РЕШЕНИЕ
№ 461
гр. Бургас, 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ИВАН Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №
20212120109040 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на “Първа инвестиционна банка“ АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от С. А. П. и Ч. Г. З.
против С. Д. С., ЕГН ********** от *** и П. Г. П., ЕГН ********** от *** за приемане за
установено, че ответниците дължат солидарно на ищеца сумата от 7422.50 лева главница по
договор за потребителски кредит от 22.05.2012г., сумата от 3316.30 лева договорна лихва за
периода от 17.10.2016г. до 07.04.2021г., сумата от 1522.41 лева наказателна лихва за периода
от 15.08.2016г. до 12.03.2020г., сумата от 98.43 лева договорна лихва за периода от
13.03.2020г. до 13.05.2020г., сумата от 1057.77 лева наказателна лихва за периода от
14.05.2020г. до 07.04.2021г., сумата от 12.37 лева законна лихва за периода от 08.04.2021г.
до 13.04.2021г., сумата от 48 лева разноски за връчване на покани за предсрочна
изискуемост, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.04.2021г. до
окончателното изплащане.
Твърди се, че с посочения договор банката е предоставила на кредитополучателя С.
Д. С. кредит от 10000 лева, с краен срок за погасяване 15.05.2022г. Ответницата П. е
поръчител по дълга. Кредитът е усвоен и е погасяван от длъжника първите няколко години.
Кредитът е изпаднал в съС.ие на просрочие на 15.08.2016г., като са просрочени 56 вноски за
главница и 54 вноски за лихва. Банката е пратила на длъжника и на поръчителя покани за
доброволно изпълнение, но плащания не са последвали. Ето защо ищецът е обявил кредита
за предсрочно изискуем, считано от 08.04.2021г. Задълженията остават непогасени. Моли се
исковете да се уважат. Исковете са по чл.422 ГПК вр. чл.430 ТЗ, вр. чл.79 ЗЗД, вр. чл.141
1
ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Ответницата П. Г. П. е представила отговор, в който оспорва исковете. Заявява, че
даденото от нея поръчителство е прекратено с изтичане на 6-месечния срок по чл.147 ЗЗД,
респ. поради погасяване по чл.146, ал.3 ЗЗД. Срокът на отговорността на поръчителя е
изтекъл на 12.07.2015г., тъй като кредитът е станал автоматично предсрочно изискуем още
на 12.01.2015г. След тази дата не се дължат договорни лихви и платените с такова
основание суми трябва да се считат за платени за погасяване на главницата. Евентуално се
счита, че ако предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на 12.01.2017г., то срокът за
ангажиране на отговорността на поръчителя е изтекъл на 12.07.2017г. В трета хипотеза, ако
предсрочната изискуемост е настъпила на 26.08.2019г., то срокът за ангажиране
отговорността на поръчителя е изтекъл на 26.02.2020г. Уведомлението за предсрочната
изискуемост е било връчено на главния длъжник още през 2019г. /26.08.2019г./.
Следователно срокът по чл.147 ЗЗД е изтекъл на 26.02.2020г., до която дата не е бил
предявен иск от кредитора. Освен това поръчителството е погасено поради виновното
поведение на банката, довело до невъзможност на поръчителя да встъпи в правата на
кредитора. Банката е знаела за действията на главния длъжник по осуетяване на
принудително изпълнение спрямо неговото имущество, но не са предприети мерки, защото
задълженията по кредита щели да се съберат от поръчителите. Ответницата прави
възражение и за погасяване на иска по давност. Отделно договорните лихви и неустойки не
се дължат след датата на обявяване на предсрочната изискуемост. Част от договорната
лихва е претендирана два пъти. Вземанията за лихви и неустойки се основават на
неравноправни и нищожни клаузи и не се дължат. Моли се за отхвърляне на исковете.
Ответницата е предявила и евентуален обратен иск против ответника С., в случай
на уважаване на главния иск против нея, за осъждане на този ответник да й заплати сумата
от 4242.30 лева, платена от нея по договора за кредит в качеството й на поръчител, ведно
със законната лихва от деня на плащането до окончателното изплащане. Съдът е намерил, че
такъв иск е недопустим. Няма законова възможност по ГПК един ответник да предявява иск
против друг ответник по едно дело. Може да се предяви обратен иск против третото лице
помагач /чл.219, ал.3 ГПК/, но конкретната хипотеза не е такава, тъй като ответникът С. не е
конституиран като помагач на П.. Следователно такъв иск е недопустим, поради което не е
приет за разглеждане.
Ответникът С. Д. С. чрез особения си представител е подал отговор, в който
оспорва исковете. Заявява, че исковете са погасени по давност, понеже обслужването на
кредита е преустановено още на 15.08.2014г. Няма данни от кого са погасявани вноските по
кредита. Договорните лихви и неустойки не се дължат след датата на обявяване на
предсрочната изискуемост. Моли да се отхвърлят исковете.
Първоначално ищецът се е снабдил за търсените вземания със заповед за незабавно
изпълнение № ***г. на БРС по ч.гр.дело № ***г. по реда на чл.417 ГПК. Сумите, присъдени
с тази заповед, са предмет на настоящия иск за установяване на вземанията по общия ред.
При преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази релевантните
2
за случая законови разпоредби съдът достигна до следните фактически и правни изводи:
Исковете против ответника С. са частично основателни, а тези против ответницата
П. са изцяло неоснователни.
Не се спори, а и се установява по делото, че е бил подписан договор за
потребителски кредит № 347-61/22.05.2012г. между “***“ АД /чийто универсален
правоприемник е ищецът/ като кредитор и С. Д. С. като кредитополучател за сумата от
10000 лева. Според договора, през първата година главницата се олихвява с фиксиран
годишен лихвен процент от 14.45%, а след това са олихвява с плаващ лихвен процент,
определен в размер на действащия тримесечен Софибор плюс фиксирана надбавка в размер
на 1030 базисни точки, но не по-малко от 14.45%. Уговорено е ГПР по кредита да е в размер
на 16.27%. Общата сума, дължима на падежа, е в размер на 19355.79 лева. Крайният срок на
договора е 15.05.2022г. Кредитът се издължава на 120 месечни вноски, включващи главница
и лихва, за периода от 15.06.2012г. до 15.05.2022г. Според чл.29.2 от договора, банката може
да обяви кредита за предсрочно изискуем в случай, че кредитополучателят не е осигурил
допълнителни средства, ако наличните средства по картовата/разплащателни сметки не са
достатъчни за погасяване на вноската и не е погасил в срок която и да е погасителна вноска
по главница и/или дължими лихви, такси или комисионни.
Процесният договор за кредит попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да
отговаря на императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно
посочва какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл.22 ЗПК когато не са
спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал. 2 и чл.12, ал.1, т.7-9,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно част от изискванията на
чл.11, ал.1 от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и нарушението им
влече нищожност на сключения договор. В случая БРС намира, че договорът отговаря на
изискванията на закона, като няма основания да се приеме за нищожен. В текста му са
посочени размерите на лихвения процент и на ГПР, поради което относно тези параметри не
е налице неяснота. Налице е и подробен погасителен план, с посочени вноски по дати и
размер. Размерът на ГПР е по-малък от 50%, с което също е спазен законът. Договорът е
валиден и е обвързал страните. Сумата по кредита е усвоена от длъжника.
Кредитът е бил обезпечен с поръчителството на ответницата П., която е сключила с
банката договор за поръчителство от 22.05.2012г. и с него се е задължила да отговаря за
изпълнение на задълженията на главния длъжник, като отговаря за цялото задължение,
ведно лихви, такси и комисионни.
Изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза е дала заключение, че за
периода от 15.06.2012г. до 08.04.2021г., е начислена главница от 10000 лева, като са платени
2577.50 лева, с които са погасени вноските до 15.07.2016г. Към 13.04.2021г., при обявена
предсрочна изискуемост, неизплатената главница възлиза на 7422.50 лева. За периода от
15.06.2012г. до 08.04.2021г. е начислена договорна лихва от общо 8478.06 лева. Платени са
5159.19 лева, с които са погасени вноските до 15.09.2016г. За претендирания с исковата
3
молба период от 15.08.2016г. до 12.03.2020г. наказателната лихва възлиза на 1150.44 лева. За
другия претендиран период от 14.05.2020г. до 07.04.2021г. наказателната лихва е 591.52
лева.
Видно е от таблиците на експертизата, че главницата е плащана до 15.08.2016г., а
договорната лихва е плащана до 15.09.2016г. След това няма извършени плащания.
Доколкото плащанията са спрели, кредиторът е бил в правото си по чл.29.2 от
договора, да обяви кредита за предсрочно изискуем. Данните по делото сочат, че банката е
изпратила до главния длъжник С. чрез ЧСИ покана в 7-дневен срок от съобщението
доброволно да погаси всички свои просрочени задължения за главници и лихви по договора.
Заявено е, че в противен случай банката ще счита кредита за изцяло и предсрочно изискуем.
Видно е, че поканата не е била връчена лично на длъжника, а е залепено уведомление на
вратата на адреса му, като залепването е извършено на 16.03.2021г. Дотам се е стигнало,
след като е установено, че адресатът не е открит на адреса, макар и да е търсен в
продължение на месец.
Банката е пратила покана и до поръчителката П., в която също е записано, че сумите
следва да се заплатят в 7-дневен срок от съобщението, иначе целият кредит става изцяло и
предсрочно изискуем. Приложената разписка на ЧСИ сочи, че поканата е връчена лично на
ответницата на 15.03.2021г.
По този начин съдът намира, че предсрочната изискуемост е обявена. В договора за
потребителски кредит, чл.12 е записано, че адресът за кореспонденция на длъжника С. е ***.
Според чл.41 от договора, всички уведомления и изявления следва да бъдат извършени в
писмена форма и ще се считат за получени от кредитополучателя ако по факс, чрез лично
доставяне или чрез изпращане по пощата или куриерска фирма с обратна разписка или с
телеграма достигнат адресите за кореспонденция, посочени в чл.12 от договора или в
уведомление за промяна в адреса. Следователно договорът предвижда фингирано връчване
на уведомлението за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. В случая
длъжникът С. е търсен именно на този адрес, който е посочил в договора, но не е намерен,
поради което на основание чл.41 уведомлението се счита за връчено, след като е достигнало
до адреса. А че е достигнало до адреса е съвсем ясно, след като връчителят на ЧСИ е
посещавал адреса няколко пъти. Налага се извод, че предсрочната изискуемост е обявена.
Основателно е обаче възражението на П., че предсрочната изискуемост е обявена
не само през 2021г., а и по-рано във времето. В преписката по делото е налична покана от
банката, пратена чрез ЧСИ до длъжника С. през 2019г., с която той е поканен в 7-дневен
срок от съобщението доброволно да погаси всички свои просрочени задължения по кредита,
като в противен случай кредитът ще бъде счетен за изцяло и предсрочно изискуем. И тогава
С. не е бил намерен на адреса си, което е наложило залепването на уведомление на входната
врата на 05.08.2019г. Със залепването на уведомлението ЧСИ е счел, че поканата е връчена
по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Всъщност, както беше казано по-горе, поканата се счита за
връчена на основание изричната разпоредба в договора за кредит, която предвижда, че ако
писмото достигне до адреса, съобщен по договора, то се счита за надлежно връчено.
4
Преписката на ЧСИ съдържа и покана, пратена лично до поръчителя П., да погаси
просрочените задължения, или в противен случай банката ще счита кредита за изцяло и
предсрочно изискуем. Тази покана е връчена на ответницата на 24.07.2019г. Всъщност
обявяването на предсрочната изискуемост, като едностранно изменение на договора от
страна на кредитора, трябва да бъде извършено само спрямо главния длъжник, а
поръчителят, чиято отговорност не може да се различава от тази на кредитополучателя, ще
бъде обвързан от това обявяване. В случая поканата е връчена на главния длъжник чрез
фингирано връчване, като писмото е достигнало до заявения в договора адрес и така се
счита за връчено. Залепено е уведомление на вратата на 05.08.2019г. и оттогава поканата се
счита за връчена на С. и е настъпила и предсрочната изискуемост на целия дълг, която
обвързва и поръчителя. Дори и да се счете, на основание чл.47 ГПК, че връчването настъпва
след изтичане на две седмици от залепването, то в този случай поканата ще се счита връчена
на главния длъжник на 20.08.2019г.
След като предсрочната изискуемост е настъпила още през 2019г., то повторното й
обявяване през 2021г. е било без правни последици. Това е така, защото дългът вече е бил
станал изцяло изискуем през 2019г. В тази връзка са без правно значение показанията на
св.С., служител на банката, който е заявил, че през 2019г. са пуснати покани за предсрочна
изискуемост, но банката е счела, че понеже се водят преговори с П. да плати дълга, кредитът
няма да бъде направен предсрочно изискуем. Съдът намира, че след като банката е
изпратила покана до главния длъжник за обявяване предсрочната изискуемост на кредита и
тя се счита за връчена, то договорът е едностранно променен и кредитът е станал
предсрочно изискуем през 2019г. Обстоятелството, че тогава банката не е задвижила
съдебно производство за снабдяването си с изпълнителен лист за предсрочно изискуемите
вземания е ирелевантно. Дали ще се снабди с изпълнителен лист или не е преценка на самия
кредитор. От значение е само, че в резултат на връчената през 2019г. покана кредитът е
станал предсрочно изискуем още тогава, като повторно връчената покана през 2021г. вече
не е можела да породи такъв ефект.
Според чл.147, ал.1 ЗЗД поръчителят остава задължен и след падежа на главното
задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца. Това
разпореждане се прилага и в случая, когато поръчителят изрично е ограничил своето
поръчителство до срока на главното задължение. Съгласно Тълкувателно решение № 5 от
21.01.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2019 г., ОСГТК, при уговорено погасяване на главното
задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, шестмесечният срок по
чл.147, ал.1 ЗЗД започва да тече от настъпване на изискуемостта на целия дълг,
включително в хипотеза на предсрочна изискуемост. В случая ако се приеме, че
предсрочната изискуемост е настъпила на 05.08.2019г., то шестмесечният срок по чл.147,
ал.1 ЗЗД за предявяване на иск е изтекъл на 05.02.2020г. Ако се приеме, че предсрочната
изискуемост е настъпила на 20.08.2019г., то шестмесечният срок по чл.147, ал.1 ЗЗД за
предявяване на иск е изтекъл на 20.02.2020г. В тези срокове няма предявен иск против
длъжника. Заповедното дело е образувано едва на 14.04.2021г., т.е. много след изтичане на
5
срока по чл.147, ал.1 ЗЗД. Изтичането на този срок е погасило поръчителството като лично
обезпечение на дълга. След като поръчителството е погасено, П. вече не дължи на банката
никакви суми, свързани с договора за кредит. Искът по чл.422 ГПК, предявен против нея, е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен за всички претендирани суми.
По отношение на иска против главния длъжник:
Както стана ясно от експертизата, при обявена предсрочна изискуемост главницата
възлиза на 7422.50 лева, а договорната лихва по вноски с падеж от 15.10.2016г. до
17.03.2021г. и до 08.04.2021г. възлиза на 3316.30 лева. Наказателната лихва за периода от
15.08.2016г. до 12.03.2020г. е в размер на 1150.44 лева. Наказателната лихва за периода от
14.05.2020г. до 07.04.2021г. е в размер на 591.52 лева. Според вещото лице, законната лихва
за забава върху цялата неизплатена главница от 7422.50 лева, за периода от 08.04.2021г. до
13.04.2021г. се равнява на 12.37 лева. За претендираната сума от 98.43 лева договорна лихва
за периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020г. експертизата е счела, че този период не следва да
се разглежда отделно, понеже тази лихва участва в изчисленията за установяване на
неизплатената договорна лихва от 3316.30 лева за периода от 15.10.2016г. до 17.03.2021г.
Съдът възприема това становище на вещото лице. Не е нужно да се разделя периодът на
начислената договорна лихва, тъй като периодът от 13.03.2020г. до 13.05.2020г. касае
забраната за начисляване на лихва за забава заради въведеното в страната извънредно
положение, а не се отнася до възнаградителната лихва. Ето защо БРС намира, че в случая
принципно се дължи възнаградителна лихва от 3316.30 лева за целия период от 17.10.2016г.
до 07.04.2021г. Доколкото обаче предсрочната изискуемост е била обявена още на
05.08.2019г., то само до тази дата се дължи договорната възнаградителна лихва и тя е в
размер на 2485.01 лева. Сумата е изчислена от съда, на базата на една от таблиците на
вещото лице, чрез сумиране на вноските за посочения период.
БРС счита, че ответникът не дължи на ищеца суми за наказателна лихва за забава.
Такава лихва е уговорена в чл.6 от договора, където е казано, че при забава в плащането на
част или цяла вноска по главницата по кредита или при предсрочна изискуемост
кредитополучателят дължи на банката обезщетение за забава – наказателна надбавка от 1000
базисни точки към договорената лихва по т.4, т.е. към възнаградителната лихва. Тази клауза
от договора противоречи на чл.33, ал.1 и ал.2 ЗПК. Според чл.33, ал.1 ЗПК при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето
на забавата. Съгласно чл.33, ал.2 ЗПК когато потребителят забави дължимите от него
плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. В
случая е уговорена наказателна лихва, различна по размер от законната лихва, поради което
уговорката е нищожна, като противоречаща на закона и не трябва да се прилага. Ето защо
ответникът не дължи сумите за наказателна лихва.
Що се отнася до разноските за връчването на поканите за предсрочната изискуемост
от общо 48 лева, фактурирани от ЧСИ с две фактури, то съдът намира, че тези разноски,
макар и направени, не се дължат. На основание чл.10а, ал.2 ЗПК кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на
6
кредита. В случая разходите за връчването на поканите за предсрочната изискуемост са
свързани с действия по управление на кредита, поради което е забранено от закона
кредиторът да търси тяхното заплащане от длъжника. Този вид дейност на кредитора, а
именно да обяви кредита за предсрочно изискуем, е типична дейност по управление на
необслужван кредит и е присъща за основния предмет на договора, като се компенсира с
основното възнаграждение като цена на самото рисково кредитиране и е типичен
ценообразуващ елемент за възнаградителна лихва. Освен това, според чл.33, ал.1 ЗПК при
забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата. Следователно, да се претендира от длъжника заплащане на разходите за
изпращане на извънсъдебна покана, противоречи на посочената разпоредба, която допуска
при неизпълнение на задълженията на длъжника в срок да му се търси само лихва за забава,
но не и други разходи. Това, че банката е избрала да връчи поканите чрез ЧСИ като заплати
необходимите такси, не може да утежнява положението на длъжника, доколкото поканите е
можело да се изпратят с обикновено писмо с обратна разписка. По тези съображения съдът
счита, че сумата от 48 лева разходи за изпращане на поканите, не се дължи от
кредитополучателя.
Ответникът С. чрез особения си представител е предявил възражение за погасяване
на дълга по давност. Възражението е неоснователно за главницата. Видно е от експертизата,
че е неплатена главницата, считано от вноската на 15.08.2016г. Давността за погасяване на
главницата е 5-годишна /чл.110 ЗЗД/ и тя тече от изискуемостта на съответната вноска. Най-
стара вноска, която е неплатена, е тази за 15.08.2016г. /всъщност тази вноска е частично
платена/. За нея давността би изтекла на 15.08.2021г. Заповедното дело е образувано на
14.04.2021г. и така е прекъснало давността преди тя да е изтекла. Не са погасени по давност
и другите вноски, които са по-нови като падежи. Следователно цялата главница от 7422.50
лева не е погасена по давност и се дължи.
Възражението за давност по отношение на възнаградителната лихва, е частично
основателно. За това вземане давността е 3-годишна /чл.111 ЗЗД/. Заповедното дело е
образувано на 14.04.2021г. и следователно всички лихви са погасени за периода преди
14.04.2018г. За времето след 14.04.2018г. лихви се дължат. Вещото лице в тази връзка е
изчислило, че за периода от 14.04.2018г. до 13.04.2021г. договорната лихва, непогасена по
давност, възлиза на 1852.97 лева. Както беше обаче установено, договорната лихва, без да се
взема предвид давността, се дължи само до 05.08.2019г. и е в размер на 2485.01 лева. Като
се приложи давността, следва извод, че договорната лихва не е погасена по давност след
14.04.2018г. и се дължи до 05.08.2019г. За този период се дължи договорна лихва от 1021.68
лева, изчислена от съда чрез сборуване на сумите, записани в таблицата на вещото лице. Що
се отнася до наказателната лихва, тя не се дължи въобще, тъй като уреждащата я клауза
противоречи на ЗПК, ето защо е без значение дали е погасена по давност.
Следва решение, с което се приеме за установено спрямо главния длъжник С., че
дължи на ПИБ АД главница от 7422.50 лева, договорна лихва за периода от 14.04.2018г. до
05.08.2019г. от 1021.68 лева, като се отхвърли иска за горницата над 1021.68 лева до 3316.30
7
лева и за периода от 17.10.2016г. до 13.04.2018г. и периода от 06.08.2019г. до 07.04.2021г.,
лихва за забава върху главницата за периода от 08.04.2021г. до 13.04.2021г. от 12.37 лева,
ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл.417 ГПК до
изплащането, като се отхвърли изцяло искът за договорната лихва за периода от 13.03.2020г.
до 13.05.2020г. от 98.43 лева, искът за наказателните лихви и искът за разноските за
връчването на поканите за предсрочната изискуемост.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът С. следва да бъде
осъден да заплати на ищеца съдебно – деловодни разноски в исковото производство в
размер на 623.39 лева, съразмерно на уважените искове. Разноските са определени, като е
взет половината им размер, доколкото другата половина е относима към иска против другия
ответник и е прибавено заплатеното възнаграждение за особен представител. Ответникът
трябва да бъде осъден да заплати на ищеца и разноските по заповедното дело в размер на
200.51 лева, съразмерно на уважените искове.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът трябва да се осъди да заплати на ответницата
П. разноски от общо 1333.62 лева, сбор от адвокатско възнаграждение по настоящото дело,
такса за удостоверение, депозит за експертиза и нотариални такси за снабдяване с
удостоверение. Всички останали разноски касаят адвокатски хонорари по други дела,
включително изпълнителни дела, такси за частни жалби за обжалване на определения по
други производства, които нямат връзка с настоящото дело и няма причина да се
претендират като разход. Що се отнася до депозита за призоваване на свидетел, той не е бил
изразходен, поради което може да се върне на ответницата, ако направи такова искане.
Така мотивиран Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. Д. С., ЕГН ********** от ***, че
дължи на “Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, представлявана от С. А. П. и Ч. Г. З. сумата 7422.50 лева /седем хиляди четиристотин
двадесет и два лева и петдесет стотинки/ главница по договор за потребителски кредит №
347-61/22.05.2012г., сумата от 1021.68 лева /хиляда двадесет и един лева и шестдесет и осем
стотинки/ договорна лихва за периода от 14.04.2018г. до 05.08.2019г., сумата от 12.37 лева
/дванадесет лева и тридесет и седем стотинки/ лихва за забава върху главницата за периода
от 08.04.2021г. до 13.04.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението по чл.417 ГПК – 14.04.2021г. до изплащането, които вземания са присъдени със
заповед за незабавно изпълнение № ***г. на БРС по ч.гр.дело № ***г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за горницата над 1021.68 лева договорна лихва до 3316.30 лева и за периода от
17.10.2016г. до 13.04.2018г. и периода от 06.08.2019г. до 07.04.2021г., иска за сумата от
1522.41 лева наказателна лихва за периода от 15.08.2016г. до 12.03.2020г., иска за сумата от
1057.77 лева наказателна лихва за периода от 14.05.2020г. до 07.04.2021г., иска за сумата от
98.43 лева договорна лихва за периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020г. и иска за сумата от 48
8
лева разноски за връчването на поканите за предсрочната изискуемост.
ОТХВЪРЛЯ иска на “Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, представлявана от С. А. П. и Ч. Г. З. против П. Г. П., ЕГН
********** от *** за приемане за установено, че ответницата дължи на ищеца /солидарно
със С. Д. С., ЕГН **********/ сумата от 7422.50 лева /седем хиляди четиристотин двадесет
и два лева и петдесет стотинки/ главница по договор за потребителски кредит № 347-
61/22.05.2012г., сумата от 3316.30 лева /три хиляди триста и шестнадесет лева и тридесет
стотинки/ договорна лихва за периода от 17.10.2016г. до 07.04.2021г., сумата от 1522.41
лева /хиляда петстотин двадесет и два лева и четиридесет и една стотинки/ наказателна
лихва за периода от 15.08.2016г. до 12.03.2020г., сумата от 98.43 лева /деветдесет и осем
лева и четиридесет и три стотинки/ договорна лихва за периода от 13.03.2020г. до
13.05.2020г., сумата от 1057.77 лева /хиляда петдесет и седем лева и седемдесет и седем
стотинки/ наказателна лихва за периода от 14.05.2020г. до 07.04.2021г., сумата от 12.37 лева
/дванадесет лева и тридесет и седем стотинки/ законна лихва за периода от 08.04.2021г. до
13.04.2021г., сумата от 48 лева /четиридесет и осем лева/ разноски за връчване на покани за
предсрочна изискуемост, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
14.04.2021г. до окончателното изплащане, които вземания са присъдени със заповед за
незабавно изпълнение № ***г. на БРС по ч.гр.дело № ***г.
ОСЪЖДА С. Д. С., ЕГН ********** от *** да заплати на “Първа инвестиционна
банка“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от С. А. П. и
Ч. Г. З. сумата от 623.39 лева /шестстотин двадесет и три лева и тридесет и девет стотинки/
съдебно – деловодни разноски в исковото производство и сумата от 200.51 лева /двеста лева
и петдесет и една стотинки/ съдебно – деловодни разноски по заповедното дело.
ОСЪЖДА “Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявана от С. А. П. и Ч. Г. З. да заплати на П. Г. П., ЕГН
********** от *** сумата от 1333.62 лева /хиляда триста тридесет и три лева и шестдесет и
две стотинки/ съдебно – деловодни разноски в исковото производство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за присъждане на разноските в
исковото производство и по заповедното дело спрямо П. Г. П., ЕГН **********.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването.
Вярно с оригинала.
Съдия при Районен съд – Бургас: (П)
9