Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр.София, 02.08.2021г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 24
състав, в публичното заседание на петнадесети юли две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБКА ГОЛАКОВА
при секретаря Александрина Пашова, разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 6 805
по описа за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането КЗ/.
Ищецът – А.Б.Г. твърди, че на
10.02.2017г. Г.Р.П.при управлението на лек автомобил марка „Ауди”, модел „80”,
с д.к.№****** по път I-9, (гр. Варна - гр.Бургас на км 157 000. нарушил
правилата за движение по пътищата като не съобразил скоростта си на движение с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, поради което загубил контрол над
управлявания автомобил и самокатастрофирал.
Вследствие на настъпилия удар са причинени телесни увреждания на пътника в
лекия автомобил – ищеца. Посочва, че по случая е образувано ДП № 4005/2017г. по
описа на 4-то РПУ Варна, пр.пр. № 1705/2017г. по описа на РП-Варна. На
01.02.2018г. е одобрено споразумение по нохд
№4042/2017г. по описа на Районен съд - гр. Варна, с което водача на описания
лек автомобил е признат за виновен за настъпване на процесното
ПТП. Посочва, че на ищеца са причинени следните травматични увреждания:
- контузио
капитис;
- разкъсно
- контузна рана на главата;
- мозъчно сътресение;
- фрактура процесус
спинозис С6 и С7;
- контузия на бял дроб;
- Фрактура на 3-6 ребро в ляво;
- контузия на корема,
- руптура
на слезката;
- сутура
хепатис;
- сутура
колонис;
- фрактура пелвис
- фрактура пубис синистра ет осис или декстра;
- фрактура радии
декстра;
- луксацио
кубити декстра;
- проксимална фаланга на 2-ри
пръст на лява ръка;
- луксацио
халоцис синистра;
- счупване на илиачната
кост. Вследствие получените увреждания се е образувал пневмоторакс
в ляво и емоперитониум / събиране на кръв в
пространството между вътрешния перитонеум на коремната стена и вътрешните
коремните органи/, което е наложило да се направи дренаж на кави
плеври в ляво и на лапоротомия. Поради руптура на слезката, се наложило
извършване на спленектомия /премахване на слезката/, както и репозиция и
директна екстензия на таз. Описва, че първият един
месец след приема в болничното заведение ищецът е бил в реанимация поради
тежките наранявания и настъпилите усложнения, като първата една седмица бил в
медикаментозна кома. Извършена е спешна операция на ищеца, по отношение на
получената фактура на десен радиус се е извършило открито наместване с вътрешна
фиксация - поставени са пластини и Киршнерови игли за стабилизиране и е извършена кръвна репозиция с вътрешна фиксация на
таза, което наложило да се спазва строг постелен
режим. Това обездвижване на ищеца довело до появата на декубитални
рани. Ищецът бил изцяло зависим от своите близки, тъй като бил в пълна
невъзможност да задоволява ежедневните си битови нужди и потребности - хранене,
къпане, тоалет. С експертно решение е определена на ищеца 100% инвалидност -
установена е тежка степен на парапареза на долните
крайници, установени са ограничени движения в двете тазобедрени стави, както и
в дясната китка, щадещи ограничения на шията за
флексия и ротация. Ищецът описва, че преди ПТП-то е бил активен, общителен,
имал много приятели, обичал да спортува любителски баскетбол. След ПТП-то не
иска да се вижда с никого, затворил се в себе си, депресирал се, притеснява се
за бъдещето си. Страхува се, че няма да може да довърши обучението си, което
заради получените травми се е наложило да прекъсне, съответно по-трудно би си
намерил и работа за в бъдеще. Продължителното време, прекарано в болницата го е
травмирало. Не може да спи, започнал често да сънува кошмари. Станал е лесно
обидчив, раздразнителен, избухлив. Получените травми и белези по цялото тяло му
напомнят всекидневно за ПТП-то и оказват негативно влияние върху самочувствието
му. Твърди, че във връзка с проведеното лечение в периода февруари 2017г. -
април 2018г. ищецът е направил разходи във връзка с лечението си в размер на 9
892, 12лв. Относно описания автомобил поддържа, че има сключена застраховка
„гражданска отговорност” с ответника, която е валидна към датата на ПТП - то.
Моли да бъде постановено съдебно решение, с което се осъди ответникът да му
заплати:
- 350 000 лева, част от 600 000
лева – представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от процесното ПТП, заедно със законната лихва от 10.02.2017г.
до окончателното изплащане на сумата,
- 9 892, 12 лева – представляваща
направени разходи за лечение вследствие причинени телесни увреждания при същото
ПТП, заедно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба -
22.05.2018г. до окончателното й изплащане,
- 1 098, 08 лв. – представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от датата на
заплащане на съответните разходи съгласно молба – уточнение от 26.06.2018г. до
датата на подаване на исковата молба – 22.05.2018г. В последното съдебно
заседание процесуалният представител на ищеца е депозирал списък на претендираните разноски съгласно чл. 80 от ГПК /страница 360
от делото/. В определения от съда срок процесуалният представител на ищеца е
депозирал писмени бележки по делото.
Ответникът – ЗАД „Б..В.И.Г.“ в
депозирания от него писмен отговор оспорва представения с исковата молба
констативен протокол за ПТП по съдържание. Оспорва механизма на ПТП. Навежда
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пострадалия, като твърди:
- ищецът е бил пети пътник
на задна седалка,
- пътувал е без поставен обезопасителен колан. Оспорва акцесорната
претенция, като заявява, че не са били представени всички относими
документи, поради което е налице забава на кредитора и следва да се приложи чл.
409 от КЗ. Моли да бъде постановено съдебно решение, с което се отхвърлят
предявените искове. Претендира разноски и юрисконсултско
възнаграждение. С молба от 14.07.2020г. ответникът е депозирал списък на претендираните разноски съгласно чл. 80 от ГПК /страница 358
от делото/.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид
доводите, и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
Съдът е отделил като безспорни между
страните и поради това ненуждаещи се от доказване в настоящото производство
следните факти:
- към
датата на ПТП – 10.02.2017 г. е било налице валидно застрахователно
правоотношение с ответното застрахователно дружество по застраховка „Гражданска
отговорност“ относно описания в исковата молба лек автомобил,
-
настъпване на процесното ПТП и
-
одобряване на споразумение от съда в наказателно производство, образувано
относно процесното ПТП.
По делото на страница 11-12 е
представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица №396 от 10.02.2017г.,
съставен относно процесното ПТП, в което като
пострадало лице е вписан ищецът – А.Г..
По делото на страница 13-22 е
представено и прието споразумение, обективирано в
протокол № 62 от 01.02.2018г., по нохд № 4042/2017г.
по описа на Районен съд – Варна. В същото, подсъдимият Г.Р.П.е признат за
виновен за настъпване на процесното ПТП, както и за
това, че по непредпазливост е причинил тежка телесна повреда на ищеца, изразяващо
се в загуба на слезка.
По делото е представена Епикриза по ИЗ № 2408/2017 на МБАЛ „Света Анна - Варна“ АД./страници
58-61 от делото/. От нея се установява, че ищецът е постъпил в лечебното
заведение на 10.02.2017г., интубиран е и по спешност
е извършена операция, включваща три етапа: в областта на корема, при което е
отстранена слезката, относно претърпените фрактури, при които е
извършено наместване, при което са поставени заключваща плака и 2 броя Киршнерови игли на десен лакът и третия етап – относно
счупването на илачната кост. На 02.03.2017г. е
извършена нова операция за извършване на вътрешна фиксация
на таз. Ищецът е изписан на 13.03.2017г.
Относно
този болничен престой има издадена и втора епикриза
по ИЗ № 2408 от 10.02.2017г. от Втора коремна хирургия. /страница 62-65/, в
която е вписана окончателна диагноза: закрита травма на черен дроб. На
17.03.2017г. е изписан от лечебното заведение, като е насочен за приемане в
клиника по ортопедия и травматология за продължаване на лечението.
По делото на лист 66 е представена и
приета и епикриза по ИЗ № 4593/2017 на МБАЛ „Света
Анна“ – Варна“ АД, от която се установява, че ищецът е постъпил в Клиниката по
ортопедия и травматология на болничното заведение на 17.03.2017г. с окончателна
диагноза: усложнения от механичен произход след вътрешно фиксиране на други
кости – десен лакът. На 21.03.2017г. е извършена операция, при която са
отстранени поставените при първата операция фиксиращи елементи на лакътя.
Изписан е на 23.03.2017г.
По делото е представена и приета епикриза по ИЗ № 3764 на УМБАЛ „Д.М.“ ЕООД, видно от която
ищецът е постъпил в отделение по ортопедия и травматология на болничното
заведение на 26.04.2017г. с дигноза: множествени
травми в областта на тазобедрената става и бедрото. На същата дата е извършена
операция за отстраняване на външен фиксатор. На
29.04.2017г. ищецът е изписан. /страница 67-68/
По делото на страница 69 е представено
Експертно решение № 1498 от зас. № 128 на
11.07.2017г., на ТЕЛК към УМБАЛ „Бургас“, с което на ищеца е определена 100% т.н.р. с чужда помощ със срок – една година
до 01.05.2018г. с водеща диагноза:
счупвания, обхващащи няколко области на тялото.
На страница 71-72 е представена и
приета епикриза по ИЗ № 7310/2017 на МБАЛ „Т.“ ЕООД,
от която се установява, че ищецът е постъпил в болничното заведение на 29.06.2017г.
с окончателна диагноза: последици от изкълчване, навяхване и разтягане на горен
крайник. На 30.06.2017г. е извършена операция – резекция
на главичката на радиуса. Назначена е била медикаментозна терапия и на
02.07.2017г. е изписан от лечебното заведение.
Представена и приета и е епикриза по ИЗ № 6367 на Специализирана болница за рехабилитация
„С.И.Ф.“ ЕООД, видно от която ищецът е постъпил на 20.08.2017г. и изписан е на 27.08.2017г., като по време на
болничния престой са му извършвани рехабилитационни
процедури /страница 73/
На страница 82 е представена епикриза по ИЗ № 9695 на Специализирана болница за
рехабилитация „С.И.Ф.“ ЕООД, от която се установява, че ищецът е постъпил в
лечебното заведение на 10.12.2017г. за провеждане на рехабилитационни
процедури и на 17.12.2017г. е изписан.
По делото на лист 83-204 са представени
и приети, като писмени доказателства 70 броя фактури ведно с касов бон за заплатена
сума в общ размер на 9 892, 12 лева, представляващи извършени от ищеца
разходи във връзка с лечението.
По делото на лист 208-220 е представена
писмена кореспонденция между страните, от която се установява, че на
20.06.2017г. ищецът е входирал пред ответното застрахователно
дружество, писмена претенция за изплащане на претърпените в следствие на ПТП
имуществени и неимуществени вреди. На 06.07.2017г. ответникът е изискал от
ищеца да представи следните документи:
-
автотехническа експертиза,
-
съдебно-
медицинска експертиза,
-
протокол
от оглед на местопроизшествието и
-
резултат
от досъдебно производство.
Няма
ангажирани доказателства, от които да се установи на коя дата писмото, с
описаното съдържание е получено от пълномощника на ищеца. На 15.01.2018г.
ищецът е представил на ответника първия и третия поискан документ. На
09.02.2018г. е изготвено писмо от ответника до ищеца, в което се изисква от
последния да представи актуално медицинско удостоверение и да се яви на
преглед, за което допълнително ще бъде уведомен.
На лист 248 е представено и прието,
като писмено доказателство Експертно
решение № 1142 от зас. 109 на 11.06.2018г. на Първи
състав на ТЕЛК към УМБАЛ „Бургас“, от което се установява, че на ищеца е
определена 46 % т.н.р. с чужда помощ, с водеща диагноза: счупвания, обхващащи
няколко области на тялото, със срок – 2 години или до 01.06.2020г. Това решение
е обжалвано и с експертно решение № 0130 от зас. №
015 на 23.01.2019г. на НЕЛК по Специализиран състав по неврологични и УНГ
болести, на ищеца е определена 50% т.н.р. с чужда помощ за срок от две години с
диагноза: травми на нервите с включване на няколко области от тялото. /страница
265-266/
Представена
и приета е епикриза на МБАЛ „Л.Х.“ ЕООД, гр. Бургас,
от която се установява, че на 18.06.2018г. ищецът е постъпил в лечебното
заведение, с диагноза: увреждания на междупрешленните
дискове в поясния и другите отдели на гръбначния
стълб с радикулопатия. Назначена е била
медикаментозна терапия. Изписан е на 23.06.2018г.
От представената на лист 256 Епикриза по ИЗ № 2089
на МБАЛ „Л.Х.“ ЕООД, гр. Бургас, се установява, че ищецът е постъпил за лечение
на 19.03.2018г. с окончателна диагноза: увреждания на междупрешленните
дискове в поясния и другите отдели на гръбначния
стълб с радикулопатия. Проведено е медикаментозно
лечение и е изписан на 24.03.2018г.
От епикриза
по ИЗ № 927 на МБАЛ „Л.Х.“ ЕООД, гр. Бургас, е видно, че на 04.02.2019г. ищецът
за пореден път постъпва в болничното заведение с окончателна диагноза:
увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия, проведена е медикаментозна терапия и е
изписан на 09.02.2019г. /страница 262-263/
От представената на страница 268 - 270 Епикриза по ИЗ № 6691/2019г. на Болница „Т.“, гр. Стара
Загора, се установя, че на 13.05.2019г. ищецът е постъпил в клиника по
ортопедия на лечебното заведение, с окончателна диагноза: последици от други
уточнени травми на долен крайник. На 14.05.2019г. е извършена оперативно
планово лечение. Изписан е на 16.05.2019г.
По
делото е допусната съдебно авто – техническа
експертиза, чието заключение, което съдът възприема като компетентно, обективно
изготвено и пълно. В него е описан механизма на настъпване на процесното ПТП: водачът на лек автомобил „Ауди“ управлява
по заснежен терен в ляв завой с неподходящо висока
скорост, като губи странична устойчивост с тенденция към напускане на пътя
отдясно по тангентаата. В следствие на боравенето с
органите за управление на автомобила, водачът предизвиква завъртане на
автомобила в хоризонталната плоскост. Автомобилът напуска последователно
платното за движение и банкета като се спуска по стръмен скат вдясно. Следва
сблъсък с крайпътно дърво, преобръщане на автомобила по таван и установяването
му в покой. Скоростта на движение на лек автомобил „Ауди“ непосредствено преди
възникване на критичната ситуация е била не по-малко от 93км/час. Вещото лице
прави извод, че ефективността на предпазните колани при установения механизъм и
скорост на движение е много ниска. Непосредствено преди катастрофата в процесния автомобил „Ауди“ са пътували общо пет човека, в
това число водача. Описва, че лек автомобил „Ауди 80“ е оборудван общо с пет
предпазни колана. На задната седалка предпазните колани са общо три - един
отляво, един отдясно и един по средата.
По
делото е прието заключение на допуснатата по искане на ищеца комплексна съдебно-медицинска
експертиза, което е оспорено от ответната страна. Заключението е изработено въз
основа на представите медицински документи по делото и е извършен личен преглед
на ищеца на 09.12.2019г. В него е посочено, че резултат на процесното
ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания:
-
съчетана
травма - глава, гърди, корем, таз, горни и долни крайници (GCS-15), но с последващ травматичен и хеморагичен
шок;
-
черепно-мозъчна
травма - контузия на главата, разкъсно- контузна рана на главата, мозъчно сътресение;
-
гръдна
травма - контузия на гръдния кош и белите дробове и счупване на III-VI ребра в
ляво. Въздух в плевралната кухина в ляво.
-
коремна
травма – Руптура /разкъсване/ на слезка,
спукване на черния дроб, десерозация на колона, кръв
в коремната кухина (хемоперитонеум). Ретроперитонеален хематом;
-
счупвания
на опорно-двигателния апарат - счупване на таза - счупване на лявата долна и
горна лонна кост и многофрагментно
счупване на дясната хълбочна кост. Счупване- изкълчване на първи пръст на
лявото стъпало. Счупване на дясната лъчева кост. Изкълчване на дясната лакетна става. Счупване на горната фаланга на V-ти пръст на
лявата ръка. Счупване на бодилния израстък на 6-ти
шиен прешлен.
Заявяват,
че описаните травматични увреждания при ищеца са причинили болки и страдания за
период от около 1 година, като за първите три месеца са били с интензивен
характер. И към настоящия момента са налице постравматични
увреди – тежка степен за десния тибиален нерв и на
двата фибуларна нерва за долните крайници, както и
лека посттравматична увреда на улнарния
нерв – дясно ръка. Вещите лица посочват, че по отношение гръдната и коремна
травми, биха могли да възникнат дихателни и пасажни смущения. Доколкото слезката играе основна роля в изграждането на имунитета, то
при нейното остраняване, пациентът става по- податлив
на инфекции. По отношение на другите претърпени увреждания вещите лица
посочват, че за в бъдеще ищецът ще има болки, дискомфорт
в местата на счупванията, констатирано е при личния
преглед, че при долните крайници има смущения в чувствителността, както и лека
мускулна атрофия, и ограничена подвижност при сгъване и разгьване/повдигане/на
двете стъпала, водещи до смущения в походката, особено при качване и слизане от
стълби, болки в дясна лакътна и дясна гривнена стави при натоварване. В т. 6 от заключението са
описани всички видове оперативни интервенции /общо 10/, които е претъпял ищеца
и съответните процедури пи всяка от тях. По отношение на опорно – двигателния апарат последици
от получените травми са посттравматичните парези за
долните крайници-тежка степен и лека степен за десен горен крайник, лек функционален
дефицит на движенията в дясна гривнена става. Налице
са ограничени движения в долните крайници и по - лека степен в десен горен
крайник. От представеното първо експертно решение на ТЕЛК от 2017г. се
установява, че за първата година след процесното ПТП
ищецът не е могъл да задоволява обичайните си битови потребности, поради което
е определено за този период да ползва придружител. Вещите лица посочват, че по
отношение на черепно- мозъчната травма, гръдната и коремната травми е налице
пълно възстановяване, като се съобрази премахването на слезката
и възможните последици от това. По отношение на уврежданията на опорно –
двигателната система все още ищецът е в период на възстановяване, като
констатираните остатъчни явления се определят като рехабилитационен
проблем. По отношение на извършените разходи, за които са представени платежни
документи в размер равен на заявената
претенция вещите лица са посочили, че същите са свързани с проведеното от ищеца
лечение и са били необходими за това.
При
извършения личен преглед на ищеца на 09.12.2019г.вещите лица са установили:
1.
състояние на ищеца:
-
походка
стабилна, но дискретно накуцваща в ляво,
-
ограничени
сгъване/разгъване на двете ходила.
Не може да се
люлее на пети и пръсти. При слизане по стълби стъпва на пети.
- дясна
лакътна става - минимален функционален дефицит от 5
градуса - сгъване/разгъване на същата,
- дясна
гривнена става лек функционален дефицит,
- оплаква
се от болки при натоварване в дясна лакътна става и
дясна гривнена става.
2.
подробно са описани констатираните белези по тялото на ищеца:
-
в
тилната област – белег, който се крие в косата и не дава козметичен дефект,
-
шия
- по предната повърхност, над гръдната кост се вижда кръгъл, хлътнал белег от
поставената при лечението трахеостомна канюла,
-
лява
ключица към медиалния край - деформирана, дава външен козметичен дефект,
-
в
лявата гръдна половина - аксиларно , на ниво V - VI
ребро, се вижда белег с дължина около 2 см. от изведения гръден дрен при болничното лечение,
-
оперативен
белег от срединна лапаротомия
с дължина 26 см. даващ умерено изразен козметичен дефект,
-
двустранно
латерално малки белези от изведените оперативно дренове,
-
слезка - оперативно
отстранена, при оглед, отзад на кръста, в дясно, Г-образен оперативен белег с
размери 10/6 см,
-
точковидни
рани в областта на лява подбедрица,
-
десен
лакет- външно (латерално) оперативен белег с дължина
7-8 см.,
-
воларно, дясна гривенена става - оперативен белег 6-7см.
-
лява
длан, дорзално 2-ри лъч, белег от разкъсно-контузна
рана с неправилна форма,
-
белези
от декубитални рани - опашна кост и тилно- глава.
Експертите
заявяват, че като са съобразили получените множествени травматични увреждания
при ищеца, тяхната характеристика и степен правят извод, че ищецът е пътувал без
поставен обезопасителен колан. Но вещите лица са посочили,
че като се вземат предвид механизма на ПТП, от който се установява, че основните
и най-тежки деформации по автомобила са в задната лява част - мястото на което
е пътувал ищеца, и че травматичини увреждания могат
да се получат и от съприкосновение с телата на другите пътници в автомобила, както
и скоростта на автомобила (около 90км/ч.), считат,
че с и без поставен предпазен колан, травматичните увреждания при ищеца биха
били сходни. В проведеното на 18.12.2019г. открито съдебно заседание,
вещите лица допълват, че при личния преглед на ищеца е установено, че има
ограничение в движението на долните крайници. Походката е степажна,
по-силно изразена в дясно, не може да вдига стъпалото. Но има и двата фибуларни нерви от страни на подбедриците,
които също водят до смущение в походката, тръпнене на крайниците, понижена
чувствителност на ходилото и като се изследват движенията на глезенните стави се установява, че има минимално повдигане
и сгъване на ходилото - плантарна флексия на долу и дорзифлексия. Заключението е оспорено от ответника в частта,
в която вещите лица са посочили, че при този механизъм на ПТП и деформации на
автомобила с или без поставен колан няма да има особена разлика в уврежданията
и по искане на тази страна е допусната тройна комплексна съдебно – медицинска
експертиза. В него вещите лица приемат, че съобразно механизма на ПТП, както и
че основните и най - тежки деформации по автомобила са в задната лява част,
получените множествени травматични увреждания на А.Г., същият е седял на задна
седалка в ляво, зад водача на МПС.
По
искане на ищцовата страна е допуснато изслушването на
съдебно-психиатрична експертиза, което съдът възприема като компетентно, обективно изготвено и пълно. В него е посочено, че при извършения личен
преглед, ищецът е видимо спокоен, но напрегнат при разговор за случая. Разкрива
липса на настроение, плачливост, тревожност, нарушен сън и апетит, нежелание да
контактува в минало време, а към настоящия момент притеснения свързани със
състоянието му. Експертът сочи, че от проведеното лечение от 10.02.2017г. до
17.03.2017г. в МБАЛ „Света Анна“ АД, гр. Варна, е проведен консултативен
преглед от психиатър, като е приемал няколко месеца антидепресанти.
Вещото лице описва, че при ищеца след инцидента е настъпило разстройство в
адаптацията и протрахирана депресивна реакция, като клиничната
картина варира и включва: депресивно настроение, тревожност, безспокойство, чувство за невъзможност за справяне, за
планиране. След проведеното лечение с антидепресанти,
постепенно симптомите на протрахираната депресивна реакция
са отзвучали. Вещото лице описва, че ищецът е изпитвал неприятни емоционални
преживявания, които са причинили дискомфорт, снижили
са възможността за справяне, адаптация и възстановяване. Експертът заявява, че
в психологичен план случилото се не би могло да бъде забравено. В проведеното
на 24.06.2020г. открито съдебно заседание, вещото лице пояснява, че ищецът не
боледува от същинско психично заболяване, това е психично разстройство, дължащо
се на стрес, в групата на невротичните разстройства, които са свързани със
стресови реакции. Допълва, че тежестта на травмата оказва влияние и без тази
травма не би се появило това разстройство.
Пред
настоящата съдебна инстанция по искане на ищцовата
страна е допуснат и разпитан свидетелят С.А.Г.– майка на ищеца. Свидетелят
посочва, че за ПТП разбрала от едно от момчета, което било в колата. Със
съпругът й тръгнали за гр. Варна и в болницата им съобщили, че състоянието на
ищеца е много тежко. Бил в операционна за първата коремната операция, която казали,
че е животоспасяваща. Свидетелят посочва, че ищецът престоял в болница 45 дни, от
които 33 дни в реанимация и после във вътрешно отделение. Преместили го в
реанимация за 5 дни и след това го прехвърлили в ортопедия. Свидетелят посочва,
че през целия болничен период, тя е била придружител на ищеца. По време на
болничния престой той не е могъл да си движи краката, движил е само едната си
ръка, не е можел да се храни. Свидетелят заявява, че след изписването,
продължили домашното лечение в продължение на една година, като тя прекъснала
работа, за да го гледа. Бил е на легло, обездвижен около 5 месеца и не е можел
да става. След петия месец го изправили за първи път.
Не можел да се храни, след като му направили операция на лакътя. Наложило се
втора операция, като 3-4 месеца след втората операция на ръката, започнал да се
храни сам. Свидетелят посочва още, че работата с рехабилитатор започнала
веднага след като се прибрали от болницата, още същия ден. В началото
рехабилитаторът идвал два пъти на ден, в последствие започнал по един път на
ден и все още продължават. След като започнал да се движи, майка му го водила с
инвалидната количка на рехабилитация, а в последствие той ходи и сега ходи един
път седмично, ходи и на санаториум, на рехабилитационен
център. В началото бил много депресиран и сега все още е подтиснат, загубил
самочувствие. Ищецът продължил да учи, като се преместил от гр. Варна в гр.Бургас,
за да може да мине на задочна форма, за да може някой да го води и да го връща.
Свидетелят сочи, че ищецът вече може и самостоятелно да ходи, но в началото го
водили за около 2 часа сутрин и 2 часа следобед, защото не можел да стои дълго
седнал. Най-много му тежи сега, че не може дълго да върви и дълго да стои прав,
защото има неврологични проблеми с краката. Ако стои по-дълго прав, го заболява
кръста, а ако върви повече, краката го болят. Заявява, че не може да си позволи
да излезе с приятели и да се разходи, и ако трябва да отиде някъде се
съобразява с разстоянието, и дали може да го извърви пешком. Често пътува с таксита
или с кола се придвижва. Месеци му трябвали, след като го изправили, за да
излиза навън. Придвижвал се първо с тяхна помощ, заради операцията на ръката, не можел да ползва патерици. Навън го извеждали
с инвалидна количка и няколко месеца след това, започнал сам да излиза за много
малко, на близки разстояния или с кола. Сам за по-дълго започнал да излиза тази
есен след последната операция на крака, повече е в къщи. Свидетелят описва, че ищецът
бил много отчаян, плакал, че е в това състояние и на 19 години майка му да го
обслужва, не бил сигурен дали ще може да се движи, защото те му движели краката
и му ги премествали. Предписани му били антидепресанти,
които той вземал няколко месеца, докато станал на крака и разбрал, че ще ходи.
Белезите му създават затруднение и дискомфорт,
притеснява се от всички тях, защото има и доста видими. Приятелите му ходят на
море, той не може, защото се притеснява от вида си, не се съблича и му е
проблем да стъпи бос на пясъка.
Съдът
кредитира показанията на този свидетел, включително и след преценката им по
реда на чл. 172 ГПК, тъй като те са вътрешно непротиворечиви и не се
опровергават от събраните по делото доказателства.
По
искане на ищеца пред настоящия съдебен състав е разпитан и свидетелят С.Г.Д..
Свидетелят посочва, че на 10.02.2017г., пътували в лек автомобил „Ауди“ 80,
управляван от Г.П., прибирали се от гр. Варна в гр. Бургас. В лекия автомобил
пътували пет човека, като ищецът седял зад шофьора, всички на задната седалки
били без поставени обезопасителни колани. Не помни
ПТП, но видял ищеца при изписването му от болницата, той бил неадекватен,
неподвижен, с много системи. Не можел да говори, имал апарат за дишане.
Приличал на скелет, след операциите. Видях го още веднъж в болницата във Варна след
всички операции, когато бил в съзнание, бил много слаб и не можел да изпълнява
никакви движения, можел да си мърда само лявата ръка. Имал нужда от помощ за
всичко. Свидетелят посочва, че посещавал ищеца в дома му редовно, не можел да върши нищо сам, да се
храни, да ходи на тоалетна. Това продължило 5-6 месеца, докато направи първите
си крачки отново, да се изправи на крака и да отиде сам до тоалетна. Още
толкова време му отнело, за да започне да излиза. Стояли пред тях на една
пейка, защото не можел да направи повече от 50 метра. Преди инцидента ищецът бил
по-щастлив, в момента се оплаквал, бил депресиран, срамувал се от белезите. Не
може да върви дълго, тъй като го заболяват краката и кръста, изморява се като стои
прав дълго време. Това му създава затруднения с общуването. Докато си бил у
дома, нямал почти никакъв социален живот. Отказва да ходи на плаж, защото се
срамува от белезите си, не иска да ходи на дискотека, защото има чувството, че
няма да издържи да стои прав и да танцува, и да спортува.
При
така установеното от фактическа страна съдът прави следните изводи:
Относно
предявения иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането
/КЗ/ за претърпени неимуществени вреди
Съобразно
направения на основание чл. 146 от ГПК доклад в доказателствена
тежест на ищеца е да установи:
1.
механизъм на настъпилото ПТП,
2.
претърпени вреди от ищеца – описаните в исковата молба увреждания;
3.
причинна връзка между описаното ПТП и описаните в исковата молба увреждания,
4.
предприетите действия от ищеца за възстановяване от причинените травми от процесното ПТП,
5.
здравословно състояние на ищеца към настоящия момент – възстановен ли е напълно
от причинените травми или има трайни настъпили увреждания, които не могат да
бъдат преодолени,
6.
на коя дата ищецът е предявил претенция към ответника за заплащане на
неимуществени вреди от описаното ПТП,
7.
представяне от страна на ищеца на всички изискани от ответника документи във
връзка с заведената щета,
8.
поставяне на предпазен колан от ищеца преди настъпване на процесното
ПТП,
9.
извършване на разходи от ищеца във връзка с провеждане на възстановяването му
от претърпените травми.
От
събраните и описани по-горе доказателства /констативен протокол и заключението
на авто – техническата експертиза/ се установява
настъпването на първия факт: механизма на процесното
ПТП и причината, която е довела до него – високата скорост, с която е
управлявал процесния автомобил неговия водач, която
не е съобразена с конкретните пътни условия.
От
заключението на комплексната съдебно – медицинска експертизи, се установява,
настъпване на описаните в исковата молба увреждания, както и причинно –
следствената връзка между процесното ПТП и тези
травми. От него, приложената по делото медицинска документация и разпита на първия
свидетел се установява и предприетите действия за възстановяване от ищеца –
проведени са 10 операции, множество рехабилитации, за емоционалното състояние
на ищеца същия е приемал няколко месеца и антидепресанти.
При
така изложеното настоящият съдебен състав приема, че ищецът е доказал всички
описани по-горе факти, за които носи доказателствена
тежест, поради което следва да се приеме, че е възникнала отговорност за
ответника да заплати обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в
резултат на процесното ПТП.
Обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда в съответствие с установения в чл. 52 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/ принцип за справедливост, което означава съдът да
съобрази всички установени факти по делото и съответната икономическа
обстановка в страната. В конкретния случай това са:
- вида,
характера и тежестта на травмите /те са описани по-горе в мотивите на решението
от първата комплексна съдебно – медицинска експертиза/,
- възрастта
на ищеца към момента на настъпване на увреждането – 20г.,
- продължителният
лечебен и възстановителен период от около 1 година след операциите, като същият
и към настоящия момент не е приключил по отношение на уврежданията на нервите в
двата крайника,
-
интензитета на болките, претърпените неудобства от личен и битов характер включително
и тези, свързани с невъзможност за самообслужване, което е наложило при първото
освидетелстване на ищеца да му бъде определен придружител за срок от 1 година,
а при второто освидетелстване за ищеца е определена 50 % т.н.р. със срок до
2020г.,
- отражението
на произшествието върху психо-емоционалното му
състояние – необходимост от прием на антидепресанти
за справяне с претърпения стрес, социалната изолация, поради невъзможността му
да се предвижва, страх от бъдещето, отчаяние, притеснение в социалния му живот
към настоящия момент от множеството белези по тялото му от претърпените
медицински интервенции,
- обстоятелството,
че на ищеца е отстранена слезката, който орган е
пряко свързан с имунната система на организма и последица от това, че при
липсата му за ищеца има по-голям риск от инфекции,
-
към настоящия момент липсва пълно възстановяване на претърпените увреждания на
ищеца: дискретно накуцване, ограничено сгъване/разгъване на ходилата, 5%
дефицит на дясна лакътна става, лек дефицит на дясна гривнена става, към настоящия момент ищецът не може да
вдига дясно стъпало, има ограничения в движенията на долните крайници, тръпнене
на крайниците, минимално повдигане и сгъване на ходилото, невъзможност за
предвижване на по-големи разстояния поради болки в краката и кръста, смущения в
походката при слизане и изкачване на стълби, лека мускулна атрофия, като за в
бъдеще при натоварване и промяна на времето ищецът ще изпитва болки на местата,
където са били счупванията.
Съдът
като съобрази изложените по –горе факти приема, че сумата от 250 000 лв.,
представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране
на вредите от ПТП. Обезщетението в този размер съответства както на установения
в чл. 52 от ЗЗД принцип за
справедливост, така и да възмезди неблагоприятните последици, настъпили за ищеца
в резултат на непозволеното увреждане. При определяне на размера на
обезщетението за неимуществени вреди съдът се основава на доказателствата по делото и на
Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на ПВС на ВС на НРБ съгласно което понятието
„справедливост“ не е абстрактно понятие и то е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред
вид от съда при определяне размера на обезщетението.
Относно възражението за съпричиняване по см. на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД
За да е
налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал. 2 ЗЗД,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст
е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се
стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента,
до увреждането като неблагоприятен резултат. Съпричиняването
подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по
чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице. Не
всяко поведение на пострадалия, дори и такова което не съответства на
предписано в закона, може да бъде определено като съпричиняване
на вреда по смисъла на закона. Само това поведение на пострадал, което се явява
пряка и непосредствена причина за произлезли вреди би могло да обуслови извод
за прилагане на разпоредбата за съпричиняването.
Принос ще е налице винаги, когато с поведението си пострадалия е създал
предпоставки за възникване на вредите.
В
конкретния случай, ответникът своевременно с писмения отговор е навел
възражение за съпричиняване по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД, доколкото пострадалият е бил
без поставен обезопасителен колан, като по този начин
е нарушил разпоредбата на чл.137а, ал. 1 от ЗДвП. Съдът намира, наведеното от
страна на ответната страна възражение за съпричиняване
за неоснователно. От приетите по делото комплексна съдебно-медицинска
експертиза и тройна съдебно-медицинска експертиза, както и от разпита на
свидетеля С.Д., се установи, че ищецът е пътувал на задно място в ляво, зад
водача на лекия автомобил, без поставен предпазен колан. В приетите по делото заключения
на авто – техническата експертиза и комплексна
съдебно-медицинска експертиза е прието, че съобразно механизма на ПТП, че с и без поставен предпазен колан,
травматичните увреждания биха били сходни.
С оглед
изложеното, съдът намира за неоснователно наведеното от ответното дружество
възражение за съпричиняване.
Относно
възражението на ответника, че ищецът е бил пети пътник в колата, следва да се
посочи, че от заключението на авто – техническата
експертиза се установява, че за този вид лекия автомобил са предвидени 5
предпазни колана. Следователно направеното от ответника твърдения е вярно – да
ищецът е бил пети пътник в автомобила, но това не е в нарушение на предвидения
брой пътници за този вид лек автомобил.
Относно
иска с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането КЗ/ за имуществените вреди
По предявеният иск за сумата от 9 892,
12 лв., претендирана като обезщетение за претърпени
от ищеца имуществени вреди, представляващи разходи за лечението, свързани с процесния инцидент, съдът намира следното:
Претендираните
имуществени и неимуществени вреди произлизат от един и същи правопораждащ
юридически факт - процесното ПТП, поради което
изложеното по-горе по иска за неимуществени вреди относно наличието на
фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД,
застрахователния договор и т.н. е напълно относимо и спрямо този иск.
Претенцията за обезщетение за причинени
имуществени вреди, съдът намира за доказана. Въз основа на представените и
приети по делото писмени доказателства – 70 броя фактури, ведно с касови
бонове, се установи, че ищецът действително е направила такива разходи на обща
стойност от 9 892, 12 лв. В приетата по делото комплексна съдебно-медицинска
експертиза, се установява, че извършените от ищеца разходи са били необходими и
са част от проведеното лечение.
Относно началната дата, от която се дължи заплащането
на обезщетенията за вреди от процесното ПТП от
ответника
Ищецът
претендира осъждане на ответника, да му заплати законна лихва върху сумата на
обезщетението за неимуществени вреди, за периода, считано от дата на ПТП –
10.02.2017г., а за имуществените от дата на извършването им, съобразно молба –
уточнение от 26.06.2018г.
Съобразно
нормата на чл. 497, ал.1, т. 2 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за
забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок, считано от изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ освен в
случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ. В последната посочена правна норма
е указано, че след завеждане на претенцията застрахователят може да укаже на
ползващото се лице какви доказателства следва да представи за установяване на
основанието и размера на претенцията му.
От
представената по делото на лист 208-2012 писмена претенция е видно, че искането
на ищеца за заплащане на обезщетение относно процесното
ПТП е подадено на 20.06.2017г., в определения в чл. 106, ал. 3 от КЗ ответникът
е изискал представяне на посочените по-горе документи. Няма данни кога ищецът
ги е представил и дали ги е представил на ответника. Но с писмото си от
09.02.2018г. ответникът вече не изисква представяне на тези документи, а други
такива /актуално медицинско удостоверение и ищецът да се яви на медицински
преглед/. Тези искания направени от ответника в посоченото писмо от
09.02.2018г. не са били първоначално заявени. Съгласно чл. 106, ал. 3 от КЗ
застрахователят следва еднократно да посочи всички необходими му документи във
връзка с претенцията, с която е сезиран. С оглед на това съдът приема, че най-
късно към 09.02.2018г. /когато е изготвено второто писмо – искане от ответника
до ищеца/ ответникът е разполагал с всички необходими му документи, за да може
да се произнесе по заявената от ищеца претенция. Аргумент за този извод е и
обстоятелството, че съгласно чл. 106, ал. 3 от КЗ ответникът се произнася само
въз основа на писмени документи, а не му е предоставена законова възможност да
задължава пострадалото лице да се явява за извършване на медицински прегледи.
Следователно от 09.02.2018г. започва да тече срокът за ответника да се
произнесе по заявената към него претенция на ищеца и съобразно чл. 497, ал. 1
от КЗ този срок е изтекъл на 02.03.2018г. и от 03.03.2018г. тази страна е в
забава.
Предвид
изложените мотиви по отношение на определеното обезщетение за неимуществени
вреди следва да се присъди и законна лихва върху него за периода от
03.03.2018г. до окончателното му изплащане.
Относно
претенцията за имуществени вреди се установява от изготвената таблица към
молбата – уточнение от 26.06.2018г., че всички претендирани
разходи са извършени преди 03.03.2018г. С оглед направените по-горе изводи
следва, че върху сумата за имуществени вреди 9 892, 19 лв. следва да се
присъди обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
03.03.2018г. – 21.05.2018г. /датата, преди датата на подаване на исковата
молба/. Съдът използвайки компютърна програма определя размера на тази сума –
219, 83 лв. Следователно предявеният иск за обезщетение за забава в размер на
законната лихва относно претнецията за имущестевни вреди следва да се уважи за сумата от 219, 83
лв. и за периода 03.03.2018г. – 21.05.201г., като се отхвърли за сумата над
219, 83 лв. до предявения размер от 1 098, 08 лв. и за периода до
02.03.2018г.
Относно направените по делото разноски
Право
на разноски имат и двете страни, като съгласно чл. 78 ГПК разноските се
присъждат съразмерно на уважената/отхвърлена част на иска.
Ищецът
е освободен от заплащане на държавна такса за настоящото производство на
основание чл. 83, ал. 4 от ГПК. Предвид изхода на делото и на основание чл. 78,
ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС
сумата от 15 183, 25 лв., от които 14 445, 69 лева – държавна такса и
737, 56 лв., представляващи съответната част от направените разноски, съобразно
уважената част от исковете, които са заплатени от бюджета, а именно: за
изготвяне на комплексна съдебно – медицинската експертиза / - 604, 80 лв./, съдебно
авто-техническата експертиза /- 150 лв./ и
съдебно-психиатрична експертиза / - 268, 80 лв.
На
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата във вр.
с чл.7, ал.2, т. 4 от Наредба №1 за минималните размера на адвокатските
възнаграждения ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния
представител на Адвокатско дурежстов „Ч., П.и И.” сумата
от 8 078, 69 лв., съразмерно
на уважената част от иска, в която е включено и ДДС.
Направените
от ответника разноски са в размер на 1 550 лв., от които: 200 лв. -
депозит по допуснатата авто – техническа експертиза и
300 лв. – заплатен депозит по допуснатата комплексна съдебна медицинска и експертиза и 750 лв. – по допуснатата тройна
комплексна съдебно – медицинска експертиза. Ответникът претендира и присъждане
на юрисконсултско възнаграждение, което съдът на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
правна помощ, фактическата и правна сложност на делото, определя на 300 лв. С
оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да
бъдат осъден да заплати на ответника
сумата 433, 14 лв., съставляваща съдебно-деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение, пропорционално на
отхвърлената част от иска.
С
тези мотиви съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Б..В.И.Г.“ АД, ЕИК – *******,
със седалище и адрес на управление: гр. София, пл.“*******да заплати на
А.Б.Г., ЕГН - ********** със съдебен адрес: *** - чрез адвокат С.Ч. на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ сумата от 250 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 10.02.2017г.,
относно което е сключено споразумение на 01.02.2018г. по нохд
№4042/2017г. по описа на Районен съд - Варна, ведно със законната лихва,
считано от 03.03.2018г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 432,
ал. 1 от КЗ сумата от 9 892, 12 лв., представляваща обезщетение
за претърпени имуществени вреди от описаното ПТП, ведно със законната лихва,
считано от 22.05.2018г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 497,
ал. 1 от КЗ сумата от 219, 83 лв. – представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху сумата от 9 892, 12 лв. за
периода 03.03.2018г. – 21.05.2018г., като ОТХВЪРЛЯ първият иск за сумата над 250 000
лв. до предявения размер от 350 000 лв., който иск е предявен като частичен от
иск в пълен размер от 600 000 лв., както и исковете с правно основание чл.
497, ал. 1 от КЗ за заплащане на законна лихва върху присъдените обезщетения за
имуществени и неимуществени вреди от 10.02.2017г. – 02.03.2018г., а по
отношение на обезщетението за забава относно имуществените вреди и за сумата
над 219, 83 лв. до претендирания размер от
1 098, 08 лв.
ОСЪЖДА ЗАД „Б..В.И.Г.“
АД, ЕИК – *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл.“*******на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата да заплати на Адвокатско
дружество „Ч., П.и И.”, БУЛСТАТ:*******, с адрес: гр. София, ул. „*******сумата
от 8 078, 69 лева, с вкл. ДДС.
ОСЪЖДА ЗАД „Б..В.И.Г.“
АД, ЕИК – *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл.“*******на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати по сметка на Софийски градски
съд, с адрес: гр. София, бул. Витоша №2 сумата от 15 183, 25 лв.
ОСЪЖДА А.Б.Г., ЕГН -
********** с адрес: *** – чрез адвокат С.Ч.
да заплати на „ЗАД „Б..В.И.Г.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, пл.“*******на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата
от 433, 14 лв.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
СЪДИЯ: