Р Е Ш Е Н И Е №67
гр.Силистра, 24.11.2021 година
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Административният
съд гр.Силистра,в публично заседание на двадесет и седми октомври през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Славова
ЧЛЕНОВЕ: Валери Раданов
Елена Чернева
при
секретаря Анета Тодорова и с участието на Окръжния прокурор при ОП гр.Силистра Т.Ж.,като
разгледа докладваното от съдия М.Славова КАНД
№80 по описа на съда за 2021г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
С
Решение №129/25.06.2021г.,постановено по АНД №101/2021г.,Силистренският районен съд е отменил Електронен
фиш серия „К“ №2266940, издаден от ОД на МВР гр.Силистра, с който на А.Г.А. ***,на
основание чл.189 ал.4,във връзка с чл.182 ал.1 т.4 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП),за извършено нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП, е наложено
административно наказание по вид „глоба“, в размер на 400.00 лева.
Производството е образувано по касационна жалба на Областна
дирекция на МВР гр.Силистра, подадена от нейния директор, обективираща искане за отмяна на съдебния акт и, след
решаване на делото по същество от касационната инстанция, за потвърждаване на процесния
пред въззивния съд ЕФ. Оплакванията в жалбата са съсредоточени върху довод, че
съдът неправилно е преценил приложението на чл.34 ал.1 и ал.3 ЗАНН, като е
приел, че датата на връчване на електронния фиш на санкционирания гражданин е
датата на неговото издаване, която следва установяването на нарушението с почти
три години, което не било вярно.Касаторът счита, че след като само на това неосъществено
основание съдът е отменил процесния пред него юрисдикционен
акт,е нарушил законът.Поради горното моли да бъде отменено решението на СРС и
отново преценена законосъобразността на първоначално оспорения електронен фиш. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касация - А.Г.А.,лично в
съдебно заседание и в Писмено възражение (л.8-л.11), поддържа неоснователност
на касационната жалба. Излага доводи, различни от изтичане на давностния срок,
които са обосновали съдебния резултат, но имащи отношение към
законосъобразността на електронния фиш. Счита, че по своя резултат атакуваното
решение на СРС е правилно и за него не е налице правен интерес от касационното
му обжалване, но въпреки това релевира отново главните си възражения, на които
твърди,че не е получил отговор със съдебното решение.Същите се свеждат до
твърдение, че била опорочена изцяло процедурата за издаване на процесния пред
СРС електронен фиш, съгласно приложимата Наредба
№ 8121з-532/12.05.15г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (Обн. ДВ,бр.36/15г.,изм.,бр.6/18г.)-занапред Наредба №
8121з-532/2015г. В обобщение настоява да бъде отхвърлена касационната жалба и
потвърдено решението на районния съд като резултат,но и да се съобразят от
касационния състав възраженията му.
Окръжният прокурор при ОП гр.Силистра счита,
че обжалваното решение на СРС е незаконосъобразно и дава заключение за отмяната
му, с потвърждаване на оспорения пред него електронен фиш.
Производството е по реда на Глава ХІІ /чл.208
и сл./ АПК,вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.
Силистренският административен съд,след обсъждане на
жалбата и доказателствата по делото, прие следното:Касационните основания,които са заявени пред настоящата инстанция,
са за неправилно приложение на закона
и иманентно съдържащото се в основните оплаквания на касатора
- допуснато съществено нарушение на
съдопроизводствените правила (чл.63 ал.1 ЗАНН,вр.с
чл.348 ал.1 т.1, т.2 НПК). В контекста на последното се поддържа,че съдът в
нарушение на процесуалното си задължение за разкриване на обективната
истина,вкл. посредством служебно събиране на доказателства за правнозначимите факти, не е установил датата на издаване на
процесния пред него ЕФ, а е приел за такава датата на неговото връчване на
ответника по касация, което не кореспондира с приобщените документи и
установените чрез тях факти по делото.Последното е довело до извеждане на
главния отменителен извод без доказателствена основа.С оглед на така релевираните
оплаквания, касационният контрол следва да бъде извършен на техния терен и в
пределите на задължителната проверка по чл.218 ал.2 от АПК.
Силистренският районен съд е установил от фактическа
страна,че на жалбоподателя (пред него) е била наложена глоба с ЕФ за превишение на максимално допустимата скорост по време на
движение.Нарушението било установено с автоматизирано техническо средство, като
при правилно приложение на чл.182 ал.1 т.4 ЗДвП е била ангажирана отговорността
му.Изложил е подробни мотиви за валидността на издадения електронен фиш
независимо, че нарушението е установено от мобилно АТС, а не от стационарно, по
който въпрос след влизане в сила на Наредба №8121з-532/ 2015г. е преодоляна
противоречивата съдебна практика. В декларативен стил, без обсъждане на
доказателствата по делото,съдът е приел,че ЕФ е издаден по одобрения от МВР
образец и съдържа задължителните реквизити от чл.189 ал.4 ЗДвП. В обобщение е
заключил, че процедурата не е била нарушена. Независимо от горните установявания
е приел,че е нарушен материалният закон поради несъобразяване с изтичането на
давностния срок от чл.34 ал.3 ЗАНН, тъй като със заснемане на нарушението от
мобилното АТС всички данни за скоростта и регистрацията на автомобила, с който
е извършено нарушението, са били налични и е следвало контролните органи да
издадат ЕФ (приравнен по последици на наказателно постановление с чл.189 ал.11 ЗДвП) в 6-месечния срок, а същият е издаден на 19.01.2021г., т.е. почти три
години след извършване на деянието.Позовавайки се на регламентацията от чл.34
ал.3 ЗАНН е счел,че вместо да бъде издаван оспореният пред съда
ЕФ,производството е следвало да бъде прекратено.По делото пред въззивната
инстанция не е било спорно обстоятелството,че с приложената на л.19 разписка, ЕФ
е бил връчен лично на А.Г.А., като липсват доказателства за датата на неговото
издаване. Източник на информация за това обстоятелство обаче, е
съпроводителното писмо на директора на ОД МВР Силистра, което е нормативно
регламентирано като задължително и с определен обем реквизити (л.3-л.5),
съгласно чл.189 ал.8 изр.3 ЗДвП и, което би следвало да разколебае горния извод
на съда за датата на издаване на ЕФ, тъй като в същото изрично е посочено, че е
издаден на 10.09.2018г. (л.4 от АНД/СРС абз.5). В
този ракурс поставен главният спорен въпрос пред касационния състав, сочи на
основателност на оплакването на касатора за
необсъждане на доказателствената съвкупност съгласно базовия принцип от чл.14
ал.1 НПК, както и изричното предписание на чл. 305 ал.3 НПК.Последното е довело
до неправилно приложение на материално-правния институт на погасителната
давност по отношение на потестативното право на органа-касатор да санкционира установеното нарушение на
скорост.Съдът не е изложил никакви съображения относно посочените обстоятелства
в съпроводителното писмо по чл.189 ал.8 ЗДвП,което означава само това, че
същото не е стояло на неговото внимание,т.е. е било игнорирано като източник на
данни за релевантни факти по делото. С оглед оплакването за нарушение на
съдопроизводствените правила допуснато във фазата на обсъждане и оценка на
доказателствата,се установява нарушение на изискванията от чл.107 ал.2 НПК, във
връзка с чл.84 ЗАНН, след като съдът е имал (или е трябвало да има, с оглед
съдържанието на съпроводителното писмо) съмнения относно датата на издаване на
ЕФ, приемайки, че същата е тази, на която е връчен, е следвало да събере
служебно доказателства за нейното установяване.
Отделно от горното, настоящият състав намира за основателни
и възраженията на ответника по касация, чиито контрол е допустим с оглед на
липсата на право на касационна жалба за него и отмяната на обжалвания, благоприятен
за него, съдебен акт. Същият твърди,че съдът не е изложил мотиви по главния му
довод- за изначално опорочената процедура при констатиране на релевираното
нарушение.С общия израз, че са спазени административно-наказателните
производствени правила,вкл. специалните от чл.189 ЗДвП,въззивният
съд фактически е игнорирал въведените в процеса пред него възражения за липса
на доказателства за спазване на условията и реда за използване на въпросното
автоматизирано техническо средство,вместо да събере същите, включително и
служебно, щом АНО не ги е представил с преписката.Настоящият ответник е твърдял
пред съда, както и пред настоящия състав, че процесният пред СРС електронен фиш
бил издаден в изцяло опорочена процедура, което е засегнало същността му до
степен такава, че не е годен да изпълни функциите на установителен
и санкциониращ акт, в ракурса на чл.189 ал.4 и ал.11 ЗДвП.Съдът се бил
произнесъл при пълна липса на доказателства за спазена процедура по Наредба
№8121з-532/15г., която единствено регламентира условията и начина за използване
на АТСС. Водещ документ в тази насока е Протоколът,съставен съгласно Приложение
№1 към чл.10 ал.1 от Наредба №8121з-532/15г.,какъвто липсва по делото.Освен
това,съгласно чл.10 ал.3 с.н.,при временно разположени на участък от пътя АТСС
за контрол на скоростта, протоколът се попълва за всяко място за контрол и се
съпровожда със снимка на разположението на уреда.Такава също няма представена
по делото.Вярно е,че при наличието на Протокол по чл.10 ал.1 Наредба
№8121з-532/15г., съдилищата не приемат в своята практика за съществено
нарушение на процесуалните правила непредставянето на снимката по чл. 10 ал.3 с.н.,щом
всички правнозначими факти, свързани със
законосъобразното използване на автоматизираното средство са установими от самия протокол и извлечението от заснетия
видеоклип (чл.16 ал.3 Наредба №8121з-532/15г.) Така или иначе,възражение за
нарушение на правилото от чл.10 ал.3 с.н. е релевирано
с жалбата до СРС и същото е основателно, отделен е въпросът дали е съществено
по смисъла на чл.348 ал.3 НПК.При новото разглеждане на делото, съдът следва да
изиска и въпросната снимка,тъй като съгласно чл.13 т.3,във връзка с чл.16 ал.2
от Наредба №8121з-532/15г.,протоколите и съпътстващите ги материали се
съхраняват от нарочно определен служител от директора на ОД МВР гр.Силистра.
Обобщавайки изложеното,настоящият
състав намира за основателна касационната жалба на директора на ОД на МВР
гр.Силистра,поради което оспореното Решение №129/25.06.2021г. на СРС следва да
бъде отменено.В хипотезата на чл.226 ал.3 АПК, при повторното му разглеждане
районният съд следва да се произнесе и по направеното искане от касатора за присъждане на разноски пред настоящата
инстанция.При установеното наличие на касационното основание от чл.348 ал.1 т.2
във връзка с ал.3 т.2 НПК- липса на мотиви относно обсъдената по-горе част от
въведения предмет на спора,респ. необсъждане на доказателствени източници,
настоящата инстанция в хипотезата на чл.222 ал.2 АПК, следва да върне делото за
ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който при съобразяване с
указанията в настоящото решение, да отстрани несъответствието в приетата дата
за издаване на ЕФ - 19.01.2021г., която е установено,че е дата на неговото
връчване на ответника по касация.Независимо от регламентацията с чл.218 ал.1 АПК
и доколкото ответникът в настоящото производство не е разполагал с право на
касационно обжалване, защото по своя резултат процесното съдебно решение е благоприятно
за него,настоящият състав установи още, че липсват мотиви в касирания акт по
релевираните възражения пред въззивната инстанция, което също следва да бъде
отстранено при новото разглеждане на делото.Съдът следва да изиска служебно
представяне на Протокола по чл.10 ал.1 и снимката по ал. 3 от Наредба
№8121з-532/15г. на МВР, както и на доказателства, че АТСС е използвано съгласно
инструкцията на производителя и изискванията,посочени в удостоверението за
одобрен тип, по аргумент от чл.6 от същата наредба.
Така мотивиран и на основание чл.221 ал.2 пр.2,във вр. с чл.222 ал.2 АПК и във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН, Административният
съд гр.Силистра
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ
Решение №129/25.06.2021г., постановено
по АНД №101/2021г. по описа на Районен съд гр.Силистра и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.