РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 28.02.2017 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в
публичното съдебно заседание на тринадесети февруари през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Т. Георгиева, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 7773 по описа за 2016 г. по описа на СГС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е иск по
чл.288, ал.1, т.1 от КЗ /отм./.
Ищците С.К.К., П.С.К. и Д.С.Н. твърдят, че на
30.07.2015 г., неидентифицирано моторно превозно средство, управлявано от
неизвестен водач, движейки се по двупосочен двулентов главен път I-8,
с посока на движение от гр. П към гр. Пловдив, в района на км. 193+600 м.,
предприема рисково изпреварване и навлиза в насрещната лента на движение, в
която в този момент се движи лек автомобил „Мерцедес“, модел „Ц 220“, рег. № ********,
управляван от С.П.К.. Излагат, че с цел предотвратяване на челен удар с
навлизащото в насрещната лента МПС, водачът на лекия автомобил „Мерцедес“ се отклонява вдясно от пътното
платно в тревната площ, поради което шофьорът губи контрол над автомобила и се
удря в крайпътно дърво. Сочат, че пътният инцидент е посетен на място от
полицейски екип и за него е съставен констативен протокол за пътнотранспортно
произшествие с пострадали лица, с рег. № 1006р-5141/31.07.2015 г. по описа на
МВР - П. Поддържат, че след това шофьорът е откаран от екип на ЦСМП в МБАЛ - П,
където е хоспитализиран от 30.07.2015 г. до 05.08.2015 г.. От ПТП получава
травми, изразяващи се в счупване на кости на двете подбедрици и
разкъсно-контузна рана на главата, като се е наложило и извършването на
оперативна интервенция – открито наместване на фрактурите с вътрешна фиксация,
тибия и фибула. Твърдят, че в резултат
на получените травматични увреждания на 07.07.2015 г. пострадалият С.К.
получава тромбоза на дълбоките вени на десния крак, която довела до масивна
белодробна тромбоемболия в средните и малките клонове на пулмоналната артерия,
която от своя страна причинила смъртта му. Твърдят, че с оглед смъртта на С.П.К.
– съпруг на първия ищец и бащата на останалите двама, са преживели и
продължават да търпят душевни болки и страдания от загубата на своя близък. Поддържат,
че тъй като виновният за произшествието водач не е открит и управляваното от
него моторно превозно средство не е идентифицирано, в качеството си на
наследници на починалия, са депозирали молба с вх. № 24-01-679/15.10.2015 г. до
Г.Ф., по която е образувана щета № 21029710.12.2015 г., като им е отказано
плащане на обезщетение.
Предвид изложеното, молят съда да
осъди Г.Ф. да заплати на всеки от тях поотделно сумата от по 200 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди от
смъртта на техния близък, ведно със законната лихва върху нея, считано от
датата на депозирането на исковата молба до окончателното ѝ изплащане. Претендират
разноски по делото.
Ответникът Г.Ф. оспорва иска по основание и
размер, като поддържа, че не са представени доказателства за наличието на
предпоставката по чл. 288, ал.1, т. 1 КЗ
/отм./, даваща право на ищеца да претендира обезщетение от фонда. Сочи, че вината
за пътнотранспортното произшествие не е на водача на неидентифицираното МПС,
доколкото липсват доказателства в тази насока, а ударът в дървото е настъпил по
вина на С.К., който е загубил контрол над автомобила си. При условията на
евентуалност възразява, че претендираният размер е прекомерен. Претендира
разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите на
страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на
разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 288, ал.1, т.1
от КЗ /отм./, Г.Ф. изплаща обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилисти за имуществени и неимуществени вреди вследствие
на смърт или телесни увреждания, когато пътнотранспортното произшествие е
настъпило на територията на Република България и е причинено от
неидентифицирано моторно превозно средство. По този иск ищецът следва да
установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на неидентифицирано
МПС, фактическият състав на който е виновно и противоправно поведение на
водача, в причинна връзка от което са произлезли вреди.
В констативен протокол за пътнотранспортно произшествие
с пострадали лица, № 1006р-5141/31.07.2015 г. по описа на МВР- П, е отразено че
от направения оглед и събраните данни, водачът на л.а. „Мерцедес“, рег. № ********
губи контрол над управлението на автомобила си, поради което МПС-то се
отклонява вдясно от пътното платно и се удря в крайпътното дърво. Като
единствен участник в ПТП е посочен процесният лек автомобил.
Видно от молба вх. 24-01-679/15.10.2015 г. до
Г.Ф., ищците са предявили претенция за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от процесното
пътнотранспортно произшествие. С писмо изх. № 24-01-679/10.12.2015 г., ответникът
е отказал изплащане на обезщетение на ищците.
Представена е Епикриза от „МБАЛ-П“ АД, от
която се установява, че на 30.07.2015 г. С.П.К. е постъпил в болицата с травми,
получени от ПТП, изразяващи се в счупване на кости на двете подбедрици и
разкъсно-контузна рана на главата, като се е наложило и извършването на
оперативна интервенция – открито наместване на фрактурите с вътрешна фиксация, тибия.
Представени са препис-извлечение от акт за
смърт на С.П.К., в който е посочено, че лицето е починало на 07.08.2015 г. в
гр. П, както и удостоверение за наследници изх.№4032/11.08.2015 г., сочещо
ищците са негови наследници.
По делото е приложена и съдебно-медицинска
експертиза №129/2015 г. за оглед и аутопсия на трупа на С.П.К., в която е
посочено, че смъртта му е настъпила в резултат на масивна белодробна
тромбемболия в средните и малките клонове на пулмоналната артерия, развила се
на фона на тромбоза на дълбоките вени на десен долен крайник, довела до
нарушаване на сърдечния ритъм и спиране на сърцето. Според аутопсията,
тромбозата на дълбоките вени на десен долен крайник се е получила в резултат от
травмата, понесена в областта на дясната подбедрица от натъпилото на 30.07.2015
г. ПТП.
От заключението на съдебно автотехническата
експертиза се установява, че ПТП е станало на прав, хоризонтален участък, с
настилка сух асфалт. Автомобилът на починалия се е движел в посока от гр. П за
гр. Пловдив със скорост от около 87 км/ч.,
като водачът на л.а. „Мерцедес“ се отклонява надясно и излиза от пътното
платно, преминава през банкета и се удря челно-косо с предна лява част в дърво
извън платното. Вещото лице посочва за две възможни причини за настъпването на
ПТП. В случай, че срещу лекия автомобил. „Мерцедес“, насрещно движещ се
автомобил е предприел изпреварване и е навлязъл в неговото платно, поради
необходимост да предотврати удара, шофьорът на л.а. „Мерцедес“ се е отклонил
вдясно и е излязъл от пътното платно, удряйки се в дърво. Като втора възможна
причина, довела до катастрофата, се сочи изгубването на контрол върху
управлението на лекия автомобил. „Мерцедес“ при висока скорост и след употребата
на спирачки, в резултат на което автомобилът излиза от пътното платно и се удря
в дърво. Вещото лице посочва, че ударът в дървото е бил предотвратим при скорост
до 55 км/ч., но при скорост от 87 км/ч., с каквато се е карал починалият,
ударът е бил неизбежен.
От заключението на съдебно - медицинската
експертиза се установява, че вследствие на пътния инцидент пострадалият - наследодател
на ищците е получил следните травматични увреждания: разкъсно-контузна рана на
главата в дясната теменно-слепоочна област с дължина около 10 см.; контузия на
дясна подбедрица със счуване на малко-пищялната кост в долната и трета, като
впоследствие контузените дълбоки вени са образували тромби; контузия на гърба
на лявото стъпало със счупване на ладиевидната кост. Като причина за смъртта
вещото лице е посочило масивна тромбоемболия, установила се в белодробните
съдове от среден и малък калибър, при което е настъпило запушване на белия
дроб, а оттам и остра сърдечно-съдова слабост и смърт. Според заключението е
налице пряка причинно-следствена връзка между причиненото в резултат на ПТП
телесно увреждане на дясна подбедрица, довело до тромботичен процес в дълбоките
вени в тази област и настъпилата смърт.
Свидетелят П.П.И., колега на починалия, който
се е возил на предната седалка на л.а. „Мерцедес“ по време на инцидента,
заявява, че на 30.07.2015 г., около 7:30 ч., са пътували за работа от гр.
Пловдив към гр. П. Сочи, че в десния завой на пътя се е била образувала колона
от автомобили и за секунди в тяхното платно е навлязъл сребрист джип, марка
„Мерцедес“, модел „МЛ“. С цел да избегне удара, шофьорът С.П.К. е отбил вдясно,
вследствие на което автомобилът им преминал в банкета, ударил се в дърво и се
обърнал. Твърди, че са се движили с около 60-70 км/ч.. Сочи, че джипът се
появил на левия завой със скорост около 90-100 км., поради което водачът
Костадинов е отбил вдясно, завъртайки рязко волана.
Свидетелят К.С.Н. сочи, че ищците, и особено
съпругата, много тежко са приели смъртта на С.П.К., с когото са били в
прекрасни отношения. Сочи, че починалият е помагал на всички и се е грижил за децата
и внуците си.
При съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, настоящият съдебен състав намира, че не са установени
предпоставките, обуславящи отговорността на ответника по силата на чл. 288,
ал.1, т.1 КЗ /отм./ В тази връзка, съдът съобрази обстоятелството, че доводите
на ищците относно причините за пътнотранспортното произшествие се основават
единствено на база на показанията на
свидетеля П.П.И., които съдържат известни противоречия с останалия по делото
доказателствен материал. Първоначално, в показанията си в досъдебното
производство, обективирани в протокол от 13.08.2015 г. за разпит на свидетел,
П. И. е твърдял, че не е видял модела и марката на насрещно идващия автомобил,
а по настоящото дело сочи, че неидентифицираният автомобил е марка „Мерцедес“,
модел „МЛ“. Няма житейска логика свидетелят да не си спомня марката и модела
около две седмици след инцидента, но да възпроизведе такава информация близо
година по-късно в проведеното на 06.06.2016 г. съдебно заседание. Отделно от
това, в автотехническата експертиза е посочено, че ПТП е осъществено на прав
пътен участък, докато свидетелят твърди, че е на десен завой. Липсват каквито и
да е било други данни, че произшествието е причинено от неидентифицирано МПС,
което е навлязло в пътната лента на лекия автомобил, управляван от
наследодателя на ищците. Това се потвърждава и от приложения по делото
констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 31.07.2015г., в който е
посочен като единствен участник в ПТП „Мерцедес“, модел „Ц 220“, рег. № ********,
но няма никакви данни за друго МПС, дори и неидентифицирано. В тази връзка,
съдът не кредитира показанията на свидетелят П.П.И. за наличието на друг
автомобил, станал причина за катастрофата, тъй като същите, както се посочи
по-горе, се опровергават от останалите писмени доказателства по делото.
От всичко изложено следва изводът, че при
условията на пълно и главно доказване, ищците, които по аргумент от чл. 154 ГПК
носят доказателствената тежест, не доказват, че произшествието се дължи на
действия на водач на неидентифицирано МПС.
Следователно не е възникнало задължение за
ответника по чл. 288, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./ за обезвреда на сочените от ищците
вреди, поради което, исковете им следва да бъде отхвърлен за пълния предявен
размер. При неоснователност на главната претенция, на отхвърляне подлежи и искането
за заплащане на обезщетение за забава върху главницата в размер на законната
лихва.
Относно разноските
При този изход на делото, на ответника следва
да бъдат присъдени разноски, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК, в размер
на 300 лв., за възнаграждение за
юрисконсулт, определен съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на
правната помощ от 06.01.2006 г., както и 150 лв., разноски за съдебна
автотехническа експертиза.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.К.К. с ЕГН **********, П.С.К. с ********** и Д.С.Н. с **********,
всичките с адрес гр. П, ул. „**“ №*, вх. *, ет. *, ап. ** и със съдебен адрес:***,
р-н „***“, ул. „**“ №***, чрез адв. С.Е.С. от САК, срещу Г.Ф., ***, искове по
чл. 288, ал. 1,т.1 КЗ /отм./, за сумата от
по 200 000 лв., претендирана от всеки от ищците, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, под формата на болки и страдания от смъртта на С.П.К.,
водач на лек автомобил „Мерцедес“, модел „Ц 220“, рег. № ********, която е
причинена от неидентифицирано моторно превозно средство при пътнотранспортно
произшествие на 30.07.2015 г., на главен път I-8, гр. П - гр. Пловдив, в района
на км. 193+600 м., ведно със законната лихва, считано от 13.01.2016 г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА С.К.К. с ЕГН **********,
П.С.К. с ********** и Д.С.Н. с **********, всичките с адрес гр. П, ул. „***“ №*,
вх. *, ет. *, ап. ** и със съдебен адрес:***, р-н „***“, ул. „****“ №*, чрез
адв. С.Е.С. от САК, да заплатят на Г.Ф., ***, на основание чл. 78, ал. 3 вр.
ал. 8 ГПК сумата от 300 лв., представляваща разноски за възнаграждение за
юрисконсулт и сумата от 150 – разноски за съдебна автотехническа експертиза.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването
му.
СЪДИЯ: