Р Е Ш Е Н И Е № 99
гр. Сливен, 02.05.2023
год.
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А.
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публичното заседание на трети април
през две хиляди двадесет
и трета година в състав:
Административен
съдия: СЛАВ БАКАЛОВ
при секретаря Ваня Фърчанова и
с участието на прокурора
като разгледа докладваното от съдията
административно дело № 40 по описа
за 2023 година, за да се произнесе съобрази:
Производството
е административно по реда на чл. 145 АПК във вр. с
чл. 211 от ЗМВР.
Образувано е по жалба на Т.Н.Т. против Заповед
№ 343з-3702/20.12.2022 г., издадена от Директора на ОД на МВР – Сливен, с която
по отношение на м.и.Т.Н.Т., м.а.*** степен в група „Пътен контрол“, сектор
„Охранителна полиция“ РУ – Нова Загора при ОДМВР - Сливен е наложено д.н.„У.“ и
на основание чл. 226, ал.1, т.8 от ЗМВР е п. служебното правоотношение с него.
В
жалбата се твърди, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, като постановена
при съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на
закона. Счита, че са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, тъй като във връзка с обобщена справка
по д.производство жалбоподателят бил направил искане за събиране на
допълнителни доказателства, такива били събрани, но същите не били представени
за запознаване на жалбоподателя, с което било нарушено правото му на защита. В д.производство
не били събрани и оценени всички доказателства, а само такива, които обслужвали
обвинителната теза. Заявява, че тестването за у.на н.в.не било извършено по ред
и процедура, по която следвало да бъде осъществено. Приложената правна материя
се отнасяла само до водачи на управляване на МПС. Заявява, че били поискали
събиране на допълнителни доказателства, но те не били събрани. Заявява, че
вземането на п. било станало не по предвидения ред. Била взета п. единствено за
к., липсвали доказателства за надлежно взимане и документиране м. и. на у.. Не
ставало ясно дали са спазени всички изисквания и гаранции за изследване на у.,
взета от оспорващия и дали при допуснато съществено процесуално нарушение може
да се докаже по несъмнен начин изобщо дали е била изследвана именно неговата у..
Твърди, че при транспортирането на б. п. също били допуснати процесуални
нарушения. Изобщо не били обсъждани всички останали доказателства. Било
игнорирано представеното м. и. от МБАЛ Тракия. От заповедта не ставало ясно по
несъмнен начин за колко н. едно или повече е п. към д. о.. Моли съда да отмени
обжалваната заповед, като незаконосъобразна. Претендира за направените по
делото разноски.
В
съдебно заседание оспорващият лично и чрез редовно упълномощен процесуален
представител – адв. Н.П. *** поддържа жалбата на
основанията посочени в нея.
Административният
орган, чрез процесуален представител – гл.юриск. Б.
оспорва жалбата и счита същата за неоснователна. Претендира за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Въз основа на
събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът прие за установена
следната фактическа
обстановка:
Оспорващият м.и.Т.Н.Т. работи като м.а.***
степен в група „Пътен контрол", сектор „Охранителна полиция" в
РУ-Нова Загора при ОДМВР- Сливен.
д.производство,
във връзка с което е издадена оспорената заповед, е образувано по повод предложение
за образуване на производство за извършено т. н. на служебната дисциплина рег.№
306р-16491/19.09.2022 г. на Началник РУ Нова Загора (л.114), съдържащо данни за
това, че 17.09.2022 г. в 09.00 часа в РУ-Нова Загора е осъществен контрол на
провеждания инструктаж на застъпващите дневна смяна служители, придружен с
проверка за у.на н.в.. п. на тестваният служител м.и.Т.Н.Т. е отчела п.
резултат с наличие на к., о. и м..
По
този повод на основание чл. 205, ал. 1 от ЗМВР/чл. 207, ал. 1, т. 2 и ал. 2 и
чл. 214, ал 1,т.1 от ЗМВР и чл. 44, ал. 1 от Инструкция № 8121з-877/06.07.2021
г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, със Заповед №
343з-2577/20.09.2022 г. на Директора на ОДМВР Сливен е образувано д.производство
срещу оспорващия и е определен дисциплинарно разследващ орган. Посочено е, че с
поведението си Т. е и. т. н. на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал.
2, т. 4 от ЗМВР, за което на основание чл. 203, ал.1, т. 15 от ЗМВР – з. с н.в.или
техните а., се предвижда налагане на д.н.„У.". (л.15-16)
По
предложение на ДРО с писмено предложение с №343р-15921/03.11.2022 г. (л.21) със
Заповед №343з-3158/09.11.2022 г. на Директора на ОДМВР Сливен, квалификацията
на н. е изменена, като вместо първоначално изписаното - образуване на д.
производство за и.т. н. на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2,
т.4 от ЗМВР-„ неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на
държавните служители в МВР" за което на основание чл. 203, ал.1, т.15 от ЗМВР, за „з..с н.в.или техните а." се предвижда н. на д.н.„У.", спрямо
него да се чете: - образуване на д. производство за и. т. н. на служебната
дисциплина по смисъла на чл.194 ал.2, т.4 от ЗМВР -„неспазване на правилата на
Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР", свързано с
неизпълнение на т. 19, 20, 27, и т.29 от Етичния кодекс за поведение на
държавните служители в МВР", за което на основание чл.203, ал.1, т. 13 и
т.16 предл. първо от ЗМВР се предвижда н. на д.н.„У.".
Тази заповед е връчена на оспорващия на 18.11.2022 г. (л.18)
Със
заповед № 343з-3204/11.11.2022 год. (л.19), Директора на ОДМВР Сливен е удължил
срока на разследването по д.производство до 20.12.2022 г.. Същата е съобщена на
жалбоподателя на 18.11.2022 г.
Пред
двама от членовете на ДРО жалбоподателя е представил обяснение заведено с
рег.№343р-14918/18.10.2022 г, в присъствието на адвокат Н.П. ***. (л.46)
За
проведените действия ДРО е изготвил обобщена справка с рег.№343р-
18233/13.12.2022 г., която е предоставена на Т. за запознаване на
14.12.2022 г. в присъствието на подпомагащият го в защитата адвокат Н.П. ***-45)
Жалбоподателят е направил допълнително обяснение с рег.№343р-18348/14.12.2022
г.), възражение с peг.№343p-18385/14.12.2022 г.,
искане с рег.№343р-18386/14.12.2022 г. и приложено копие от резултат от и. на Т.
в МБАЛ Тракия ЕООД. (л.47-50)
Въз основа на тези допълнителни искания и
възражения ДРО е снел допълнително сведение от м.и.И.Р.И., и.
Б.Й.Б., В.В.В., м. ф. във ЦСМП-Сливен, филиал Нова
Загора и д-р Т.Х.Л.,***)
Д.
разследващото производство е приключило със становище рег.№343р-
18705/19.12.2022 г., в което ДРО е предложил на Т. да бъде наложено д.н.„У.".
(л.26-35)
На 20.12.2022
год. е издадена Заповед № 343з-3702 на Директора на ОДМВР Сливен при ОД МВР
Сливен, с която е прието, че на 17.09.2022 г., м.и.Т.Н.Т., м.а.*** степен в
група „Пътен контрол", сектор „Охранителна полиция", Районно
управление - Нова Загора при Областна дирекция на МВР-Сливен, в качеството си
на длъжностно лице - служител на МВР, се явил на работа за изпълнението на
служебни задължения в състояние след у.на н.в., установено първоначално след
извършената му п. с техническо средство Дрегер Друг
Тест 5000 с фабричен № ARME0068 от д. служител м.и.И.Р.И., на длъжност м.а.*** степен
в група „ОДПКПД" в сектор „Пътна полиция", отдел „Охранителна
полиция" в ОДМВР-Сливеп, която проверка е
показала п. резултат за – к., о., м. У. на н.в.била доказана категорично, след
извършеното изследване във Военномедицинска академия-Coфия
на п. от к.и у.дадени от Т.Н.Т., за което било приложено като доказателство - писмо
рег.№ И-8011/30.09.2022 г. по описа на Военномедицинска академия,
вх.№343000-12590/03.10.2022 г. на ОДМВР-Сливен с приложен: Протокол - експертна
справка където е потвърдено наличието на а., м. и к. в п. у.на служителя.
ДРО
бил констатирал по категоричен начин, че м.и.Т.Т. в.
е и. т. н. на служебната дисциплина по чл.203, ал.1 т.16 от ЗМВР- т.16 (нова
-ДВ бр.60 от 2020 т) - Явяване на работа или изпълнение на служебните
задължения след у.на н.в.или техни а., за което било предвидено налагане на д.н.„У.".
Едновременно с това м.и.Т. бил допуснал и нарушение на чл.194, ал.2 , т.4 от ЗМВР - „неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните
служители в МВР“ , свързано с нарушаване на нормите на т.т 19, 20, 27 и 29 от Етичния
кодекс за поведение на държавните служители в МВР, за което на основание чл,203, ал.1, т. 1 от ЗМВР за „деяния, несъвместими с
етичните правила за поведение на държавните служители
в МВР, у. престижа на службата" се предвижда налагане на д.н.„У.".
Административният
орган, при определяне вида и размера на н., приел, че с н. се з.
законосъобразното развитие на обществените отношения, свързани с
противодействие на п., о. на обществения ред и превенцията на правонарушенията;
случая бил станал д. на служителите на РУ-Нова Загора, част от обществеността,
предизвикал н. ефект, при което е поставено под съмнение доверието в качествата
на п. служители и репутацията на п. институция; възползвал се от позицията на п.
служител, се е явил на работа в РУ-Нова Загора, след у.на н.в., разчитайки, че
няма да му бъде н. с. в качеството му на о. на властта. Т. бил извършил д. н.
при форма на в. – п. у. Същият е съзнавал о. характер на деянието, предвиждал е
неговите о. последици, и е искал тяхното настъпване. За цялостното поведение на
м.и.Т. - обективирано в кадрова справка с
рег.№343р-14842/17.10.2022 г., се установявало, че е в системата на МВР от ***
г. По време на службата е н. с парична награда от министър на вътрешните работи
през 2020 г., не е н.
При
тези мотиви, съобразно критериите посочени в чл.206 ал.2 от ЗМВР и установяване
на елементите от фактическия състав на нарушението, на основание чл. 194, ал.2,
т.4 от ЗМВР, чл.197 ал.1 т.6, чл.203, ал.1 т.т .13 и 16 от ЗМВР, деяния, н. с
етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, у. престижа на
службата" и „ явяване на работа или изпълнение на служебните задължения
след у.на н.в...." чл.226, ал.1 , т.8 и чл. 204, т. 3 от ЗМВР е наложено д.н.„У.“
и на основание чл.226 ал.1 т.8 от ЗМВР е п. служебното правоотношение на м.и.Т.Н.Т.,
считано от датата на връчване на заповедта.
От
разпита на свидетелите по делото и представените писмени доказателства се
установява, че на 17.09.2022 г. к. Д. К.е бил на работа със задача за
осъществяване на линеен контрол на магистрала Тракия и главните пътни артерии
на територията на ОДМВР-Слишвен, съвместно със
свидетеля И.Р.И., м.а.в сектор Пътна полиция в ОДМВР-Сливен. От там се насочили
към гр.Нова Загора. Първоначално св.И. не бил информиран от К., че ще
осъществят контрол на служителите от РУ-Нова Загора. Около 09.00 часа на
17.09.22 г. к.К. паркирал пред сградата на РУ-Нова Загора и разпоредил на И.,
да вземе необходимите технически средства за осъществяване на пътен контрол и
за изпробване на водачи за а. и н.в.. Свидетелят взел техническо средство Дрегер за изпробване на водачи за наличието на а. и уреда
Друг Чек-5000 за изпробване на водачи за у.на н.в.и отишли в залата за
провеждане на инструктаж в РУ-Нова Загора. В залата за инструктаж били трима у.
служители, които св.И. не познавал, но потвърждава, че Т. бил един от тях. На
присъстващите служителите, по разпореждане на К., на свидетеля е наредено да извърши
проверка за у.на а. и н.в.. Самата проверка била извършена от св.И., като първоначално
служителите били тествани за а.. п. на тримата служители за а. били о. След
това И. пристъпил към извършвате на п. за наличие на н.в.. Тримата тествани от
него полицаи не са възразили да им бъде извършена п.. п. на двама от у.
служители били отрицателни за наличие на н.в.. Последен - трети бил тестван оспорващия,
на когото св. И. обяснил по какъв начин следва да се направи п. След, като той
приключил с н. на теста в устната кухина, му го предал и И. го поставил в уреда,
който отчел н. на три вида н.в.: к., м. и о. Показал на тествания резултата,
който не му п. И. му обяснил, че може да даде к. п., а оспорващия го попитал, какво
ще стане ако откаже. Отговорил му, че ако откаже да даде к. п., ще се зачитат
резултатите на техническото средство. При което оспорващия се съгласил да даде к.
п., за което И. изготвил талон за изследване № 117489, който бил връчен на
жалбоподателя, удостоверено лично от него с подписа му, в 10.00 часа на
17.09.2022 г. На талона е поставен стикер с № 117489 - 01 (л.83)
Същият
ден около 10 часа Д. Д., н. на сектор Охранителна полиция в РУ-Нова Загора се
обадил на св.Б., който не бил на работа,
и му разпоредил, да се яви в РУ-Нова Загора, където да намери к.К., пред
когото е била извършена п. за а. и н. на застъпващите в наряд, при което п. на Т.,
е дала п. резултат при теста за н. Явил се, и к.К. му съобщил същите данни.
Съобщил, че служителят е пожелал да даде п. к.и у.и следва да го придружат до
ФСМП гр.Нова Загора.
Качили
се в служебния автомобил и отишли до лечебно заведение – тримата: Б., И.Р. и Т.Т.. Р. и Б. присъствали лично при даване на к п., която
била взета от св.В., чрез в., като не е използван спиртния разтвор, а
кислородна вода, с която е почистено мястото. В случая В. използвал специалните
епруветки за взимане на к.за тестване за н., те били с друг цвят, съхранявали
се на отделно място. В две епруветки поставил к., запечатал ги със стикери с
номера, предоставени от полицаите, които придружавали лицето. у. се давала от
лицето, на което се правели тестове в т. за пациенти. у. се поставяла в друг
вид пластмасова чаша с капаче, която също се запечатвала. В случая Т.
предоставил чаша с у., св.В. я запечатал със стикера, предназначен за това.
След което заедно с к. п. ги предал за съхранение на придружаващите го полицаи.
Протоколът беше попълнен от св. д-р Л.. Б. п. непосредствено след запечатването
ги предал и били поставени в чанта, специална чанта за съхранение на б. п..
След като приключила процедурата по взимането на к. и даването на у., Т. казал,
че не се ч. д.
При
даването на п. у., свидетелите И. и Б. придружили Т. до т. за пациенти в
медицинския център. Свидетелите го изчакали пред т. и го наблюдавали докато п.
контейнера, тъй като вратата била полуотворена, а те били пред вратата. След
което Т. излязъл с контейнерчето с у., го подал на
медицинските лица, които го запечатали със стикерите.
От
показанията на св.Л. се установява, че с лична карта е установил самоличността на
жалбоподателя при вземането на б. п.. к. била поставена в 2 епруветки. у. била
в чашка с капаче, като за вземането и Т. бил съпроводен до т. от негов колега. Протоколът
бил попълнен от свидетеля, като същия потвърждава, че той е съставил протокола на
стр. 84 и 85 от делото. Свидетелят е сигурен, че Т. е отишъл към т. с чашка за у.,
върнал се с чашката, но не бил сигурен дали в чашката има у., или не. Стикерът
на у. трябвало да бъде с различен номер, като обикновено последната цифра била
различна и трябвало да е залепен и той в протокола. Когато вземали п. за к.и за
у.на протокола се залепвали два стикера. Жалбоподателят бил видимо п., з., и
св.Л. му предложил да му измери к., видял, че е в. к. и му направи и. със с. - х.
След като дал у.му поставил и.
Чантата
с п. била отнесена в РУ-Нова Загора, а от там с к.К. в ОДМВР-Сливен , където К.я
предал в HTЛ. Същите са заведени под № 1109 от 17.09.2022 г. в Регистъра за
веществени доказателства на Поделение НТЛ –химическа лаборатория гр.Сливен
(л.159-162)
От
приложения Талон за медицинско изследване № 117489, е видно, че същият е
издаден от св.И.Р.И., като в него е отразено, че на Т.Н.Т. е извършена п. за у.на
н.в.или техни а. с Дрегер Друг Тест 5000 ARME-0068,
като начало на проверката е посочен час - 09.15 ч на 17.09.2022 г. - която
показвала п. резултат – к., о., м..
От
приложения Протокол за м. и. на б. п. за у.на а.и/или н.в.или техни а. е видно,
че е изготвен от д–р Т.Х.Л., м. с. при МБАЛ Д-р Иван Селимински,
който е отразил в него, че на 17.09.2022 г. в 10.20 часа е взел п. к.и у.от Т.Н.Т.,
след предварителна констатация за у.на н.в.. Медицинското лице е вписало в
протокола данни за съобщените у. от Т. лекарствени продукти през последните 24
часа а именно – т., ф. - по три на ден по повод - тренировка. В протокола е
посочен само номера на взета п. к.№ 117489 – 03, въпреки, че е подчертан текста
на „(к./у.)“. На протокола е поставен стикер с № 117489 - 03 (л.85)
С
Протокол за приемане/предаване на б. п., к.и у.от Т.Т.
са изпратени за химико-токсикологичен анализ в Химикотоксикологична
лаборатория към ВМА - София от 21.09.2022 г. и приети от Е. Предоставени за
анализ са 2 бр. б. п. к.с общ обем около 16 мл със стикери А 65713 № 117489 –
04 и 05 и 1 бр. пластмасов контейнер у.с общ обем около 50 мл със стикер 117489
– 06 А 65713. (л.169)
С
писмо рег.№ И-8011/30.09.2022 г. на Военномедицинска академия, вх.№343000-
12590/03.10.2022 г. в ОДМВР-Сливен е постъпил Протокол - експертна справка рег.№
в-8740 от 23.09.2022 г., от заключението на вещите лица в което е посочено че „в
предоставената к. п. от Т. не е установено присъствие на а. и н.в.. В
предоставената п. у.от Т. е установено присъствие на н.в.от групата на с. – а.
и м.; - присъствие на к.; - при извършените изследвания на п. у.не е установено
наличие м. на к.
По
искане на ДРО от Ръководителя на Специализирана химична лаборатория към МФ на „Тракийски
университет" г. а. Е. Г., д.х, е постъпилото писмо с вх.№343000-15624/12.12.2022 г., с което е представено експертно заключение, в
което е посочено че според представеното копие на протокол от експертна справка
на ВМА-София с рег.№ в-8740/23.09.2022 г. е видно, че са и.и.
на б. п. на к.и у., иззети от Т.Н.Т., по два метода: 1/Имуноанализ
- имуноаналитично и. и 2/Доказателствен
анализ чрез инструментален GC-MS. Имуноанализът се
счита само за предварителен и трябва да бъде последван от потвърдителен
тест, какъвто е инструменталният GC-MS аналитичен метод 2.
Установения
н. к. в п. от у. иззета от Т.Н.Т., може да се дължи само на прием на в. (интраназално, орално или интервенозно
приложение). Присъствието на н.в.от а. тип, в п. от у.иззета от Т. чрез GC-MS
анализ, показва у.на м., за което се съди от наличието на н. м. и неговият
основен м.-а..
В
заключение е отразено, че в някой случаи, при анализ на к. п. се наблюдава
отрицателен резултат, докато анализът на у.показва положителен резултат за у.на
н.в.. Това се дължи на разлики във времето на откриване на н. в. в биологичните
флуиди (с., к.и у.), като в у. то е най-дълго, а в к. най-кратко. Полученият п.
резултат в п. от у.иззета от Т.Н.Т., установен чрез GC-MS метода е показателен
за у.на в., включени в Списък I (Растения и вещества с висока степен на р.за
общественото здраве поради в. ефект от з. с тях, з. за приложение в хуманната и
ветеринарна медицина). О.резултат от анализът на к. п., показва п. в период
по-голям от 24-36 часа към момента на вземане на б. п..
По
делото е представено писмо изх.№ 70 от 29.03.2023 г. на Болница Тракия гр.Стара
Загора, от което става ясно, че и. на Т.Н.Т. е проведено на 17.09.2022г. в Клинична
лаборатория към „МБАЛ ТРАКИЯ" ЕООД и включва следните клинични показатели:
тест за н. – а., к., м., м., х., к. Всички и. се
отразяват в информационната система на лечебното заведение. Включват
регистрация на лицето чрез предоставяне документ за самоличност. Записват се
имена, ЕГН, адрес, възраст и пол. Регистрират се клинико-лабораторните
показатели и часа на тяхното заявяване, като Т.Т. е
регистриран на 17.09.2022г. в 14:13 часа. Всички реактиви и тестове се
съхраняват в лабораторията, в съответствие и при стриктно спазване условията на
производителя. Вид и характеристика на използваните тестове: EGENS- drug abuse test
- for in vitro diagnostic use only , CE ISO 13485 ISO 9001
ISO 14001, Hamburg, Germany
Получени на 08.06.22г. Срок на годност до: 14.08.2023 г. За установяването на
а., к., м. и м., и. се осъществява в една стъпка, като се използва имунохроматографски метод за качествено установяване на наличинето на н. м. в човешка у.. Материалът, който се и. е
прясна у., която се дава на място (с. възел) в лабораторията. Съгласно
характеристиките на тестовете от производителя- чувствителността е > 99%,
специфичността е 100%. Резултатите от теста се отчитат след 5 минути . Плаките с готовите резултати си съхраняват в лаборатория за
срок от 24 месеца на 2-30°С. Удостоверяващият самоличността на лицето и
вземащият б. п. са едно и също лице. Резултатите от проведените т. на Т.Н.Т. са
валидирани в информационната система на „МБАЛ
ТРАКИЯ" ЕООД на 17.09.2022г. 14:30 часа.
Горната
фактическа обстановка е несъмнена. Същата се установява от събраните по делото
доказателства и показанията на разпитаните свидетели, които си кореспондират
взаимно и съответстват на останалите представени по административната преписка
доказателства. По отношение колебанието на св.Л. за предоставената биологична п.-у.,
съдът счита, че не следва да ги цени, тъй като противоречат на показанията на
останалите трима свидетели, присъствали при предоставянето на п.. Фактът, че
тази п. е предоставена от оспорващия и к. с нея е запечатан с един от стикерите
предназначени за това се потвърждава от тези свидетели, както и от
обстоятелството, че е предоставена за и. в същия вид. Този факт не може да бъде
опроверган от обстоятелството, че номерът на п. не е отразен в протокола
съставен от св.Л., тъй като, както сочи св.Б., често се случвало съставените от
м. лица документи да са непълни. В горепосочения протокол е посочено, че са
взети п. к.и у., като непосочването на номера на п. с у., явно се дължи на
пропуск от страна на м. лице. Н. изпълнение на служебните задължения от негова
страна е видно и от некоректното попълване на номерата на взетите п. за к.,
които са със стикери 117489 – 04 и 117489 –05, а не както е посочено в
протокола 117489 – 03. Това е номерът на стикера залепен на самия протокол, а
не на епруветката с к.на п.. В този смисъл безспорно е установено, че на
17.09.2022 г. в 10.20 часа са взети п. к.и у.от Т.Н.Т., на които е поставен
стикер серия А 65713 № 117489.
Въз основа на тази
фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи.
Жалбата е допустима - подадена е в срока по
чл.149 ал.1 от АПК. Подадена е от лице участвало в производството по издаване
на административния акт и имащо правен интерес от оспорването, като
непосредствен адресат от акта.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
В съответствие с чл.168 от АПК съдът проверява изцяло законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл.146 от АПК.
Оспорената
заповед е издадена от компетентен административен орган, действал в кръга на
предоставените му правомощия. На оспорващия, който е м. и., е наложено н. „У.”,
определено в нормата на чл. 197, ал. 1, т. 6 от ЗМВР, със заповед, издадена от
Директора на ОДМВР Сливен. На основание чл.204, т. 3 от ЗМВР, всички н. по чл.
197 за служителите на м. изпълнителски длъжности се налагат със заповеди от ръководителите на структурите по чл. 37 от ЗМВР. Едни от посочените в разпоредбата на чл. 37, ал. 1 структури на МВР са
областните дирекции на МВР. С оспорената заповед, поради налагане на д.н.У., е
п. служебното правоотношение с оспорващия Т.. На основание чл. 227 във връзка с
чл. 159, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, заповедите за п. на служебното правоотношение на
държавни служители на м. и. длъжности се издават от ръководителите на
структурите по чл. 37 от ЗМВР, какъвто в
разглеждания случай е Директора на ОДМВР Сливен.
Спазена
е установената форма – заповедта е писмена, с посочване на фактическите и
правни основания за издаването й. Административният акт съдържа изискуемите от
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР реквизити. При издаването на оспорения
акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Спазена е процедурата по н. на д.н., уредена в Глава осма от ЗМВР и
в Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021
г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР. Заявените в противоположен
смисъл твърдения на оспорващия са неоснователни.
Д.
н. орган е изпълнил законово вмененото му задължение по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР
преди налагане на д.н. да приеме писмените обяснения на д. служител. Такива
обяснения са представяни два пъти.
д.н.
е н. на оспорващия в срока по чл. 195, ал. 2 във връзка с чл. 196, ал. 1 и ал.
2 от ЗМВР. Съгласно чл. 195, ал. 2 от ЗМВР, за и. т. н. на служебната
дисциплина д.н. се н. не по-късно от два месеца от откриване на н. и не
по-късно от две години от извършването му. В нормата на чл. 196, ал. 1 от ЗМВР е определено, че д.н.
се счита за открито, когато органът, компетентен да наложи д.н., е установил
извършеното н. и самоличността на извършителя. Съгласно чл. 196, ал. 2 от ЗМВР,
д.н. е установено, когато материалите от д.производство постъпят при
компетентния д. н. орган. В разглеждания случай е установено, че материалите от
д.производство заедно с изготвената от д.-разследващия орган обобщена справка и
становище са постъпили при Директора на
ОДМВР Сливен, в качеството му на компетентен д. н. орган, на 19.12.2022 г.
Оспорената заповед е издадена на 20.12.2022 г. за н., извършени на 17.09.2022
г. Следователно, към датата на издаване на д. заповед не е изтекъл преклузивният срок, предвиден в чл. 195, ал. 2 от ЗМВР.
д.производство
е образувано с писмена заповед, издадена на основание чл. 207, ал. 1, т. 2 и
ал. 2 от ЗМВР – с оглед наличие на данни за и. от оспорващия т.н. на служебната
дисциплина по чл. 203, ал. 1, т. 13 и т.16 от ЗМВР. Т. е запознат с тази
заповед, както и със заповедта за изменение на квалификацията на н. и е
уведомен за правата си по чл. 207, ал. 8 от ЗМВР – че има право да участва в
производството самостоятелно или да бъде подпомаган в защитата си от посочен от
него служител на МВР или от адвокат, да се запознава с материали по
производството, да представя доказателства, да прави искания, бележки и
възражения, да дава или да откаже да дава обяснения. С издаване на
горепосочената заповед за образуване на д.производство, със запознаване на Т. с
тази заповед и с извършеното разясняване на правата му, са спазени
горепосочените изисквания на закона. На оспорващия е била предоставена
възможност да се запознае с материалите по д.производство. Неоснователно е
твърдението на оспорващия, че тъй като не е запознат с допълнително
представените сведение от св. И.Р.И., Б.Й.Б., В.В.В.
и д-р Т.Х.Л. (л.58-61), е допуснато съществено процесуално нарушение. По
същество св.И. и Б. не са дали различни сведения от тези предоставени по-рано в
д.производство. Освен това тези лица са разпитани по делото като свидетели,
така че жалбоподателя е могъл непосредствено да се запознае с дадените от тях
сведения и показания, както и да поиска събиране на допълнителни доказателства.
В този смисъл не е нарушено правото му на защита.
Н.
орган е изпълнил и задължението си по чл. 206, ал. 4 от ЗМВР да събере и оцени
всички доказателства. В хода на д.производство са събрани сведения и са
изискани документи от всички лица, за които е имало данни, че могат да дадат
сведения или да удостоверяват факти от значение за разследването; анализирани
са подробно всички събрани материали и са изложени причините, поради които не
са кредитирани твърденията на Т., заявени в неговите обяснения; всички събрани
доказателства са обсъдени и прецени обективно и в съвкупност; правилно не са
кредитирани твърденията на Т. в обясненията му, тъй като тези твърдения са в
противоречие с всички други доказателства, събрани в д.разследване.
В тази връзка съдът намира, че д. р. орган не е допуснал съществени нарушения на процедурните правила във връзка с установяването на д.н.
Оспорената
заповед обаче противоречи на материалния закон и е необоснована.
Жалбоподателят
е н. д. за т. н. на служебната дисциплина по чл.203 ал.1 т.16 от ЗМВР, а именно
явяване на работа или изпълнение на служебните задължения след у.на н.в.или
техни а., както и за н. на етичните правила за поведение на държавния служител
от МВР, обективирани в т.19,20, 27 и 29 от Етичния
кодекс за поведение на държавните служители в МВР, представляващо н. по чл.203
ал.1 т.13 от ЗМВР - деяния, н. с е. правила за поведение на държавните
служители в МВР, у. п. на службата.
По
делото безспорно е установено, че на 17.09.2022 г., м.и.Т.Н.Т., м.а.*** степен
в група „Пътен контрол", сектор „Охранителна полиция", Районно
управление-Нова Загора при ОДМВР-Сливен, в качеството си на д. лице - служител
на МВР, се явил на р. за изпълнението на служебни задължения, при което му е и.
п. с техническо средство Дрегер Друг Тест 5000 с
фабричен № ARME0068 от св.И.Р.И., която п. е показала п. резултат за – к., о.,
м., След извършеното изследване във Военномедицинска академия-Coфия
на п. от к.и у.дадени от Т.Н.Т., според протокол - експертна справка е
потвърдено наличието на а., м. и к. в п. у.на служителя.
По
делото няма спор, че установяването на у. на н.в.е извършено по реда на Наредба
№ 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на а. в к.та и/или
употребата на н.в.или техни а. (Наредба № 1 от 19.07.2017 г.) Спорният въпрос е
дали това е приложимият ред в случая, тъй като този нормативен акт се отнася до
водачи на моторни превозни средства (МПС), трамваи или самоходни машини и
участници в пътнотранспортни произшествия, а оспорващият не попадал в кръга на
тези лица, както и дали този ред е спазен.
Съгласно чл.159а ал.2 от ЗМВР у., з. от или з.
с н.в.или техни а. се установяват при условията и по реда на наредбите по чл.
155, ал. 1, т. 5 и чл. 203, ал.
3 от същия закон. Според чл.203 ал.3 от ЗМВР условията и редът за
установяване на у. и з. с н.в.или техните а. се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи. Специализирана наредба за МВР е издадена министъра на вътрешните работи и oбн., ДВ, бр. 61 от 2.08.2022 г., в сила от 4.02.2023 г.,
поради което не може да намери приложение в настоящия случай. В този смисъл към
момента на извършване на н. е съществувала празнина в законодателството за установяване на у. и з. с н.в.или техните а.
от служители на МВР. В същото време Наредба № 1 от 19.07.2017 г. е издадена
съвместно от министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието, поради
което съответства на изискването на чл.203 ал.3 от ЗМВР, независимо от
ограничения кръг лица, посочени в подзаконовия нормативен акт. Наред с това
съгласно т.7 от Заповед № 8121з-396 от 05.08.2014 г. на МВР (л.108-109) за
установяване и доказване у.на алкохол, наркотични или други упойващи вещества
от служители на МВР, могат да се използват всички начини и средства, допустими
от закон. След като Наредба № 1 от 19.07.2017 г. предвижда начини и средства за
установяване у.на н.в., то и реда предвиден в нея е един от възможните за
установяване на тази у.от жалбоподателя. Следователно, в съответствие с
тълкуването съгласно чл.46 ал.2 от ЗНА, не е съществувала пречка за
установяването на у. на н.в.от Т. да бъде извършено по реда на Наредба № 1 от
19.07.2017 г.
От
събраните по делото доказателства е установено, че редът предписан в Наредба №
1 от 19.07.2017 г. за установяването на у. на н.в.от оспорващи, е спазен. След
п. тест за у.на н.в.и несъгласие на проверяваното лице в съответствие с
установения в чл. 3а, т. 2
от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. ред са взети, за задължително
провеждане на съответно лабораторно изследване, предоставени от оспорващия п.
от у.и к.. п.те съответстват на изискванията на чл.15 ал.3 от наредбата.
Талонът за изследване, протоколът за вземане на п. и самите п. са облепени със
стикери по чл.3 ал.3 от наредбата с номера, съответстващи на номера на талона
за и. и добавена в края цифра от 1 до 8. По делото не се установи да са
допуснати нарушения при изземването на п. к.и у.от жалбоподателя, такива
липсват и при документирането на това обстоятелство и/или при предаването на п.
за извършване на експертното и. Обстоятелството, че в протокола за вземането на
п., не е посочен номерът на п. за у., както и че неточно е посочен номерът на п.
с к., не представлява такова нарушение, тъй като съгласно чл.17 ал.4 от
наредбата в протокола за изследване се отбелязва серийният номер на стикера.
Това е станало чрез залепяне на един от стикерите в протокола. Пътят на б п. до
лабораторията по чл.20 от наредбата е надлежно документиран. По делото не се
оспорва компетентността на вещите лица и приложените от тях научни методи, В
този смисъл валидността на резултатите от к.ната п. и
у.не може да се счита компрометирана. От резултатите на лабораторното
изследване става ясно, че от проведеното имуноаналитично
изследване и доказателствен анализ на к. са о. за м.,
а., е. (****), к., м., о., т./м., б. и б..
Имуноаналитично и. на п. у. е п. за а. и м. и о.о за т./м., е. (****),
м., о., б., б. и т. а.. Анализът на у.(GC-MS, скрининг) идентифицира
а., м. и к. Видно писмото, с което е представен протокола-експертна
справка, (л.88) извършеното и. съответства на изискванията чл.23 ал.2 от
Наредба № 1 от 19.07.2017 г., а именно и. на п. за наличие на н.в.или техни а.
в к.на п., включително за техни м., доказващи у. им, да се извършва чрез газова
хроматография с масспектрална
детекция (GC-MS) и/или високоефективна течна хроматография-масспектрометрия
(LC-MS).
Именно
поради това обстоятелството, проведеното на оспорващия и. в МБАЛ „Тракия“ ЕООД
гр.Стара Загора на 17.09.2022 г. (л.50) не може да опровергае резултатите на експертна
справка на ВМА-София с рег.№ в-8740/23.09.2022 г.. И. в МБАЛ „Тракия“ ЕООД гр.Стара
Загора не е п. чрез газова хроматография с масспектрална детекция (GC-MS) и/или високоефективна течна хроматография-масспектрометрия (LC-MS), поради което не
отговаря на изискванията на чл.23 ал.2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. Наред с
това същото не е и. в срока по чл.6 ал.6 т.2 от наредбата, както и не отговаря
на изискванията на чл.15 ал.3 от същия нормативен акт, тъй като включва само п.
у., но не и к.. Следователно правилно административния орган не се е съобразил
с него.
При
гореизложените факти д.-н. орган неправилно е приложил материалния закон.
Оспорващият е н. за н. по чл.203 ал.1 т.13 „ деяния, н. с етичните правила за
поведение на държавните служители в МВР, у. престижа на службата, поради
нарушение на т.19 „Държавният служител пази доброто име на институцията, която
представлява“; т.20 „Държавният служител насърчава хората да спазват закона,
като дава личен пример с поведението си“; т.27 „При изпълнение на служебните си
задължения държавният служител не трябва да е употребил а. и не трябва да бъде
под въздействието на н. или друго у.вещество“ и т. 29. „Държавният служител
независимо от заеманата длъжност се подчинява на забраната за носене и у.на
оръжие и боеприпаси при и след у.на а. или други у. вещества и медикаменти“, от
Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, както по чл.203 ал.1
т. 16 от ЗМВР „явяване на работа след у.на н.в.или техни а.". За да стигне
до извода за приложение на горецитираните правни
норми, административният орган е приел, че на 17.09.2022 г. жалбоподателя Т. се
явил на р. за изпълнението на служебни задължения в състояние след у.на н.в.,
което е д. категорично, след извършеното и. във Военномедицинска академия-Coфия.
В
административната преписка и делото липсват други данни, от които да се направи
извод, че жалбоподателя е у. н.в.. Същият както в производството по и. с тест,
както и в процедурата по предоставяне на б. п., така и в д.производство е
отричал такава у. Извършеното и. с тест от св.И. на 17.09.2022 г. не
представлява такова доказателство, тъй като резултата е оспорен от
жалбоподателя. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 6, ал. 9
от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., която предвижда кога може да се
използва резултата от техническо средство - концентрацията на а. в к.та и/или у.на
н.в.или техни а. се установява въз основа на показанията на техническото
средство за установяване концентрацията на а. в к. или на теста за установяване
у. на н.в.или техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да
получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото
място или при отказ за и. с доказателствен анализатор и/или за даване на п. за
и.. В случая предпоставките по чл. 6, ал. 9
от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. не са налице, поради което
резултатът от техническото средство не е годно доказателство за у. у. на н.в.или
техните а.
Видно
от заключението на т. експертиза изготвена от лаборатория на ВМА София, в п. у.е
установено наличие на а., м. и к., докато в п. к.не е доказано съдържание на у.
или н.в.. Доказателственото значение на негативния
резултат от изследваната от т. експертиза к. п. от жалбоподателя необосновано е
пренебрегната от административния орган, тъй като съгласно чл. 23 ал.1
от Наредба № 1 от 19.07.2017
г. на експертен анализ подлежат предоставените п. у.и к., но "у. се
доказва чрез резултата от изследването на к. п.". Следователно и доколкото
по нормативен ред е призната по-висока степен на достоверност на резултата от к.
изследване спрямо резултатите от тестването с техническо средство и/или от
изследването на п. у., на база на които ДНО счита за доказано о. в д. н., то не може да се сподели изводът
му, че по безспорен начин е установено изпълнителното деяние на посоченото н.,
а именно че Т. се явил на работа за изпълнението на служебни задължения в
състояние след у. на н.в..
Както
е посочено в Решение № 164 от 7.01.2021 г. на ВКС по н. д. № 455/2020 г., II н.
о., НК и Решение № 87 от 12.05.2022 г. на ВКС по н. д. № 251/2022 г., I н. о.,
НК, независимо, че цитираното доказателствено правило
се съдържа в подзаконов нормативен акт, какъвто е Наредба № 1 от 19.07.2017 г.,
при конкуренцията между резултатите от двете изследвания (на п. к.и у.) следва
да се даде превес в полза на резултата от и. на к., тъй като по-високата степен
на обективност на н. резултат от к. и относно този основно релевантен факт, е
призната изрично в Наредба № 1 от 19.07.2017 г., приета по силата на законова
делегация, установена в чл. 174, ал.
4 от ЗДвП, като гаранция за ефективност на разследването.
След
като според този резултат, б. п. к.за у.на н.в. на жалбоподателя е о., то не
може да се приеме за доказано твърдението, че се явил на работа след у. на н.в..
От там не може да се направи и извод, че е н. посочените правила от Етичния
кодекс за поведение на държавните служители в МВР, както и че е извършил
нарушение по чл.203 ал.1 т. 16 от ЗМВР.
Не
представлява доказателство за у. на н.в. и експертно становището на Ръководителя
на Специализирана химична лаборатория към МФ на „Тракийски университет",
постъпилото с писмо вх.№343000-15624/12.12.2022 г.. При
изготвянето на същото липсват данни по преписката, че административния орган е
изпълнил изискването на чл.49 ал.3 от АПК, но по делото не са изтъкнати доводи за
предубеденост и пристрастие съгласно чл. 49, ал. 3
във вр. с чл. 33, ал. 1
във вр. с чл. 10, ал. 2
от АПК, т. е. не е допуснато съществено нарушение на процесуални
правила. Следва да се посочи, че това експретно становище
е принципна позиция на издателя му за тълкуване резултатите от проведеното и.
на оспорващия в лабораторията на ВМА, но не е предоставено в резултат на
самостоятелно и. на б. п. на жалбоподателя. Макар същото да има характер на
заключение на експерт по смисъла на чл.51 от АПК, то се основава на резултата
от п. у.на оспорващия, поради което с оглед разпоредбата на чл. 23 ал.1 изр.
второ от Наредба № 1 от
19.07.2017 г., не следва да бъде ценено.
Следва
да се посочи, че след като доказването на праворелевантния
факт е започнало и е проведено по реда на Наредба № 1 от 19.07.2017 г., то е
следвало административния орган да приложи и правните норми за доказателствена
тежест и тълкуване на резултатите от проведеното и., съдържащи се в този
нормативен акт. Противното би означавало нарушение на принципа по чл.13 от АПК
за последователност и предвидимост.
Д. отговорност като вид юридическа отговорност следва да се ангажира само при безспорно доказано д. н., а не за други цели. За да бъде доказано д.н. и ангажирана д. отговорност на едно лице, е необходимо да се установи от фактическа страна деянието-действие или бездействие, което то е извършило. От обективна страна да се докаже противоправността на това деяние, че е налице обективно несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение. От субективна страна следва да е налице вина на дееца - умисъл или непредпазливост. За определяне на размера на н. трябва да се прецени тежестта на н. и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. (чл.206 ал.2 ЗМВР) За да е законосъобразен актът, с който се налага д. н., следва да установява посочените елементи на д. отговорност и органът да е направил преценка и да е изложил мотиви за всеки от тях. Това в случая не е направено.
Изложеното по-горе води изводи, че обжалваната заповед е постановена при липса на материалните предпоставки за издаването й и е необоснована, поради което същата е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
Предвид този изход на спора е основателно искането на оспорващия за присъждане на разноски. Такива се претендират в размер на 1200 лв. адвокатски хонорар, 10 лв. държавна такса, 20 лв. депозит за призоваване на свидетели, 5 лв. съдебно удостоверение и 16 лв. такса за преписи от документи по делото. От страна на ответника е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съгласно чл.8 ал.2 т.3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за дела по Закона за Министерството на вътрешните работи, минималното възнаграждение е 750 лв. Делото не е със значителна фактическа и правна сложност, поради което минималното възнаграждение е съответно. Неоснователно е искането за 16 лв. такса за преписи от документи по делото, тъй като същата е внесена по преценка на страната, която е можела да получи безплатен достъп до делото в канцеларията на съда или чрез ЕПЕП. В този смисъл искането за разноски в размер на 450 лв. за адвокатски хонорар и 16 лв. такса за преписи от документи по делото е неоснователно и следва да се отхвърли, в останалата част следва да се уважи, като разноските бъдат възложени на ЮЛ в структурата на което е административния орган, а именно ОДМВР Сливен.
Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно.
Ръководен от
изложените съображения, и на основание
чл.172 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № 343з-3702/20.12.2022 г., издадена от
Директора на ОД на МВР - Сливен, с която по отношение на м.и.Т.Н.Т., м.а.*** степен
в група „Пътен контрол“, сектор „Охранителна полиция“ РУ – Нова Загора при
ОДМВР - Сливен е наложено д.н.„У.“ и на основание чл. 226, ал.1, т.8 от ЗМВР е
п. служебното правоотношение с него.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Сливен да заплати на Т.Н.Т., ЕГН **********, адрес ***, направени
по делото разноски в размер на 785 лв. (седемстотин осемдесет и пет лева).
ОТХВЪРЯ искането на Т.Н.Т., за присъждане на направени по делото разноски в размер на 466 лв. (четиристотин шестдесет и шест лева)
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховен административен съд в 14 дневен срок от съобщаването
му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: