№ 21266
гр. София, 22.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДИА. К. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ГЕРГА. Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от ДИА. К. АНГЕЛОВА Гражданско дело №
20221110123137 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба с вх.№ 87189/03.05.2022
година от „М” ЕООД, ЕИК: ........., със седалище и адрес на управление гр. С против Г. М Т.
ЕГН **********, адрес: гр. С.
Твърди се, че между „М“ ЕООД, ЕИК ....... и Г. М Т. е бил сключен устен договор за
заем от 25.02.2020г., въз основа на който страните са се договорили „М“ ЕООД да предаде
на Г. М Т. заемна сума в размер на 50 000 лв. /петдесет хиляди лева/, като не бил уговорен
падеж, като сумата била предадена на същия ден с банково нареждане, в което като
основание било посочено: „заемни средства“. Сочи се, че на 10.05.2021 г. на ответника била
връчена покА. чрез ЧСИ С, с която бил поканен да върне сумата по сключения между
страните договор за заем, като в едномесечния срок той не върнал съответната сума.
Посочва, че след отправената покА. между страните била преустановена всякаква
комуникация. Сочи, че във връзка с процесното вземане на 24.08.2021 г. в полза на ищеца
била издадена заповед за изпълнение за сумата в размер на 24 900 лв., представляваща част
от главницата в общ размер на 50 000 лв., както и 498 лв. държавна такса и 2400 лв.
адвокатско възнаграждение.
С оглед гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника Г. М Т., ЕГН **********, адрес: гр. С, че дължи на
„М” ЕООД, ЕИК: ........., със седалище и адрес на управление гр. С сумите от 24900 лева
(двадесет и четири хиляди и деветстотин лева), представляваща част от главница по договор
за заем в общ размер на 50 000 лв. (петдесет хиляди лева), ведно със законна лихва от
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК 22.07.2021 г. до окончателното изплащане на
1
задължението. Моли за присъждане на сторените по делото разноски.
В депозирания в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба ответникът
твърди, че е погасил задължението по договора за заем на 08.11.2022 г., поради което моли
искът да бъде отхвърлен, като не му бъдат възлагани разноски по делото.
Ищецът в открито съдебно заседание моли за уважаването на предявените искове и
присъждане на законната лихва.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, въз основа на чийто
А.лиз и по смисъла на чл.12 от ГПК, съдът е мотивиран да стори следните фактически
констатации:
От представеното по делото платежно нареждаме от 25.02.2020 г. се установява, че
ищцовото дружество „М” ЕООД е превело на ответника Г. М Т. сума в размер на 50 000,00
лв. с основание „заемни средства“.
От представената по делото покА. за доброволно изпълнение се установява, че
ищецът е поканил ответника чрез покА. чрез ЧСИ С, връчена лично на 10.05.2021 г. да му
върне сумата в размер на 50 000,00 лв.
На 22.07.2021 г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, с
което е претендирал сумата в размер на 24 900 лв., частично дължима от общото вземане в
размер на 50 000,00 лв. по процесния договор за заем.
На 24.08.2021 г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
42495/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 143-ти състав, с която е разпоредено
длъжникът Г. М Т. да заплати на М” ЕООД сумата в размер на 24 900,00 лв.,
представляваща част от парично задължение по неформален договор за заем от 25.02.2020
г., със законна лихва от 22.07.2021 г. до окончателното плащане на вземането, както и
държавна такса в размер на 498,00 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 2400,00 лв.
Срещу така издадената заповед за изпълнение е депозирано възражение от ответника, с
което е оспорил дължимостта на вземането.
От представено платежно нареждане от 08.11.2022 г. се установява, че Г. М Т. е
превел на „Модера“ ЕООД сумата в размер на 50 000,00 лв. с основание връщане на заем от
2020 г., като ищецът не е оспорил получаването на тази сума.
Въз основа на прието от съда за доказано като факти, настоящият съдебен състав е
мотивиран да стори следните правни изводи:
В настоящето производство e заявен установителен иск с правна квалификация чл.422
от ГПК във връзка с чл. 240 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл.79, ал.1
от Закона за задълженията и договорите.
По допустимостта
Исковата молба е подадена от заинтересовано лице срещу пасивно процесуално
легитимиран ответник и отговаря на остА.лите формални изисквания на закона по чл. 127 и
чл. 128 ГПК, поради което е редовна, а предявеният с нея иск е процесуално допустим, като
2
е подаден в срока по чл. 415 ГПК.
По основателността
За основателност на предявените искове в тежест на ищеца е да установи наличието на
облигационно отношение между него и ответника по договор за заем, по силата на което за
ответника е възникнало задължението за плащане на процесната сума, а именно - предаване
от ищеца на ответника на паричната сума, предмет на договора за заем, настъпване на
изискуемост на вземането за заплащане на главница и какъв е размерът на вземането.
В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
Между страните не се спори, че между тях е сключен договор за заем през 2020 г.,
като същото обстоятелство се установява и от представеното по делото платежно нареждаме
от 25.02.2020 г. се установява, че ищцовото дружество „М” ЕООД е превело на ответника Г.
М Т. сума в размер на 50 000,00 лв. с основание „заемни средства“. Договорът за заем е
неформален и реален договор, който се сключена с предаването на вещта, с оглед на което
съдът приема, че такъв договор действително е сключен на 25.02.2020 г. между страните,
като ищцовото дружество е превело на ответника сумата в размер на 50 000,00 лв.
Доколкото по делото не се установява да е уговорен срок за погасяване на
задължението, съдът счита, че вземането е стА.ло изискуемо с отправената покА. за
доброволно изпълнение от стрА. на ищеца и съответно получена на от ответника на
10.05.2021 г.
От представеното с отговора на исковата молба платежно нареждане от 08.11.2022 г. се
установява, че Г. М Т. е превел на „Модера“ ЕООД сумата в размер на 50 000,00 лв. с
основание връщане на заем от 2020 г., като ищецът не е оспорил получаването на тази сума.
С извършеното плащане ответникът е направил извънсъдебно признание за
дължимостта на вземането. Така направеното признание не се опровергава от събраните по
делото доказателствени материали. Следователно предявеният иск е основателен. Фактът на
плащането от ответника се признава от ищеца, като същият следва да се отчете на
основание чл. 235, ал. 3 ГПК, тъй като е настъпил в хода на процеса и е от значение за
спорното право. Поради правопогасяващият му ефект предявеният иск следва да бъде
отхвърлен.
Въпреки това, доколкото погасяването на дълга е извършено в хода на процеса на
ищеца следва да бъде присъдена и претендирА.та законна лихва от датата на подаването на
заявление за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане, доколкото
ответникът е бил поканен да погаси преди това, като съответно е изпаднал в забава.
На основание чл. 162 ГПК пресмятайки законната лихва с лихвен калкулатор съдът
счита, че нейният размер възлиза на 3285,42 лв. за периода 22.07.2021 г. до 08.11.2022 г.
По разноските
При този изход на спора право на разноски има единствено ищцовото дружество.
Ответникът е оспорил, че не е дал повод за завеждането на иска, както и е погасил
задължението, поради което твърди, че разноските следва да бъдат възложени в негова
полза. Доколкото делото е образувано е след заповедно производство, като ответникът е
подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение няма спор, че с тези си действия
е дал повод за завеждане на настоящето дело. В допълнение на това ищецът е изпратил до
3
ответника покА. за доброволно изпълнение, която е била получена още на 10.05.2021 г.,
поради което е безспорно, че ответникът е дал повод за завеждането на настоящето дело.
Съобразно дадените в Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12,
разяснения настоящият състав следва да се произнесе по разпределението на отговорността
за разноските както в исковото производство, така и в заповедното производство. В
заповедното производство ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 498,00
лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 2400,00 лв. или общо разноски в размер на
2898,00 лв. В исковото производство ищецът е сторил разноски в размер на 1800,00 лв. за
адвокатско възнаграждение и 498,00 лв. за държавна такса или общо разноски в размер на
2298,00 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.422 от ГПК във връзка с чл. 240 от Закона за
задълженията и договорите във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите
и на основание чл.235, ал.3 от ГПК и чл.78, ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „М” ЕООД, ЕИК: ........., със седалище и адрес на
управление гр. С срещу Г. М Т. ЕГН **********, адрес: гр. С иск с правно основание
чл.422 от ГПК във връзка с чл. 240 от Закона за задълженията и договорите във връзка с
чл.79, ал.1 от Закона за задълженията за признаването на установено, че Г. М Т. ЕГН
********** дължи на „М” ЕООД, ЕИК: ......... сумата от 24 900 лева (двадесет и четири
хиляди и деветстотин лева), представляваща част от главница по договор за заем от
25.02.2020 г. в общ размер на 50 000 лева, за която сума е била издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 42495/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 143-ти
състав като погасена чрез плащане в хода на процеса.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в правоотношенията между „М” ЕООД, ЕИК:
........., със седалище и адрес на управление гр. С и Г. М Т. ЕГН **********, адрес: гр. С, че
съществува вземане на „М” ЕООД, ЕИК: ........., със седалище и адрес на управление гр. С и
Г. М Т. ЕГН **********, адрес: гр. С дължи сумата, за която е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение№ 9468/24.8.2021 година, издадена по ч.гр.дело №
42945/2021 година по описа на Софийски районен съд, а именно сумата на дължимата се
законна лихва - сумата 3285,42 лв., представляваща законна лихва за периода
22.07.2021 г. до 08.11.2022 г., върху претендираното вземане в размер на 24 900,00 лв.
ОСЪЖДА Г. М Т. ЕГН **********, адрес: гр. С да заплати на ищеца „М” ЕООД,
ЕИК: ........., със седалище и адрес на управление гр. С на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
сумата в размер на 2898,00 лв., представляваща разноски сторени от ищеца в заповедното
производство по ч.гр.д. № 42495/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 143-ти състав и
2298,00 лв., представляваща сторени от ищеца разноски в исковото производство по р.д. №
23137/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 143-ти състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от
4
връчването на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5