РЕШЕНИЕ
№ 2552
гр. Бургас, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско
дело № 20222120100400 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на И. Р. М. с ЕГН **********,
постоянен и настоящ адрес: * действаща чрез пълномощника си адвокат Г., съдебен
адрес: *, против “Електрохолд Продажби“ ЕАД /с предишно наименование “ЧЕЗ
Електро България“ АД/ с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *,
представлявано от всеки двама измежду К.К., В.И.Т. и З.В.Й., уточнена с
допълнителни молби, с която се претендира да бъде осъдено ответното дружество да
възстанови ел. захранването към собствения на ищцата недвижим имот, находящ се в
*, с клиентски номер *, да бъде установено в отношенията между страните, че ищцата
не дължи на ответното дружество сумата от 818. 25 лева, начислена по партидата на
имота в периода от 2007 г. - 2013 г., като погасена по давност.
Горните претенции са съединени с претенция за заплащане на неустойка в
размер на 7 200 лева, заявена като частичен иск от общата дължима сума от 59 710
лева, поради спряното електрозахранване в периода от месец от 28.10.2018 г. до
03.02.2022 г. /изявление на процесуалния представител на ищцата в съдебно заседание
на 12.07.2022 г./, позовавайки се на общите условия на ЧЕЗ, които предвиждали, че
при доказано неспазване на срок от страна на дружество, то дължало плащане на
неустойка в размер на 10 лв. за всеки 24 часа закъснение, в случай, че преустановяване
на ел. захранване е с продължителност над 36 часа по 20 лв. за всеки 12 часа, през
1
който клиентът е останал без ел. захранване.
Предвид наличните по делото данни за възстановяване на ел. захранването и
дадените указания на ищцата в тази връзка, същата е уточнила, че към момента на
депозиране на исковата молба, това не е било налице, като към настоящия момент не е
уведомявана за приемане на възражение за давност и липса на уведомление в тази
връзка.
Като основание за завеждането на исковете ищцата излага, че е собственик на
процесния имот по наследяване, заедно със своя брат А.М., като там живял
наследодателя им до момента на смъртта си през 2000 г., а след това сина му Г.М.,
който е починал през 2013 г. Ищцата живеела в чужбина и не знаела за изразходената
енергия, която най-вероятно касаела период от преди 2007 г. - 2013 г., предвид
цитирани фактури, поради което и търсеното от нея вземане, било погасено по
давност. При завръщането си в България през 2017 г. с предприемането на действия по
промяна на партидата, било изискано плащането на погасените по давност вземания, и
независимо от възражението за давност и оспорване на дължимостта им, било спряно
ел. захранването до обекта, като на практика така ищцата и брат й били лишени от
възможността да го ползват, като това бил единственият имот получен от техните
родители, както и да предприемат някакви действия по неговия ремонт. Излага се и за
водената между страните кореспонденция във връзка с горното, като независимо от
това, нямало промяна на положението, поради което и се предявяват настоящите
искове. Моли се и за присъждане на направените по делото разноски.
Правното основание на исковете е чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите /ЗЗД/ - по иска за възстановяване на ел. захранването, чл. 124, ал. 1 от ГПК
по иска за недължимост на парични вземания, поради погасяването им по давност, и
чл. 92, ал. 1 от ЗЗД по иска за неустойка.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който не се оспорва съществуването на облигационно отношение между страните.
Заявява се също така, че битов клиент на имота бил Р.М., като партидата била
прехвърлена на ищцата по силата на заявление и декларация от съсобствениците на
14.10.2020 г. Начислените на наследодателя задължения в размер на главница от 440.
73 лева за използваното електричество в периода от март 2007 г. до юли 2018 г., ведно
с лихвите от 540. 14 лева, били прехвърлени по новата партида. Излага се обаче, че за
ищцата липсва правен интерес от установяване недължимостта на суми над нейния дял
от наследството, което не се споделя от съда, тъй като същата има правен интерес да
установи изцяло недължимостта на сумите, независимо, че е един от съсобствениците,
не само защо партидата е на нейно име, а и по принцип в качеството си на
съсобственик. Признава се и погасяването на вземанията по давност до размера на
нейната наследствена част. По отношение на иска за възстановяване на ел.
2
захранването се излага, че същото е възстановено на 04.02.2022 г., поради което и се
моли за отхвърлянето на този иск.
По отношение на осъдителната претенция за сумата от 7 200 лева се излага, че е
погасена по давност. Сочи се също така за неоснователността й, тъй като доставчикът
можел да отговаря само на основанията по чл. 123, ал. 1 от ЗЕ, който в случая не били
налице, поради липсата на съдебно решение, установяващи недължимостта им преди
завеждане на делото, като излага подробно доводите в тази връзка и заявява, че самата
ищцата е била неизправна страна и липсата на виновно поведение от страна на
ответника било самостоятелно основание за неоснователността на този иск. С горните
мотиви се моли за отхвърлянето на исковете. моли се и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в същата
факти и обстоятелства, становището на ответната страна по нея и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото не се спори, че към настоящия момент ищцата е съсобственик в
процесния обект, находящ се в *, с клиентски номер *, както и че партидата на имота
се води на нейно име, въз основа на заявление за продажба на ел. енергия за битови
нужди от 14.10.2020 г. и декларация за получено съгласие от съсобственици, изходящи
от ищцата т.е. не се оспорва съществуването на облигационна връзка между страните,
свързана с продажбата на ел. енергия. Преди това имотът е бил собственост на
родителите на съсобствениците, които са го придобили с договор за продажба на
държавен жилищен имот, съгласно Наредбата за продажба на жилища от ДЖФ,
предоставени на народните съвети и ведомствата, от 23.08.1971 г., като по договор за
продажба на ел. енергия е бил регистриран като битов клиент Р.Г.М. с клиентски
номер *. По неговата партида са били начислени и незаплатени суми в размер на 818.
25 лв.- главница от 438. 39 лева за използваното електричество в периода от март 2007
г. до юли 2013 г., съгласно фактури, надлежно описани в молба на лист 15 от гр.д. №
61063/2021 г. по описа на СРС, ведно с лихвите от 379. 86 лв., към 01.02.2017 г., които
след прехвърлянето на партидата на ищцата били прехвърлени по нея. След това е
продължено начисляването на лихви за забава.
По повод на същите страните са водили кореспонденция, приложена по делото.
Ищцата се е позовала на изтекла погасителна давност, като е депозирала нарочно
възражение в тази връзка, което не е прието от кредитора, който го е уведомил, че с
изтичането на давността не погасява задълженията и правото да се позове на изтекла
погасителна давност може да бъде депозирано с възражение при предявен иск или
респективно предприети действия по принудителното събиране на вземането чрез
съдебен изпълнител. Наред с това е уведомена и какви документи са необходими за да
бъде прехвърлена партидата на нейно име.
3
Ищцата твърди, че ел. захранване към процесния обект е било прекъснато още
през месец ноември 2013 г. Установява се, че в хода на делото на 04.02.2022 г. същото
е било възстановено, съгласно констативен протокол № 5562041 на „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД сега с наименование „Електроразпределителни мрежи
Запад“ АД.
По делото са представени и Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България“ АД, както и Общите условия на
договорите за използване на електроразпределителната мрежа на
„Електроразпределителни мрежи Запад“ АД. В чл. 58 от последните действително е
предвидено, че в случай че клиентите останат без електрозахранване повече от 24
(двадесет и четири) часа по вина на ЕРМ ЗАПАД, ЕРМ ЗАПАД заплаща на клиента
неустойка в размер на 30 (тридесет) лева. В случай че преустановяването на
електрозахранването е с продължителност над 36 часа, ЕРМ ЗАПАД дължи на клиента
допълнително неустойка в размер на 20 лв. (двадесет лева) за всеки започнал период от
12 (дванадесет) часа, през който клиентът е без електрозахранване.
Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото,
съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 98а от Закон за енергетиката крайният снабдител, какъвто е
ищцовото дружество, продава електрическа енергия при публично известни общи
условия. Така и чл. 8, ал. 2 от Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България“ АД предвиждат, че продажбата
започва в срок от седем дни от датата на подаване от потребителя на писмено
заявление, съгласно приложен образец към ОУ. Ищцата е депозирала заявление за
продажба на 14.10.2020 г. Спряното по нейни думи ел. захранване, датиращо от 2013
г., е било възстановено на 04.02.2022 г. При тези данни се налага извода, че
прекъснатото ел. захранване действително обосновава правния интерес на абоната от
воденето на иск за неговото възстановяване, като възстановяването му в хода на делото
обаче се явява основание за отхвърлянето на иска.
По отношение на отрицателния установителен иск, е налице признание, че
търсените вземания са погасени по давност, като ищцата имала интерес да установи
това само по отношение на нейния дял от съсобствеността. Както вече бе отбелязано и
по-горе ищцата има правен интерес да установи изцяло недължимостта на сумите,
които от старата партида на наследодателя са прехвърлени по новата такава на нейно
име, в качеството си на съсобственик и титуляр на партидата. Месечните отчети за
изразходеното количество ел. енергия съставляват периодични вземания и са погасяват
с кратката тригодишна давност по чл. 111, т. 3, предл. посл. от ЗЗД. Същото се отнася
и до лихвите. При това се налага извода, че начислените по старата партида
задължения в размер на главница от 440. 73 лева за използваното електричество в
4
периода от март 2007 г. до ноември 2013 г. г., ведно с лихвите от 540. 14 лева, както и
съответно всички последващи начислени лихви са погасени по давност. Ето защо
съдът намира, че отрицателния установителен иск за тяхната недължимост, като
основателен следва да бъде уважен.
По отношение на иска за неустойка:
На първо място следва да се отбележи, че ищцата е депозирала заявление за
продажба на ел. енергия едва през октомври 2020 г., при което изначално претенцията
й за неустойка преди тази дата би била неоснователна. Същата е предприела действия
по промяна на партида и е заявила желанието си да ползва ел. енергия едва към този
момент. Независимо от това основанието, на което се основава така заявената
претенция, е чл. 58 от ОУ на „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, което
дружество е различно от ответното дружество. При това само на това основание този
иск следва да бъде отхвърлен, тъй като в ОУ на ответното дружество липсва
предвидено плащане на подобна неустойка. За пълнота на изложение в таза връзка
следва да се отбележи, че именно „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД е
дружеството, което извършва експлоатация и поддръжка на електроразпределителните
мрежа и осигурява достъп до същата и преноса на ел. енергия, като това е и
дружеството, което е възстановило ел. захранването. Дори и да се приеме, че
прекъсването на преноса на ел. енергия е по искане на крайния снабдител, то това не
обосновава наличието на отговорност у последния да заплаща предвидена неустойка в
ОУ на друго дружество. Ако желае ищцата би могла да заяви облигационна претенция
за заплащане на обезщетение за вреди от неизпълнен договор или да търси някаква
неустойка, която е предвидена в ОУ на ответното дружество, но не и основателно да
претендира плащането на неустойка, каквато не е предвидена в договора или ОУ на
крайния снабдител.
С горните мотиви съдът намира, че искът за заплащането на неустойка, като
неоснователен следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора и по разноските:
Следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата сумата от 600 лв. на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съобразно частичното уважаване на исковете и при
отчетеното отхвърляне на иска за възстановяване на ел. захранването, поради
изпълнението на това действие в хода на производството по делото. Следва също така
да бъдат осъдена ищцата на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплати на ответното
дружество сумата от 150 лв. за направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение, съобразно отхвърления иск за неустойката, определено по реда на чл.
78, ал. 8 от ГПК във с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
5
РЕШИ:
Отхвърля иска на И. Р. М. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: *
действаща чрез пълномощника си адвокат Г., съдебен адрес: *, против “Електрохолд
Продажби“ ЕАД /с предишно наименование “ЧЕЗ Електро България“ АД/ с ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: *, представлявано от всеки двама измежду К.К.,
В.И.Т. и З.В.Й., за осъждането му да възстанови ел. захранването към обект,
находящ се в *, с клиентски номер *, титуляр И. Р. М..
Приема за установено, че И. Р. М. с ЕГН **********, постоянен и настоящ
адрес: * действаща чрез пълномощника си адвокат Г., съдебен адрес: *, не дължи на
“Електрохолд Продажби“ ЕАД /с предишно наименование “ЧЕЗ Електро България“
АД/ с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от всеки двама
измежду К.К., В.И.Т. и З.В.Й., сумата от 818. 25 лв., от която главница от 438. 39 лева
за използваното електричество в периода от март 2007 г. до юли 2013 г., ведно с
лихвите от 540. 14 лева, начислени към 01.02.2017 г. по партидата на битов клиент
Р.Г.М. с клиентски номер *, прехвърлени по партида с клиентски номер *, титуляр И.
Р. М..
Отхвърля иска на И. Р. М. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: *
действаща чрез пълномощника си адвокат Г., съдебен адрес: *, против “Електрохолд
Продажби“ ЕАД /с предишно наименование “ЧЕЗ Електро България“ АД/ с ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: *, представлявано от всеки двама измежду К.К.,
В.И.Т. и З.В.Й., за осъждането му за заплащане на сумата от 7 200 лева, заявена
като частичен иск от общата дължима сума от 59 710 лева, представляваща неустойка
за прекъснатото електрозахранване към обект, находящ се в *, в периода от 28.10.2018
г. до 03.02.2022 г.
Осъжда “Електрохолд Продажби“ ЕАД /с предишно наименование “ЧЕЗ
Електро България“ АД/ с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *,
представлявано от всеки двама измежду К.К., В.И.Т. и З.В.Й., да заплати на И. Р. М. с
ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: * действаща чрез пълномощника си
адвокат Г., съдебен адрес: *, сумата от 600 лв. /шестстотин лева/ за направените по
делото разноски.
Осъжда И. Р. М. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: * действаща
чрез пълномощника си адвокат Г., съдебен адрес: *, да заплати на “Електрохолд
Продажби“ ЕАД /с предишно наименование “ЧЕЗ Електро България“ АД/ с ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: *, представлявано от всеки двама измежду К.К.,
В.И.Т. и З.В.Й., сумата от 150 лв. /сто и петдесет лева/ за направените по делото
разноски.
6
Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7