Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 23.06.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри
състав, в публично заседание на двадесет и девети януари, две хиляди и двадесет
и първа година, в състав:
Съдия: Евгени Георгиев
и секретар Ели Гигова
разгледа гр. д. 2 699/2016 г., докладвано от съдия Георгиев, и
Р Е Ш И:
[1] ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО:
1. по иск по чл. 415, ал. 1 от ГПК, връзка с чл. 535, връзка с чл. 537 и чл. 485, ал. 1
от ТЗ, че „Х.А.Р.А.Б.“ ООД има вземане от Н.В.Х. за
13 865,88 евро по запис на заповед, издаден на 20.08.2007 г. от „Ш.“ ООД и
авалиран от Н.В.Х. плюс законната лихва от 02.09.2010 г. до окончателното
изплащане. Ищецът е с адрес в гр. София, ул. „*******. Ответникът е с адрес в
гр. София, ул. „*******.
[2] ОСЪЖДА
Н.В.Х. да заплати следните суми:
1.
на „Х.А.Р.А.Б.“ ООД на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК:
- 2 992,39 лева разноски по делото и 300,00 лева
юрисконсултско възнаграждение по исковото производство;
- 542,39 лева държавна такса и
100,00 лева юрисконсултско възнаграждение по заповедното производство;
2. на СГС на
основание чл. 77 от ГПК - 220,00 лева възнаграждение за вещо лице и
1 244,78 лева държавна такса.
[3] ОТХВЪРЛЯ
следните искове на Н. В.Х. срещу „Х.А.Р.А.Б.“ ООД:
-
иска по чл. 124, ал. 1, пр. 3 от ГПК за прогласяване нищожността на записа на
заповед от 20.08.2007 г.;
- иска по чл. 270,
ал. 2 от ГПК за прогласяване на нищожността на заповедта за изпълнение и
изпълнителния лист, издадени по гр. д. 37 550/2013 г. на СРС, 55-ти с-в.
[4] Решението може
да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването
му.
[5] Ако ответникът
обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи
доказателство, удостоверяващо внасянето на 1 164,78 лева държавна такса по
сметка на САС. Ако ответникът обжалва частично решението, той следва да
представи доказателство за внесена по сметка на САС държавна такса от 2% от
обжалваемия интерес. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.
МОТИВИ НА СЪДА ЗА
ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО
Производството е исково, пред първа инстанция. Делото е търговско.
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ
НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1. По исковата молба на ищеца
[6] В искова молба от
02.03.2016 г. „Х.А.Р.А.Б.“ ООД (Х.), с предишно наименование „Х.А.А.А.“, e заявила, че на 20.08.2007
г. „Ш.“ ООД (Ш.) е издало в полза на ищеца запис на заповед за 13 865,88
евро с падеж 01.09.2010 г. Н.В.Х. е авалирал записа на заповед.
[7] Ш. и Н.Х. не са
платили на Х. на падежа. Затова Х. е подала заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Съдът е издал такива, но в срока за
това Н.Х. е подал възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение. Ето защо Х.
моли съда да признае за установено, че Н.Х. дължи на Х. 13 865,88 евро по
записа на заповед плюс законната лихва върху тях от 09.09.2013 г. до
окончателното плащане. Х. търси също разноски и юрисконсултско възнаграждение,
направени в заповедното и исковото производство (искова молба, том I, л. 2-8).
2. По отговора на исковата молба
[8] Н.Х. е подал
писмен отговор чрез особения му представител адвокат Я., назначен от съда. Той
оспорва предявения иск.
[9]
Н.Х. заявява, че производството по делото е недопустимо, защото: искът е предявен
само срещу него, но не и срещу Ш., който е бил посочен като длъжник в
заповедното производство. Също така според него заповедният съд е допуснал
процесуални нарушения. Затова Н.Х. моли съда да прекрати производството по
делото.
[10] Н.Х. заявява и, че
искът е неоснователен, защото:
1.
той не е подписал
записа на заповед;
2.
записът на заповед не
му е бил предявен за плащане, а дори да е бил, това е станало след срока за
това;
3.
записът не е бил
протестиран, а липсва освобождаване от протест;
4.
не е ясно каква е
дължимата сума по записа;
5.
авалът е
недействителен, защото липсват имена и подпис на издателя на записа и не е
вписано място на плащане;
6.
записът е обезпечавал
вземане по нищожен договор - ищецът е извършвал банкова дейност без да има
разрешение за това - а, дори договорът да не е бил нищожен, вземането по него е
било погасено;
7.
правото на иск е
погасено по давност. Затова Н.Х. моли съда да отхвърли иска (писмения отговор,
т. I, л. 74-79; протокола
от с. з. на 06.12.2019 г., т. I, л. 229; протокола от с. з. на 11.09.2020 г., т. II, л. 715).
[11] Н.Х. е предявил насрещен иск срещу Х. за
прогласяването на нищожността на: записа на заповед поради изложените пороци;
заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист, които СРС е издал в
нейна полза. Н.Х. твърди, че заповедта за изпълнение и изпълнителният лист са
нищожни, защото:
- са нарушени принципи, установени в Конституцията,
Закона за съдебната власт (ЗСВ) и ГПК;
- заповедният съд не е издал задължителни съдебни актове;
- е налице нарушение на правото на ЕС, а именно на
Регламент 805/2004/ЕО и Регламент 1/2003/ЕО.
[12] Н.Х. е предявил насрещен иск за прогласяване
нищожността на процесния запис на заповед. Той твърди, че записът на заповед не
съдържа задължителни реквизити – място на плащане, липса на конкретно дължима
сума, липса на подписи на издателя и авалиста. Затова Н.Х. моли съда да приеме
за установено, че записът на заповед е нищожен (насрещния иск, т. I, л. 82-85).
3. Насрещни твърдения на ищеца[1]
[13] Х. е заявил, че:
-
тя е предявила иска
само срещу Н.Х., защото Ш. не е подал възражение срещу заповедта за незабавно
изпълнение;
-
при издаването на
заповедта за изпълнение и изпълнителния лист СРС не е допуснал процесуални
нарушения;
-
записът на заповед
съдържа реквизитите, изисквани от закона, и е подписан от Н.Х. (становищата, т.
I, л. 94-99 и л.
102-107).
II. ПО ПРОЦЕДУРАТА
[14] Съдът приема, че производството по делото е
допустимо. Това е така, защото участието на Ш. в делото не е необходимо, понеже
той не е подал възражение срещу заповедта за изпълнение. Съдът не установява
СРС да е допуснал нарушения, които да водят до недопустимост на настоящото
производство. Затова съдът разглежда предявения иск.
[15] Съдът приема, че е неоснователно и искането за
отправяне на преюдициално запитване до СЕС, защото за правилното решаване на
делото не е необходимо тълкуването на разпоредба от правото на ЕС или
валидността на акт на орган на ЕС. Затова съдът отхвърля това искане.
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА,
СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА,
СЪБРАНИ ПО ДЕЛОТО
[16]. На 20.08.2007
г. Х. и Ш. са сключили договор за финансов лизинг за срок от 60 месеца. С него Х.
се е задължила да придобие автомобил БМВ и да го предаде на Ш. за ползване
срещу възнаграждение под формата на месечни вноски (договора, том II, л. 284-286 и л. 289).
[17] За да обезпечи
изпълнението на договора за лизинг, в същия ден Ш. е издал в полза на Х. запис
на заповед за 13 865,88 евро с падеж 01.09.2010 г. Записът е бил издаден с
отбелязване „без протест и разноски“. Н.Х. е авалирал записа на заповед (записа
на заповед, том I,
л. 9; приложение 2 към договора за финансов лизинг, т. II, л. 287; заключението на вещото лице Х., т. II, л. 659-663).
[18] На 05.02.2010 г.
подуправителят на БНБ е издал заповед, с която в вписал Х. в Регистъра на
финансовите институции по чл. 3, ал. 2 от Закона за кредитните институции. След
това БНБ е издала на Х. удостоверение за вписване като финансова институция
(заповедта и удостоверението, т. II, л. 642-643).
[19] На 01.09.2010 г.
Х. е предявила на Ш. за плащане записа на заповед. Н.Х. е удостоверил предявяването
(записа на заповед и заключението на вещото лице Х.).
[20] На 01.09.2010 г.
Ш. и Н.Х. не са изплатили на Х. сумата, дължима по записа на заповед. Ш. е
заплащал лизингови вноски от 28.08.2007 г. до 01.06.2011 г. (таблицата в
отговор на втори въпрос от заключението на вещото лице С., т. III, л. 21).
[21] От 01.08.2010 г.
до ноември 2011 г. Ш. не е заплатил на Х.:
- 38 770,85 лева
лизингови вноски (главница плюс договорна лихва);
- 375,53 лева такса
за напомнителни писма;
- 8 182,68 лева
наказателна лихва;
- 918,68 лева други
разходи (отговор на трети въпрос от заключението на вещото лице С., т. III, л. 22). Общата сума е била
48 247,74 лева.
[22] Към ноември 2011
г. редовната главница по договора е била 25 377,97 лева (отговор на първи
въпрос от заключението на вещото лице С., т. III, л. 20). На 25.11.2011 г. автомобилът, предмет на
договора за лизинг, е бил откраднат (отговора на допълнителния въпрос от
заключението на вещото лице С., т. III, л. 26).
[23] На 02.09.2013 г.
Х. е подала до СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на процесния запис на заповед срещу Ш. и Н.Х. (обратната
разписка, платежните документи и списъка на пратките, заверен от „Български пощи“ ЕАД, т. I, л. 10-19; заявлението, л.
1 от заповедното производство). За разглеждането на заявлението Х. е заплатила
542,39 лева държавна такса (л. 4 от заповедното производство).
[24] В периода
12.02.2013 г.-18.10.2013 г. Х. е получила 27 570,77 лева застрахователно
обезщетение за откраднатия автомобил, предмет на договора за лизинг. Тази сума Х.
е отнесла за погасяване на дължимите лизингови вноски за периода след ноември
2011 г. (отговор на трети въпрос и на допълнителния въпрос от заключението на
вещото лице С., т. III,
л. 23 и л. 27).
[25] На 03.11.2013
СРС е издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за:
- 13 865,88 евро
главница по записа на заповед;
- 542,39 лева държавна
такса;
- 721,19 лева
юрисконсултско възнаграждение (заповедта и изпълнителния лист, л. 7 от
заповедното производство). На 04.05.2015 г. Н.Х. е получил преписи от заповедта
за изпълнение и изпълнителния лист (поканата за доброволно изпълнение, л. 22 от
заповедното производство). На 18.05.2015 г. той е подал възражение срещу
заповедта за незабавно изпълнение (възражението, л. 9 от заповедното
производство).
[26] На 26.11.2015 г.
СРС е указал на Х., че може да предяви установителен иск за вземането си
(разпореждането, л. 23 от заповедното производство). Х. е получила
разпореждането на 03.02.2016 г. (л. 27 от заповедното производство).
[27] Х. е заплатила:
542,39 лева държавна такса по исковото производство (т. I, л. 49); 2 200,00 лв. депозит
за особен представител (т. I, л. 67); 250,00 лева за вещо лице (т. II, л. 265 и т. III, л. 2). Общо разноските са
за 2 992,39 лева. Съдът е заплатил 220,00 лева на вещо лице (ордера, т. III, л. 36).
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА
УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО
1.
По иска по чл. 415, ал. 1 от ГПК, връзка с чл. 535, връзка с чл. 537 и чл.
485, ал. 1 от ТЗ
[28] Поръчителят по записа на заповед отговаря както лицето,
за което е поръчителствал (чл. 485, ал. 1 и чл. 537 от ТЗ). Следователно предпоставките
за уважаване на иска по чл. 415 от ГПК, връзка с чл. 535 от ТЗ, връзка с чл.
537 от ТЗ, връзка с чл. 485, ал. 1 от ТЗ са:
1. да е издаден валиден запис на заповед;
2. по този запис на заповед ответникът да е поръчител;
3. ответникът да не е заплатил на ищеца
сумата по записа.
[29] Правилото е, че
поръчителят по запис на заповед (авалистът) не може да противопостави на
приносителя на ефекта възражения, които хоноратът (издателят) би могъл да
направи. Това се отнася и за възражение за действителността на записа на
заповед, освен ако не е свързано с неспазване на формата за издаването му. Това
е така поради самостоятелния характер на задължението на менителничния
поръчител (решения на ВКС: 386-2015-IV Г. О. по гр. д.
1 490/2014 г.; 26-2014-II Т. О. по т. д.
1 027/2013 г.; 233-2013-II T. O. по т. д. 1036/2013 г.; 17-2011-II Т. О. по т. д. 213/2010 г.; 1569-2004-II
Т.О. по т. д. 2576/2002 г.). Затова авалистът не може да противопостави и
възраженията, свързани с евентуалното каузално правоотношение, по което е бил
издаден записът, които издателят би имал (пак там).
[30] Изключение от това правило се допуска
само ако приносителят е недобросъвестен или злоупотребява с право (пак там).
Приносителят е недобросъвестен, ако той:
- вече е получил плащане по каузалното
правоотношение (решение на ВКС 233-2013-II T. O. по т. д. 1036/2013 г.);
- правото на
приносителя срещу поръчителя е вече съдебно признато (решение на ВКС 194-2018-II Т. О. по т. д. 84/2017 г.).
Това е така, защото е недопустимо приносителят да получи плащане два пъти за
едно и също нещо.
[31] Съдът
установи, че Ш. е издал процесният запис на заповед, който е бил авалиран от Н.Х..
Записът е издаден в предписаната от закона форма и съдържа всички реквизити,
които изисква законът. Затова той е валиден. Поръчител по записа на заповед е Н.Х.,
който не е заплатил на Х. сумата по записа. Налице са предпоставките за
уважаването на иска. Затова съдът го уважава.
[32]
Неоснователни са възраженията на Н.Х., свързани с каузалното правоотношение.
Това е така, защото съдът не установява злоупотреба с право от Х., а само при
наличието на такова Н.Х. може да черпи възражения от каузалното правоотношение,
което записът е обезпечавал.
[33] По същото
съображение е неоснователно и възражението за нищожност на записа на заповед,
понеже Х. е извършвал банкова дейност без да има лиценз. В допълнение, съдът не
установи Х. да е извършвал банкова дейност, той е извършвал финансова дейност,
за което е бил вписан в съответния регистър, след като ЗКИ е предвидил такова
изискване през 2009 г.
[34]
Неоснователно е и възражението за изтекла погасителна давност. Давностният срок
е тригодишен (чл. 531, ал. 1 от ТЗ). В случая той е изтекъл на 01.09.2013 г.,
неделя, неприсъствен ден. Х. е подала заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в първия присъствен ден – 02.09.2013 г. Ето защо съдът приема, че
правото на иск не е погасено по давност и възражението на Н.Х. е неоснователно.
2.
По насрещния иск за прогласяване нищожността на записа на заповед
[35] Ответникът иска прогласяване нищожността на записа
на заповед поради: липса на задължителни реквизити – място на плащане, липса на
конкретно дължима сума, липса на
подписи на издателя и авалиста; подписване от авалиста на запис на заповед,
неподписан от издателя запис на заповед, както и поради предявяване за плащане
на авалиста вместо на издателя. Съдът установи, че са налице всички
задължителни реквизити на записа на заповед. Съдът установи, че Н.Х. е бил
управител на Ш. и авалист, а той се е подписал, че записът му е бил предявен за
плащане. Затова съдът отхвърля иска.
3.
По иска за прогласяване нищожността на заповедта за изпълнение по чл. 417
от ГПК и изпълнителния лист
[36] Допустимо е чрез иск да
се установява нищожността не само на съдебно решение, но и на заповед за
изпълнение (определение на ВКС 64-2015-IV Г. О. по ч. гр. д. 141/2015
г.). Нищожност на съдебен акт е налице при особено тежки
пороци, които водят до пълна неразбираемост на волята на съда (решение 27-2019-IV Г.
О. по гр. д. 1 321/2018 г.).
[37] В случая съдът не
установява пороци на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, които да
водят до тяхната нищожност. Съдът не установява нарушаване на принципи,
установени в Конституцията, ЗСВ и ГПК. Не е нарушено и правото на ЕС. Затова
съдът отхвърля иска.
4.
По разноските
[38] Х. търси разноски.
Тя е направила такива за 2 992,39 лева и
е била представлявана от юрисконсулт.
[39] Съгласно чл. 78, ал.
1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът
уважава иска на Х., а отхвърля исковете на Н.Х.. Затова съдът осъжда Н.Х. да
заплати на Х. 2 992,39 лева разноски по делото и 300,00 лева юрисконсултско
възнаграждение. Съдът осъжда Н.Х. да заплати на Х. и 542,39 лева държавна такса и 100,00 лева юрисконсултско
възнаграждение по заповедното производство. На основание чл. 77 от ГПК съдът
осъжда Н.Х. да заплати по сметка на СГС: 220,00 лева възнаграждение за вещо
лице; 1 244,78 лева държавна такса (1084,78+2х80,00).
Съдия:
[1] С определение от
04.04.2019 г. съдът е отменил свое предходно определение, с което е допуснал
привличането на ШОГО, като трето лице - помагач на ответника. Определението е
влязло в сила (определението, т. I, л. 231-214; съобщенията, т. I, л. 216-218).