Определение по дело №342/2022 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 576
Дата: 2 септември 2022 г. (в сила от 2 септември 2022 г.)
Съдия: Радослав Ангелов
Дело: 20224300500342
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 3 август 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 576
гр. Ловеч, 02.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на втори
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА

РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ Въззивно частно
гражданско дело № 20224300500342 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.130 вр. чл.274 и сл. ГПК (ГЛАВА
ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА ГПК)
Образувано е по частна жалба вх.№ 3334/11.07.2022г. подадена от П.М.
П., ЕГН **********, гр. ****, ул. „****“ 10 чрез процесуалния представител
адв. С.П., САК със съдебен адрес: гр.***, бул. „****“ 10, ет.1, ап.9 против
протоколно определение № 256/06.07.2022г. по гражданско дело
20224330100247 по описа за 2022 година на РС – ****, с което е прекратено
производството по делото, поради липса на правен интерес.
Жалбоподателят твърди, че постановеното определение е неправилно и
незаконосъобразно. Твърди, че към момента на предявяване на исковата
молба ищецът е имал правен интерес, тъй като общината е имала валиден
изпълнителен титул, за което е завела изпълнително дело № 870/2020 по
описа на ЧСИ В.П.. Твърди, че исковата молба е заведена на 22.03.2022г., а до
09.04.2022г. е било налично изпълнително дело. Твърди, че единственият му
начин да се защити от принудителното изпълнение е именно предявяването
на установителен иск, с който да се прогласи погасяването по давност на
задълженията му. Сочи, че наличието на правен интерес се преценява именно
към момента на предявяване на иска. Неправилно съдът е приел, че
погасяването по давност било по закон и затона не следвало да се произнася с
1
решение. Твърди, че общината незаконно не е отписала задълженията му с
изтичането на абсолютната давност, а е продължила да води изпълнително
дело, поради което ищецът е имал правен интерес да се защити. Моли съда да
отмени постановеното определение и делото върнато на друг състав за
продължаване на процесуалните действия.
В срока по чл.276 ГПК ответникът Община **** изразява становище за
неоснователност на жалбата и за правилност на постановеното определение.
Претендира разноски за юрисконсулт за двете инстанции. Счита, че правилно
съдът е приел, че ищецът няма правен интерес от водене на делото, тъй като
служебно Общината приложила давността по чл.171, ал.2 ДОПК и отписана
вземането за 526.82 лева, за която сума е образувано изпълнителното дело.
Твърди, че сумата установена с акта за установяване на задълвжения е в
размер на 4333.06 лева, а искът бил предявен за 3274.75 лева, а
изпълнителното дело било образувано за 526.82 лева. Твърди, че ищецът не е
изпълнител задължението да представи доказателства за образуваното
изпълнително дело. Твърди, че в тежест на ищецът е да докаже колко и какви
суми са събрани за погасяване на общинските публични вземания. Твърди, че
към момента на предявяване на исковата молба (ИМ) общината няма
изискуеми вземания срещу длъжника, както и че няма никакви постъпили
събрани суми от ЧСИ по изп.дело или плащания към него. Позовава се на
приложени справки и удостоверения за наличие и липса на задължения, тъй
като 526.82 лева са отписани служебно от кредитора въз основа на изтекла
давност. Твърди, че не е доказано обстоятелството, че към датата на подаване
на ИМ, изпълнителното дело (ИД) не е било прекратено. Твърди, че общината
доказала, че от 01.01.2022г. и 06.07.2022г. ищецът нямал изискуеми
задължения, нито направени плащания преди или след отписването им.
Твърди, че изпълнителното дело е било прекратено само за Община ****, а не
за останалите присъединили се кредитори, а вземането за 526.82 било
отписано служебно по закон. Твърди, че ИД е било прекратено на
01.04.2022г., преди изтичане срока на писмени отговор по исковата молба и
преди нейното подаване, както и преди първото заседание. Същевременно
твърди, че до момента на изтичане на 10 годишната погасителна давност,
която се прилага служебно, длъжникът не е направил изрично искане за
отписване на задълженията. Твърди, че искът е неоснователен и недопустим,
тъй като всички вземания били отписани преди подаването на ИМ. Твърди, че
2
в тежест на ищеца е да докаже какви суми и колко са събрани за погасяване
на общинските публични вземания, а Община **** категорично е доказала с
надлежни писмени доказателства, че не са преведени никакви суми от
момента на образуване на изпълнителното дело. Счита, че искът е
неоснователен и недопустим, тъй като изложените факти и обстоятелства „не
са пълни, не точни и не проверени към момента на подаване на ИМ“. От
разпита на свид. И.И. се установило, че няма вземания към ищеца, поради
което правилно и законосъобразно РС – **** е прекратил производството. В
останалата част хронологично излага фактите и обстоятелствата по делото от
което прави извод, че още преди завеждане на ИМ вземанията били погасени
по давност, което правило искът неоснователен, поради липса на предмет
на делото. Счита, че правилно РС – **** е приел, че липсва правен интерес,
тъй като вземанията били отписани назад във времето, преди подаване на
ИМ. Моли съда да приложи ч.78, ал.2 ГПК, с което ответникът не е дал повод
за завеждане на делото и разноските следва да останат в тежест на ищеца.
Същевременно има направено искане за присъждане на разноски по чл.78,
ал.4 ГПК за първата и във въззивната инстанция.
ОКРЪЖЕН СЪД - ЛОВЕЧ като взе предвид изложеното в жалбата,
както и материалите по делото, установи следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена против годен на обжалване съдебен акт (чл.130
ГПК).
Представеното е пълномощно в първата инстанция за процесуално
представителство по делото пред съда (л.9).
Определението е връчено на жалбоподателя на 06.07.2022г. ( л.71 от
първонистанционното дело), а жалбата е подадена на 11.07.2022г. ( л.6).
Съгласно чл.275 ГПК срокът за обжалване на съдебния акт е едноседмичен,
считано от датата на получаване на съдебния акт. Срокът изтича на
13.07.2022г., поради което жабата е подадена в преклузивния срок по чл.275
ГПК.
Съгласно т.19 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК следва да бъде заплатена държавна такса в размер на
15.00 лева. По кориците на въззивното дело е налице вноска бележка в размер
на 15.00 лева но по сметка на ОД МВР Ловеч, което по основание е посочено
3
„държавна такса по частна жалба по ГРД 247/2022“, с посочена сметка,
различна от банковата сметка на ОС – Ловеч.
Жалбата е нередовна, тъй като липсват приложения по чл.261, т.4 ГПК.
На основание чл.262, ал.1 ГПК е следвало да бъде оставена без движение,
като се укаже на частния жалбоподател, че в едноседмичен срок следва да
отстрани нередовностите по жалбата като внесе държавна такса за частната
жалба в размер на 15.00 лева по сметка на ОС – Ловеч (BG13 TEXI 9545 3103
6482 00) и да представи доказателство за това в същия срок, като при
неизпълнение на указанията частната жалба ще бъде върната и
производството прекратено, на основание чл.262, ал.2, т.2 ГПК.
Първоинстанционният съд не е изпълнил задълженията си по чл.260-
262 ГПК, поради което с оглед принципа за процесуална икономия (чл.13
ГПК) настоящият съд следва сам да отстрани този недостатък. Частният
жалбоподател П.М. П., ЕГН **********, гр. ****, ул. „****“ 10 не
претендира разноски в настоящото производство, поради което същият
следва да бъде осъден да заплати на ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ сумата от
15.00 (петнадесет) лева по сметка BG13 TEXI 9545 3103 6482 00,
представляващи държавна такса по частна жалба, съгласно т.19 от Тарифата
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, на основание
чл.77 ГПК.
По основателността:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от
П. М. П., ЕГН ********** срещу Община ****, в чиято обстоятелствена част
се твърди, че срещу него било образувано изпълнително дело по описа на
ЧСИ В.П. за събиране на вземания за местни данъци и такси по чл.107, ал.3
ДОПК. Установените задължения са за данък върху превозни средства за
периода от 2011г. до 2017г., а актът за установяване на задължения е от
19.10.2017г. Посочва задълженията съм по номер на пътно превозно средство
и партиден номер, като твърди че същите били погасени по абсолютна
давност по чл.171, ал.2 ДОПК. Моли съда да признае за установено, че между
него и Община **** нямат съществуващо вземане за тези вземания, тъй като
са погасени по давност.
Ответникът Община **** е получила исковата молба на 25.03.2022г.
4
(л.15).
В писмения си отговор общината твърди, че лицето няма задължения за
периода от 2011г. до 2017г., за което представя справка. Твърди, че актът е
влязъл в сила, а в последствие ищецът подал декларации за закриване на
партиди. Представя протокол между Общината и ЧСИ, с което се твърди, че е
образувано изпълнително дело само за сумата от 526.82 лева, която сума не
съответства на исковата претенция. Твърди, че в по-късен момент на чл.173,
ал.2 ДОПК сумата от 526.82 лева е служебно погасена, а останалите суми по
изпълнителното дело са от други кредитори. Твърди, че с писмо № 1089/
30.03.2022г. (л.33) Общината е уведомила ЧСИ за служебното отписване на
задълженията, след което съдебният изпълнител прекратил производството и
нече Общината не е взискател по него. Твърди, че искът е неоснователен, тъй
като още с предявяването на исковата молба задълженията били погасени по
давност. Ето защо счита, че правният интерес за водене на делото отпаднал.
С определение № 240/03.05.2022г. съдът е изготвил проекто-доклад по
чл.146 ГПК, с което е дал правно основание на иска по чл.439 ГПК като
указал на страните, че ищецът носи тежестта на пълно и главно доказване на
твърдяните от него факти, а ответникът носи тежестта на твърдяните от него
факти (л.38-40).
С допълнителна молба от 13.05.2022г. ответникът е представил
постановление за прекратяване на изпълнително дело № 20208790400870 по
описа на ЧСИ В.П.. В молбата се твърди, че по делото не са преведени
никакви суми от момента на образуването да момента на прекратяването му
(л.42-43).
От представеното постановление на л.44 от делото, не е видно кога е
влезнало в сила.
Представено е удостоверение от Община ****, с което се установи, че
ищецът няма изискуеми задължения към 05.07.2022г., нито пък има
постъпили суми от ЧСИ по цитираното дело (л.62)
Представени са справки и удостоверения за задължения към общината,
от които е видно, че лицето дължи сума в размер на 582.25 лева, която сума е
отписана, тъй като е погасена по давност (л.63-64).
Проведено е открито съдебно заседание на 06.07.2022г., с което съдът е
5
приел проекто-доклада и е разпитана свидетелката И.И., която е началник на
отдел МДТ в Общината.
С оглед приетите доказателства и разпитания свидетел, съдът е приел,
че делото следва да се прекрати, поради липса на правен интерес. За да
постанови това определение съдът се позовал на представените справки за
липса на задължения, тъй като същите били погасени по давност, поради
което същите не съществуват в Общината. Мотивирал е определението си, че
ако има събрани суми по изпълнителното дело, то тези суми следва да се
събират по друг ред, а такива не били събрани, което било видно от
удостоверението на Общината. Поради факта, че претендираните вземания са
били погасени по абсолютна десетгодишна давност по чл.171, ал.1 ДОПК, РС
– **** е приел, че делото следва да бъде прекратено, поради липса на правен
интерес.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Съгласно ТР 6 от 15.01.2019г. по тълк.д. 6/2017 на ОСГТК на ВКС , в
производството по ГЛАВА XXI ГПК, съдът не е обвързан единствено от
основанията, посочени в жалбата, както в производството по чл.269 ГПК.
Правомощията на въззивният съд са: да се произнесе служебно по
валидността на първоинстанционното определение, а по допустимостта и
правилността в обжалваната му част, като не е обвързан в посочените в
жалбата основания.
Настоящият състав приема, че решението е валидно и допустимо,
поради което следва да се произнесе по неговата правилност.
Исковият процес защитата накърненото материално право чрез
института на правото на иск (ПИ). За да бъде то защитето от съда следва да са
налице всички предпоставки, свързани с възникването, съществуването и
упражняването на ПИ. Предпоставките за възникването на правото на иск се
извеждат от обстоятелствата, посочени от ищеца в исковата молба, а именно
нарушеното право.
Предпоставките за съществуването и надлежното упражняване на ПИ се
разграничават на абсолютни и относителни, в зависимост от това дали съдът
следи служебно за тях. В зависимост от това дали наличието или липсата им
определят допустимостта на иска, те биват биват положителни (наличието им
предопределят допустим исков процес) и отрицателни (липсата им
6
детерминира условията за съществуване право на иск).
От абсолютните процесуални предпоставки, от категорията на
положителните са: наличието на гражданско-правен спор, наличието на
правен интерес, процесуална легитимация, процесуална дееспособност и
подведомственост на спора към съда. Наличието на коя и да е от
отрицателните предпоставки за съществуването на ПИ: решение със сила на
пресъдено нещо, извънсъдебна спогодба, изтекъл преклузивен срок,
обуславят недопустимостта на исковия процес. Наличието на правен интерес
по делото се разглежда в правната теория като абсолютна процесуална
предпоставка за надлежното упражняване ПИ. Липсата му води до
недопустим иск.
В процесния случай ищецът е предявил отрицателен установителен иск,
с което се иска да бъде признато по отношение на ответника, че не дължи
сумата от 3274.05 лева, които са установени с акт за държавни вземания №
**********-1/19.10.2017г. на Община ****. Твърди, че не се дължат поради
изтекла давност. Като фактически твърдения ищецът въвежда, че срещу него
е започнало изпълнително дело за сумата, поради което същото следва да се
квалифицира като правен интерес.
Съдът не е обвързан с дадената правна квалификация от ищеца, а само
от основанието, посочено в обстоятелствената част на исковата молба. В
исковата молба са изведени твърдения, че поради образувано изпълнително
дело, ищецът иска да бъде признато за установено, че неговият дълг се е
погасил преди издаване на акта за установяване на държави вземания. В този
смисъл ищецът е длъжен да даде основанието на търсената защита (фактите и
обстоятелствата), а съдът е длъжен да ги субсумира в хипотезиса на
подходящата правна норма, за да определи правната квалификация на иска, за
да разпредели правилно тежестта на доказване.
Съгласно ТР 8/27.11.2013г. по тълк.д. № 8/2012 на ОСГТК на ВКС
ищецът винаги може да предяви отрицателен установителен иск за
несъществуване на вземането. При него ищецът следва да докаже правния си
интерес от предявяване на иска, а именно, че срещу него е започнало
изпълнително дело (факт, който засяга отрицателно неговата материална
сфера), за да се защити от кредитора, че няма ликвидни и изискуеми
вземания, поради настъпила абсолютна давност. В този смисъл правото да се
7
направи доказателствено искане за събиране на това доказателства е след
приемане на доклада по делото, а именно в процесния случай това е
последното съдебно заседание, в което съдът е прекратил производството. В
това производство ответникът следва да докаже, че дължимата сума по
изпълнителното дело е с основание. Освен това ответникът е представил
доказателства, че към ищеца е имало образувано изпълнително дело, въз
основа на изискуеми и ликвидни вземания, които са установени с акт за
установяване на вземания по ДОПК. С това доказателствено средство е
доказано наличието на правен интерес за водене на делото. Доколко сумата по
изпълнителното дело и сумата, която е погасена по давност, за която се
твърди в исковата молба, съвпадат по размер, произход и свързаност, то това
е въпрос по същество и определя основателността на иска, а не неговата
допустимост. Както ответникът, така и ищецът посочват, че има налице
влязъл в сила акт за установяване на задължения към Общината. Този акт
представлява изпълнителен титул по смисъла на чл.165 ДОПК, т.е. още в
исковата молба ищецът представя доказателства за наличие на задължения,
установени в акт на ответника,. Именно този акт доказва правния си интерес,
а съгласно цитираното ТР ако ищецът докаже твърденията си, с които
обосновава правния си интерес, производството е допустимо и съда следва да
се произнесе по същество.
В процесното дело в полза на ищеца е изтекъл период от време, който
като правен институт може да се счете, че ищецът се позовава на това
самостоятелно право. Наличието на изпълнително дело и издаден акт за
установяване на вземания е доказателство, че ответникът оспорва това право
на ищеца, а именно, че вземането е погасено по давност. Ищецът е доказал
фактите, от които произтича правния му интерес – наличието на акт за
вземане, прекратено изпълнително дело, което не е приложено, а е трябвало
да бъде приложено. В този смисъл съдът неправилно е пракратил
производството. Изпълнени са всички предпоставки, описани в цитираното
ТР.
Освен това неправилно съдът се е позовал, че дължимите суми са
отписани служебно, поради давност в полза на ответника и затова липсва
правен интерес. Съгласно чл.173, ал.2 ДОПК органът служебно отписва
задълженията на данъчнозадълженото лице при настъпила абсолютна давност
по чл.171, ал.2 ДОПК. Първо отписването е станало след завеждане на
8
исковата молба, след образуване на изпълнителното дело, след влизане в сила
на акта за установяване на вземания, а не преди това. Това са факти, от които
се извеждат индиции, че искът не е по чл.439 ГПК, а по чл.124, ал.1, предл.2
ГПК. Второ, отписването има административна цел за публичния орган,
доколкото същият не следва да предприема принудително действие. То не
означава, че спорът е решен със сила на пресъдено нещо. Погасителната
давност е способ, с който се ликвидира възможността на кредитора да търси
принудително вземанията си. Платеното задължение остава, независимо
изтеклата погасителна давност. Давността не погасява материалното право,
както е при изтичането на прекузивните срокове. По тази причина, макар и да
е отписано, Общината е имала надлежен изпълнителен титул, за да образува
изпълнително дело. Единствено със сила на пресъдено нещо (СПН) може да
се установи, че задълженията, установени в акта, са недължими и погасени по
давност. Този смисъл може да се изведе и от разпоредбата на чл.129, ал.5-6
ДОПК, която въвежда института на възстановяване и прихващане на
недължимо внесени суми. Т.е. не е пречка длъжникът да изпълни
задълженията си по акта, било то доброволно или принудително, и едва след
установяване със СПН, че задълженията са погасени по давност, същият да
иска тяхното възстановяване по реда на чл.129 ДОПК. Налице е възможност
длъжникът да плати по погасено по давност задължение, след което да иска
процесура по чл.129 ДОПК, която е фактултативна възможност. Но
отрицателният установителен иск няма субсидиарен характер, а ищецът
избира реда по който ще прибегне до защитата си. В този смисъл е налице
правен интерес на ищеца да предяви иска за установяване, че вземането не
съществува, поради което неправилно РС – **** е прекратил производството.
Делото е заведено на 23.03.2022 година, а ответникът е получил ИМ на
25.03.2022г. Едва след тази дата с молба от 30.03.2022г. ответникът-кредитор
(взискател) е подал молба до ЧСИ, с която желае да се прекрати
производството, тъй като вземането е било погасено по давност.
Постановлението за прекратяване на изпълнителното дело е издадено на
01.04.2022г., за което няма данни кога е влязло в сила. От изложените дати се
вижда, че ответникът е отписал процесните задължения след завеждането на
иска. В този смисъл се установи, че към датата на завеждане на иска е имало
гражданскоправен спор, както и правен интерес от предявяване на иска. В
този случай след като ответникът е разбрал за исковата претенция, същият е
9
отписал процесното вземане като погасено по давност. Наистина съдът следи
служебно за наличето на правен интерес не само към момента на подаване на
иска, но и в хода на производството, но позававането на извънсъдебно
решаване на спора, което е едностранно действие на кредитора, след
завеждане на делото и след връчване на исковата молба, ще осуети
възможностите за накърнено право на ищеца. В този смисъл възможностите
на ответника едностранно да премахне съществуващия гражданскоправен
спор, след завеждане на иска, с което предмета на делото се ликвидира, се
явява злоупотреба с право. В този случай е много трудно да се упражни
правото, предоставено на ищеца, посредством самостоятелен иск, когато
длъжникът едностранно изпълни задължението си след получаването на иска.
Погасяването на задължението след завеждане на иска има значение относно
основателността на претенцията, но не и неговата допустимост.
Ако се възприеме този подход, то би било достатъчно, изменението на
гражданскоправното правоотношение, да е основание за прекратяване на
достъпа до съд, поради липса на предмет и правен интерес. Освен това,
въпpeĸи извършените от ответника действия, то пpaвнитe пocлeдици от
изпълнителното дело, възниĸнaли в пepиoдa от образуването му до неговото
прекратяване, което е след завеждане на иска, пpoтивopeчaт на
справедливостта и морала.
Haй - дeлиĸaтния acпeĸт пpи пpeцeнĸaтa нa пpoцeдypни пpaвилa e
oбcтoятeлcтвoтo, чe тe дaвaт възмoжнocт нa ответника peтpoaĸтивнo дa
прекрати вeчe започнатият исков процес, на същото основание, c ĸoето е
предявен иска, а именно да бъде призната липсата на материално
правоотношение. Достатъчно е преди произнасянето по иска ответникът да
реши да отпише процесните задължения и да постигне същия ефект, както
при постановено съдебно решение. C дpyги дyми, нaлицe ca възмoжнocти, с
които погасяването на спорните суми от страна на ответника дa ce изпoлзвaт
ĸaтo cpeдcтвo зa прекратяване на съдебни производства, което е нарушение
на принципа за достъпа до правосъдие и води до пpeĸoмepнo зaтpyднявaнe нa
зaщитaтa нa индивидyaлнитe пpaвa, нeщo, ĸoeтo пoдĸoпaвa пpинципa нa
eфeĸтивнocт. Taĸова действие нe oтгoвapя нa ycлoвиятa зa яcнoтa и
пpeдвидимocт, нeoбxoдими зa гapaнтиpaнe нa пpaвoтo нa eфeĸтивнa cъдeбнa
зaщитa. РС – **** е следвало дa ycтaнoви дaли cпopнитe пpoцecyaлни
10
пpaвилa ca дocтaтъчнo яcни и пpeдвидими, щo ce oтнacя дo пocлeдицитe oт
тяx, или, нaпpoтив, ищецът зaceгнaт oт принудителното изпълнение, e
изocтaвeн нa правомощията нa властническия орган Община ****, ĸoeтo имa
зa пocлeдицa нaĸъpнявaнeтo нa пpaвнaтa cигypнocт. В този смисъл ищецът
следва да потърси съдебна защита за своите накърнени материални права
като се позове на погасителна давност, който факт е признат от ответника
едва след получаване на книжата. Прекратяването на производството, поради
поведението на ответника, след завеждане на иска, ще бъде основание ищецът
да претендира обезщетение за претърпените вреди от действията на съдебния
орган по ЗОДОВ, поради ограничаване ПИ. Πpи тeзи ycлoвия съдът счита, чe
постановеното определение зaтpyднявa пpeĸoмepнo пoлyчaвaнeтo нa cъдeбнa
зaщитa c oглeд нa eфeĸтивнoтo зaчитaнe нa пpaвaтa, пpoизтичaщи oт
българското пpaвoтo. В този смисъл е заключението на генералния адвокат
Кампос Санчес-Бордона по дело C-289/21 на СЕС.
По изложените съображения, съдът намира, че протоколно определение
№ 256/06.07.2022г. по гражданско дело 20224330100247 по описа за 2022
година на РС – ****, с което е прекратено производството по делото, поради
липса на правен интерес, е неправилно и следва да бъде изцяло отменено, на
основание чл. 278, ал.4 вр. чл.271 ГПК, а делото върнато на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените правила.
Ако евентуално са разгледани и обсъдени фактите по делото досежно
основателността на иска следва да се съобразят доколко са налице
предпоставките по чл.22 ГПК, с оглед принципа за обективен и независим
съд по чл.19, параграф 1, ал.2 ДЕС.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ изцяло протоколно определение № 256/06.07.2022г. по
гражданско дело 20224330100247 по описа за 2022 година на РС – ****, с
което е прекратено производството по делото, поради липса на правен
интерес, като неправилно, на основание чл. 278, ал.4 вр. чл.271 ГПК.
ВРЪЩА гражданско дело 20224330100247 по описа за 2022 година НА
РС – **** за продължаване на производството.
11
ОСЪЖДА П.М. П., ЕГН **********, гр. ****, ул. „****“ 10 да заплати
на ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ сумата от 15.00 (петнадесет) лева по сметка
BG 13 TEXI 9545 3103 6482 00, представляваща държавна такса по частна
жалба в настоящото производство, съгласно т.19 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, на основание чл.77 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12