Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 25.05.2022 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-г с-в, в
публичното заседание на двадесет и трети
март през 2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА А.
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
мл.с. ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА
при секретаря А.Петрова, като
разгледа докладваното от съдия А. гр.д.№ 16581 описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258-273 ГПК.
С решение № 187511 от 07.08.2019 г. СРС, 164 с-в, по
гр.д.№ 10391/2017 г. е отхвърлил предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу Б.П.Г.
осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и
чл.86 ЗЗД за заплащане на следните суми: 1 662,21 лв.-главница,
представляваща стойност на топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до
30.04.2017 г., отразена в общи фактури от м.07.2015 г., м.07.2016 г. и
м.07.2017 г. със законната лихва от 02.02.2018 г. до изплащане на вземането и
мораторна лихва върху тази главница в размер на 244,83 лв. за периода от
10.07.2015 г. до 17.01.2018 г., като недоказани и е прекратил производството по
отношение на ответника А.Ц.С. за сумите от 997,33 лв.-главница за топлинна
енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г., отразена в общи фактури
от м.07.2015 г., м.07.2016 г. и м.07.2017 г. със законната лихва от 02.02.2018
г. до изплащане на вземането и мораторна лихва върху тази главница в размер на
146,90 лв. за периода от 10.07.2015 г. до 17.01.2018 г., като недопустимо.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца-„Т.С.”
ЕАД в частта, с която са отхвърлени исковете срещу Б.П.Г. с оплаквания, че в
посочената част решението е неправилно и постановено в нарушение на материалния
закон.Въззивникът твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че ответницата
не дължи процесните суми.Твърди, че от представеното по делото удостоверение за
наследници е установено, че ответницата е дъщеря и наследница по закон на
починалата С. А. Г. и следва да приеме правата и задълженията, част от
наследствената маса.Твърди, че същата е депозирала и молба до „ДСК“ ЕАД за
отпускане на заем срещу обезпечение на процесния имот.Излага твърдения, че А.Ц.С.
се е отказал от наследството на своята майка, а отказът на един от наследниците
уголемява дела на останалите сънаследници.Позовава се на разпоредбата на
чл.153, ал.1 ЗЕ и поддържа становище, че ответницата е потребител на топлинна
енергия като собственик на имота, като без значение е фактът дали лицето е
обитавало същия.Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да уважи исковете.Претендира
разноски.Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Ответницата по въззивната жалба- Б.П.Г. оспорва същата,
като излага доводи, че ищецът не е доказал качеството й на потребител на
топлинна енергия.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира разноски
по реда на чл.38, ал.2 ЗА.
Третото лице-помагач-„Т.С.“ ЕООД не взема становище по
нея.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Районният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.79,
ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът-„Т.-С.” АД твърди, че Б.П.Г. и А.Ц.С. са били
клиенти на топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ като наследници на П.Б.Г.и
С.А.Г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.София, жк „*********ап.1, като за
периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г. дължат стойността на топлинна енергия
в размер на 2 619,94 лв. със законната лихва от 02.02.2018 г. до изплащане
на вземането, лихва за забава в размер на 384,29 лв. за периода от 15.09.2015 г. до 17.01.2018
г., стойността на таксата за услугата дялово разпределение в размер на 39,59
лв. за периода от м.05.2015 г. до м.04.2017 г. със законната лихва от датата на
подаване на иска до окончателното
изплащане, както и мораторна лихва върху тази главница в размер на 7,43 лв. за
периода 15.09.2015 г.-17.08.2018 г., като сумите се дължат разделно от
ответниците при квоти: 3/8 част от А.Ц.С. и 5/8 част от Б.П.Г..Ищецът твърди,
че на основание &1, т.2а от ДР на ЗЕ ответниците са потребители на топлинна
енергия за битови нужди за посочения топлоснабден имот.Излага твърдения, че
съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия
/ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови
нужди в гр.София, които се изготвят от „Т.С.“ ЕАД и се одобряват от ДКЕР към МС,
с които се регламентират търговските отношения между потребителите на топлинна
енергия и дружеството; правата и задълженията на двете страни; редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при
изпълнение на задълженията и др.Съгласно р-л XI от ОУ, одобрени
с решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, чл.33, ал.1 купувачите на топлинна
енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми- в 30-дневен срок от
датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. Сградата, в
която се намира имотът на ответника, е сключила договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Т.С.” ЕООД.Моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника А.Ц.С. да заплати сумата от
997,33 лв.-главница за потребена и незаплатена топлинна енергия, отразена в
общи фактури от м.07.2015 г., м.07.2016 г. и м.07.2017 г., сумата от 146,90
лв.-лихва за забава върху главницата за периода 10.07.2015 г.-17.01.2018 г. със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на сумите, представляващи 3/8 от задълженията, а Б.П.Г.-сумата
от 1 662,21 лв.- главница за потребена и незаплатена топлинна енергия,
отразена в общи фактури от м.07.2015 г., м.07.2016 г. и м.07.2017 г., сумата от
244,83 лв.-лихва за забава върху главницата за периода 10.07.2015 г.-17.01.2018
г. със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата
молба до окончателното изплащане на сумите, представляващи 5/8 от задълженията.
На 07.09.2002 г. Общото събрание на ЕС в гр.София, жк „******бл.******е
взело решение за избор на „Т.с.“ ЕООД за извършване на услугата „дялово
разпределение“.В списъка с етажни собственици срещу процесния апартамент е
записано името на С. Г., но липсва подпис на лицето.
Видно от удостоверение за наследници П.Б.Г.е починал на
29.05.1993 г. и е оставил за наследници по закон: С.А.Г.-съпруга, починала на
11.11.2017 г. и оставила за наследници: А.Ц.С.-син само на С.А.Г. и Б.П.Г.-дъщеря.
Видно от удостоверение изх.№ 105500/24.11.2017 г. на СРС,
92 с-в А.Ц.С. е подал молба вх.№ 2029627/23.11.2017 г., с която се е отказал от
наследството, оставено от наследодателя му С.А.Г., починала на 11.11.2017 г. и
това заявление е вписано в специалната книга на съда под № 1542/27.11.2017 г.
От заключението на съдебно-техническата експертиза на
вещото лице С.М.е установено, че за процесния период по данни на „Т.с.“ ЕООД
/главни отчети/ отоплителните тела в три от
помещенията на имота-кухня, хол и стая са били демонтирани, за банята и
стаята поради неосигурен достъп е начислявана топлинна енергия по максимална
оценка по мощност.За процесния период не е ползвана топлинна енергия за
БГВ.Топлинната енергия за сградната инсталация е определена съобразно
действащата към процесния период Наредба № 16-334/2007 г.Начислената сума за
топлинна енергия за процесния имот за исковия период възлиза на 2 744,15
лв.За процесния период са издадени изравнителни сметки с резултат-30,67 лв. за
доплащане.Сумите за топлинна енергия за отопление на имот и за топлинна енергия
от сградна инсталация в счетоводството на ищеца са сумирани и са дадени в
колона „отопление за имот“ и не може да се определи каква сума съответства на
сумата за сградна инсталация.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза на вещото лице Сл.Стоев
е установено, че няма данни за извършени от ответниците плащания на суми за
топлинна енергия, касаещи процесния период. Размерът на мораторната лихва върху
главницата за топлинна енергия възлиза на 383,65 лв., а върху главницата за
дялово разпределение от 39,59 лв.-на 7,37 лв.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
В частта, с която
производството по делото е прекратено, решението е влязло в сила поради
необжалването му.
Първоинстанционният съд е приел, че по делото не са представени документи,
от които да е видно, че наследодателите на Б.П.Г. са били собственици на
процесния имот и/или ползватели.При изрично оспорване на качеството на
потребител съдът е приел, че не може да приеме за установен този факт
единствено от приложените по делото косвени доказателства-съобщения към
фактури, издадени на името на С. Г., индивидуални справки за отопление и топла
вода, издадени от третото лице-помагач, както и посочването й в списъка с
етажните собственици, присъствали на ОС на 07.09.2002 г. за избор на топлинен
счетоводител, без да е подписан от нея.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда- етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.Съгласно чл.150, ал.1 и 2 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни общи условия /ОУ/, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, които влизат в сила 30
дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане
от клиентите.В разпоредбата на чл.153, ал.3 ЗЕ е предвидена възможност в срок
до 30 дни след влизането в сила на ОУ клиентите, които не са съгласни с тях, да
внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия.
Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.Според &
1, т.2а от ДР на ЗЕ „битов клиент"
е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди.
Настоящият съдебен състав също счита, че по делото не е установено, че
ответницата е имала качеството на потребител на топлинна енергия за процесния
период.С доклада по делото първоинстанционният съд е разпределил
доказателствената тежест, като е указал на ищеца, че в негова тежест е да
докаже качеството потребители/клиенти на топлинна енергия на ответниците за
посочените в исковата молба период и имот, обема и стойността на доставената
топлинна енергия.Въпреки така дадените му указания ищецът не е ангажирал
убедителни доказателства за установяване на обстоятелството, че ответницата е
била потребител на топлинна енергия за процесния период в качеството й на
собственик или носител на вещно право на ползване.Липсват и подписани от
страната документи, в които да се съдържа признание на този факт.Несъстоятелни са
доводите на въззивника, че от представеното по делото удостоверение за наследници е установено, че ответницата е
наследница по закон на починалата С. А. Г., и че същата е депозирала и молба до
„ДСК“ ЕАД за отпускане на заем срещу обезпечение на процесния имот, тъй като не
са представени доказателства за принадлежност на право на собственост или на
вещно право на ползване в полза на наследодателката С. Г., нито пък е
представено цитираното писмо за отпускане на заем срещу предоставяне на
обезпечение чрез учредяване на ипотека върху процесния имот.
Поради изложените съображения и при изрично оспорване от страна на ответницата на наличието на
облигационно правоотношение с ищеца настоящият съдебен
състав счита, че по делото не е проведено пълно доказване на твърдението, че
ответницата е клиент на топлинна енергия за процесния период, поради което
исковете се явяват неоснователни.
Други конкретни оплаквания
не са изложени във въззивната жалба, а съгласно разпоредбата на чл.269,
изр.второ ГПК въззивният съд е ограничен от изложеното в нея.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение
следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора разноски на въззивника не следва да се присъждат.На
основание чл.78, ал.3 ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на пълномощника
на въззиваемата страна разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата
инстанция на основание чл.38, ал.2 ЗА в размер на 200 лв.При определяне на
възнаграждението съдът съобрази, че пълномощникът не е подал отговор на
въззивната жалба, а само се е явил в съдебно заседание и е депозирал писмено
становище.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 187511 от 07.08.2019 г. на СРС, 164 с-в, по гр.д.№ 10391/2017 г. в обжалваната
част.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД с ЕИК ********
и със седалище и адрес на управление:*** да заплати на адвокат Е.М.Г. от САК с
ЕГН ********** и с адрес на осъществяване на дейността в гр.София, бул. „**************сумата
от 200 лв. на основание чл.78, ал.3 ГПК и чл.38, ал.2 ЗА.
Решението е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД като
трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.