№ 13469
гр. София, 03.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20221110160054 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание 226, ал. 2 от КТ за осъждане на
ответника „Ф..“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на ищеца С. И. В., ЕГН
**********, сумата в размер на 4589,92 лева /допуснато с протоколно определение на
съда от 27.06.2023г. на основание чл.214, ал.1 ГПК намаляване размера на иска/,
представляваща обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка на ищеца от
23.06.2022 г. до 19.08.2022 г., ведно със законната лихва от подавана на исковата молба
– 04.11.2022г. до окончателното плащане.
Ищецът С. И. В. твърди, че с ответника били обвързани от валидно възникнало
трудово правоотношение по Трудов договор № 2496 от 21.01.2022г., по който ищецът
бил назначен при ответника на длъжност „Специалист клиентско обслужване“, срещу
основно месечно възнаграждение в размер на 2500 лева, което трудово
правоотношение е прекратено със Заповед № 1007/23.06.2022г., считано от 24.06.2022г.
Поддържа, че работодателят неправомерно задържа трудовата му книжка от датата на
прекратяване на трудовоправната връзка и отразяването на този факт в нея. В
допълнение посочва, че на 28.06.2022г. изпратил имейл на ответника относно
задържането на трудовата му книжка, съдържащ и съгласието му тя да бъде изпратена
по куриер. Посочва, че едва на 17.08.2022г. получил отговор от ответника, че книжката
е готова, като фактически я получил на 19.08.2022г. С оглед изложеното прави искане
да му бъде заплатена сумата от 4589,92 лева, представляваща обезщетение за
незаконно задържане на трудовата книжка на ищеца от 23.06.2022г. до 19.08.2022г.
Претендира разноски.
1
Ответникът „Ф..“ ЕООД не е подал отговор на исковата молба в
законоустановения срок по чл.131 ГПК.
Съдът, като обсъди събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване
на неприсъствено решение срещу него. Ответникът следва да е уведомен за
последиците по чл. 238 ГПК, за да може да бъде постановено неприсъствено решение
спрямо него. Наред с това, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и
доказателствата по делото следва да може да се направи извод за вероятна
основателност на исковата претенция.
В открито съдебно заседание на 27.06.2023 г. процесуалният представител на
ищеца – адв. П. е направила искане съдът да се произнесе с неприсъствено решение
срещу ответника.
В случая, посочените по-горе предпоставки за постановяване на неприсъствено
решение са налице: ответникът не е депозирал отговор на исковата молба в срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК, уведомен е за последиците по чл. 238 ГПК, не изпраща
представител в първото по делото съдебно заседание, редовно призован е и не е
направил искане да се разглежда делото в негово отсъствие; ищецът е направил искане
за постановяване на неприсъствено решение; от посочените в исковата молба
обстоятелства и писмените доказателства по делото, както и от заключението на
вещото лице по съдебносчетоводната експертиза, отразяващо счетоводните данни на
ответника „Ф..“ ЕООД, може да се направи обоснован извод за вероятна основателност
на предявения иск.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не
следва да се мотивира по същество.
Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което
предявеният осъдителен иск за посочената по-горе сума бъде уважен изцяло, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба –
04.11.2022 г. до окончателното плащане.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца своевременно претендираните и доказани разноски
по делото в размер на 1200 лв. за адвокатско възнаграждение по договор за правна
защита и съдействие от 27.10.2022г.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
2
държавна такса съобразно уважения размер на иска, възлизаща на 183,60 лв., както и
300 лева, представляваща разноски за ССчЕ.
Така мотивиран и на основание чл.239 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Ф..“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, б..8 ДА ЗАПЛАТИ на С. И. В., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „...
№ 160, ет.3, ап.13, на основание чл. 226, ал. 2 КТ сумата от 4589,92 лева,
представляваща обезщетение за претърпени вреди от задържането на трудовата книжка
на ищеца за периода от 23.06.2022 г. до 19.08.2022 г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 04.11.2022г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „Ф..“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, б..8 ДА ЗАПЛАТИ на С. И. В., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ул. „... № 160, ет.3, ап.13, сумата 1200 лева,
представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото
производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК „Ф..“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, б..8 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Софийски районен съд сумата от 483,60 лева, представляваща държавна такса и
депозит за ССчЕ.
Решението не подлежи на обжалване – арг. чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните за сведение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3