№ 17883
гр. София, 01.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело
№ 20231110110229 по описа за 2023 година
Производството е образувано е по искова молба на С. О. А. EГН
**********, със съд. адрес гр. С., ул. П. П. № *, ет. * партер, чрез адв. Д.,
срещу "***" ЕООД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. Р.
П. К. № *, за признаване за установено, че не дължи на ответника сумата от 1
000 лв., представляващи главница по договор за кредит от 01.10.2007 г.,
сключен с "***" ЕАД, чието вземане е прехвърлено на ответника с договор за
цесия от 01.07.2021 г., поради липса на редовно връчено уведомление по реда
на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, в условията на евентуалност поради изтекла
погасителна давност.
Ответникът "***" ЕООД е депозирал писмен отговор на исковата молба по
реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с който намира иска за недопустим,
поради липса на правен интерес, а ако съда го намери за допустим, признава
предявения иск. Формулира искане съда да уважи предявения иск, като счита,
че са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 от ГПК за недължимост на
разноските по делото. Претендира присъждането на разноски. В открито
съдебно заседание поддържа направеното признание на исковете.
Ищецът С. О. А., чрез адв. Д. с молба от 13.10.2023 г. прави искане за
постановяване на решение при признание на иска. Претендира и присъждане
1
на разноски по делото.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, както и предвид направеното от ответника признание на
предявения иска, счита, че са налице предпоставките за постановяване на
решение основаващо се на признание на иска, съгласно чл. 237, ал. 2 от ГПК.
По разноските.
Съдът намира, че независимо от изхода на делото на ищеца не се дължат
разноски, по следните съображения. Ответното дружество не е дало повод за
предявяването на исковете с изпращане на отговор на писмо от 01.02.2023 г.,
както и изпращане на информация за отразяването на задължения в
Централния кредитен регистър на БНБ, които са погасени по давност, тъй
като кредиторът има правото не само да отразява счетоводно като
задължения, респ. да уведомява БНБ и за погасените по давност вземания, да
ги сочи в справки и извлечения, но и да кани длъжника да му заплати тези
задължения. Длъжникът следва сам да прецени, дали да плати тези
съществуващи вземания, или не. Обстоятелството, че кредиторът отразява в
справките погасени по давност вземания, но това не означава, че той оспорва,
че те са погасени по давност – напротив, кредиторът е наясно, че тези
вземания са погасени по давност, но продължава да се надява, че ще получи
плащане от длъжника. В случай, че длъжникът плати, подобно изпълнение не
би било без правно основание. Отделно от това изпращането на информация
за отразяването на задължения в Централния кредитен регистър на БНБ е в
изпълнение на задължението по реда на чл. 10 от Наредба № 22 от 16.07.2009
г. на БНБ за централния кредитен регистър. Според разпоредбата на чл. 10,
ал. 1 от цитираната Наредба институциите по чл. 4, ал. 1 са длъжни да
събират и подават към Централния кредитен регистър информация в
електронен вид за всички кредити на техните клиенти и за настъпилите
изменения по тези кредити до окончателното им погасяване.
На следващо място съдът намира, че претендирането от страна на
ответното дружество на процесните задължения, чрез изпращането на писмо с
покана за плащане и отразяването им в електронната му система, обосновава
само наличието на правен интерес за ищеца да предяви отрицателен
установителен иск, който при положение, че подобни действия не са
извършвани от страна на ответното дружество би бил процесуално
2
недопустим, поради липсата на правен интерес. В този смисъл са и
Определение №95/22.02.2018г., постановено по ч.гр.д.№510/2018г. по описа
на IV Г.О. на ВКС, Определение №338/18.07.2018г., постановено по гр.д.
№209/2008г. по описа на IV г.о. на ВКС и Определение №549/29.11.2018г.,
постановено по гр.д. № 4317/2018г. по описа на IV г.о. на ВКС.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че са налице кумулативните
предпоставки на чл. 78, ал. 2 от ГПК, а именно ответникът с поведението си
не е дал повод за завеждане на иска и го признава, поради което разноските се
възлагат на ответника. Последният обаче не представи доказателства за
направени разноски, тъй като представи единствено пълномощни за
процесуално представителство по делото, поради което не му се дължат
разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на С. О. А. EГН **********,
със съд. адрес гр. С., ул. П. П. № *, ет. * партер, чрез адв. Д., срещу "***"
ЕООД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. Р. П. К. № *,
че С. О. А. не дължи на "***" ЕООД сумата от 1 000 лв., представляващи
главница по договор за кредит от 01.10.2007 г., сключен с "***" ЕАД, чието
вземане е прехвърлено на ответника с договор за цесия от 01.07.2021 г.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3