№ 84
гр. Шумен, 06.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II в публично заседание на
двадесет и осми септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Константин Г. Моллов
Теодора Енч. Димитрова
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско
дело № 20213600500198 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №260140/17.03.2021г. по гр.д.№1143 по описа за 2020г. на ШРС , съдът
е признал за установено на осн.чл.422 ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК в
отношенията между страните , че Д. П. Д. дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
гр.София сумата от 1299.17лв. представляваща главница по договор за паричен кредит
№CREX-16293749/6.08.2018г. сключен между „ БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон
България и ответника ,ведно със законната лихва върху вземането , считано от 3.02.2020г. –
датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането , като
същото е прехвърлено от „ БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България на ищеца
с Приложение №1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземание от
12.02.2019г. и за него е издадена Заповед за изпълнение №87/4.02.2020г. по ч.гр.д.
№248/2020г. по описа на ШРС, отхвърлил е предявените на осн.чл. 422 ал.1 от ГПК във вр. с
чл.415 ал.1 от ГПК искове за признаване за установено ,че Д. П. Д. дължи на „Агенция за
събиране на вземания“ сумата от 155.83лв. представляваща договорна лихва за периода от
5.09.2018г. до 5.08.2019г. и сумата от 174.32лв. представляваща мораторна лихва за периода
от 6.09.2018г. до 3.02.2020г. за които суми е издадена Заповед за изпълнение
№87/4.02.2020г. по ч.гр.д.№248/2020г. по описа на ШРС, като неоснователни ,присъдил е на
ищеца разноски за заповедното производство в размер на 65.85лв. и по исковото
1
производство в размер на 608.74лв., съразмерно с уважената част на исковете.
Решението е обжалвано от ответника Д. П. Д. , действащ ,чрез назначеният му
особен представител адв.П.Х. от ШАК в осъдителната му част с която ответникът е
осъден да заплати на ищеца сумата от 1299.17лв. представляваща главница по договор за
паричен кредит като незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата
съображения. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено в тази му част и вместо
това съдът да постанови ново с което да отхвърли иска за тази сума от 1299.17лв. или при
условията на евентуалност да отмени решението и да отхвърли иска до размера на сумата
от 107.27лв. присъдена като част от главницата.
Въззиваемата страна „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр.София ,
действаща ,чрез пълномощника си юрисконсулт Г.Г. е депозирала отговор на въззивната
жалба , с която я оспорва като неоснователна и моли съдът да я остави без уважение и да
потвърди решението в обжалваната му част.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна,
при наличие на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество жалбата е частично
основателна.
Като обсъди основанията и доводите изложени от страните , както и събраните по
делото доказателства ,съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :
На основание депозирано от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр.София заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на дружеството е издадена Заповед
за изпълнение №87/4.02.2020г. по ч.гр.д.№248/2020г. по описа на ШРС по силата на която
съдът е постановил Д. П. Д. да заплати на заявителя сумата от 1299.17лв. неизплатена
главница за периода от 5.09.2018г. до 5.08.2019г. по договор за кредит за покупка на стоки и
услуги №CREX-16293749/6.08.2018г. сключен на 6.08.2018г. между ответника и „ БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, ведно със законната лихва за забава върху
главницата считано от датата на депозиране на заявлението 3.02.2018г. до окончателното
изплащане на задължението , сума в размер на 155.83лв. представляваща договорна лихва за
периода от 5.09.2018г. до 5.08.2019г. и сумата от 174.32лв. представляваща мораторна
лихва за периода от 6.09.2018г. до 3.02.2020г. и разноски в размер на 82.59лв. Предвид
връчването на заповедта при условията на чл.47 от ГПК на заявителя са дадени указания за
предявяване на искове по чл.422 от ГПК за установяване на вземанията му .
Установителният иск е предявен от ищеца в законоустановеният едномесечен срок
,поради което е и допустим и следва да се разгледа.
Предмет на настоящото въззивно производство е само дължимостта на сумата от
1299.17лв. главница в която част е обжалвано решението на ШРС , като при условията на
евентуалност се оспорва във въззивната жалба дължимостта на сумата от 107.27лв.
присъдена като част от главницата и представляваща застрахователна премия.
2
Видно от договор за заем №CREX-16293749/6.08.2018г. сключен на 6.08.2018г.
между ответника и „ БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България дружеството е
предоставило в заем на ответника Д. П. Д. сумата от 1211.90лв., представляваща сбор от
цената на закупените от него стоки смартфон „Huawei“ модел „....“ на стойност 1179 лв. и
акцесоари към него (калъф) на стойност 32.90 лв. В договора е посочен размер на
предоставеният кредит - 1299.17 лв. без да е посочено от какво се формира този размер.
Погасителните вноски са 12 на брой при вноска от 121.25 лв., като общия размер, който
следвало да върне кредитополучателя е 1475 лв. при лихвен процент от 21.56 % и годишен
процент на разходите - 23.83%. В договора се съдържа погасителния план, както и сумата за
предоставена услуга „Сигурност на плащанията“ с премия от 107.27 лв.
По делото са представени и Сертификат за застраховка „Закрила на плащанията
Плюс“ № CARD-16293749 от 6.08.2018г. и Сертификат № CARD-16293749 от 6.08.2018г.
подписани от ответника в качеството му на застрахован и от кредитора в качеството му на
застраховащ . Представени са и Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 27.07.2017г. ,допълнително споразумение №4 към договора от 11.06.2018г.,
писмено потвърждение от 12.02.2019г. от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон
България и Приложение № 1 от 12.02.2019г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземане от 27.07.2017г. сключени между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон
България и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в което фигурира вземането срещу
длъжника. Цесионера се е задължил от името на цедента и за своя сметка да изпраща
писмени уведомления до длъжниците за цесията. Писмо до ответника било изпратено, но се
върнало обратно на изпращача, като непотърсено. Отново опит за връчване на уведомително
писмо е направен на 12.06.2020г., като куриерската служба е отразила в разписката, че
връща в цялост пратката. В Приложението фигурира името на ответника под №297 с
посочване на задължението му по процесния договор и цялата дължима от него сума.
Ищецът е представил и нотариално заверен препис от първата и последната страница на
приложението и на страницата на която фигурира задължението на ответника – стр.8 и
следователно тези преписи са официално заверени преписи по смисъла на чл.183 ал.1 от
ГПК ,поради което и не е налице необходимост да се представя оригинала на този документ
за да се докаже ,че задължението на ответника е цедирано на ищцовото дружество.
Приложението е подписано от двете страни по договора за цесия на страница първа и
последна и не е налице необходимост същото да е подписано от страните и на всяка
страница, като страните не оспорват валидността на сключеният между тях договор и го
изпълняват , поради което и съдът приема че такъв е действително сключен и направеното
във въззивната жалба възражение от ответника относно действителността на договора е
неоснователно.
От заключението на вещото лице по назначената от ШРС ССЕ се установява ,че
размера на кредита от 1299.17 лв. е формиран като сбор от цената на покупката за телефон и
калъф за него - 1211.90 лв. и застрахователната премия в размер на 107.27 лв., като е
3
извадена сума от 20 лв., която е внесена като депозит от ответника. Няма постъпили
плащания по кредита нито към момента на прехвърляне на вземането, нито в последствие.
При така установената фактическа обстановка ,съдът достигна до следните правни
изводи: Заявена е претенция с правно основание чл.422 от ГПК - за установяване
съществуването на вземания – неиздължена главница, лихви по договор за потребителски
кредит, както и за застрахователна премия, като част от главницата по договора за кредит.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл.154, ал.1 от
ГПК/, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните
правопораждащи факти, а именно: че спорното главно право е възникнало, в случая това са
обстоятелствата, свързани със съществуването на облигационно правоотношение между
дружеството-кредитор и ответника, настъпване изискуемостта на паричните задължения на
последния, изпълнение на задължението на кредитора по конкретния договор, прехвърляне
на вземането на ответника чрез договор за цесия на ищцовото дружество, съобщаване на
цесията на длъжника от първоначалния кредитор. Ответната страна следва да установи
факта на заплащане на дължимите по договора суми.
В настоящия случай се установи по безспорен начин, че „ БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А., клон България и Д. П. Д. са били в облигационни отношения, уредени
от сключения между тях договор за кредит, като кредиторът е предоставил на
кредитополучателката уговорената сума. Ответната страна не е ангажирала доказателства,
че е изпълнила задължението си за връщане на главницата. Установи се също, че
кредиторът е прехвърлил вземането си по договора на ищцовото дружество - на „Агенция за
събиране на вземания“ЕАД-гр.София както и че цесията е била надлежно съобщена на
ответника с връчване на препис от исковата молба и приложенията към него на назначения
му особен представител.
Ответникът , чрез назначеният му особен представител е възразил във въззивната си
жалба срещу претенцията за заплащане на застрахователна премия , тъй като клаузата за
заплащане на застрахователна премия , като част от договора за потребителски кредит е
неравноправна по чл.143 от ЗЗП и е уговорена във вреда на потребителя предвид ,че
утежнява във висока степен стойността на финансираната от кредитора покупка на стока.
По делото са представени Сертификат за застраховка „Закрила на плащанията
Плюс“ № CARD-16293749 от 6.08.2018г. и Сертификат № CARD-16293749 от 6.08.2018г.
подписани от ответника в качеството му на застрахован и от кредитора в качеството му на
застраховащ . Липсват представени самите договори за застраховка, които са сключени със
самият застраховател, поради което и по делото не е доказано наличието на валидно
възникнало застрахователно правоотношение на основание на което ответникът да дължи
заплащането на застрахователна премия , именно с посоченият в сертификатите
застраховетел , въпреки ,че в самите сертификати е вписано ,че застрахователят бил
съгласен да застрахова срещу заплащането на застрахователна премия кредитополучателя.
4
Също така доколкото по делото не са представени надлежни писмени доказателства, че
застрахователната премия е заплатена от кредитора на застрахователя то и претенцията за
нейното заплащане от страда на ответника на кредитора е неоснователна.
Съдът счита клаузата за заплащане на тази допълнителна застраховетелна услуга под
формата на застрахователна премия за дължимост на сумата от 107.27лв. за нищожна,
поради накърняване добрите нрави – чл. 26, ал. 1, предложение трето от ЗЗД и заобикалящи
разпоредбите на закона за потребителския кредит, /чл. 21, ал. 1 от ЗПК/, както и като
неравноправна по смисъла на чл.143 ЗЗП. И във двата сертификата липсва точно и ясно
посочване на размера на застрахователната премия дължима от застрахования. В случая се
позволява на кредитора да реализира приход, без последният да полага допълнително,
каквито и да било усилия за изпълнение на някакви насрещни задължения. Ето защо стига
до извода, че в случая този договор не цели да задоволи имуществения интерес на
кредитора, възмездявайки го за изпълнение на някакви негови задължения, а да го обогати
неоснователно, което не отговаря и на изискването за добросъвестност и води до значително
неравноправие между правата и задълженията на търговеца и потребителя и е
неравноправен по смисъла на чл.143 ал.1 ЗЗП .
Следва да се отбележи и че е очевидно /и без да са необходими специални знания/, че
както договора за кредит така и двата подписани от страните сертификата за застраховане
са с изключително ситен шрифт/под 12/, което налага извод за недействителността им
съгласно чл.22 от ЗПК. Уговорката за заплащане на такава допълнителна услуга поставя в
по-неблагоприятна позиция потребителя, не защитава правата му като по-слаба страна в
правоотношението и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
страните по процесното правоотношение.
Поради изложеното заключава, че искът за заплащане на застрахователна премия за
сумата от 107.27лв. е изцяло неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.
Ето защо, съдът счита , че ответникът дължи на ищеца по процесният договор за
заем сумата от 1191.19лв. главница . Искът за главница в останалата му част за разликата
над 1191.19лв. до претендираните 1299.17лв. , което е сумата от 107.27лв. е неоснователен и
следва да се отхвърли.
Предвид липсата на пълно съвпадане на фактическите и правните изводи на двете
инстанции първоинстанционното решение следва да бъде отменено частично съобразно
изложените по-горе мотиви.
Решението в останалата му отхвърлителна част не е било обжалвано и е влязло в
сила.
По разноските : Предвид изхода от спора присъдените на ищеца разноски пред ШРС
следва да се намалят до размера на сумата 60.38лв. за заповедното производство и до
5
размера на сумата от 558.14лв. за исковото производство.
Предвид изхода от спора следва на въззиваемата страна да се присъдят разноски за
въззивното производство, по което дружеството е направило разноски в размер на 344.05лв.
за особен представител и претендира и 50лв. за юрисконсултско възнаграждение , тъй като
се е представлявало от юрисконсулт и му се следва юрисконсултско възнаграждение на
осн.чл.78 ал.8 ГПК , което съдът определя в размер на 50лв. на осн.чл.25 ал.1 от Наредбата
за заплащане на правната помощ . Съобразно частичната основателност на въззивната жалба
на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски в размер на 361.30лв.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.271 от ГПК , съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260140/17.03.2021г. по гр.д.№1143 по описа за 2020г. на ШРС
в частта му с която съдът е признал за установено на осн.чл.422 ал.1 от ГПК във вр. с
чл.415 ал.1 от ГПК в отношенията между страните , че Д. П. Д. с ЕГН ********** с адрес
гр.Шумен, ул.”...” № 21, вх.1, ет.1, ап.1 дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, бул. “....” № 25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б., главница по договор за паричен кредит
№CREX-16293749/6.08.2018г. сключен между „ БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон
България и ответника ,ведно със законната лихва върху вземането , считано от 3.02.2020г. –
датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането, само за
разликата над 1191.19лв. до присъдените 1299.17лв., което е сумата от 107.27лв.
застрахователна премия и в частта за разноските за разликата над 60.38лв. до присъдените
65.85лв. за заповедното производство и за разликата над 558.14лв. до присъдените 608.74лв.
за исковото производство, като вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, бул. “....” № 25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б. срещу Д. П. Д. с ЕГН ********** с адрес
гр.Шумен, ул.”...” № 21, вх.1, ет.1, ап.1 иск с правно основание осн.чл.422 ал.1 от ГПК ,във
вр. с чл.415 ал.1 от ГПК да се признае за установено между страните ,че Д. П. Д. дължи
на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, бул. „....“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
представлявано от Д.Б.Б. изпълнителен директор сумата от 107.27лв. застрахователна
премия начислена към дължимата гравница по Договор за паричен кредит № CREX -
16293749 от 06.08.2018г., сключен между “БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон
България с ЕИК ********* и ответника, ведно със законната лихва върху вземането, считано
от 03.02.2020г. - датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на
6
вземането, като същото е прехвърлено от “БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон
България на ищеца с Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 12.02.2019г. и за него е издадена Заповед за изпълнение № 87/04.02.2020г. по
ч.гр.д. № 248/2020г. по описа на ШРС, като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение №260140/17.03.2021г. по гр.д.№1143 по описа за
2020г. на ШРС в останалата му обжалвана част.
Решението в останалата му част е влязло в сила.
ОСЪЖДА Д. П. Д. с ЕГН ********** да заплати на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД с ЕИК ********* разноски по делото за въззивната инстанция в размер на
361.30лв.
Решението не подлежи на обжалване на осн.чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7