№ 82
гр. София , 05.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и пети януари, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Ива А. Иванова
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20201000503431 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 ГПК.
С решение № 903470 от 03.08.2020 г., постановено по гр.д.№ 310/2019 г. /изменено в частта
за разноските с определение от 23.09.2020 г./ Благоевградски окръжен съд /БлОС/ е осъдил
„Лев Инс” АД да заплати на Р. З. Ш. с ЕГН: ********** обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 30 000 лв. и сумата от 967.40 лв. представляваща обезщетение за
имуществени вреди на основание чл. 432, ал. 1 КЗ. Исковата претенция за обезщетяване на
неимуществените вреди е била отхвърлена за разликата над 30 000 лв. до предявената сума
от 40 000 лв. /представляваща частичен иск от 80 000 лв./. Обезщетенията са били присъдени
ведно с мораторната лиха, считано от 04.08.2018 г. до окончателното им изплащане и във
връзка с ПТП, реализирано на 28.07.2018 г. по път III-197, км 7+700, в района на гр. Гоце
Делчев, причинено от лек автомобил "Фолксваген Голф" с peг. № ***, управляван от Т. Н.
М., при което произшествие Р. Ш. е пострадал. Ответникът е осъден да заплати на БлОС
държавна такса, а също така разпределена е отговорността по чл. 78 ГПК за разноски между
двете страни според уважената и отхвърлената част от исковете. Присъдено е и
възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата /ЗАдв/ за процесуалния представител на
ищеца Ш. – адв. К. от САК. Решението е постановено при участието на трето лице-помагач
/ТЛП/ на страната на „Лев Инс“ АД - Т. Н. М..
1
В срока по чл.259, ал. 1 ГПК решението е обжалвано от процесуалния представител на
ищеца, който го атакува единствено в частта, в която на Р. З. Ш. е присъдено обезщетение за
неимуществени вреди от 30 000 лв. Въззивникът счита, че е справедливото обезщетение за
причинените му болки и страдания възлиза на 40 000 лв., за колкото е бил предявен иска
пред окръжния съд /като частичен от сумата от 80 000 лв./. Не се релевират други
оплаквания, освен относно приложението на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Желае се частична
отмяна на акта на БлОС, като обезщетението на Ш. се увеличи със сумата от 10 000 лв.
Претендира се присъждане на възнаграждение по чл. 38 ЗАдв за втората инстанция.
Въззиваемото дружество оспорва въззивната жалба, като поддържа, че решението е
правилно в обжалваната част. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за втората
инстанция.
ТЛП М. не взема писмено становище по жалбата.
Разглежданата въззивна жалба е подадена в установения от закона срок, от страна в процеса,
имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е процесуално допустима. Нови доказателства пред въззивния съд не са искани и не са
събирани.
По съществото на спора Софийският апелативен съд намира следното:
Производството в първата инстанция е образувано по искова молба на Р. З. Ш. срещу „Лев
Инс“ АД за осъждане на ответника да им заплати застрахователно обезщетение за
претърпените неимуществени вреди в размер на 40 0000 лв. /частичен иск от 80 000 лв./,
както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 967.40 лв. имуществени вреди ведно
със законната лихва, считано от 04.08.2018 г. Претендира се възнаграждение по чл. 38 ЗАдв
за безплатно процесуално представителство.
В исковата молба се твърди, че на 28.07.2018 г., по път III-197, км 7+700, в района на гр.
Гоце Делчев, лек автомобил "Фолксваген Голф" с peг. № ***, управляван от Т. Н. М., е
нарушил правилата за движение по пътищата, като блъснал намиращия се на платното за
движение пешеходец Р. Ш., вследствие на което последният получил телесни увреждания.
По случая било образувано НОХД № 437 от 2019 г. на Районен съд Гоце Делчев,
приключило със споразумение от 20.09.2019 г. Причина за настъпване на процесното ПТП и
вредните общественоопасни последици от него било виновното нарушение на правилата за
движение по пътищата от страна на водача Т. М.. Съществувала пряка причинна връзка
между деянието на М. и телесните увреждания на Ш.. „Лев Инс“ АД отговарял за
гражданската отговорност на виновния водач.
Пострадалият предявил претенциите си пред последния. По случая била заведена
2
щета, по която застрахователят не предложил заплащане на обезщетение. В резултат на
процесното ПТП Р. Ш. получил фрактура на дясната подбедрица, множество натъртвания и
охлузвания по главата и тялото, както и психически стрес. След инцидента той бил приет по
спешност за лечение в МБАЛ "Иван Скендеров" в гр. Гоце Делчев. Направено било закрито
наместване на фрактурата и Ш. бил изписан на 31.07.2018 г. В резултат на уврежданията,
получени от процесното ПТП, той търпял силни болки и много страдания. Възстановяването
му продължавало и към настоящия момент. Не се чувствал добре физически и емоционално.
Преди процесното ПТП Р. Ш. бил в отлично здравословно състояние, бил активен мъж, но
след инцидента животът му напълно се променил. Периодът на обездвижване и на силно
затруднено движение бил дълъг. Имал нарушения на съня и не бил в състояние да се
натоварва психически и физически. Изживял и силен стрес при процесния пътен инцидент,
който щял да остане за цял живот в неговото съзнание. Във връзка с проведеното лечение
били направени разноски в размер на 967,40 лв. за заплащане на клинична пътека и
потребителска такса. Причинените неудобства, болки и страдания на пострадалия следвало
да бъдат компенсирани. Претендира се осъждане на ответника да заплати обезщетение в
размер на 40 000 лева, представляващи частичен иск от 80 000 лева, за причинените на Ш.
неимуществени вреди, както и сумата от 967,40 лв. за причинените имуществени вреди във
връзка с проведеното лечение и възстановяване. Претендира се и законна лихва, считано от
04.08.2018 г. - датата, на която изтекъл срокът по чл. 429, ал. 3 вр. чл. 430, ал. 1 КЗ, както и
направените по делото разноски.
В отговора си ответникът оспорва предявените искове, както по основание, така и по
размер. Твърди, че ПТП е настъпило по изключителна вина на пешеходеца Р. Ш., който
навлязъл внезапно на платното за движение при намалена видимост/ мъгла, в тъмната част
на денонощието, с тъмни дрехи, на неопределено за движение на пешеходци място. Водачът
Т. М. не могъл и не бил длъжен да предвиди възникването на опасност и да предотврати
настъпването на ПТП и последвалия вредоносен резултат. Поведението на пострадалия било
основната причина за станалия инцидент. Р. Ш. нарушил чл. 108, чл. 113 и чл. 114 ЗДвП,
като се движел по платното при ограничена видимост и не се съобразил с разстоянията до
приближаващите се превозни средства и с тяхната скорост на движение. Той попадал в
опасната зона на автомобила и ударът за водача при така създалата се ситуация бил
непредотвратим. Налице било случайно деяние. Никой не можел да черпи права от своето
неправомерно поведение. Ако съдът не приемел, че ПТП е настъпило по изключителна вина
на пешеходеца, налице била висока степен на съпричиняване - поне 80 %, което било
основание за намаляване на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Оспорват се
всички твърдения по отношение вида, медико-биологичния характер и степента на
уврежданията, както и характеристиките и продължителността на оздравителния период.
Искът бил предявен и в завишен размер. Оспорват се всички твърдения за характера,
интензитета и продължителността на описаните в исковата молба неимуществени вреди.
Претендират се разноски.
БлОС е постановил решението си след събиране на писмени и гласни доказателства, както и
3
изслушване заключенията на вещи лица относно механизма на ПТП и здравословните
увреди при ищеца вследствие инцидента.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта - в обжалваната му част, като по въпросите, касаещи правилността на
акта, е ограничен от посоченото в жалбата. След извършена служебна проверка на
първоинстанционното решение, настоящата въззивна инстанция намира, че то е изцяло
валидно и допустимо.
Преценявайки правилността на обжалваното решение, настоящият състав на съда намира
следното:
Предявени са искове с правно основание чл.432 КЗ и чл.86 ЗЗД.
Решението на БлОС не е обжалвано в неговата осъдителна част от никого и съответно е
влязло в сила в тази част. Ето защо, следва да се приеме, че пред въззивния съд не се спори
относно наличието на двете групи факти, предпоставящи успешното провеждане на прекия
иск на пострадалия/пострадалите срещу застрахователя на делинквента: (1.) наличието на
застрахователно правоотношение между ответника /в качеството на застраховател/ и прекия
причинител на увреждането /в качеството на застрахован/, както и (2.) кумулативното
наличие на всички елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане
/действие или бездействие, което материализира противоправно деяние, извършено от
делинквента; същото да е извършено виновно; да е налице причинна връзка между деянието
и вредите, както и да са налице вреди/.
Спорът пред САС се концентрира само върху това дали първоинстанционният съд правилно
е приложил разпоредбата на чл.52 ЗЗД.
От заключението на СМЕ, приета в първата инстанция (което САС кредитира като
обективна и компетентна) се установява, че в резултат от процесното ПТП ищецът Ш. е
получил следните увреждания: счупване на дясната фибула с охлузвания на кожата на
подбедрицата, контузия на гръдния кош и контузия на лумбосакралната област. Първото
увреждане представлява средна телесна повреда с трайно затруднение на движенията на
десен долен крайник, а второто и третото са причинили на ищеца временно разстройство на
здравето. Лечението, което му е проведено, се изразява в поставяне на гипсови превръзки на
десен долен крайник над коляното за период от месец и половина. Контузиите в областта на
гръдния кош и сакралната област са лекувани консервативно с аналгетици. Пострадалият е
имал трайно затруднение в придвижването си, по причина фрактурата на десния му крак, за
период от около 2-3 месеца. Болките са били с по-силен интензитет в самото начало, а
впоследствие са отшумели, макар, че спорадично се появяват и понастоящем. Вещото лице
д-р А. С. обаче акцентира, в края на заключението си, на факта, че възстановяването от
травмите при ищеца било пълно и няма остатъчни явления от последиците от ПТП върху
неговото телесно здраве.
4
Относно интензитета на болките и страданията, изпитани от въззивника, пред БлОС са
разпитани свидетелите М. М., Т. А. и Р. Ш.. От показанията им стана ясно, че Ш. споделил,
че много го боляло навсякъде в деня на инцидента и след това. В болницата, където са го
гипсирали, не можел да става и сам да се обслужва. Когато се прибрал вкъщи, за около
месец не бил ставал от леглото. След това е започнал раздвижване и три месеца е ходил с
патерици. Инцидентът тежко се отразил на неговата психика - станал нервен и започнал да
приема хапчета за успокоение. Сънувал кошмари. Когато се движел по улицата, се страхувал
преминаващите автомобили да не го ударят.
Предвид изложеното по-горе, съдът намира, че определеният от БлОС размер на
обезщетението за неимуществени вреди е съобразен с разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Съобразно
дадените с ППВС № 4 от 1968 г. разяснения, размерът на обезщетенията за неимуществени
вреди се определя от съда по „справедливост”, като не се касае за абстрактно понятие, а
такова, преценката на което е свързано с редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда (например: при телесните
увреждания - характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.). В тази връзка съдът съобразява и
конкретната икономическа обстановка в страната като цяло към момента на ПТП - като
отправна точка при определянето на обществено приемливите като справедливи размери на
обезщетения от съответното естество към датата на ПТП, както и гласните доказателства за
съответно претърпените болки и страдания.
В резултат от процесното ПТП ищецът е получил увреждания, съставляващи една средна
телесна повреда, докато другите две са леки и не се касае за счупвания. Закрепването на
счупената фибула се е осъществило по утвърден оперативен протокол чрез закрито
наместване и поставяне на гипсова превръзка и с препоръки да не се натоварва крайника.
Възстановителният период на фибулата е продължил около 2-3 месеца, когато са преживени
и по-големите болки и страдания от Ш.. Другите две травми са отшумели още по-бързо.
Като отчете изложените по-горе обстоятелства досежно характера и степента на
причинените увреждания, като съобрази също така възрастта на ищеца към датата на ПТП и
продължителността на търпените болки и страдания, вкл. и конкретната икономическа
обстановка в страната като цяло към момента на ПТП – 28.07.2018 г., а също така и
показанията на разпитаните пред БлОС свидетели, настоящият състав на САС намира, че
справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди /30 000 лв./ е определен
правилно от първостепенния съд и не трябва да се увеличава. Не следва да се забравя още и
това, че възстановяването е пълно, в рамките на обичайното за подобен вид травми и няма
никакви остатъчни последици от ПТП върху телесното здраве на въззивника.
В обобщение - налице е съвпадение между крайните изводи на БлОС и САС, поради което
решението следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.
5
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК „Лев Инс“ АД има право да
получи юрисконсултско възнаграждение в размер от 250 /двеста и петдесет/ лева за втората
инстанция съгласно представен списък по чл. 80 ГПК. Същото не е и прекомерно, а е в
рамките на законоустановените граници, определени в чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 ЗПрП и
чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. За процесуалния представител
на въззивника Ш. не следва да се определя и присъжда възнаграждение по чл. 38 ЗАдв за
настоящата инстанция.
Воден от изложеното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 903470 от 03.08.2020 г., постановено по гр.д.№ 310/2019 г.
/изменено в частта за разноските с определение от 23.09.2020 г./ на Благоевградския
окръжен съд в обжалваната му част.
ОСЪЖДА Р. З. Ш. с ЕГН: ********** да заплати на „Лев Инс“ АД с ЕИК: *********
сумата от 250 лв. юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК.
Решението е постановено при участието на третото лице-помагач на страната на „Лев Инс“
АД - Т. Н. М..
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6