 1/6 част от мораторната лихва върху цената
на услугата „дялово разпределение” за периода от 30.03.2016г. до 27.02.2019г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20282122 от 21.12.2020
г., постановено по гр. дело № 48914/2019 г. по описа на СРС, IІ ГО, 68-ми състав, в частта, с
която е признато за установено по предявените от „Т.С.” ЕАД по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК, обективно кумулативно съединени установителни
искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, във вр.
с чл. 149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, че Д.И.П. . ЕГН: **********,***, със съдебен адрес ***
дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК:********, със седалище и адрес на управление:***, сумата
от 251,92 лв., представляващи 1/6 части от стойността на доставена , но
неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „**********, с абонатен №
226470 през периода от 09.03.2016 г. до м.04.2018 г.
ОТМЕНЯ Решение №
20282122 от 21.12.2020 г., постановено по гр. дело № 48914/2019 г. по описа на
СРС, IІ ГО, 68-ми състав,
в частта, с която е признато за установено по предявените от „Т.С.” ЕАД
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1
от ЗЗД, във вр. с чл. 149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, с
което е признато за установено, че С.И.М. ***, със съдебен адрес *** , дължи
на „Т.С.” ЕАД, ЕИК:********,
със седалище и адрес на управление:***, сумата над 251,92 лв., до предявения размер от 408,59 лв., представляващи
1/6 части от стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в
гр. София, ж.к. „**********, с абонатен № 226470, по договорни отношения между
страните през периода от 01.05.2015г. до 08.03.2016 г., както и в частта, с
която е признато за установено, че дължи сумата от сумата от 62,99 лв.,
представляващи 1/6 част от мораторната лихва върху
цената на топлоенргията за периода от 14.09.2016г. до
27.02.2019г.; сумата от 5,63 лв., представляващи 1/6 част от
цената на услугата „дялово разпределение” за същия имот през периода от
01.05.2015г. до 30.04.2018г. , и сумата от 0,98 лв.,
представляващи 1/6 част от мораторната лихва върху
цената на услугата „дялово разпределение” за периода от 30.03.2016г. до
27.02.2019г. както и в частта, с която е осъдена да заплати в полза на
ищеца разноски над сумата от 35,68 лв.
ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК:********, със
седалище и адрес на управление:*** С.И.М. ***, със съдебен адрес *** по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, обективно кумулативно съединени установителни
искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, във вр.
с чл. 149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, за признаване за установено, че дължи над
сумата 251,92 лв., до предявения размер от 408,59 лв., представляващи 1/6 части от стойността на
доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, ж.к. „**********, с
абонатен № 226470, по договорни отношения между страните през периода от
01.05.2015г. до 08.03.2016 г. като погасен по давност, както и в частта, с
която е признато за установено, че дължи сумата от сумата от 62,99 лв.,
представляващи 1/6 част от мораторната лихва върху
цената на топлоенргията за периода от 14.09.2016г. до
27.02.2019г.; сумата от 5,63 лв., представляващи 1/6 част от
цената на услугата „дялово разпределение” за същия имот през периода от
01.05.2015г. до 30.04.2018г. , и сумата от 0,98 лв., представляващи
1/6 част от мораторната лихва върху цената на
услугата „дялово разпределение” за периода от 30.03.2016г. до 27.02.2019г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
20282122 от 21.12.2020 г., постановено по гр. дело № 48914/2019 г. по описа на
СРС, IІ ГО, 68-ми състав,
в частта, с която е признато за установено по предявените от „Т.С.” ЕАД
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1
от ЗЗД, във вр. с чл. 149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, че С.И.М. ***, със съдебен адрес ***, дължи на
„Т.С.” ЕАД, ЕИК:********, със седалище и адрес на управление:***, сумата от
251,92 лв., представляващи 1/6 части от стойността на доставена , но неизплатена
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „**********, с абонатен №
226470 през периода от 09.03.2016 г. до м.04.2018 г.
ОСЪЖДА „Т.С."
ЕАД, ЕИК ******** да заплати на В.С.П.
,ЕГН: **********,***, Д.И.П. ЕГН: **********,*** и на С.И.М. ***, на
основание чл. 78, ал. 3, вр.чл. 273 ГПК общо сумата
от 892,73 лв., представляващи разноски в производството пред СРС, а за въззивното производство в размер на сумата от по 199,23 лв.
в полза на Д.И.П. и на С.И.М., а на В.С.П.
сумата в размер 407,93 лв., представляващи разноски в производството в полза на
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на
трето лице-помагач на страната на „Т.С.”
ЕАД – „Н.“ ООД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: