Р
Е Ш Е Н
И Е
№ 778
гр. Бургас, 18.06.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС, XXI–ви наказателен състав, в публично заседание на двадесет и седми май две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Пламена Събева
при участието на секретаря Калина Събева, като разгледа
НАХД № 1665 по описа на РС - Бургас за
2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Р.И.К., ЕГН ********** срещу Електронен
фиш серия К № *******, издаден от ОД на
МВР-Бургас, с който на жалбоподателя, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182,
ал. 1, т. 5 ЗДвП за извършено нарушение
на чл. 21, ал. 2 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 600 лв.
В жалбата се излагат подробни съображения за незаконосъобразност
на електронния фиш. Счита, че не е била изяснена фактическата обстановка. Сочи,
че в електронния фиш не е отразена датата на съставяне, както и дали подлежи на
обжалване и пред кого. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не
се явява и не се представлява.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не
изпраща представител. В съпроводителното писмо към преписката излагат становище
наложеното наказание да бъде потвърдено.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията,
изложени в жалбата, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На жалбоподателя е бил издаден в качеството му на законен
представител на „П.м.” ЕООД от АНО Електронен фиш серия К № ******* за това, че на 15.03.2018
г. в 12:06 часа в гр. Бургас, ПП I – 6, км. 489+200, в посока от кв. В. към пътен възел „Лукойл” с автоматизирано
техническо средство № TFR1-M 510 е било установено, че при въведено ограничение на
скоростта с пътен знак В-26 за движение в населено място до 90 км/ч, собственият на
дружеството лек автомобил „Ягуар ХФ 2.7 Д”, с рег. № ******* е бил управляван
със наказуема скорост 140 км/ч или с 50 км/ч над разрешената скорост. Констатираното
нарушение е било заснето с клип № 900.
Изложената фактическа
обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства:
електронен фиш серия К № *******, клип № 900, удостоверение
за одобрен тип средство за измерване, протокол от проверката на мобилна система
за видеоконтрол, справка за собственост на МПС, протокол за използване на
автоматизирано техническо средство или система, заповед за утвърден образец за
електронен фиш на министъра на МВР.
Доказателствата по
делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира
изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под
съмнение така установените факти.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване
по чл. 189, ал. 8 ЗДвП вр. чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме,
че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна
по следните съображения:.
В случая се касае за извършено нарушение по ЗДвП,
изразяващо се в превишаване на разрешената скорост за движение по пътищата,
установена с пътен знак B-26 по смисъла на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗДвП.
Неоснователни
са възраженията за незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш във връзка с допуснати процесуални нарушения при съставянето му. В
чл. 189, ал. 4 ЗДвП са изброени задължителните реквизити на електронния фиш,
като датата на съставяне на фиша и посочване на служителя, който го е издал, както и дали подлежи на обжалване и пред кого не са част от
задължителното съдържание. Ето защо непосочването на
тези обстоятелства не представлява съществено процесуално нарушение, което да
влече отмяна на електронния фиш. Отделно от това в разпоредбата на чл. 189,
ал. 4 ЗДвП е предвидено, че образецът на електронния фиш се утвърждава от
министъра на вътрешните работи. По делото е приложена
заповед на министъра на вътрешните работи (л.18), с която е бил утвърден
образец за електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство. Видно от съдържанието на образеца (гърба на
л. 18) процесният електронен фиш има идентично съдържание и е бил издаден изцяло
в съответствие с издадената заповед от министъра на вътрешните работи.
На
следващо място неоснователно е и възражението за приложение на Тълкувателно решение № 1/2014 г. на ВАС в
настоящия случай. С изменението на ЗДвП
и приемане на НАРЕДБА № 8121з-532 от 12
май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата се
регламентира реда за заснемане на скоростта на движение с мобилни технически
средства и отпадна действието на посоченото тълкувателно решение. Посочената Наредба е била приета във връзка с
приложението на чл. 165, ал. 2 т. 8 ЗДвП. С отмяната на законовия текст в случая
чл. 165, ал. 2, т. 8 ЗДвП ( отм., бр. 54 от 05.07.2017 г.) е отпаднало
приложението и на подзаконовите нормативни текстове в случая на чл. 7 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., въпреки че изрично не са били отменени
към този момент. След като с отмяната на законовата норма е отпаднало
задължението на съответните компетентни държавни органи да обозначават чрез
поставяне на пътни знаци, оповестяват в средствата за масово осведомяване или
на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи участъка от пътя,
на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез
автоматизирани технически средства или системи, практически губят своето
приложение и текстовете от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., приети да
регламентират реда, по който да се обозначават местата, регулирани с
видеоконтрол. Към датата на процесното нарушение - 15.03.2018 г. с изменението на Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. в сила от 16.01.2018 г. е бил отменен
и чл. 7 от същата наредба.
От събраните по делото
доказателства по категоричен и несъмнен начин се установява, че на 15.03.2018 г. в
12:06 часа в гр. Бургас, ПП I – 6, км. 489+200, в посока от кв. В. към пътен възел
„Лукойл”
собственият на „П.м.” ЕООД лек
автомобил „Ягуар ХФ 2.7 Д”, с рег. № *******, е бил управляван в нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП с
превишена скорост 140
км/ч при разрешена за движение в населено място до 90 км/ч., въведена с пътен знак В-26.
Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗДвП предвижда, че когато
нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство,
собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага
на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е
предоставил управлението на моторното превозно средство. Съгласно чл. 189, ал.
5 ЗДвП в 14-дневен срок от получаването на електронния фиш собственикът заплаща
глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството
на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно
средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен
фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш
се анулира. В случая от справка за собственост на автомобила се установява, че
процесното МПС е собственост на „П.м.” ЕООД, ЕИК *********. Видно от справка от Търговския регистър жалбоподателят е управител
и негов законен представител. Ето защо правилно АНО е ангажирал отговорността
му за процесното нарушение в качеството му на законен представител на
дружеството-собственик на процесния автомобил, като тези факти съвсем ясно са
отразени в обжалвания електронен фиш. След като е узнал за издадения срещу него
електронен фиш, жалбоподателят не е подал декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП с
посочване на друго лице, което е управлявало. Ето защо се налага безспорен
извод, че относно субекта на ангажираната в случая административнонаказателна
отговорност не е налице неяснота.
Скоростта е била установена с автоматизирано техническо
средство и заснет клип № 900. От представения клип се вижда ясно изображение на
рег. номер на процесния автомобил, а именно *******. Относно техническата
изправност на средството за измерване на скоростта по делото са налични писмени
доказателства (удостоверение за одобрен тип средство за измерване л.17 и протокол
от проверка на мобилна система за видеоконтрол л.20), които установяват изправността
на техническото средство и които съдът напълно кредитира.
Предвид установеното нарушение по ЗДвП наказващият орган правилно е приложил санкционната норма на чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗДвП като относима към случая, тъй като е налице превишаване на скоростта за населено място с 50 км/ч. За извършеното нарушение разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗДвП предвижда наказание за превишаване над 40 км/ч в населено място - глоба от 600 лв. На жалбоподателя е била наложена глоба именно в този размер. Съдът счита, че с така наложеното наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.
С оглед изложеното обжалваният електронен фиш следва
да бъде потвърден.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № *******, издаден от ОД на
МВР-Бургас, с който на Р.И.К., ЕГН **********,
на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 600 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
/п/
КС