Р Е Ш Е Н И
Е
№ 640
18.04.2018 година град Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ІІІ-ти граждански състав
На двадесети март две хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в състав
Председател: Ивелина Мавродиева
при секретаря Елена Христова
като разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско
дело № 6290 по описа за 2017 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на „Дентален център 1 –
Бургас” ЕООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: *******,
представлявано от М.Й.Я., против Д.Т.Е., ЕГН **********, адрес: ***, с която се
претендира установяването дължимостта на сумите по
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
от ГПК № 1515/10.04.2017 г. и изпълнителен лист от 11.04.2017 г., издадени по
ч.гр.д. № 2349/2017 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата от
20 022. 70 лева, представляваща сбор от сумите 15 762. 83 лева -
главница и 4 259.87 лева - обезщетение за забава за периода 01.01.2013 г. – 22.11.2016 г., дължими въз основа на акт за
начет № 11-04-26/09.12.2016 г., издаден от Агенция за държавна финансова
инспекция, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 31.03.2017 г.
до окончателното й изплащане. Моли се и за присъждане на направените по делото
разноски.
Основанията
за дължимост на търсените суми се основават на
твърдения за извършена финансова инспекция на ищцовото
дружество, в хода на която бил издаден процесният акт
за начет срещу трима служители на дружеството, единият от които ответникът, във
връзка с действията му като длъжностно лице по разходването на средства и
упражняването на контрол върху финансите, като били констатирани причинени
вреди, изразяващи се в следното: заплащането на недължима сума за трудово
възнаграждение на д-р Е. в размер на 491. 16 лв. за месец септември, 2014 г.;
на В. Г. – медицинска сестра в размер на 2 128. 70 лв. за месец юли, 2013
г.; отново на Г. – 5 108. 76 лв. за периода от април до декември, 2014 г.
включително, без да е работила към дружеството; както и за работни заплати, за
които били налице данни, че са идентични по основание и размер и са двукратно
изплатени, а именно: 5 024. 03 лв. – работни заплати за месец август 2013
г. на трима лекари и един санитар; 2 608. 04 лв. – работна заплата за
месец май 2014 г. на д-р М., 402. 14 лв. – работна заплата за месец февруари
2014 г. или общо вреди в
размер на 15 762. 83 лв., ведно със съответните
законни лихви за забава.
Правното
основание на исковете е чл. 422 от ГПК във вр. с чл.
21, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 22, ал. 1 във вр. с чл. 23, т. 1, 2 и 3 и чл. 26 от Закона за държавната
финансова инспекция /ЗДФИ/.
В
срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника. Сочи се за
недопустимост на претенцията, поради липсата на приложен към исковата молба акт
за начет. Така наведените доводи не се споделят от съда, тъй като при
твърдението на за наличие на акт за начет, дали има или не такъв е въпрос по
основателност на иска. Друг е въпросът, че оригиналът на акта за начет е в
кориците на ч.гр.д. № 2349/2017 г. по описа на съда, като настоящото дело се
явява продължение на заповедното производство /аргумент чл. 422, ал. 1 от ГПК/,
в хода на което при връчването на заповедта за изпълнение длъжникът е получил и
препис от документа по чл. 417 от ГПК т.е. от акта за начет, а и сам твърди, че
е депозирал възражение срещу него. По същество искът се оспорва като
неоснователен, като се сочи, че в ответникът е бил управител на дружеството до
07.12.2015 г., поради което и не би могъл да му причини вреда в такова му
качество за периода след тази дата. Отделно от това се заявява, че начислени и
изплатени суми, за които ищецът сочи, че били недължимо платени, били платени,
тъй като били дължими и не били платени без основание, нито пък били налице и
сочените двукратни плащания, като се излагат подробно доводите на ответника в
тази връзка. Оспорва приложените към исковата молба частни документи, като
неверни. Твърди се също така, че не е спазена процедурата по чл. 49 ППЗДФИ,
въпреки депозираното възражение срещу акта за начет. Също търси присъждане на
направените по делото разноски.
Бургаският
районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в нея факти и обстоятелства,
становището на ответната страна, събраните по делото доказателства и след като
съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно е от приложеното към настоящото
дело ч.гр.д. № 2349/2017 г. по описа на Бургаския районен съд, че е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен
лист в полза на ищеца за търсените в настоящото производство суми от ответника.
В хода на заповедното производството, в предвидения от закона срок е постъпило
възражение от длъжника – ответник в настоящото производство, срещу присъдените
със заповедта суми. При това съдът приема, че за ищцовото
дружество е налице интерес от воденето на иска по чл. 422 от ГПК досежно предявените в настоящото производството вземания – предмет
на заповедта за изпълнение.
Със
заповед № ФК-10-736/14.06.2016 г. на директора на Дирекция за държавна
финансова инспекция към министъра на финансите, на основание чл. 10, ал. 1, т.
3 и чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДФИ, е възложено на М. А. – държавен финансов
инспектор да извърши инспекция на ищцовото дружество,
с конкретно посочени задачи в нея, като с последваща
заповед в екипа, извършващ проверката е включена и М. К.В. – главен финансов
инспектор.
В
хода на същата е издаден и процесният акт за начет №
11-04-26/09.12.2016 г. от горните финансови инспектори, с които е констатирано
че Д-р Д.Е. – управител на денталния център, във
връзка с действията му като длъжностно лице по разходването на средствата и
упражняване на контрол върху финансите на дружеството, въз основа на сключените
с него договори от 08.11.2009 г. и 08.11.2012 г. за възлагане на управлението с Община
Бургас – едноличен собственик на капитала на дружеството, е причинило вреда във
връзка с дейността му по осъществяване управлението и цялостната дейност на
дружеството, в частност свързана с разпореждането с парични средства, като
неоснователно са изписани от касата на дружеството като разход суми в общ
размер от 15 762. 83 лева в периода от 01.01.2013
г. до 31.12.2014 г. за следното: 491. 16 лева – възнаграждение за месец
септември, 2014 г. на Д-р Е., платено в повече над дължимото й се такова за
този месец; 2 128. 70 лева – възнаграждение в размер на 10 % от брутните
приходи от касови плащания за извършени дентални
услуги, изплатена на мед. сестра В. С. Г., без да е дължимо; 5 108. 76
лева – начислено като изплатено трудово възнаграждение в периода от 01.04.2014
г. до 31.12.2014 г. на същата мед. сестра, без да е работила в посочения
период, тъй като не се явявала на работа, като липсват данни и сумата да е
получена от това лице; 5 024. 03 лева – изписани като разход суми за
заплати за месец август, 2013 г. два пъти / за Д-р Е. 2 498. 53 лв., за
д-р М. 919. 17 лв., за д-р Е. 1 213. 13 лв. и за санитар 393. 20 лв./;
3 010. 18 лева - изписани като разход суми за заплати през 2014 г. два
пъти / за месец февруари на санитар Г. – 402. 14 лв. и за месец май на д-р М. в
размер на 2 608. 04 лв. Отбелязано е, че за горните суми веднъж е бил
издаван разходен касов ордер, който не е подписан за получател, а втори път
сумата е била превеждана по банковите сметки на съответните лица.
По
делото няма спор за това, че ответникът е бил управител на ищцовото
дружество в периода от 31.07.2008 г. до 07.12.2015 г., което се установява по
категоричен начин от извършената справка в търговския регистър и представените
по делото договори за възлагане управлението на дружеството, сключени между
ответника и дружество, чийто едноличен собственик на капитала е Община Бургас,
и съответно попада в обхвата на финансовата инспекция на основание чл. 4 от
ЗДФИ. Горните суми са излезли от касата на дружеството в обхвата на този
период, като съответните документи са подписани от управителя д-р Е..
При
това и съобразно изискванията на ЗДФИ и правилника за неговото прилагане, съдът
приема, че актът за начет е съставен по надлежния ред, а именно: проверката е
извършена от надлежно овластено лице при гарантирано
право на участие на материалноотговорното лице и въз основа на надлежни
доказателства, описани в акта за начет и заключението към него, докладът за
резултатите от финансовата инспекция и съставеният акт за начет са връчени на
материално отговорното лице, което е видно от депозираното от него заключение,
надлежно обсъдено в заключението на финансовите инспектори, като е налице и
изискуемото мотивирано заключение на финансовия инспектор по становището и
подадените възражения. При това съдът намира, че е спазена процедурата по издаването
на акта за начет, визирана в чл. 22 от ЗДФИ и чл. 37 и следващите от ППЗДФИ.
Не могат да бъдат споделени и доводите за нарушения по
чл. 49 от ППЗДФИ, тъй като в случая не са налице изискуемите от нормативната
уредба предпоставки за приложението на цитираната норма.
Съгласно
разпоредбата чл. 22, ал. 5 от ЗДФИ фактическите констатации в съставен акт за
начет се смятат за истински до доказване на противното т.е. в тежест на
ответника е да обори истиността на процесния акт за
начет и/или да докаже, че търсените суми вече са платени на ищеца. В тази
връзка съдът намира, че по делото не се установи изцяло противното. Напротив от
представените счетоводни документи, цитираните разходни касови ордери,
извлечения от сметки за превод на парични средства и изпълнената по делото
съдебно-счетоводна експертиза по категоричен начин се установяват част от констатациите
в акта за начет. Така например установява се изписването от касата на
гореописаните трудови възнаграждения за един отработен месец по два пъти т.е.
налице са двойни изписвания от касата, с който разходът от нея се увеличава и
съответно се намалява налично салдо за следващия период, което съставлява
имуществена вреда за дружеството.
Досежно възнаграждение на д-р Е. за месец септември 2014 г.
вещото лице определя същото в нетен размер от 8 864. 93 лева, съобразно
уговорките между страните по трудовия договор, допълнително споразумение към
него от 01.06.2014 г., вътрешните правила за работната заплата в денталния център и действащата нормативна уредба. От
данните по делото е видно, че за този месец на нея й е изчислено и заплатено
нетно възнаграждение в размер на 8 912. 81 лева т. е. с 47. 88 лева
повече, а не както е посочено в акта за начет с 491. 16 лева т.е. в тази му
част искът е основателен за сумата от 47. 88 лева.
Досежно възнагражденията на медицинската сестра В. С. Г.
следва да се отбележи следното: Съществувалото между нея и ищцовото
дружество трудово правоотношение се установява от сключения между тях трудов
договор от 01.08.2006 г., изменен с допълнителни споразумения от 01.01.2007 г. и 01.07.2009 г., за изпълнение на длъжността
медицинска сестра за неопределено време. Същото е прекратено по взаимно
съгласие, считано от 30.12.2014 г. При това и съобразно уговорките по него
работодателят е следвало да изплаща уговореното трудово възнаграждение, поради
което и съдът намира, че същото не е платено без основание, като недължимо. Друг
е въпросът, че ако работникът или служителят не се е явявал на работа е
следвало да бъдат предприети мерки за дисциплинарното му уволнение или да бъде
прекратено трудовото му правоотношение, но така или иначе уговореното
възнаграждение не е платено без основание. Още повече, че по делото се
установи, че в релевантния период същата е работила в ищцовото
дружество, което се потвърждава от показанията на свидетелката А.Ч., графиците
на смените през релеватния период и касовите ленти,
съгласно допълнителното заключение на вещото лице Д.. Дължимостта
на трудовото възнаграждение се извлича и от принципа за добросъвестност
съгласно чл. 8, ал. 2 от КТ. Съгласно гореизложеното и съобразно уговорките
между страните по трудовия договор, предвиждащ изплащането на сумата в размер на
10 % от брутните приходи за касовите плащания за извършени медицински услуги се
налага изводът и че сумата от 2 128. 70 лева – възнаграждение в размер на
10 % от брутните приходи от касови плащания за извършени дентални
услуги, изплатена на мед. сестра В. С. Г., не е платена без основание. Поради и
това искът за сумата от 5 108. 76 лева и този за сумата от 2 128. 70
лева също следва да бъде отхвърлен.
Досежно отговорността на ответника следва да се отбележи, че
съобразно дадената правна квалификация на исковете, същата се обуславя от това,
че в качеството му на управител същият е получавал, събирал, съхранявал,
разходвал или отчитал имущество на дружеството; упражнявал е контрол върху
лицата по т. 1, както и контрол върху бюджетната, финансово-стопанската и
отчетната дейност на проверяваната организация или лице, поради сключените от
него договори за управление и с оглед отговорността в това му качество, и като
управител на еднолично дружество с ограничена отговорност по Търговския закон /чл.
61, чл. 141, чл. 147 и чл. 145 от ТЗ/.
При
това се налага изводът, че искът за главница като основателен следва да бъде
уважен за сумата от 8 082. 09 лева /47. 88 лева надплатено възнаграждение
на Д-р Е. за месец септември, 2014 г., 5 024. 03 лева – изписани като
разход суми за заплати за месец август, 2013 г. два пъти и 3 010. 18 лева
- изписани като разход суми за заплати през 2014 г. два пъти/ и съответно да се
отхвърли за горницата над уважения размер до пълния заявен такъв от
15 762. 83 лева. Основателна е и акцесорната
претенция за законна лихва за забава върху главницата от 8 082. 09 лева от
датата на депозиране на заявлението – 31.03.2017 г., до окончателното й
изплащане.
Досежно претенцията за мораторна лихва следва да се
отбележи, че съгласно чл. 26 от ЗДФИ отговорните за причиняването на вредата
лица дължат законна лихва от деня на причиняването й, а ако този ден не може да
се установи - от деня на откриването й до деня на възстановяването на вредата.
В тази връзка в акта за начет е отбелязано, че лихвата е в размер на
3 501. 41 лева до 22.11.2016 г. Със заявлението е поискана и съответно е
издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист за лихва в размер на
4 259. 87 лв. за периода от 01.01.2013 г. до 22.11.2016
г. върху главница от 15 762. 83 лева. Лихвата обаче, съобразно законът, не
възлиза в такъв размер, тъй като първо се установи, че част от главницата в
размер на 7 680. 74 лева е недължима т.е. не е била платена без основание,
отделно от това лихвата не се дължи за всички суми от датата 01.01.2013 г., както е заявена претенцията. Ето защо съдът
намира, че същата като частично неоснователна и недоказана по размер в
останалата си част следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото и по разноските
съдът намира следното:
Дължими от страна на ответника – длъжник
по заповедното производство са и направените от ищеца – заявител в него
разноски, които съгласно дадените указания в т. 12 от тълкувателно решение №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да бъдат присъдени в настоящото производство. Досежно размера им съдът намира, че следва да се присъди
част от тях, с оглед частичното уважаване на исковете, а именно сумата от 496.
80 лева.
При този изход на спора и с оглед
претенциите на страните за присъждане на направените по настоящото дело
разноски съдът намира за частично основателна претенцията на ищцовото дружество за присъждане на направените по настоящото
дело разноски, съобразно уважената част от исковете и представения списък на
разноските, като на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право да получи
сумата от 650. 32 лева.
При това общата дължима сума за
разноските в полза на ищеца възлиза в размер на 1 147. 12 лева.
Съответно - частично основателна е и
претенцията на ответната страна в тази връзка, като на основание чл. 78, ал. 4
от ГПК същата има право да получи сумата от 983. 98 лева съобразно отхвърлената
част от исковете и представения списък на разноските.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 422 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
Приема за установено, че Д.Т.Е., ЕГН **********, адрес: ***, дължи на „Дентален център 1 – Бургас”
ЕООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: *******, представлявано
от М.Й.Я., част от сумите по заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 1515/10.04.2017 г. и
изпълнителен лист от 11.04.2017 г., издадени по ч.гр.д. № 2349/2017 г. по описа
на Бургаския районен съд, а именно: сумата
от 8 082. 09 лева, представляваща дължима главница по акт за начет 11-04-26/09.12.2016
г., издаден от Агенция за държавна финансова инспекция, ведно със законна лихва за забава върху горната
сума, считано от 31.03.2017 г. до окончателното й изплащане, като отхвърля иска за главница в останалата
му част над уважения размер от 8 082. 09 лева до пълния заявен размер от
15 762. 83 лева, ведно със законната лихва за забава върху отхвърлената
част, считано от 31.03.2017 г., както и иска за мораторна лихва в размер на
4 259. 87 лева.
Осъжда
Д.Т.Е., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на „Дентален
център 1 – Бургас” ЕООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: *******,
представлявано от М.Й.Я., сумата от 1 147. 12 лв. /хиляда сто
четиридесет и седем лева и 12 ст./ за направените по делото разноски, от които 496. 80 лв. по
ч.гр.д. № 2349/2017 г. и 650. 32 лв. за гр.д. № 6290/2017 г., двете по описа на Бургаския районен съд.
Осъжда
„Дентален
център 1 – Бургас” ЕООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: *******,
представлявано от М.Й.Я., да заплати на
Д.Т.Е., ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 983. 98 лв. /деветстотин осемдесет и
три лева и 98 ст./ за направените по делото разноски.
Решението може да се обжалва пред Бургаския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Ив. Мавродиева
Вярно с оригинала!
К.К.