РЕШЕНИЕ
№ 2321
гр. Бургас, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Гражданско дело №
20252120103428 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК и е образувано по исковата молба на „АПС
БЕТА България“ ЕООД, ЕИК .............................., седалище и адрес управление:
................................, представлявано от управителите П. В. и Х. М., чрез пълномощника Б. Т.
- юрисконсулт, срещу М. П. А., ЕГН ********** с адрес: .............................., с която се иска
да бъде прието за установено съществуването на вземането на ищеца в размер на сумата от
200 лева главница по Договор за паричен заем № ..................., сключен на 06.04.2020г. между
ответника и „Сити Кеш“ ООД, вземането по който е прехвърлено на ищеца с договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 13.01.2022г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -
10.04.2025г. до изплащане на задължението, като за същата сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1230/11.04.2025г. по ч.гр.д. №
2621/2025г. на БРС. Претендира се и осъждане на ответника да заплати на ищеца сторените
съдебно - деловодни разноски в настоящото и в заповедното производство.
В исковата молба се излагат твърдения за това, че между ответника и „Сити Кеш“
ООД са възникнали валидни облигационни отношения, основаващи се на договор за паричен
заем № ..................., сключен на 06.04.2020г., по електронен път по силата на ЗПФУР.
Съгласно условията на договора длъжникът получил сума в размер на 200 лева, срещу което
се задължил да върне 3 броя вноски по 99 лева всяка в срок до 06.07.2020г. Уговорен бил и
фиксиран лихвен процент в размер на 40.50% и годишен процент на разходите в размер на
47.86%. Твърди се, че вземането е изискуемо и не е изплатено на падежа, като съобразно
уговорките между страните е дължима търсената в настоящото производство главница.
Впоследствие вземанията на кредитора по договора са прехвърлени в полза на „АПС Бета
България“ ЕООД с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 13.01.2022 г.,
за което ответникът бил надлежно уведомен, а при условията на евентуалност с получаване
на исковата молба и приложенията към нея, сред които и уведомлението за цесията,
изходящо от цесионера, надлежно упълномощен за това от цедента. Ангажирани са писмени
1
доказателства.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез
назначения му особен представител адвокат К. Х., с който претенцията се оспорва като
неоснователна. Оспорва се съществуването на облигационно правоотношение и
получаването на сумата от ищеца. Направено е възражение за неравноправност на клаузите
на потребителския договор за кредит. Оспорва се иска, като се сочи, че липсва надлежно
уведомяване за извършената цесия, като излага доводите си в тази насока. Поради
изложеното моли за отхвърлянето на иска.
Предявеният иск е с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК във вр. чл. 99, във вр. чл. 79
ал. 1 във вр. чл. 240 ЗЗД.
По делото е изискано и приложено ч.гр. д. № 2621/2025 г. по описа на БРС, по което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, за процесната сума
и съдът намира предявения установителен иск за допустим.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е приложен сключен между ответника - кредитополучател и кредитора
„СИТИ КЕШ“ ООД договор за паричен заем кредирект № ................... от 06.04.2020 г.,
съгласно който кредиторът е предоставил на длъжника сумата от 200 лв. при годишен
лихвен процент от 40.05% и годишен процент на разходите в размер на 47,86%. Уговорено е
връщане на сумата на 3 броя погасителни вноски ведно с възнаградителна лихва и краен
срок на погасяване – 06.07.2020 г., обща сума за плащане 213,51 лв. Съгласно чл. 6.1 от
договора длъжникът следва да предостави допълнително обезпечение на кредитора в срок
от три дни от сключване на договора, като в случай на неизпълнение съгласно чл. 6.2 той
дължи неустойка в размер на 83,49 лева. Уговорено е още, че неустойката се дължи
разсрочено съобразно погасителния план към договора.
По делото е приложена разписка за извършено плащане от 06.04.2020г. с наредител
„СИТИ КЕШ“ ООД и получател М. П. А. за сумата от 200 лв. чрез системата за електронни
плащания на ePay.bg, което е един от уговорените в чл. 19, ал. 1 от Общите условия начин на
усвояване на заемната сума.
По делото е представен договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
между на „АПС БЕТА България“ ЕООД и „СИТИ КЕШ“ ООД от 13.01.2022г. и извлечение
от приложение 1/13.01.2022 г., с които вземането на „СИТИ КЕШ“ ООД спрямо М. П. А. е
прехвърлено на „АПС БЕТА България“ ЕООД. По силата на пълномощно с нотариална
заверка на подписите от 14.01.2022г., „АПС БЕТА България“ ЕООД е упълномощен да
уведоми всички длъжници по приложение 1/13.01.2022г. към договора за цесия за
извършената цесия. В писмо, адресирано до ответницата, ищецът, действайки като
пълномощник на „СИТИ КЕШ“ ООД, е направил изявление, че въз основа на договор за
цесия от 13.01.2022г. на „АПС БЕТА България“ ЕООД са прехвърлени всички вземания по
договор за кредит № ................... от 06.04.2020г. По делото няма доказателства изявлението
да е достигнало до длъжника.
При така установените факти, съдът приема предявеният иск за изцяло основателен и
доказан. Установено е несъмнено съществуването на облигационното правоотношение по
договора за паричен заем кредирект № ................... от 06.04.2020 г. за сумата от 200 лева и
предаването на сумата. Възраженията в тази връзка се явяват неоснователни. На следващо
място, относно възраженията за неравноправност на клаузите на договора, съдът съобрази
разпоредбата на чл. 23 ЗПК, според която когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. Затова, предвид предмета на иска, а именно
заплащане на предоставената в заем главница от 200лв., възраженията се явяват
ирелевантни.
2
По отношение на възраженията за недействителност на договора за цесия, съдът
намира същите за неоснователни. По делото е представен договор за цесия и извлечение от
приложение 1 към него и двата от дата 13.01.2022г., в което прехвърленото вземане е ясно
конкретизирано с номер и дата на договора, длъжник, размер на вземането по пера, като
същите отговарят на посочените в договора за заем. Съгласно решение № 78 от 09.07.2014 г.
на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II ТО, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на
длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като
приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение
на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за
съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и
като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при
решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. Ето защо,
възражението за непротивопоставимост на договора е неоснователно.
С оглед горните изводи, съдът приема предявеният иск за изцяло основателен и
доказан в пълния заявен размер от 200 лв. – главница по договора.
Предвид изхода от производството и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, следва в тежест
на ответника да бъде възложено заплащането на направените от ищеца разноски в
настоящото производство, а именно сумата от 102,79 лв., представляващи заплатена
държавна такса, сумата от 200 лв., представляваща депозит за особен представител и 150 лв.
- юрисконсултско възнаграждение, както и разноските по ч.гр.д. № 2621/2025 г. на БРС в
общ размер от 27,63 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 239 ГПК, Бургаски районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. П. А., ЕГН ********** с адрес:
.............................., че в полза на „АПС БЕТА България“ ЕООД, ЕИК ..............................,
седалище и адрес управление: ................................, съществува вземане в размер на сумата от
200 лева (двеста лева) главница по Договор за паричен заем № ..................., сключен на
06.04.2020г. между М. П. А. и „Сити Кеш“ ООД, вземането по който е прехвърлено на „АПС
БЕТА България“ ЕООД с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.01.2022г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение - 10.04.2025г. до изплащане на задължението, като за
същата сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
1230/11.04.2025г. по ч.гр.д. № 2621/2025г. на БРС.
ОСЪЖДА М. П. А., ЕГН ********** с адрес: .............................., да заплати на
„АПС БЕТА България“ ЕООД, ЕИК .............................., седалище и адрес управление:
................................, сумата от 452,79 лв. (четиристотин петдесет и два лева и седемдесет и
девет стотинки), представляващи направените по делото разноски и сумата от 27,63 лв.
(двадесет и седем лева и шестдесет и три стотинки) - разноски по ч.гр. д. № 2621/2025 г. по
описа на РС - Бургас.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3