Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 25.11.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-13 ти състав
в закрито заседание в състав
СЪДИЯ: Владимир Вълков
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 2202 по описа за 2019 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО::
Производството е по реда на чл.25 от Закона за търговския регистър във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на „Б.“ ООД срещу отказ № 20191011120229/14.10.2019 г. В жалбата се оспорва извод на длъжностното лице по регистрацията, че извършените от изключения съдружник действия против интересите на дружеството са само в качеството й на управител. Иска се отказът да бъде отменен и да бъдат дадени указания за вписване на заявените обстоятелства.
По допустимостта на жалбата
Частната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, против подлежащ на обжалване акт и в установения едноседмичен срок, което я определя за допустима. Дължимата държавна такса е внесена.
По основателността на жалба.
На 18.07.2019 г.Л.М.лично е получила нотариална покана, съдържаща указание за констатирано участие в търговско дружество със сходно наименование „Б.“ ООД и идентично наименование на английски език – В. Ltd на адреса на управление на „Б.“ ООД. Сочи се новорегистрираното дружество да е извършвало конкурентна дейност, използвайки притежаван отБ.лиценз за внос от Агенция по храните и лекарствата на САЩ и са продадени стоки, закупени от клиенти на Б.. Сочи се да е установена липса на отчетена касова наличност, невярно декларирано разпределение на сумата като дивиденти между съдружниците при установено впоследствие, че парите са усвоени от сина наЛ.М.при довод това да е лишило дружеството от възможност да търси сумите от сина на съдружника. Било установено и впоследствие усвояване на част от тази сума в размер на 102000 лв. за погасяване на ползван отЛ.М.банков кредит. Поискано е да бъдат представени документи за извършените износи от конкурентното дружество с цел определяне размера на нанесените вреди и да бъде представен график за възстановяване на сумата, платена за погясяване на личния кредит на Л.М.. Указано е поканата да бъде считана и като предупреждение за изключване от дружеството. От нотариалната покана се установява ръкописно отразен ден за посоченото събрание, насрочено за 11.00 ч..
От протокола се установява, че събранието е започнало в 12.00 ч. като е взето решение за изключване наЛ.М.поради отразените в предупреждението обстоятелства при констатацията, че поисканите документи не са представени, освобождаването й като управител поради нарушение на чл. 142 ал. 1 т. 2 и 3 ТЗ, промяна на адреса на управление и приемане на учредителен акт.
Предмет на заявеното искане е заличаване на Л.М.като управител и съдружник и вписване на А.Б.като едноличен собственик на капитала, Представен е и учредителен акт.
За да постанови обжалвания отказ длъжностното лице по регистрация приема, че указание за нежеланото поведение е включено в поканата за общото събрание и не е определен срок за коригиране на поведението, който да бъде приет за достатъчен и подходящ. Твърдят се вреди, които произтичат от качеството управител, а не на съдружник. Датата на събранието е добавена без да е отразена причината за това. Позовава се и на отхвърлена от съд претенция за вреди срещуЛ.М.на указаното основание за изключване в предупреждението. Прието е, че липсва изискуемото мнозинство за останалите точки от дневния ред с оглед обстоятелството, че изключваният съдружник запазва това си качество до вписване на изключването му в търговския регистър, съответно, че не е заявено за вписване изменението в капитала на дружеството, а представеният учредителен акт отразява намален капитал без да е спазена предписаната от закона процедура.
При тези обстоятелства от правна страна съдът намира следното:
Възложеното на длъжностното лице по вписванията действие обезпечава обществения интерес от достоверност на утвърдените от закона като подлежащи на огласяване обстоятелства. Според чл. 21 т. 5 ЗТРРЮЛНЦ длъжностното лице дължи да извърши преценка досежно предписаните от закона като подлежащи на изследване обстоятелства от приложените към заявлението документи, ценени от външна страна – според произтичащото от тях обстоятелство. Това ще рече, че длъжностното лице дължи да се увери от съдържанието на приложените документи за проявили се факти, от които правната норма извлича заявеното за вписване обстоятелство, доверявайки се на представените документи.
Съгласно чл. 126 ал. 3 ТЗ съдружник може да бъде изключен от общото събрание след писмено предупреждение, когато не изпълнява задълженията си за оказване съдействие за осъществяване дейността на дружеството; не изпълнява решенията на общото събрание; действа срещу интересите на дружеството или не е внесъл допълнителна парична вноска и не е упражнил правото си да напусне дружеството. Макар и нормата на чл. 140 ал. 4 ТЗ да предвижда действие на решението за изключване от вписване на това обстоятелство в търговския регистър, Върховният касационен съд е имал повод да посочи, че нормата не касае вътрешните отношения между съдружниците. Действието е относимо към третите добросъвестни лица (така изрично (срв. решение № 690 от 03.12.2008 г. по т. д. № 349/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ отд., решение № 86 от 01.09.2017 г. по т. д. № 1068/2016 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.). Понеже в рамките на регистърната процедура обективно е невъзможно да бъде осигурена защита на правото на участие – такова съществува само ако и доколкото изключеният поиска отмяна на решението в указания от закона срок. Пропускането на тази възможност стабилизира дори противоречащото на закона решение на общото събрание, а длъжностното лице по регистрация дължи да огласи настъпилата промяна. Извън прерогативите на длъжностното лице по регистрацията остава косвеният контрол за законосъобразност, а огласяването на заявеното обстоятелство е и предвидената от закона възможност за третите лица да узнаят актуалния състав на съдружниците в дружество с ограничена отговорност. По тези съображения настоящият състав приема, че дължимата преценка при заявено за вписване изключване на съдружник предполага възможност от представените към заявлението документи да бъде извлечен извод за 1) получен документ, 2) отразяващ конкретно поведение в обхвата на лимитативно установените основания за освобождаване, 3) разумен срок с оглед естеството на поведението, осигуряващо.обективна възможност за коригиране на поведението (ако това е обективно възможно), 4) надлежно взето решение за изключване в това число и при съобразяване на предписаната от закона особена форма.
В случая се установява, че поканата е връчена от нотариус на 18.07.2019 г. лично на Л.М.. Поканата отразява и описание на поведение, възприето от другия съдружник и съуправител на дружеството като противоречащо на интересите на самото дружество при изрично указание, че му документът съставлява и предупреждение за изключване. Следователно, спазени са изискванията предупреждението да съдържа достатъчно информация, за да знае изключвания кое конкретно негово поведение поставя в риск участието му в дружеството. Без значение остава, че предупреждението е инкорпорирано в поканата за свикване на общото събрание. Времевото отстояние между получената покана и датата на събранието сочи на разумен срок за изпълнение на поисканото съдействие за защита интересите на дружеството чрез представяне на информация за реализираните сделки при твърдение за нарушение на търговска тайна. Протоколът сочи, че изискуемите документи не са представени, а и не отразява изявление на ангажирания съдружник за срещната обективна пречка в тази насока. При тези обстоятелства еднозначно следва и извод, че е осигурен разумен срок за съдействие при реализация на дружествените интереси.
Съгласно чл. 75 ТЗ нищожно е решение на общото събрание, което игнорира тълкувание на закона или устройствения акт на търговското дружество, дадено с влязло в сила съдебно решение. От тази гледна точка длъжностното лице по регистрацията в съответствие със закона е подложило на преценка взетото решение с оповестеното по партидата на дружеството решение № 616/21.03.2018 г. по т.д. № 2955/2017 г. по описа на СГС, ТО, VІ-14 състав, влязло в сила на 7.04.2019 г. Неправилно обаче е интерпретирано значението му в случая. Както фактическите изводи на съда, така и утвърденото правно значение на установените факти касаят съображенията на съда, навели го на извод за основателност на предявения иск и до отмяна на предходно решение за изключване. Тълкувание на закона, ангажиращо дружеството и овластяващо длъжностното лице по регистрацията да следи за съответствие с него съставлява утвърдената възможност за съдружник в дружество с ограничена отговорност да участва в други търговски дружества и неотносимост на действията на служител на дружеството, бил той и роднина на съдружник, към задълженията на последния към дружеството. Налице е частично припокриване на посочените обстоятелства, което не е достатъчно за извод, че решението е нищожно с произтичащото от това задължение на длъжностното лице по регистрацията да не го зачете. Не се установява противоречие на решението, основано на неизследвани по същество обстоятелства на императивни правни норми. Това налага извод за наличие и на четвъртия елемент от фактическия състав, подлежащ на изследване в регистърното производство. Следователно, няма произтичащо от закона основание за игнориране на взетото решение за изключване в рамките на регистърното производство. Дали недоказаните в рамките на предходния спор обстоятелства или допълнително въведените като основание за изключване и поради тази причина неразгледани от съд обосновават отговорност на управителя или нарушение на правото на участие, остава въпрос извън компетенциите на регистърната администрация, а и на съда в настоящото производство. Спазена е и предписаната от чл. 137 ал. 4 ТЗ особена форма на удостоверяване автентичността и съдържанието на формираната воля.
Именно защото решението има действие
във вътрешните отношения защитата на правото на участие се упражнява с
конститутивен иск – взетото решение подлежи на отмяна, а качеството съдружник и
произтичащото от това право на участие и глас в дружествените дела възниква
едва с влизане в сила на отменителното съдебно решение (срв. решение № 86 от 01.09.2017 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО). При тези обстоятелства логично следва
извод, че взетото решение за изключване и в рамките на надлежно свиканото общо
събрание легитимира останалия съдружник да формира воля по останалите точки от
дневния ред, пряко свързани с реорганизацията на дружествената структура.
Възниква въпрос възможно ли е вписване в
търговския регистър на изключването отделно от взетото в случая решение за
намаляване капитала на дружеството със стойността на освободените дялове.
Законът не предписва подобна връзка, а настоящият състав не споделя съдебната
практика, извеждаща я от неговия смисъл. При все, че законът свързва
съществуването на дружествен дял с наличие на ангажирал се с него правен
субект, това не изключва наличието на преходно състояние (прекратено участие
поради смъртта на съдружник). Няма причина това регламентирано от закона
състояние да бъде отречено и в останалите хипотези на прекратено участие в
дружеството. При положение, че законът не утвърждава изключение от задължението
за срочно обявяване на подлежащото на вписване обстоятелство до изпълнение на
процедурата за решаване съдбата на освободените дружествени дялове от
развитието на процедурата по намаляване на капитала, предпоставена от
прекратено вече участие, Ето защо и решението на останалия след изключването
съдружник да не поеме освободените дялове не създава поддържаното в практиката
недопустимо състояние. То настъпва по силата на закона и при проявлението на
правопогасяващото обстоятелство. С оглед нормата на чл. 140 ал. 4 ТЗ обаче нежеланието
на останалия съдружник не е в състояние да засегне интересите на кредиторите. Напротив,
взетото решение за намаляване на капитала е предпоставка за предприемане на
предписаната от закона процедура, призвана да гарантира интересите на
кредиторите. Ето защо и длъжностното лице дължи да проследи спазването на
предписаната процедура доколкото е заявена за вписване промяна в капитала. До
този момент интересите на кредиторите са обезпечени от вписания в търговския регистър
размер на капитала. Ето защо в случая безпредметно остава изследването дали и
доколко процедурата за намаление на капитала е съобразена.
Съгласно чл. 119 ал. 4 ТЗ обаче настъпила
промяна в обстоятелства, регламентирани с устройствения акт налага обявяване и
на актуалното съдържание на акта, т.е. съответствие между вписаните
обстоятелства и съдържанието на обявения устройствен акт. Представеният в
случая учредителен акт сочи на капитал от 2500 лв. при вписан капитал от 5000
лв. Както правилно отчита и длъжностното лице по регистрацията налице е
несъответствие, препятстващо обявяване на устройствения акт. Същевременно обаче
актуалният устройствен акт – съобразен с вписаните обстоятелства и заявената
промяна, е предпоставка за вписване на заявените обстоятелства. Понеже
преценката в случая касае съдържанието на представен в регистърното
производство документ, процедурата по чл. 22 ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ е неприложима.
Установеното несъответствие е самостоятелна пречка за вписване на заявените
обстоятелства.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Б.“ ООД срещу отказ № отказ № 20191011120229/14.10.2019 г.
Решението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Апелативен съд – София в едноседмичен срок от съобщението.
На основание чл. 7 ал. 2 ГПК към съобщението следва да бъде приложен и препис от настоящото.
СЪДИЯ: