№ 101
гр. Пловдив, 13.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Радка Д. Чолакова
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело
№ 20245001000032 по описа за 2024 година
намери следното:
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по повод
въззивна жалба от ЗАД ДБ:** АД против постановеното решение №34 от
09.10.2023 г. по т.д.№48/2022 г. по описа на Окръжен съд К..
С обжалваното решение е осъдено з. д. да заплати, както следва:
на Б. Р. М. сумата в размер на 130 000 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на Т. Б. М.,
причинена от настъпило на 16.11.2020 г. ПТП, ведно със законната лихва,
считано от 26.07.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, както и
направените разноски в размер на 8 493,33 лв., като отхвърля предявения иск
с правно основание чл.432,ал.1 от КЗ в останалата част и за разликата над
130 000 лв. до пълния му предявен размер от 150 000 лв., като неоснователен,
на Ш. А. М. сумата в размер на 130 000 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на Т. Б. М.,
причинена от настъпило на 16.11.2020 г. ПТП, ведно със законната лихва,
считано от 26.07.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, както и
1
направените разноски в размер на 8 493,33 лв., като отхвърля предявения иск
с правно основание чл.432,ал.1 от КЗ в останалата част и за разликата над
130 000 лв. до пълния му предявен размер от 150 000 лв., като неоснователен.
Присъдени са разноски, дължими от ищците в размер на 190,05 лв.,
както и 12 500,84 лв. в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
съответния окръжен съд.
Жалбоподателят – з. д., чрез пълномощника си адвокат Д. Ц., е останал
недоволен постановеното решение, като го счита изцяло за
незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Моли да се отмени и се
отхвърлят предявените искове за присъждане на застрахователно
обезщетение, а в условие на евентуалност – да се намали размера на
присъденото обезщетение. Претендира разноски за две инстанции.
Не е съгласен с изводите на окръжния съд във връзка с чл.51,ал.2 от
ЗЗД за липса на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
загиналия Т. Б. М., поради нарушение на чл.50,ал.1 от ЗДвП и непоставяне на
предпазен колан, във връзка с чл.52 от ЗЗД, като счита, че обезщетенията са
завишени, във връзка със законна лихва, която счита, че е недължима.
Посочва, че е налице неправилна преценка на доказателствата, че би
следвало да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Т.
Б. М. и определи размер 70% - 75 %, че неизчерпателно са разгледани
възраженията за прекомерност на обезщетенията, че не са отчетени всички
критерии, имащи значение към запълване със съдържание понятието
„справедливост“.
Срещу въззивната жалба е постъпил отговор от Ш. А. М., лично и като
наследник на починалия на 22.11.2023 г. Б. Р. М. след постановяване на
съдебното решение, и С. Б. М., като наследник на починалия на 22.11.2023 г.
Б. Р. М. след постановяване на съдебното решение, чрез пълномощника им
адвокат М. Ч., в който счита същата за неоснователна и недоказана по
подробно изложени съображения срещу наведените оплаквания. Моли да се
остави без уважение и се потвърди обжалваното решение. Претендира
направените разноски за въззивната инстанция.
Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените
оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства,
намери за установено следното:
2
Решението е връчено на жалбоподателя на 08.11.2023 г. Въззивната
жалба срещу него е депозирана чрез ЕПЕП на 22.11.2023 г. в срок от
надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен
акт.
Видно от данните по делото, предявена е искова молба от ищците Ш. и
Б. М. срещу ответното застрахователно дружество с предмет иск за
заплащане на застрахователно обезщетение в размер по на 150 000 лв. на
всеки един от тях за причинените им неимуществени вреди - болки и
страдания в резултат от смъртта на сина им Т. на 24.11.2020 г., в резултат на
ПТП от 16.11.2020 г. от делинквента М. М. М. при управление на МПС – лек
автомобил марка М., модел ****, с рег.№ * **** ** по главен път *-* Р.- М.
на км. ******* м. в посока от гр.К. към гр.М., на 66 м. от населено място
гр.К., на кръстовище, образувано от пресичането на път без предимство към
У. Б. АД и главен път *-*, който нарушил правилата на движение, посочени в
чл.20, ал.2 от ЗДвП, като при движение през нощта и с включени къси
светлини със скорост, която не е била съобразена с конкретните условия на
видимост, не е бил в състояние да спре пред предвидимото препятствие –
излизащия от пътя на У. Б. АД и завиващ на ляво в посока гр.М. лек
автомобил марка О., модел В., с рег.№ * **** **, управляван от Т. Б. М..
Виновният водач е управлявал при ПТП посочения лек автомобил М.,
който е застрахован при ответното застрахователно дружество. За случая е
съставен констативен протокол за ПТП. Образувано е досъдебно
производство №623/2020 на РУМВР К., а впоследствие и наказателно дело –
НОХД №101/2022 г. на Окръжен съд К., приключило с влязла в сила присъда
по отношение на М. М. М..
Ищците са посочили травматичните увреждания на сина им,
причинени от ПТП, наличието на причинно следствена връзка между ПТП,
уврежданията и причинената смърт, както изпитаните от тях болки и
страдания от загубата на сина им и отношенията си с него преживе. Били
силно привързани един към друг, взаимно се грижили по-между си с всички
сили. След смъртта му изпаднали в стрес, не можели да спят, получавали
психически и нервни кризи, тъй като загубили опората в живота си. Въпреки
че са изминали почти две години, не можели да се отърсят от загубата и
кошмара.
3
Посочват, че на 11.12.2020 г. са подали уведомление до з. д. за
настъпилото застрахователно събитие, при което е загинал синът им, на
04.07.2022 г. са предявили застрахователна претенция пред застрахователя,
като са образувани щети №****-******/****-** и **, че на 21.09.2022 г.
получили отказ от изплащане на обезщетения. Така се е стигнало до
предявяване на настоящите претенции – по 150 000 лв. на всеки един от тях.
Видно от отговора, ответникът оспорва подадената искова молба и
моли да се отхвърли. Възразява, че липсват предпоставките за присъждане на
застрахователно обезщетение, тъй като М. М. не е извършил нарушение на
ЗДвП и Правилника за неговото приложение и няма противоправно
поведение. Оспорва твърденият в исковата молба механизъм на ПТП, като
счита, че водачът Т. М. е извършил грубо нарушение на правилата за
движение по пътищата, като не е спазил пътен знак Б2 /Стоп/ и е отнел
предимството на правомерно движещия се, по пътя с предимство, лек
автомобил М.. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на водача Т. М., изразяващо се в нарушение на чл.50, ал.1 и на
чл.137а, ал.1 от ЗДвП, което счита, че е в значителна степен с над 70%.
Оспорва претендираните размери на обезщетение, като завишени, както и
твърденията за психически проблеми от претърпяната загуба, които следва
да са констатирани от лекар.
В обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че са
налице предпоставките за присъждане на обезщетения, като е определи
размера – по 130 000 лв. за всеки един ищец, не е приел съпричиняване от
страна на загиналия Т. М..
Към делото е приложено воденото наказателно производство - НОХД
№101/2022 г. на Окръжен съд К., приключило с влязла в сила присъда на
24.04.2023 г. /в хода на производството/ по отношение на М. М. М.. Същият е
признат за виновен за това, че на 16.11.2020 г. при управление на МПС – лек
автомобил марка М., модел ****, с рег.№ * **** ** по главен път *-* Р.- М.
на км. *** + *** м. в посока от гр.К. към гр.М., е нарушил правилата на
движение по чл.20, ал.2, изр.1-во от ЗДвП, задължаващ водачите на пътни
превозни средства да се съобразят с конкретните условия на видимост, за да
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, и по
непредпазливост причинил смъртта на Т. Б. М., поради което и на основание
4
чл.343,ал.1,б.б, във вр. с чл.342, ал.1, във вр. с чл.58, ал.1, във вр. с чл.54 от
НК му е наложил наказание.
Влязлата в сила присъда е задължителна на основание чл.300 от ГПК
относно извършване на деянието, неговата противоправност и виновност на
дееца. Ето защо и тъй като приложената по делото присъда е влязла в сила,
следва да се приеме, че е налице фактическият състав на непозволеното
увреждане, даващ основание за присъждане на застрахователно обезщетение.
На следващо място следва да се разгледа възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия Т. Б. М.,
направено своевременно от ответното застрахователно дружество с отговора
срещу исковата молба. В тази връзка е разпитан водача на лекия автомобил
М. М. М. и са изготвени две съдебно автотехнически и медицински
експертизи, чиито констатации са компетентни и неоспорени от страните.
Няма противоречие между свидетелските показания и автотехническите
експертизи.
Видно от заключенията на вещото лице инж. Д., установен е
механизмът на ПТП - лек автомобил М. е пътувал по път *-*, с посока К.-М., в
район на хотел И. е извършил изпреварване на попътно движещ се автомобил
и заел лявата лента от платното за движение, лек автомобил О. В. е извършил
ляв завой от ръкава на кръстовището за У. Б. АД към М., не е осигурил
предимство на идващия с висока скорост автомобил М. и е попаднал в
неговите габарити, траекториите им на движение са се пресекли и лек
автомобил М. с предната си дясна част се е ударил в лек автомобил О. В. в
задната му лява част, ударът е бил с голяма кинетична енергия, от него „О.ът“
е получил ускорение напред, геометрията на купето се е променила,
дестабилизирал се е, извъртял се е надясно, извършвайки сложно
транслационно-ротационно движение, преминал през канавката, излязъл
вляво извън пътя, като се обърнал на лявата си страна върху ската му. Според
вещото лице, причините за настъпване на ПТП са навлизане в габаритите на
път *-* и неосигуряване предимство на движещия се по него лек автомобил
М. от страна на водача на лекия автомобил О. В., както и управление на лекия
автомобил М. с превишена и несъобразена скорост от неговия водач.
Посочени са скоростите на движение: на лекия автомобил М. преди ПТП и по
време на удара - 120,85 км/ч, след удара - 103,01 км/ч при максимално
5
разрешена скорост 90 км/ч за процесния пътен участък. Съобразената скорост
е определена на 50,18 км/ч и е продиктувана от възможността на водача да
възприеме възникналата опасност в рамките на осветеното от късите
светлини разстояние пред автомобила и да бъде в състояние да спре и
недопусне настъпването на ПТП. Посочва се, че в създалата се ситуация
водачът на лек автомобил М. не е имал възможност да предотврати
настъпването на ПТП.
Във второто заключение са посочени хоризонталната маркировка в
района на ПТП, пътните принадлежности и съоръжения, вертикалната
сигнализация по посока К.-М., пътната настилка и атмосферните условия към
датата на ПТП, координатите на мястото на удара. Посочена е максималната
скорост за движение 90 км/ч по пътя, като на местопроизшествието не е
имало наложени ограничения на скоростта. Описани са маневрите на
водачите на двата автомобила, скоростта им на движение, каква е дължината
на опасната зона за спиране, имали ли са възможност да предотвратят ПТП и
при какви условия. Установено е, че лекият автомобил О. В. е имал
триточкови инерционни колани за всички места в купето му и предпазни
въздушни възглавници, сработването им при ПТП, хлътванията и
изкривяванията на купето, с които е контактувало тялото на водача. При
правилно поставен предпазен колан, тялото на водача би следвало да бъде
задържано за седалката, движенията му напред и нагоре ще бъдат
затруднени, но тези настрани – възможни, движенията на главата са напълно
свободни, поради което в отделните фази на ПТП са възможни удари в
частите на купето, където са открити дефекти. Без поставен предпазен колан,
тялото няма да бъде задържано върху седалката и са възможни всички
движения и удари на тялото в тези части на интериора на купето, към които
го водят силите.
От медицинската експертиза се установяват настъпилите увреждания
на Т. Б. М. – черепно-мозъчна и коремна травми, кръвонасядане на меките
черепни покривки, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, контузии на
главния мозък, малкия мозък, Варолиевия мост, плитка разкъсно-контурна
рана, кръвонасядане и охлузвания на кожата на лицето, кръвонасядания на
напречното дебело черво и на опората на горната част на тънкото черво, оток
на мозъка, кръвен застой във вътрешните органи, за които има възможност да
са възникнали при процесното ПТП. Смъртта се дължи на остра сърдечно
6
съдова и дихателна недостатъчност в следствие на тежката черепно-мозъчна
травма с кръвоизлив под меките черепни покривки и контузии на главния
мозък, малкия мозък, Варолиевия мост, довели до развитието на мозъчен
оток и подтискане на жизнено важни мозъчни центрове. Налице е причинно
следствена връзка между нанесените от ПТП увреждания и настъпилата
смърт на Т. М..
Във второто заключение вещото лице пояснява, че охлузванията на
кожата на лявата буза, кръвонасядането и раната по лявата лицева половина,
говорят, че е възникнал удар върху части от интериора на автомобила –
преден ляв прозорец, лява колонка. Травмите в коремната кухина, предвид
обстоятелството, че има данни за движение на тялото на Т. встрани, се
приема, че тези увреждания са настъпили при действието на предпазния
колан. Определяща за настъпването на смъртта му е черепно-мозъчната
травма с кръвоизлив под меките мозъчни обвивки и посочените контузии на
мозъка, като движенията на главата са били напълно свободни при правилно
поставен предпазен колан.
Въз основа на така събраните доказателства се установява по несъмнен
и безспорен начин по делото, че ПТП е настъпило в резултат на поведението
на двамата водачи. Водачът на „О.а“ е навлязъл в габаритите на път *-*, като
не е осигурил предимство на движещите се по него автомобили. Съгласно
чл.50,ал.1 от ЗДвП, на кръстовище, на което единият от пътищата е
сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от
другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се
движат по пътя с предимство. В случая не е спазено това правило на закона.
Установява се и, че този водач е бил с предпазен колан по време на ПТП при
съпоставяне на уврежданията и възможностите за движение при правилно
поставен предпазен колан. Не е налице нарушение на закона – чл.137 от
ЗДвП. Водачът на „М.а“ е управлявал с превишена и несъобразена скорост,
като е признат за виновен за това, че при нарушение на чл.20,ал.2 от ЗДвП е
причинил по непредпазливост смъртта на Т. М..
Съгласно чл.51,ал.2 от ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за
настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. В случая
водачът на „О.а“ не се е съобразил с посоченото задължение в закона да
пропусне „М.а“, който се движи по пътя с предимство, от което са настъпили
7
установените увреждания и като техен резултат смъртта му. Той се е
поставил в риск, който не е могъл да избегне дори „М.ът“ да се е движил с
максимално разрешената скорост от 90 км/ч. Т.е има причинно следствена
връзка между поведението му и настъпилите вреди.
Когато увреденият е допринесъл за увреждането, обезщетението може
да се намали. Това изисква на първо място да бъде надлежно релевирано
защитното възражение от страна на з. д. пред първоинстанционния съд, което
в случая е сторено, а след това - да бъде доказано по категоричен начин при
условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела, чрез
установяване на конкретни действия или бездействия на пострадалото лице, с
които то е способствало за настъпване или улесняване на вредоносния
резултат. От доказателствата по делото, преценени поотделно и в съвкупност,
се установява поведението в нарушение на закона – чл.50,ал.2 от ЗДвП,
връзката му с настъпилото ПТП, а като негов резултат и смъртта. Т.е.
наличието на съпричиняване. При определяне на неговия размер следва да се
отчетат всички установени факти и обстоятелства, свързани с механизма на
ПТП, с поведението на водачите, с констатираните нарушения от тяхна страна
на правилата на движение по пътищата, както и да бъде направена съпоставка
между приноса на двамата водачи. При преценката на тези обстоятелства
следва да се приеме степен на съпричиняване от страна на водача на „О.а“ в
размер на 20 %, тъй като поведението на другия водач е значително по-
опасно, с висока степен на обществена опасност.
Следва да се прецени размерът на застрахователното обезщетение,
който се основава на чл.52 от ЗЗД, която разпоредба урежда възмездяването
на неимуществените вреди – по справедливост, но винаги с преценка на
конкретни обективно съществуващи обстоятелства. Когато се претендират в
резултат на деликт, при който е причинена смърт, следва да се отчетат
конкретните обстоятелства, при които е настъпила смъртта, как са се
възприели от ищците и как са се отразили върху психиката и емоциите им.
Следва да се имат предвид отношенията между починалия и ищците,
близостта между тях, чувствата в резултат на смъртта и след това,
отражението върху психиката и начина на живот. От значение са и
нормативно определените лимити на застрахователните обезщетения,
социално икономическите и обществени условия в страната, както и всички
обстоятелства, имащи значение в конкретния случай. Следва да се зачете и
8
съдебната практика относно присъжданите размери за обезщетения за
неимуществени вреди по аналогични случаи.
В тази връзка са разпитани свидетелите С. И. А. и Е. Я. К.. Първата
свидетелка познава семейството на починалия Т. преди произшествието, като
посочва, че съществували между членовете му силни връзки, на които се
възхищавала. Живеели в един дом. Били много сплотени, всеотдайни един
към друг, готвели се за годеж на Т. и всичко били стегнали за булката. Един
месец преди произшествието отворили магазин. След произшествието
родителите му не били вече същите хора. За тях животът им бил свършен,
даже бащата бил посегнал на живота си, състоянието им се влошавало,
всичко било тъга.
Вторият свидетел е съсед на ищците. Посочва, че по време на
трагедията с тяхното момче било много тежко, не можел да го опише. Преди
били весели хора, излизали заедно, радвали се за годежа на техния син, били
на седмото небе, а след случката – ужас. Били съкрушени. Бащата искал да се
обеси и той на няколко пъти го спирал. И двамата съпрузи били с тежко
емоционално състояние, което се задълбочавало. Въпреки, че са изминали три
години от произшествието нямало напредък при тях.
Показанията са двамата свидетели са непротиворечиви,
непосредствени и обективни. От показанията им се потвърждават
изложените обстоятелства в исковата молба за болките и страданията, които
са изпитали ищците от смъртта на сина им, настъпилата промяна. За
състоянието им е назначена и съдебно психологична експертиза, която съдът
възприема като компетентна и неоспорена от страните. От констатациите на
експертизата се установява, че майката Ш. е преживяла психотравмено
жизнено събитие, с проява на психологична проява на скръб спрямо загубата
на сина си, с последващо разстройство в адаптацията. Към настоящия момент
продължава да изпитва емоции с тревожно-депресивен облик. Същите са
страданията и на бащата Б., при който е настъпило и затруднено личностно и
социално функциониране. Към момента на изследването и при двамата е
налична завишена степен на тревожност и депресивност, налагащи
провеждането на консултация с лекар- психиатър. Същите не са имали други
психологични проблеми. И двамата не са преодолели психологическата
травма от смъртта на сина им. Налични са пхихотравмена симптоматика и
9
дистрес, изразяващи се в повтарящи се спомени за събитието, връщане на
спомени и постоянно повторение на травмата, телесни реакции, загуба на
интерес, а при бащата и лесна раздразнителност, понижена концентрация на
вниманието. Така направените констатациите от експертизата потвърждават
казаното от свидетелите. Не е настъпил оздравителен процес от емоционално
и психическо естество. Необходима е медицинска помощ. Следва да се
посочи и, че след приключване на съдебното дирене и постановяване на
обжалваното решение бащата е починал.
Съдът намира, че при изграждане на своите изводи във връзка с
приложението на чл.52 от ЗЗД следва да има предвид така събраните
доказателства, които са непосредствени и непротиворечиви, дават ясна и
точна картина на семейството и взаимоотношенията в него преди ПТП и след
това как се е обърнал животът на ищците. Въз основа на тях се установяват
обстоятелствата за това какъв е бил синът на ищците Т., за взаимните
отношения, за болките и страданията, които са изпитани и които продължават
да изпитват ищците от загубата на сина им. Следва да се отчетат младата
възраст на покойния, трудовата му ангажираност и откриването на магазин
месец преди трагичното събитие, годежът, който е трябвало да се състои и за
който всички са се били подготвили, обстоятелствата при трагедията и
поведението на другия водач, който е признат за виновен с влязло в сила
решение, който е управлявал в превишена и несъобразена скорост спрямо
пътния участък, т.е. имал е поведение с висока обществена опасност,
нанесените увреждания, тежкият им характер, довел до смъртта на сина на
ищците. Влияние следва да окажат и конкретните икономически условия,
както и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за
определяне на обезщетението момент. От значение е и общественото
възприемане на справедливостта. Ето защо, преценявайки всички посочени
обстоятелства, съдът намира, че справедлив размер на обезщетение за
неимуществени вреди в конкретния случай е сумата от по 170 000 лв. за
всеки един ищец. От тази сума следва да се приспадне определения процент
на съпричиняване на вредоносния резултат - 20 %, като се получава сумата
136 000 лв. Решението на окръжния съд, с която е отхвърлена сумата над
130 000 лв. за всеки един ищец е влязло в сила, като необжалвано. Ето защо,
решението в обжалваната му част, с която на ищците са присъдени по 130 000
лв. следва да бъде потвърдено.
10
По отношение на разноските -
Ответниците са претендирали заплащането на направените разноски
във въззивното производство, като са приложени пълномощно, договор за
правна защита, служещ и като разписка за заплатеното адвокатско
възнаграждение, списък по чл.80 от ГПК. Ето защо искането им се явява
основателно и следва в тяхна полза да им се присъди по сумата 9 850 лв. на
всяка една от тях.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение №34 от 09.10.2023 г. по т.д.
№48/2022 г. по описа на Окръжен съд К. В ЧАСТТА МУ, с която ЗАД ДБ:**
АД е осъдено да заплати, както следва:
на Б. Р. М., починал на 22.11.2023 г., на чието място са конституирани
във въззивното производство правоприемниците му Ш. А. М. и С. Б. М.,
сумата в размер на 130 000 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди от смъртта на Т. Б. М., причинена от настъпило на
16.11.2020 г. ПТП, ведно със законната лихва, считано от 26.07.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата,
на Ш. А. М. сумата в размер на 130 000 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на Т. Б. М.,
причинена от настъпило на 16.11.2020 г. ПТП, ведно със законната лихва,
считано от 26.07.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, както и в
частта му за разноските.
Решението в отхвърлителната му част, с която са отхвърлени исковете
с правно основание чл.432,ал.1 от КЗ в останалата част за разликата над по
130 000 лв. до пълния им предявен размер от по 150 000 лв., е влязло в сила,
като необжалвано.
ОСЪЖДА З.д. ДБ:** да заплати на Ш. А. М. направените разноски в
размер на 9 850 лв. за въззивното производство, както и на С. Б. М.
направените разноски в размер на 9 850 лв. за въззивното производство,
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
11
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12