Р Е Ш Е Н И Е №160
гр. Габрово, 19.11.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ............... колегия в открито съдебно заседание на
двадесет и шести октомври ................. през две хиляди двадесет и първа
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ГАЛИН КОСЕВ
при
секретаря …...ЕЛКА СТАНЧЕВА..... и в
присъствието на прокурора ...... като разгледа докладваното от съдия КОСЕВ Адм. Д №158 по описа за 2021 година, за да
се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 119
от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
С Разпореждане №**********/10.02.2021г.
на Ръководител на ПО в ТП на НОИ Габрово на Х.А.В. е отпусната пенсия за
осигурителен стаж и възраст по подадено Заявление вх. №Ц2113- 07-
748/10.09.2020г. Жалбоподателката В. е оспорила така постановеното
Разпореждане, тъй като не е съгласна с факта че неправилно е зачетен
осигурителния й стаж като учител.
С Решение №33/25.06.2021г. Директор
на ТП на НОИ Габрово е отхвърлил жалбата на Х.А.В. против Разпореждане №**********/10.02.2021г.
на Ръководител на ПО в ТП на НОИ Габрово, като неоснователна.
В законоустановения срок Х.В. е обжалвала така
постановеното Решение №33/25.06.2021г. Директор на ТП на НОИ Габрово, с което е
отхвърлена жалбата на В. против Разпореждане №**********/10.09.2021г. на
Ръководител на ПО в ТП на НОИ Габрово.
В жалбата се излага че обжалваното Решение било
незаконосъобразно и неправилно. Неправилно не бил зачетен трудовия й стаж като
учител, като неправомерно в предходното й работно място някой се бил възползвал
от факта, че тя била в отпуск и се бил подписал във ведомостите като бил
получил неправилно суми, а по този начин стажът й бил дублиран по независещи от
нея причини и обстоятелства. През този период В. не била на работа в *************, нито била получила някакви средства.
Твърди, че някой се бил облагодетелствал за нейна сметка. Била започнала работа
в ************“ Дряново на 17.09.1993г. и неправилно
бил зачетен учителския й стаж.
В жалбата се твърди също че неправилно било отказано
отпускането на учителска добавка по §5, ал. 3 от ПЗР на КСО, тъй като били
налице условията на зачитане на стажа за процесния период.
Претендира въз основа на изложените в жалбата съображения,
доразвити в съдебно заседание отмяна на Решение №33/25.06.2021г. на Директор на
ТП на НОИ Габрово, както и на Разпореждане №**********/10.02.2021г. на
Ръководител на ПО при НОИ Габрово.
В съдебно
заседание жалбоподателя, редовно призован се явява лично. Заявява че поддържа
подадената жалба и изложените в нея искания.
За ответника ТП на НОИ Габрово, редовно призован не се
явява представител.
Административният съд като извърши цялостна служебна
проверка на обжалвания административен акт и прецени изложените в съдебно
заседание пред настоящата инстанция доводи, както и тези в жалбата, намира
същата за неоснователна.
Въз основа на подадено Заявление
№Ц2113-07-748/10.09.2020г. с Разпореждане №**********/10.02.2021г. на Х.А.В. е
отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст.
В хода на административното производство по отпускане на
пенсията е възникнал въпрос досежно стажа на Х.В. за периода 17.09.1993г.-
01.01.1995г. От представената по делото административна преписка става ясно, че
след допълнително уточняване спорният осигурителен стаж е зачетен от
административния орган като осигурителен такъв, но не е взет предвид като
учителски по смисъла на §5 от ПЗР на КСО. За да стигне до това свое решение
органът по пенсиониране е взел предвид факта, че Х.В. за периода посочен по-
горе е работила едновременно при двама работодатели: *************/- от 01.04.1988г. и ***************“ гр. Дряново- от 17.09.1993г. Стажът
на Х.В. за периода 17.09.1993г.- 01.01.1995г. не е зачетен като учителски, тъй
като пенсионният орган е приел, че в ************“ гр. Дряново Х.В. е работела по втори /допълнителен/
трудов договор, а основното й трудово правоотношение в този период е било със ************.
За изясняване на спорния въпрос за цитираното дублиране
на стажа на Х.В. служебно е инициирана проверка на осигурител *************, като контролният орган на ТП на НОИ
София град е установил данните посочени по- горе в Констативен протокил
№К11-5-21-00922822/18.05.2021г.
От данните в Трудова книжка №233, от 01.04.1988г. до
21.01.1995г. Х.А.В. е работила на длъжност „зооинженер“ в ***************. От събраните в хода на проведеното
пенсионно производство информация, в т.ч. приложената към Удостоверение /обр.
УП-2/ с изх. №ЦУ-9100- 42/02.02.2021г. справка пенсионният орган е стигнал до
извод, че Х.В. е била в трудово правотношение с този работодател до
01.01.1995г. Видно от данните в Трудова книжка №77, Трудова книжка №33 и
удостоверение обр. УП- 3 с изх. №ЧР-08-141/12.09.2013г. в периода от
17.09.1993г. до 01.09.2008г. Х.В. е назначена на пълно работно време 8 часа на
длъжност „Учител“ в **************“ гр. Дряново
/от 2003г. *************** „**********“ Дряново/
Не е спорен факта, че Х.В. е била в трудово
правоотношение със *********** преди да бъде
сключен трудов договор между нея и *************“ Дряново, т.е. сключения между нея първи трудов е имал
качеството на основен такъв, а при първия работодател тя е излязла първо в
платен /майчинство/, а след това в неплатен /неплатено майчинство/ отпуск и по
време на този отпуск при първия работодател
с нея е сключен втори /допълнителен/ трудов договор като учителка.
Съгласно чл.
111, ал. 1 и 2 от КТ /в редакция към него момент/ работникът или служителят
може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа
извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение
(външно съвместителство). За сключване на допълнителен трудов договор при друг
работодател се изисква предварителното съгласие на работодателя, при когото
работникът/служителят е на основна работа. В приложените по административната
преписка документи не се установява наличие на такова съгласие от страна на
основния работодател на Х.В. СЦЖ *********** от което следва извода, че вторият работодател **************“ Дряново не е знаел за съществуването
на основното правоотношение на В., тъй като при постъпването й на 17.09.1993г.
й е издал нова /втора/ трудова книжка №77.
Правилно в тази
насока административния орган е отбелязал, че задължение за водене на трудова
книжка има само работодателят по основното трудово правоотношение. Договорът за
допълнителен труд не се вписва в трудова книжка, а в подобни случаи
работодателят издава Удостоверение за осигурителен стаж /обр. УП-3/ и
Удостоверение за осигурителен доход /обр. УП-2/, които предоставя на
работника/служителя след прекратяване на трудовото правоотношение.
Изчисляването на трудовия стаж по основния трудов договор
и по трудовия договор за допълнителен труд се извършва по реда на чл. 355, ал.
2 от КТ. Съгласно посочената законова разпоредба за 1 ден трудов стаж се
признава времето, през което работникът/служителят е работил най- малко половината
от законоустановеното за него време по едно или няколко трудови правоотношения.
Следователно, при положение че работник/служител работи по основен трудов
договор и по допълнителен такъв, то работейки по този начин му се признава само
един работен ден стаж по смисъла на КТ. В този случай положения труд по
допълнителния трудов договор за периода през който е функционирал и основния
трудов договор не следва да се зачита като трудов стаж.
При така установена фактическа обстановка правилно
пенсионният орган е приел, че осигурителния стаж за периода 17.09.1993г.-
01.01.1995г. положен от Х.В. *** не следва да се зачита като учителски, тъй
като през същия този период В. е работила по втори трудов договор с този
работодател. За този период все още трудовия договор на жалбоподателката със ************** не е бил прекратен и същият е
представлявал основен такив по смисъла на КТ. Времето, през което се ползва
неплатеният отпуск за отглеждане на дете до намвършване на 3- годишна възраст
се признава за трудов стаж /чл. 165, ал. 2 от КТ в ред от 01.01.1993г./отм./. В
този смисъл ползваният по основния трудов договор от Х.В. отпуск за отглеждане
на дете до навършване на 3 години /до 28.11.1994г./ е признат за трудов стаж.
Трудовият стаж за време, през което лицето е работило по
второ трудово правоотношение не се взема предвид при пенсиониране, след като е
полаган труд по основното правоотношение и е осъществявано осигуряване за
всички осигурителни случаи по основното правоотношение.
Относимата към процесния период законова уредба /чл. 2,
б.“к“ от Правилника за прилоагане на дял III от КТ от
1951г./отм./, в сила от 17.07.1992г./ императивно регламентира, че подлежат на
задължително осигуряване само за случай на трудова злополука /в размер на 10%/
лицата, които работят по допълнителен /втори/ трудов договор, при положение че
са осигурени по основния си трудов договор при пълно работно време за всички
осигурителни случаи.
Правилно стажът на Х.В. за периода от 17.09.1993г.-
01.01.1995г. не е зачетен като учителски такъв, като в тази насока правилно и в
съответствие със събраните в хода на пенсионното производство органът по
пенсиониране е приел такъв за В. в размер на на 25г. 7м. и 11 дни, който се явява
по- малък от изискуемия по чл. 69в, ал. 1 от КСО 25г. и 8мес. Поради което не
следва Х.А.В. да придобия право на пенсия за ОСВ по чл. 69в, ал. 3 от КСО.
Не се споделят изложените от жалбоподателката твърдения
за това, че тя е подала молба за напускане на ****************** към по- ранна дата, като по този начин
е станала грешка в документацията на работодателят й по основния трудов
договор. Липсват налични документи в подкрепа на това й твърдение, като
събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства- показанията на
св. Иван Вълев, съпруг на жалбоподателката не следва да се кредитират с
доверие. Същите са непротивопоставими на писмени доказателства, изискуеми при
доказване на подобни факти, които доказателства както е посочено по- горе не са
налице. Показанията на посочения по- горе свидетел противоречат и на останалите
събрани в хода на административното производство писмени доказателства,
установяващи факта, че през процесния период правоотношението на Х.В. със ************ не е било прекратено, а е
представлявало такова по втори трудов договор.
Не се доказват и твърденията на Х.В. че положените във
ведомости подписи за процесния период в *************** не са от нея, а от друго лице, като по
този начин е налице злоупотреба. Въпросното обстоятелство освен че не е
доказано от страна жалбоподателката е установимо в друго, отделно съдебно
производство по установяване на стажа й.
Не са налице предпоставките за признаване на стажа на Х.В.
за периода 17.09.1993г.- 01.01.1995г. положен от Х.В. *** не следва да се
зачита като учителски, тъй като през същия този период В. е работила по втори
трудов договор с този работодател, поради което не следва да бъде приложена и
разпоредбата на 69в, ал. 3 от КСО, каквото е и становището на административния
орган.
Административния орган е
постановил един правилен и обоснован административен акт, който като такъв
следва да бъде потвърден. При преценка на условията за пенсиониране правилно
пенсионния орган е приел, че за процесния период от време стажът на Х.В. не следва да бъде признат като
учителски
Изложените от жалбоподателя доводи, че са налице основания
за признаване на стажът на В. за цитирания период от време като учителски са
неоснователни и недоказани, не кореспондират със събраните по делото писмени
доказателства и поради това настоящият съдебен състав не ги споделя, предвид на
което жалбата на Х.А.В. следва да бъде оставена без уважение, като оспорването
бъде отхвърено като неоснователно и недоказано. Решение №33/25.06.2021г. с което Директор на ТП на НОИ Габрово е
отхвърлил жалбата на Х.А.В. против Разпореждане №**********/10.02.2021г. на
Ръководител на ПО в ТП на НОИ Габрово са правилни и обосновани и като такива следва да бъдат
оставени в сила.
Предвид изхода на делото, с оглед отхвърляне на
оспорването и факта, че, че ответника ТП на НОИ Габрово, представлявано от
Директор не е направил искане за разноски, то такива не следва бъдат
присъждани.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
ОСПОРВАНЕ на Х.А.В. *** против Решение №33/25.06.2021г. Директор на ТП на НОИ Габрово и против
Разпореждане №**********/10.02.2021г. на Ръководител на ПО в ТП на НОИ Габрово,
като НЕОСНОВАТЕЛНО И НЕДОКАЗАНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС по реда
на чл. 211 от АПК в 14- дневен срок от съобщението до страните, че същото е
изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :