№ 3179
гр. София, 15.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Теодора Анг. Карабашева
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20231100501505 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 9723 от 31.08.2022 г. по гр.д. № № 71055/2021 г. по описа на СРС,
174 с-в е признато за установено по предявения по реда на чл. 422 ГПК иск с правно
основание чл. чл. 422 ГПК, вр. чл. 179, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, че
И. М. Т. дължи на „Софийска вода“ АД сумата от 2361,38 лв., представляваща
стойността на водоснабдителни услуги за периода от 01.09.2018 г. до 08.05.2021 г. в
имот с адрес гр. София, ж.к. ****, ведно със законната лихва от 09.09.2021 г. до
изплащане на вземането, както и сумата в размер на 1736,50 лв., представляваща
моратонра лихва за забава за периода от 01.10.2018 г. до 08.05.2021 г., за които
вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 52520/2021 г. по описа на СРС, 174 състав, като е отхвърлил
предявените „Софийска вода“ АД срещу И. М. Т. искове с правно основание чл. 422
ГПК, вр. чл. 179, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, че И. М. Т. дължи на
„Софийска вода“ АД сумата над 2361,38 лв. до пълния предявен размер,
представляваща стойността на водоснабдителни услуги за периода от 15.03.2012 г. до
08.05.2021 г. в имот с адрес гр. София, ж.к. ****, както и за законна лихва за забава за
сумата над 1736,50 лв. до пълния предявен размер за периода от 15.04.2012 г. до
08.05.2021 г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 52520/2021 г. по описа на СРС, 174
1
състав.
В срок е подадена въззивна жалба срещу решението в частта на уважаване на
исковете от ответника И. М. Т. с излагане на доводи за неправилност, поради
необоснованост на фактическите констатации във връзка с установените по делото
факти чрез събраните доказателства, неправилно приложение на материалния закон и
нарушение на процесуалните правила.
Въззивникът поддържа, че ищецът не е доказал правото на собственост или
ползване на И. М. Т., поради което не била налице облигационна връзка между
страните. На следващо място посочва, че не е доказано количеството питейна вода,
доставена в процесния имот и че количеството питейна вода е начислено неправилно,
с оглед броя обитатели в имота. Отправя искане за отмяна на решението в обжалваната
част и отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна „Софийска вода“ АД.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество, съдът намира
същата за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При извършената проверка по реда на чл. 269, предл. 1 от ГПК, съдът установи,
че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът дължи
произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с
въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл. 269, предл. 2 от ГПК.
Във връзка с доводите за неправилност на постановеното решение в
обжалваната част, настоящият въззивен състав намира следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 от Закона за
водите и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По смисъла на § 1, т. 2, б. "а" и б. "б" от допълнителните разпоредби на Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги потребители по
смисъла на закона са юридически или физически лица собственици или ползватели на
2
съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги; респективно юридически
или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията
и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, потребители на услугите В и К са собствениците и лицата,
на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и
нежилищни имоти в сгради - етажна собственост.
В конкретния случай в подкрепа на твърдението си, че ответникът е собственик
на процесния имот ищецът е представил писмо от СО, Дирекция "Общински приходи",
отдел "ОП – Столична", в което е посочено, че данъчно задължени лица за цитирания
по-горе недвижим имот е И. М. Т..
Настоящият съдебен състав счита, че данъчната декларация не е предвиден в
закона способ нито за придобиване, нито за доказване правото на собственост върху
недвижим имот /в този смисъл решение № 972 от 06.01.2010 г. на ВКС по гр. д. №
4266/2008 г., IV ГО/. Декларирането на един имот като собствен или съсобствен пред
данъчните власти има само административноправно значение, но няма
гражданскоправни последици и не поражда последици относно възникването или
прекратяването на правото на собственост върху същия. Правото на собственост
възниква по силата на предвидените в закона способи /чрез правна сделка, по давност,
или по други начини, определени в закона/ и се доказва със съответните документи,
удостоверяващи тези способи. Декларацията по чл. 14 от ЗМДТ представлява частен
свидетелстващ документ, който съдържа изявления на декларатора като данъчно
задължено лице за определени факти, в т. ч. и такива, свързани с притежаване правото
на собственост върху недвижим имот. Декларацията, депозирана пред данъчната
администрация по чл. 14 от ЗМДТ, би могла евентуално да се цени в съвкупност с
други представени доказателства за собственост, както и по реда на чл. 175 от
ГПК като извънсъдебно признание на факт от страната. В случая обаче не е
представена самата декларация по чл. 14 от ЗМДТ, нито са представени други
доказателства за собственост върху имота, като това обстоятелство не би могло да бъде
прието за установено при условията на пълно и главно доказване въз основа на
представеното писмо от СО, Дирекция "Общински приходи".
С оглед изложеното се налага извод, че ищцовото дружество, чиято е
доказателствената тежест в процеса съобразно разпоредбата на чл.154, ал. 1 от ГПК, не
е ангажирало доказателства за твърдяното облигационно правоотношение между
страните по делото. Не са представени доказателства нито за титулярството в правото
на собственост, респективно на ограниченото вещно право на ползване върху
процесния имот, нито доказателства за сключването на изричен писмен договор между
страните. При изричното оспорване на качеството на потребител от страна на
ответника, установяването единствено на факта, че е открита индивидуална партида на
3
лицето, без да е ясно дали това е станало служебно или въз основа на искане, съответно
по чие искане, не може да обоснове извод за възникването на договорно
правоотношение между страните.
Поради изложеното въззивната инстанция намира, че предявеният иск за
установяване дължимостта на начислената стойност на В и К услуги за процесния
период се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Ето защо, поради несъвпадане на изводите на двете съдебни инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в обжалваната част като
неправилно, като предявените искове в посочената част се отхвърлят като
неоснователни. В останалата част постановеното решение като необжалвано е влязло в
законна сила.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на въззивника
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 350. 00 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция и държавна такса в размер на 82 лв.
С оглед отмяната на обжалваната част на ответника следа да бъдат присъдени
сторените разноски в първоинстанционното производство в размер на 315,38 лв.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 9723 от 31.08.2022 г. по гр.д. № 71055/2021 г. по описа на
СРС, 174 с-в, В ЧАСТТА, с която е признато за установено по предявения по реда
на чл. 422 ГПК иск с правно основание чл. чл. 422 ГПК, вр. чл. 179, ал. 1, пр. 1, вр. чл.
200 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, че И. М. Т., ЕГН ********** дължи на „Софийска вода“ АД,
ЕИК 1****, сумата от 2361,38 лв., представляваща стойността на потребени
водоснабдителни услуги за периода от 01.09.2018 г. до 08.05.2021 г. в имот с адрес гр.
София, ж.к. ****, ведно със законната лихва от 09.09.2021 г. до изплащане на
вземането, както и сумата в размер на 1736,50 лв., представляваща мораторна лихва за
забава за периода от 01.10.2018 г. до 08.05.2021 г., за които вземания е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
52520/2021 г. по описа на СРС, 174 състав, както и в частта на разноските, с която на
основание чл.78, ал. 1 ГПК, са присъдени в полза на „Софийска вода“ АД сумата от
100,08 лв. - разноски за заповедното производство и сумата в размер на 226,96 лв. -
разноски за исковото производство, като вместо това ПОСТАНОВЯВА следното:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 179, ал. 1, пр. 1,
вр. чл. 200 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, за признаване за установено, че ответника И. М. Т.,
ЕГН ********** дължи на „Софийска вода“ АД, ЕИК 1****, сумата от 2361,38 лв.,
4
представляваща стойността на потребени водоснабдителни услуги за периода от
01.09.2018 г. до 08.05.2021 г. в имот с адрес гр. София, ж.к. ****, ведно със законната
лихва от 09.09.2021 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 1736,50
лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода от 01.10.2018 г. до
08.05.2021 г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 52520/2021 г. по описа на СРС, 174
състав.
ОСЪЖДА „Софийска вода“ АД, ЕИК 1****, да заплати на И. М. Т., ЕГН
**********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 315,38 лв. разноски за първата
инстанция и сумата 350.00 лв. -разноски за въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5