P Е Ш Е Н И
Е
№ ………
Гр. София, 28.10.2021г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав
в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
при участието
на секретаря АЛИНА ТОДОРОВА като разгледа
т.д. № 510 по описа
за 2021г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.79, ал.1 от ЗЗД и акцесорно искане по чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „Б.Я.“
ЕООД поддържа, че на 02.02.2018г. е сключен
предварителен договор за покупко-продажба на плавателен съд тип яхта/ветроходен
катамаран, марка и
модел Fountain Pajot Saba 50, с наименование Р.S., с регистрация към онзи момент Бс 2436, като дружеството „С.Е.Н.Е.П.А е купувач, а ищецът
– брокер, предоставящ посреднически услуги. Твърди, че окончателен договор е
подписан на 23.04.2018г., като е предаден плавателния съд и пререгистриран в
корабните регистри на Р Гърция. Твърди, че съгласно чл. 15, ал.2 във връзка с
чл. 7 и чл. 13 от предварителния договор купувачът се е задължил да предостави
безвъзмездно на ищеца ползването на яхтата за период от една седмица извън
активния туристически сезон през 2018г. или 2019г. Твърди, че е отправял
многобройни такива покани, включително и с имейл от 22.08.2019г. за ползване
през месец септември 2019г. Твърди неизпълнение на ответника, като с покана от
24.02.2020г., доставена на 11.03.2020г. е претендирал обезщетение за
неизпълнение на договора в размер на 16 000 евро, съответстващо на
пазарната цена за едноседмично ползване на плавателния съд. Твърди, че на
31.08.2020г. е подадено заявление за издаване на европейска заповед за плащане,
като по ч.т.д.№1650/2020г. на СГС, 6-13 състав му е издадена заповед, но е постъпило
възражение срещу същата. С оглед горното претендира осъждане на ответника да му
заплати сумата от 16 000 евро, както и законната лихва върху нея от датата
на заявлението – 31.08.2020г. до окончателното изплащане и направените по
делото разноски. В допълнителната искова молба от 03.08.2021г. оспорва
възраженията на ответника, като поддържа, че изложените доводи касаят
основателността, а не допустимостта на иска. Твърди, че процесното
облигационно правоотношение се основава на чл. 15, ал. 2 от тристранното
съглашение, наименувано „Предварителен договор за покупко-продажба на яхта”,
което е приложено към исковата молба и е подписано от продавача, купувача
(ответник в производството) и ищеца, което представлява самостоятелно
правоотношение, възникнало отделно от останалите облигационни връзки относно
продажбата на яхтата и в частност от вещно- правните и облигационни връзки
между Продавача и Купувача. Оспорва твърдението на ответника, че процесната клауза материализира вещна тежест (право на
ползване) върху плавателния съд, като счита, че същата има изцяло облигационноправен характер, като оспорва и че има
класически договор за заем за послужване, уреден в чл. 243 и сл. ЗЗД, като
счита, че поетото от Купувача задължение спрямо Брокера е форма на
възнаграждение за неговите услуги като посредник и гарант. Оспорва направените
възражения за изтекла погасителна давност на исковата претенция като
неоснователни, тъй като разпоредбите на чл. 357, т. 1, б. д) и чл. 357, т. 2,
б. б) КТК, на които ответната страна се позовава, не могат да намерят
приложения в процесния случай, тъй като уреждат давностните срокове при договорите за агентиране
и посредничество в корабоплаването и съответно договорите за наем на кораб, а процесният договор не може да бъде класифициран като такъв.
давността започва да тече от момента, в който същото е станало изискуемо. Наред
с горното твърди, че тъй като задължението е следвало да бъде изпълнено в
рамките на 2019 г., то няма как давността за същото да е изтекла към
31.08.2020г., когато е подадено заявлението. В хода на съдебното производство
поддържа исковата си претенция чрез процесуалния си представител – адв. К. като претендира и присъждане на лихва от датата на
заявлението за заповед, както и направените по делото разноски. Излага доводи и
в писмени бележки.
Ответникът
„С.Е.Н.Е.П.А е подал отговор от 12.07.2021г., с който оспорва иска като
недопустим. Твърди, че е предявен от ищец, който не е страна по договора, от
който черпи права, тъй като договорът за продажба на яхтата е между купувача и
продавача. Поддържа и че исковете са изцяло неоснователни и недоказани. Не
оспорва закупуването на процесната яхта от „П.-Т.“
ЕООД съгласно приложения окончателен договор за покупко-продажба от
23.04.2018г. Твърди, че ищецът е бил вписан като брокер в предварителния
договор, тъй като по негова сметка е следвало да бъде платен депозита и той да
го съхранява във връзка с договореното между страните, но и в предварителния, и
в окончателния договор твърди, че възнаграждението на ищеца е изцяло в тежест
на продавача, а той като купувач няма договорни ангажименти към брокера.
Поддържа, че в окончателния договор е отпаднала клаузата за предоставяне на
яхтата за безвъзмездно ползване на брокера, т.е. страните са се уговорили тя да
отпадне. Твърди, че не е сключван договор за заем за послужване, за да има
ищеца право на безвъзмездно ползване на яхтата, а и липсвала уговорка относно
точното време и целта на ползването й. Твърди, че дори и хипотетично да се
приемало, че има задължение за предоставяне, то било ако яхтата не е заета, а
тя била заета през цялото време през 2018г. и 2019г. и не е била свободна от
ангажименти. Заявил е и възражение за изтекла погасителна давност, като твърди,
че е приложим чл. 357 т.1 б.“д“ от Кодекса на търговското корабоплаване, а
именно двегодишна относно вземания, произтичащи от договор за посредничество в
корабоплаването, като при евентуалност се позовава и на б.“б“ на същата
разпоредба – едногодишния срок за наем на яхтата. В допълнителния отговор от
26.08.2021г. ответникът поддържа всички вече заявени доводи и възражения, като
допълнително сочи, че според него твърдяната „договорка“ за предоставянето на
яхтата за ползване макар и безвъзмездно би следвало да съдържа всички реквизити
на договор за наемане на кораб за определено време, които реквизити са посочени
в чл. 185 КТК, откъдето е видно, че текста на чл. 15, ал. 2 от предварителния
договор не съдържа основните реквизити на договор за наем на кораб. Твърди, че
му е било практически невъзможно да предостави яхтата на ищеца, тъй като
страните не са били договорили нито място на предаване, нито място на приемане,
нито район на плаване, нито условия за наемане на екипажа, нито количество
гориво при предаване, нито количество на гориво при приемане и т.н., които елементи
са част от същественото съдържание на договор за наем на кораб за определено
време, поради което липсата на съгласие между страните по тези съществени
елементи от договора води до недействителност на договорката по чл. 15, ал. 2.
Поддържа и че предпоставка за възникване на право на обезщетение за вреди
(претърпени загуби или пропуснати ползи) е кредиторът да е претърпял вреда - да
е претърпял загуба или да е пропуснал полза, която предпоставка не е налице в процесния казус. Поддържа, че действително било трудно да
се прецени кога е настъпила „изискуемостта“ на претендираното
от ищеца абсурдно по основание и размер задължение, но счита, че доколкото
правото на собственост върху процесната яхта „освободена и необременена от всякакви
дългове, вземания и права върху собствеността и учредени тежести от всякакъв
вид му е прехвърлено на 23.04.2018г., то от тази дата следва да тече и давностния срок. В хода на съдебното производство поддържа
оспорването чрез процесуалния си представител – адв. Ф.
по съображения, които излага и подробно в писмени бележки. Претендира
отхвърляне на иска и присъждане на направените по делото разноски.
Съдът
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено следното:
С
молба по образец, формуляр А, с вх.№88630/31.08.2020г. ищецът е поискал
издаване на европейска заповед за плащане срещу ответника за сумата от
16 000 евро, като по образувано т.д.№1650/2020г. на СГС, 13 състав, по
което е издадена европейска заповед от 03.12.2020г., изпратена е на ответника,
който е входирал възражение по образец с вх.№272271
от 01.02.2021г., в срок, тъй като съгласно уведомлението заповедта му е връчена
на 05.01.2021г. Възражението е изпратено по пощата. С определение №260852 от
09.02.2021г., СГС, 6-13 състав е постановил прекратяване на производството по
горепосоченото дело, като е приел, че след подаденото възражение се изключва
възможността да бъде потвърдена изпълнителната сила на заповедта, поради което
следвало производството да се докладва за образуване на исково при условията на
чл. 626 от ГПК. С молба от 15.03.2021г. е приложен документ за довнесена
държавна такса.
По
делото не се спори относно това, че на 02.02.2018г. в
гр. Бургас е сключен приложения към исковата молба предварителен договор за
покупко-продажба на яхта, по който продавач е „П.-Т.“ ООД, купувач е г-н М.Д.,
син на А., действащ от името на гръцката компания „S. E. M.C.P.Y., като
страна по договора е и ищеца – „Б.я.“ ЕООД като брокер. В чл. 1 от договора
страните са договорили прехвърлянето на описаната движима вещ, а именно
ветроходен катамаран с име Р.S., с
регистрация към онзи момент Бс 2436, марка и модел Fountain Pajot Saba 50, с описан номер на корпус и
двигатели в срок до 30 дни при продажна цена в размер на 699 788 евро без
ДДС. В чл. 5 от договора е записано, че брокерът действа и като гарант и за
двете страни до приключване на продажбата, като е поел задължение да държи
депозита в размер на 69 978 евро. В чл. 7 се съдържа клауза, че
комисионната на брокера е изключително задължение на продавача, а в чл.8 е
уговорено – място на доставка – гр. Созопол, България. В чл. 13, ал.1 от
договора пък е уговорено, че всички такси, свързани с покупката на яхтата са за
сметка на купувача, който гарантира обезщетяване и обезщетява продавача и
брокера за плащането на същите. В чл. 14 е посочено, че яхтата в момента е на
лизинг, като лизингополучател е продавача, но е поето
задължение да се заплатят сумите. В чл.15, ал.2 от договора е уговорено, че
„купувачът се задължава да предостави на брокера едноседмично безвъзмездно
ползване на катамарана SABA 50 с минимум
триседмично уведомление, но извън периода 15.07.2018г.-31.08.2018г. и в случай,
че яхтата не е ангажирана“, като последното е зачеркнато. Във второто изречение
на чл. 15, ал.2 е уговорено, че в случая, че яхтата не е налична в желания
период, купувачът трябва да предложи първата налична дата, а ако яхтата е
напълно резервирана за сезон 2018г., брокерът си запазва правото да използва
яхната през сезон 2019г. при същите условия, както е описано. В раздел V, чл. 18 е
уговорено, че всички спорове ще бъдат решавани от българския съд, а за
неуредените въпроси ще се прилага българското законодателство.
На
23.04.2018г. е сключен окончателния договор за покупко-продажба на яхтата, по
който страни са само продавача и купувача, като на същата дата е подписан и приемо-предавателен протокол.
На
стр. 22 и 23 е представен имейл от 22.08.2019г. от Т.П.до посочен имейл адрес –
s******@gmail.com, в който се
отправя запитване дали яхтата е свободна след 19.09, като е посочено, че
питането е от името на г-н П.Б., който като брокер има право на чартърна
седмица.
На стр.24-28 са представени
снимки от чат с превод, като отново е изходящ от Т. от България, а в същия е
отразено и изпращане на ПДФ файл с име „официално запитване – Саба -50, като е
представено такова от 27.08.2019г. Приложен е и имейл за изпращането му – стр.31/32
от делото.
На стр. 33 и следващите е
представена официална покана от ищцовото дружество до
ответника, в която се сочи, че той не е предоставил яхтата, поради което се
претендира обезщетение в размер на стойността на едноседмичното ползване в
размер на 16 000 евро. Поканата е изпратена за връчване чрез приложената
разписка с печат от 11.03, като е представен документ за заплащане от
„Български пощи“ от 24.02.2020г.
Приложен е временен акт за
националност на стр. 39 и следващите от делото, от който се установява, че
описаната яхта се води на ответното дружество, като е регистрирана като яхта за
развлечение от Централна пристанищна администрация Пирея, като удостоверението
е в сила от 02.08.2018г. На стр.43 и следващите е приложена спецификация на яхтата,
включително и снимков материал. Приложено е в превод опасиние
на чартиране на процесния
ветроходен катамаран, като са посочени три сезона –
висок – юли-август с цена 18 000 евро на седмица, среден – юни и септември
с цена 16 000 евро и нисък – октомври –май с цена 14 000 евро.
На стр.60 и следващите е
представено удостоверение за ответното дружество, че е вписано в Регистъра на
мореплавателните дружества с плавателни съдове за отдих, като видно от същото в
Съвета на директорите са лицата Й.Г.Д.,М.А...Д. и Х.Г.Д., като представляващ
дружеството еМ.А...Д..
С молба на стр. 145 и следващите
от ответника са представени в превод приложените на чужд език към отговора
документи, а именно специален формуляр за информационни данни за професионален
съд.
По делото е изслушано заключение
на съдебно-оценителна експертиза, изготвена от вещото лице С.В., което се
кредитира от съда като дадено обективно, безпристрастно и компетентно. Eкспертът е посочил, че е установил след запознаване с материалите по делото, както и
направените проучвания в общодостъпната информация в електронните сайтове, че
на официалния сайт на Boataround https://www*****.com ответното
дружество предлага целогодишно под наем плавателен съд
/ветроходен катамаран/ „Sea
Energy V” за
територията на Република Гърция, така както е отразено на снимка на стр. 2 от
експертизата. Също така е установено, че се предлага и на сайта
на L.C*r G.https://www*****com целогодишно
под наем плавателен съд /ветроходен катамаран/ „Sea Energy V” за територията на Република
Гърция, както и на сайта на официалния сайт на DMA Yachting https://*****r.com – страница 3 от заключението. Според вещото лице Пазарната стойност на
наем на плавателен съд /ветроходен катамаран/ „Sea Energy V” за
една седмица в нисък сезон, възлиза на 14 000 EUR. Пазарната
стойност на наем на плавателен съд /ветроходен катамаран/
„Sea
Energy V” за една седмица в среден сезон (месец септември за територията на
Гърция), възлиза на 16 000 EUR. В съдебно заседание след запознаване с
допълнително представените доказателства вещото лице уточнява, че за Гърция
месец септември не е извън активния сезон, но за България е извън активния
сезон. Предвид горното допълва заключението си и сочи, че наемането на
плавателен съд „Sea Energy V” за едноседмичен срок през м. септември /извън
активния туристически сезон за територията на Р. България/ възлиза на 14 000 EUR или на
левовата му равностойност 27 381,62 лв.
Същевременно за едноседмичен срок през м. септември /среден туристически сезон
за територията на Р. Гърция/ средната цена възлиза на 16 000 EUR или на
левовата му равностойност 31 293,28 лв. При
изслушването си вещото лице уточнява, че за България месец септември е извън
активния туристически сезон, но за Гърция не е така. Също така уточнява и че разходите
за екипаж са включени в посочената цена, като по принцип са за сметка на
наемателя. Посочва, че таксите за пристанища са променливи величини и се
определят по договореност от кой да се поемат, като не са включени в даденото
от експерта обезщетение.
При
така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
По
делото е безспорно, че ответникът като купувач е закупил описания катамаран, за което ищецът е бил посредник и е бил сключен
между него, продавача и ответника като купувач представения тристранен
предварителен договор от 02.02.2018г. Вярно е, че
смисълът на предварителния договор е да подготви сключването на окончателния
такъв, но няма пречка в него да бъдат уговорени и други права и задължения на
страните. Невъзпроизвеждането на дадена клауза от предварителния договор в
окончателния не означава, че липсва такова задължение. В случая в
предварителния договор са уговорени и задължения, както и права и за ищеца,
който изрично е посочено, че участва в съглашението в качеството си на брокер. Следователно това
е не само предварителен договор, който изчерпва съдържанието си с основната организационна цел на
този вид договор - за сключване
на окончателен договор, но и съдържа
и договорни престационни
задължения от различен характер, които също подлежат
на изпълнение. Със сключването на окончателния договор е изпълнено едно от задълженията
по предварителния договор - да се
сключи окончателен договор, но това не води до извода, че отпадат останалите уговорени по
предварителния договор престации.
Налице е валидно
възникнало облигационно отношение по двустранен
ненаименован договор, по силата на
който ответното дружество се е задължило да извърши
определено действие (за facere) спрямо ищцовото
дружество, като същото е за предоставяне за безвъзмездно едноседмично ползване
на описаната яхта съгласно уговореното в чл. 15 ал.2 от договора, а именно с
минимум триседмично уведомление, извън периода 15.07.2018г.-31.08.2018г. Във
второто изречение на чл. 15, ал.2 е уговорено, че в случай, че яхтата не е
налична в желания период, купувачът трябва да предложи първата налична дата, а
ако яхтата е напълно резервирана за сезон 2018г., брокерът си запазва правото
да използва яхната през сезон 2019г. при същите условия. Така поетото задължение е самостоятелно и
различно от задълженията на продавача към брокера, поради което доводите на
ответника, че в чл.3, изр.2 от договора било договорено, че комисионната на
брокера е изключително задължение на продавача, е ирелевантно.
В случая не се касае за уговорено задължение с предмет на действие вместо
комисионна, а за поето самостоятелно такова. Няма пречка съобразно приложимото
българско законодателство да се уговори между страните предоставяне на услуга,
без тя да е под формата на конкретен договор, предвиден в законодателството. В
случая брокерът, действайки като гарант по сделката, е уговорил в своя полза
дължима от ответника престация за определено
действие, поради което и независимо от това, че той не участва като страна по
окончателния договор, няма основание да се приеме, че това задължение е
отпаднало.
Съдът намира
за неоснователни възраженията на ответника, че доколкото страните не били
уговорили подробности относно ползването на плавателното средство, следвало да
се счете, че липсват съществени елементи от съдържанието на договор за ползване
на чужд кораб, който е регламентиран по глава 7 от Кодекса за търговското
корабоплаване – „Наем на кораб“, а именно липсвали реквизитите по чл. 185 от същия,
а именно място на предаване и връщане на яхтата, район на плаване, кой ще
назначава и заплаща на екипажа, заплащане на разходите по пристанищата,
заплащане на горивото при предаване/приемане, чия ще е отговорността за
погиване и/или повреди. В случая не се твърди, че е сключен договор за наем, а
че е поето едностранно задължение от ответника за предоставяне за ползване на
яхта безвъзмездно, поради което обстоятелството, че в клаузата на чл. 15, ал.2
от предварителния договор тези елементи не са уговорени, е ирелевантно.
Не може да се приемат и възраженията на ответника, че бил налице договор за
заем за послужване, тъй като това е вид реален договор и се счита сключен с
предаване на вещта, а по делото е безспорно, че това не е осъществено.
Следователно твърденията, че този договор заемодателят – ответника може да
развали всякога и без да дължи обезщетение, са ирелевантни.
Поетото по предварителния договор задължение осъществява фактически състав на
ненаименувано съглашение, по силата на което ответникът е поел задължение за
действие /facere/, като изпълнението на горното би включвало предаване
на яхтата за уговореното едноседмично ползване при уговорените условия.
Съгласно чл.
79, ал. 1 от ЗЗД, когато длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът може да иска изпълнението
заедно с обезщетение за забавата или
обезщетение вместо изпълнението. В случая от ищеца се твърди именно
това, че не е налице изпълнение на поетото с чл. 15, ал.2 от договора
задължение от ответника, поради което претендира обезщетение вместо
изпълнението. Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал.2 от ЗЗД, когато се иска обезщетение вместо изпълнение, длъжникът може да предложи първоначално
дължимото, заедно с обезщетение за забавата, ако
кредиторът има още интерес от
изпълнението. Данни да е отправено такова
предложение от ответника и да е достигнало и прието от ищеца няма по делото, а
освен това задължението за предоставяне е с определен темпорален момент –
2018г. и ако не се осъществи тогава през 2019г. Последващо
предоставяне през други години е извън уговореното и следва да се установи
допълнително съглашение между страните, каквото няма. В решение № 193 от 27.06.2012 г. по гр. д. № 1259/2011 г., Г. К.,
ІІІ г.о. на ВКС, е прието, че облигацията
е средство за задоволяване на един подлежащ на
правна защита интерес на кредитора,
с оглед на който възниква облигационно право - право на кредитора
да очаква един обещан от
длъжника облигационен резултат, чието съдържание при отношения, произтичащи от договор, се определя от
страните. Предмет на облигационното отношение е онова, за което длъжникът
се е задължил. При неизпълнение на обещания облигационен
резултат, възниква гражданска отговорност за длъжника да
обезщети кредитора за претърпените от него вреди.
Когато кредиторът търпи неблагоприятни имуществени последици, може да претендира
обезщетение за имуществени вреди, дифинирани в разпоредбата на чл. 82 ЗЗД като
"претърпяна загуба"
- фактическо влошаване състоянието на засегнатото имущество, осуетяване на очаквани
облаги и "пропуснати ползи" - неосъществено увеличаване на имуществото, пропусната печалба. Поправянето на вредите в областта
на договорната отговорност е уредено с разпоредбата на чл. 79 ЗЗД. Ако престацията е още възможна и длъжникът е в забава, т.е. липсва изпълнение в надлежното време, кредиторът може да иска
изпълнение, заедно с обезщетение за вредите от
забавата (мораторни вреди) или да
иска обезщетение вместо изпълнение (компенсаторни вреди). Обезщетението по
чл. 82 ЗЗД при неизпълнение на договорно задължение обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка
и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да
бъдат предвидени при пораждане на
задължението, а ако длъжникът е недобросъвестен - всички преки и непосредствени вреди. Пропуснатата полза
е това увеличение на имуществото, което при обикновени
условия би настъпило, ако длъжникът би изпълнил
задължението си. Съобразно всеки конкретен случай размерът на пропуснатата
полза може да е точно доказан
или да е определяем въз основа на опита
и обичаите в практиката, като съгласно Тълкувателно
решение № 3/2012 г. на
ОСГТК на ВКС трябва да е налице доказана
сигурност на увеличаване на имуществото на кредитора.
Предвид горното съдът намира, че
следва да се установят конкретните предпоставки съобразно уговореното в чл. 15,
ал.2 от предварителния договор, съобразно които ответникът би изпаднал в забава
и би дължал обезщетение за неизпълнение на уговореното задължение. Според изрично
уговореното в клаузата на чл.15, ал.2 е уговорено едноседмично ползване на описаната
яхта с минимум триседмично уведомление, извън периода
15.07.2018г.-31.08.2018г., а във второто изречение на чл. 15, ал.2 е уговорено,
че в случай, че яхтата не е налична в желания период, купувачът трябва да
предложи първата налична дата, а ако яхтата е напълно резервирана за сезон
2018г., брокерът си запазва правото да използва яхната през сезон 2019г. при
същите условия. Следователно първата предпоставка е ищецът да установи
надлежно, че е поискал от ответника ползването на яхтата с триседмично уведомление
през 2018г. Искане за ползване за 2018г. ищецът нито твърди, нито установява да
е отправил. Съдът след обективна преценка на доказателствата по делото, намира,
че няма данни за надлежно отправено такова искане. Действително представени са
разпечатки на имейли и чат по вайбър, но не се установява
те да са за 2018г. Имейлите, както и разпечатките от чата са от края август
2019г., но съобразно уговореното, правото да се ползва яхтата през 2019г. е предпоставено от уведомяването за искано ползване през
2018г., неосъществено поради заетост на плавателния съд. Ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е ангажирал никакви
доказателства, че през 2018г. е
претендирал да му се предостави яхтата по уговорения начин, а именно с надлежно
отправено триседмично уведомление. За пълнота, следва да се отбележи, че за да
се приеме, че е направено надлежно искане с представените имейли и чатове за
2019г., предвид оспорването на горното от ответника, че са водени със законния
представител и получени надлежно от ответното дружество, следваше ищецът при
пълно и главно доказване да установи това. По делото не се установи горното,
тъй като посочения адресат на чата – г-н К.не се установява да е лицето,
представляващо ответника, нито да е упълномощено от същия, а не се и установи
надлежно, че адресът, на който е изпратен представения в разпечатан вариант
имейл от 22.08.2019г. е именно на ответното дружество. Единственият документ,
за който не се спори и се установява надлежно, че е връчен и достигнал до
адресат – ответника е представената официална покана – стр.33 и следващите, за
която има разписка за връчване на стр. 37, но същата е вече за заплащане на обезщетение,
а не съставлява искане за ползване и е от 24.02.2020г. Не може да бъде
споделено твърдението на ищеца, че ответникът не оспорвал получаването на
имейлите и воденето на чата. Такова изявление на ответника липсва, този факт
не е признат и следва да бъде установен
при пълно и главно доказване от страната, която извлича благоприятни последици
от него, в случая ищеца. Доказателства, че въпросният чат във вайбър е с представител на ответника няма ангажирани. Няма
и ангажирани доказателства, че имейл адресът, на който са отправени писмата е
именно на ответника, още повече, че лицето, до което са адресирани не е
представител на ответника. Доказателства за достигане на тези писма до адресат
– ответното дружество няма по делото. Следователно ищецът не установи надлежно,
че през 2018г. и през 2019г. е претендирал надлежно и съобразно уговореното в
чл. 15, ал.2 от договора с триседмично уведомление да ползва яхтата в конкретно
посочен период, тъй като дори и да се приеме, че искането от август 2019г. е
достигнало до адресат – ответника, ако се установи, че имейл адресът е на
дружеството, за което както се посочи по-горе няма доказателства и този факт не
е приет за безспорен, то предвид изискването за триседмично уведомление и
посочената дата, 19.09.2019г., то не се установи да е налице другата
кумулативна предпоставка, а именно яхтата на не е заета. От ответника е представен
и приет като неоспорен документ, заверен от Министерството на морското дело и
островната политика на Гърция, от който се установява, че за месец септември
2019г., за който период от ищеца се претендира обезщетение за лишаването от
уговореното ползване, яхтата е била заета, като няма едноседмичен период, в
който да е била свободна. Да няма данни за заетост за периода само от
01.09.2021г. до 04.09.2021г., но това са четири дни от септември и то преди
поисканата дата, а не една седмица, нито пък има едноседмичен свободен период в
дните след 28.09.2019г. В периода от 04.09.2019г. -28.09.2019г., включително
едноседмичен от 19.09.2021г., яхтата е била заета, поради което дори и ищецът
да беше установил надлежно, че след отправено и неуважено предварително уведомление
съгласно уговореното за 2018г., е отправил такова именно за месец септември
2019г., което както се посочи по-горе не се установи надлежно от ангажираните
по делото доказателства, че през този месец яхтата е била свободна за
едноседмичен период, а само за три или четири дни, но не общо, т.е.
едноседмичен свободен период не е имало. Наред с горното съдът намира, че за да
може да претендира обезщетение вместо изпълнение на задължение, предвид
характера на уговореното в чл. 15, ал.2 от договора ищецът е този, който
следваше при пълно и главно доказване да установи, че ответникът е изпаднал в
забава, което означава, че е отправено надлежно искане съгласно уговореното – а
именно три седмици преди конкретно претендиран период
на едноседмично ползване за фиксирания между страните по уговорката период –
2018г. и евентуално 2019г.. Не се установи с надлежно отправено искане, което
да е достигнало до адресата си, да е спазено това изискване. Предвид горното,
макар да е било поето такова задължение по предварителния договор, доколкото
същото не е точно фиксирано и е изисквало конкретни действия от страна на
ищеца, за да изпадне ответника в забава, а именно предварително искане с
посочен период за ползване през 2018г., респ. за 2019г., като в тежест на ищеца
е да установи надлежно отправяне на такова искане, а именно до законния
представител на ответника или до седалището на дружество, а изпращането на
имейл на неидентифициран адрес, без да е потвърдено, че принадлежи на
ответника, респ. чат с лице, което също не се установява нито да е законния
представител на ответника, нито негов пълномощник, не съставлява такова.
Следователно не са налице кумулативните предпоставки, че ответникът е изпаднал
в забава към уговорения период. Оправянето на искането с официално връчената
покана от 24.02.2020г., получаването на която вече не се оспорва и са налице
данни за връчване – разноски, но и не съставлява искане вече за ползване, а за
обезщетение, съдът намира за ирелевантно, тъй като
съгласно изрично уговореното в договора, който има силата на закон за страните,
задължението за предоставяне за ползване
е за извън активния сезон за 2018г.,
респ. за 2019г., но не и за период след изтичане на горепосочената година, а
именно през 2020г. Предвид горното и доколкото ищецът претендира обезщетение
конкретно за месец септември 2019г., а се установи и че през този месец, дори и
да се приеме, че с изпратения имейл, без данни да е достигнал до адресат
–ответника, е искано ползване на яхтата за конкретни дати – а именно от
19.09.2019г., за този период яхтата не е била свободна. Следователно не е
налице виновно неизпълнение на ответника на така уговореното задължение по чл.
15, ал.2 от договора, тъй като не се установиха всички кумулативни предпоставки
за изпадането му в забава по отношение на предоставяне на ползването на яхтата
именно за месец септември 2019г., за който от ищеца се търси обезщетение. Само
за пълнота следва да се отбележи, че в случая съдът кредитира изцяло посоченото
от вещото лице В. при изслушването й, че не е уговорено в чл. 15, ал.2 от
договора къде ще се използва яхтата, като ако е за територията на Гърция, то
септември не е извън активния сезон, а е в т.нар. среден сезон.
Само за
пълнота следва да се отбележи, че са несъстоятелни възраженията на ответника,
че клаузата на чл. 15, ал.2 от договора материализирала вещна тежест, а било
уговорено прехвърлянето на яхтата без вещни права на трети лица, че
задължението било погасено по давност, като неясно защо счита, че за задължение
с уговорена изискуемост към септември 2018г. е изтекъл петгодишния давностен срок преди завеждане на делото, в случая следва
да се отчете датата на заявлението за издаване на заповед – 30.08.2020г., но
дори и към датата на образуване на настоящото производство – март 2021г.
петгодишен давностен срок не е изтекъл. Твърденията
на ответника, че се касае за претенция, за която е приложима кратка едногодишна
давност по чл. 357, т.2 от КТК, са несъстоятелни, тъй като искът не е за право,
произтичащо от договор за наем на кораб.
С оглед горепосоченото съдът
намира, че не се установиха кумулативните предпоставки за уважаване на иска,
поради което същия следва да бъде отхвърлен. С оглед изхода на спора на ищеца
не се следват разноски. На ответника следва да се присъдят направените по
делото разноски, които по представения списък и документи възлизат на сумата от
2 243,83 лв.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска,
предявен от „Б.я.“ ЕООД, ЕИК******, със седалище и адрес на управление ***, и
със съдебен адрес *** – адв.Вл.К.,
срещу „С.Е.Н.Е.П.А, дружество регистрирано в Регистъра на мореплавателните
дружества с плавателни съдове за отдих под №2365, със седалище и адрес на
управление – Република Гърция, гр. Глифада, Атика, пощенски код 16674, ул.“******, с идентификационен
номер ******* и със съдебен адрес *** – адв Г. Ф., с
правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД за присъждане на сумата от 16 000
евро, представляваща обезщетение за неизпълнение на договорно задължение по чл.15
ал.2 от предварителен договор за покупко-продажба на плавателен съд от 02.02.2018г. за безвъзмездно предоставяне на ползването на
плавателния съд, както и за присъждане на лихва върху обезщетението от датата
на заявлението за европейска заповед – 31.08.2020г. до окончателното изплащане,
като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 от ГПК
„Б.я.“ ЕООД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление ***, и със съдебен
адрес *** – адв.Вл.К., да
заплати на „С.Е.Н.Е.П.А, дружество регистрирано в Регистъра на мореплавателните
дружества с плавателни съдове за отдих под №2365, със седалище и адрес на
управление – Република Гърция, гр. Глифада, Аттика, пощенски код 16674, ул.“*******, с идентификационен
номер ***** и със съдебен адрес *** – адв Г. Ф.,
сумата от 2 243,83 лв. – съдебно-деловодни разноски за настоящото
производство.
Решението подлежи на обжалване
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: