ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 97
гр. Търговище, 31.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ
като разгледа докладваното от БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ Въззивно частно
гражданско дело № 20223500500065 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК.
Образувано е по повод постъпила частна жалба от „Профи Кредит
България“ ЕООД против Разпореждане № 414 от 28.02.2022 г. по ч.гр.д. №
214/2022 г. по описа на РС - Търговище, с което е отхвърлено искането на
заявителя „Профи Кредит България“ ЕООД в частта му за издаване на заповед
за незабавно изпълнение по чл. 410 ГПК срещу К.А., за сумата от 12,72 лв.,
представляваща непогасено договорно възнаграждение за периода от
20.07.2016 г. до 20.09.2016 г., неплатено възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги в размер на 155,22 лв. дължимо до 20.09.2016 г.,
законна лихва в размер на 202,25 лв., дължима за периода от 20.09.2016 г. –
дата на изтичане на погасителния план до 24.02.2022 г., както и за разноските
за възнаграждение на юрисконсулт над размера от 50 лв. до пълния
претендиран размер от 180 лева, като неоснователно.
Частният жалбоподател намира обжалваното разпореждане за
неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателят твърди, че в случая не е
налице неравноправна клауза, нито обоснована вероятност за наличието на
такава, каквато е хипотезата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК. От доказателствата по
делото е видно, че потребителят е бил информиран за общо дължимата сума
по договора за кредит, включително закупения пакет от допълнителни
услуги. Също така закупуването на пакет допълнителни услуги не е било
предвидено като условие за сключване на договора за кредит. Според
жалбоподателя, процесният договор отговаря на всички законови
императивни изисквания. В същия подробно са описани всички параметри,
1
задължения като основание и размер на разбираем и достъпен език. С оглед на
принципа за свобода на договаряне и по своя свободна воля страните са се
съгласили да сключат договор за кредит с годишен лихвен процент от 41.17
% и ГПР в размер на 49.87 %. Уговореният годишен лихвен процент отговаря
на законовите ограничения и не противоречи на добрите нрави. В конкретния
случай ГПР не надхвърля петкратния размер на законната лихва по
просрочени вземания за целия период на кредита, следователно не е налице
нарушение на законовото изискване, както и на добрите нрави.
Въз основа на всичко гореизложено частният жалбоподател, моли съдът
да отмени Разпореждане № 414 от 28.02.2022 г., постановено по ч.гр.д. №
214/2022 г. по описа на Районен съд - гр. Търговище, с което частично е
отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК против К.А., като вместо него се постанови да бъде издадена заповед за
изпълнение относно претендираните със заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК вземания на „ПРОФИ КРЕДИТ България“
ЕООД. Претендират се и разноски в настоящото производство.
Частната жалба е депозирана в законоустановените срокове от
процесуално легитимирана страна при наличие на правен интерес. Оспорва се
подлежащ на обжалване акт, поради което жалбата е процесуално допустима
и следва да бъде разгледана по същество.
Съдът след като анализира доказателствата в тяхната съвкупност и
поотделно, като съобрази аргументите на страните и с оглед правомощията си
по чл. 278 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството пред РС – Търговище е образувано по заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410
ГПК, депозирано от „Профи Кредит България“ ЕООД против К.А. за парично
вземане, произтичащо от Договор за потребителски кредит № *********
сключен на 17.12.2*** г., между „Профи Кредит България“ ЕООД и К.А..
Паричното вземане е за сумата от 223,78 лева, представляваща изискуема
главница, за сумата от 12,72 лева договорно възнаграждение, дължимо за
периода от 20.07.2016 г. до 20.09.2016 г., за сумата от 155,22 лева неплатено
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, дължимо до
20.09.2016 г., за сумата от 202,25 лева, дължима от 20.09.2016 г. – датата на
изтичане на погасителния план до 24.02.2022 г. и за законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението, до изплащане на
задължението, както и за сумата от 205 лева – разноски по делото.
Първоинстанционният съд е уважил заявлението за издаване на заповед
за изпълнение за сумата от 223,78 лева, представляваща изискуема главница,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 25.02.2022
г., до изплащане на задължението, както и направените по делото разноски в
размер на 25 лв. – държавна такса и 50 лева – юрисконсултско
възнаграждение, като за останалата част от претендираните суми с
2
обжалваното разпореждане е приел, че следва да бъде отхвърлено
заявлението поради това, че договорът за потребителски кредит е
недействителен, съгласно чл. 22 ЗПК, с оглед неспазване изискванията на чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК. РС – Търговище сочи също в разпореждането си, че в
договора е посочен ГПР, но само като абсолютна стойност без да
конкретизира начина, по който е формиран, което води до нарушение на
изискването за сключване на договора по ясен и разбираем начин. Отделно от
това заповедният съд е приел, че съществува обоснована вероятност клаузата
на чл. 15 от ОУ към договора за потребителски кредит, предвиждаща
допълнителни такси за различни услуги да е неравноправна. На последно
място, с оглед характера, вида и обема на извършваната дейност, както и
размерът на заявената претенция за главница и лихва, съдът е определил
юрисконсултското възнаграждение в минимален размер – 50 лева, като е
отказал да издаде заповед за изпълнение за сумата над 50 лева до
претендирания размер от 180 лева.
Параметрите на Договор за потребителски кредит № ******** сключен
на 17.12.2*** г., сключен между „Профи Кредит България“ ЕООД и К.А. са
следните: Сума на кредита: 500 лева, срок на кредита - 9 месеца; ГПР 49.87%,
годишен лихвен процент 41.17%, дължима сума по кредита – 589,59 лева.
Отделно кредитополучателят е задължен да заплаща в рамките на тези 9
месеца и месечна вноска от 51,74 лева за пакет от пет допълнителни услуги:
приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит,
възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност
за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна
на дата на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни
парични средства. По този начин месечната вноска общо възлиза на 117,25
лева или общата сума, която е прието, че следва да върне кредитополучателя
след като ползва в рамките на тези 9 месеца кредитен ресурс от 500 лева е
1055,25 лева.
Сключеният договор между длъжника по заявлението и „Профи Кредит
България“ ЕООД представлява договор за потребителски кредит, по аргумент
от чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит, поради което са
приложими разпоредбите на ЗПК, съответно на ЗЗП.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна. Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. Разпоредбата на чл. 19, ал. 5 от
ЗПК е категорична, че клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4,
се считат за нищожни.
В случая кредитополучателят е сключил договор за потребителски
кредит Профи кредит Стандарт за сумата от 500 лева със срок за погасяване
3
на задължението - 9 месеца, като месечното му задължение, заедно със
стойността на „закупения“ пакет допълнителни услуги е в размер на 117,25
лева или 1055,25 лева общо за периода на действие на договора. Ясно е, че по
този начин ГПР реално не е 49.87%, а надхвърля 50%.
Съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗЗП (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2019 г.)
неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда
на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя.
В случая е налице хипотеза, при която търговецът, с цел да извлече за
себе си по-голяма печалба от предвидените ограничения в ЗПК, е въвел
клаузата за закупуване на пакет за допълнителни услуги. Клаузата несъмнено
е неравноправна, тъй като е във вреда на потребителя, не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Неравнопоставеността на тази клауза води до недействителност на целия
договор, тъй като чрез въвеждането и с оглед конкретните параметри на
договора като цяло, размерът на ГПР надхвърля установения законов
максимум от 50%. Следва да се приеме, че е налице сключване на договор за
потребителски кредит в противоречие на закона, което води до предвидената
в разпоредбата на чл. 23 от ЗПК недействителност. В такава хипотеза
заявителят има право само на вземане за връщане на неплатената главница, но
не и на съпътстващите вземания за договорна лихва или за заплащане на
обсъдения по-горе пакет от допълнителни услуги.
С оглед изложеното, съдът приема, че подадената частна жалба е
неоснователна. Разпореждането на Търговищкия районен съд е
законосъобразно, тъй като са налице предпоставките да се откаже издаване на
заповед за изпълнение за претенциите на заявителя извън претенцията за
връщане на незаплатената от длъжника главница по договора за
потребителски кредит.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 414 от 28.02.2022 г. по ч.гр.д. №
214/2022 г. по описа на РС - Търговище, с което е отхвърлено искането на
заявителя „Профи Кредит България“ ЕООД в частта му за издаване на заповед
за незабавно изпълнение по чл. 410 ГПК срещу К.А., за сумата от 12,72 лв.,
представляваща непогасено договорно възнаграждение за периода от
20.07.2016 г. до 20.09.2016 г., неплатено възнаграждение за закупен пакет за
допълнителни услуги в размер на 155,22 лв. дължимо до 20.09.2016 г.,
законна лихва в размер на 202,25 лв., дължима за периода от 20.09.2016 г. –
дата на изтичане на погасителния план до 24.02.2022 г., както и за разноските
4
за възнаграждение на юрисконсулт над размера от 50 лв. до пълния
претендиран размер от 180 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5