Решение по дело №1228/2020 на Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 260069                                                13.10.2020г.                          Град Перник

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд                                                                ІІ нак. състав

На двадесет и трети септември                                                     Година 2020

В открито заседание в следния състав:

                                               Председател: Петя Котева

 

Секретар: Даниела Благоева

Като разгледа докладваното от председателя административнонаказателно дело № 01228 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Обжалвано е наказателно постановление № ПК-24-А-6 от 30.06.2020 г. (НП), издадено от директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ)-София, с което на основание чл. 133, ал.3, т.3 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) на И.Ц.С., ЕГН ********** е наложено  административно наказание глоба в размер на 1400 лв (хиляди и четиристотин лева) за това, че на 23.07.2019 г. в имот, находящ се в гр. Б., общ. Перник извършва третиране чрез  съхранение (дейност с код R13) на излезли от употреба моторни превозни средства – 11 (единадесет) броя автомобила с конкретизирани съответни номера на рама, без издадено разрешение, в нарушение на изискването на чл. 17, ал.1 от Наредбата за излезлите от употреба моторни превозни средство (НИУМПС), вр. чл. 35, ал.1,т.1 от ЗУО, вр. чл. 133, ал.3, т.3 от ЗУО.

 Жалбоподателят моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно по изложени в жалбата съображения за наличие на съществени процесуални нарушения на процесуалните правила, както и за несъставомерност на деянието. В ходана съдебното производство се представлява от процесуалния си представител адв. В.К.от ПАК, която поддържа мотивираните доводи. 

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, изразява становище, че НП е законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира за установено следното:

По допустимостта:

Жалбата е подадена в предвидения в закона срок  от лице, имащо правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество последната е неоснователна.

От фактическа страна:

На 23.07.2019 г. свидетелите С.В.М. и Л.И.Д. – служители в специализираната администрация на  РИОСВ Перник, съвместно със служители на ОД на МВР Перник, извършили проверка на имот, намиращ се в бившия стопански двор - „Краварник” № 1 в гр. Б., общ. Перник. Същият представлявал изцяло оградено дворно място, с  изградена в него масивна едноетажна сграда, от лявата страна на която бил обособен терен, покрит с непропусклива асфалтова повърхност, върху която се съхранявали множество авточасти, видимо годни за втора употреба – врати, брони и др., а от дясната страна - се съхранявали 11 автомобила, които били без регистрационни номера и във видимо увредено състояние - с липсващи основни части и компоненти от тях (без двигатели, скоростни кутии, гуми, врати и др.). Проверката била извършена в присъствието на собственика на имота И.Ц.С., по чийто данни моторните превозни средства са негови и са внесени предимно от Германия.

За установеното, експретите от РИОСВ съставили констативен протокол  № 489 от 23.07.2019 г., в който отразили номерата на рамите на наличните 11 излезли от употреба моторни превозни средства, като дали предписание жалбоподателят да представи документи за техния произход и нотариален акт за имота, където ги съхранявал. Доколкото към момента на проверката липсвали документи за идентифициране на имота, а същият се намирал в землището на гр. Б., в близост до табелата за с. Черна гора, в протокола било вписано, че проверения обект е в с. Черна гора. Протоколът бил връчен на И.С., който вписал, че няма възражения по направените констатации.

На 01.08.2019 г. жалбоподателят представил на проверяващите нотариален акт от 17.11.2016 г., доказващ, че проверения имот е с кад. № 046012 по КВС на гр. Б., с площ от 2,732 дка и е собственост на И.С., в качеството му на физическо лице.

С  писмо с изх. № 05-00-54 от 06.08.2019 г. контролните органи поискали и получили на  15.11.2019 г. информация от „Пътна полиция” при ОД на МВР Перник, че установените 11 броя автомобили не са регистрирани на територията на РБългария.

Констатирано било и че на жалбоподателя не било издавано разрешение за извършване на дейности по третиране на излезли от употреба моторни превозни средства. 

С оглед установеното св.С.В.М. счела, че И.Ц.С. е нарушил вр. чл. 17, ал.1 от НИУМПС, вр. чл. 35, ал.1, т.1 от ЗУО, вр. чл. 133, ал.3, т.3,  тъй като извършва третиране чрез оползотворяване - съхранение (дейност с код R13) на излезли от употреба моторни превозни средства – 11 броя автомобили с конкретизирани съответни номера на рама, без издадено разрешение, за което съставила в присъствието на жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 6 от 22.01.2020 г.

В тридневния срок по чл. 44, ал.1 от ЗАНН от нарушителя не били депозирани   писмени  възражения срещу констатациите в акта.

След проверка по реда на чл. 52, ал.4 от ЗАНН административнонаказващият орган (АНО) приел, че са налице основанията по чл.53, вр. чл. 83, ал.1 от ЗАНН и издал обжалваното НП, с което ангажирал административнонаказателна отговорност на И.Ц.С. за вмененото му с АУАН нарушение, за което на основание чл. 133, ал.3, т.3 от ЗУО наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 1400лв (хилада и четиристотин лева). 

Процесното НП било връчено на жалбоподателя на 08.07.2020 г. 

По доказателствата:

Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин, предвид констативен протокол № 489 от 23.07.2019 г., писмо с изх. № 05-00-54 от 06.08.2019 г. на РИОСВ Перник с искане за предоставяне на данни за регистрация на установените 11 автомобили,  писмо от  „Пътна полиция” при ОД на МВР Перник, получено на 15.11.2019 г., че не е налична такава, придлужително писмо от жалбоподателя с предоставени копия на нотариален акт от 17.11.2016г. за проверения имот и документи за произход на установените моторни превозни средства, АУАН № 6 от 22.01.2020 г., заповед  № РД 60 от 16.06.2017 г.  на директора на РИОСВ Перник, които писмени доказателства кореспондират със свидетелските показания на С.В.М. и Л.И.Д.. Последните разпитани в хода на съдебното производство поддържат констатираните в АУАН обстоятелства. Съдът възприе като достоверни техните показания, тъй като същите последователно, подробно и безпротиворечиво изясняват релевантните факти, които лично са възприели.

От правна страна:

 Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал.1 от НИУМПС дейностите по събиране и транспортиране и по третиране на излезли от употреба моторни превозни средства се извършват от лица, притежаващи документ по чл. 35 ЗУО. Посочената като виновно нарушена разпоредба на чл. 35, ал.1, т.1 от ЗУО въвежда изискването дейностите по третиране на отпадъците да се извършват след разрешение, издадено по реда на глава пета, раздел І от ЗУО. Съгласно чл. 67, ал.1 от глава пета раздел I разрешение за извършване на дейности по третиране на отпадъци се издава от Директора на РИОСВ, на чиято територия се извършват дейностите.

Не се спори, че при извършена съвместна проверка от органите на РИОСВ Перник и ОД на МВР Перник на 23.07.2019 г. е установено, че в имота на жалбоподателя са установени подробно описаните излезли от употреба 11 моторни превозни средства, което безспорно се доказва от приложеното по делото писмо от сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Перник, удостоверяващо, че същите не фигурират в информационните масиви, т.е. те следва да бъдат третирани като отпъдъци. Съгласно § 1, т.42 от Допълнителните разпоредби на ЗУО „съхраняване на отпадъци е дейност, свързана с тяхното складиране от събирането им до тяхното третиране за срок от: не по-дълъг от три години  при последващо предаване за оползотворяване и една година при последващо предаване за обезвреждане”. Легална дефиниция за „третиране на отпадъци” е дадена в т.44 на същия параграф от Допълнителните разпоредби на ЗУО, съгласно която „третиране на отпадъците са дейностите по оползотворяване или обезвреждане, включително подготовката преди оползотворяване или обезвреждане”. Съхранението на излезли от употреба моторни превозни средства и отпадъци от тях от своя страна е операция с код R13 съгласно Приложение № 2 към §1, т.13 от Допълнителните разпоредби на ЗУО и също представлява дейност по оползотворяване на отпадъци.

Съдът, съпоставяйки описанието на нарушението в АУАН и в процесното НП с легалните дефиниции, визирани в ЗУО, констатира, че жалбоподателят е извършвал дейност по съхраняване на излезли от употреба моторни превозни средства - операция с код R13 до извършване на дейност с код R12 – до  предварителни дейности преди оползотворяването – разглобяване/разкомплектоване, преди полагане на някоя от дейностите с кодове R1- R11.

Не се спори, че за дейността с код R13, представляваща дейност по третиране на излезли от употреба моторни превозни средства И.Ц.С. не притежава издадено разрешение от директора на РИОСВ Перник, на чиято територия се извършва дейността. От изложеното следва изводът, че жалбоподателят е осъществил фактическия състав на административно нарушение по чл. 17, ал.1 от НИУМПС, вр. чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗУО, вр. чл. 133, ал.3, т.3 от ЗУО и правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Изложеното води до категоричния извод, че нарушението е правилно установено, като е приложен съответния материален закон.

При така установената по-горе фактическа обстановка съдът намира, че е неоснователна лансираната теза от процесуалния представител на жалбоподателя, че в процесния случай е приложима разпоредбата на чл. 35, ал. 2 от ЗУО. Вярно е, че тази правна норма дава възможност изброени в точки от 1 до 9 дейности по управление на отпадъци да се извършват без разрешение, но същите не са относими към конкретните факти, които са установени в хода на административнонаказателното производство, касаещи  съхраняване на 11 броя излезли от употреба моторни превозни средства до извършване на предварителни дейности по оползотворявенето им. 

Съдът не споделя и изложените доводи в жалбата, че посочването на  разпоредбата на чл. 133, ал.3, т.3 от ЗУО при правната квалификация на нарушението както от актосъставителя, така и от наказващият орган е довело до съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като същата е административнонаказателна, поради което и с оглед чл. 42, т.5 от ЗАНН и чл. 57, ал.1, т.6 от ЗАНН, в които законодателят е предписал, че в АУАН и в НП следва да са посочени нарушените законови разпоредби, имайки предвид както нарушената материалноправна, императивна норма, така и санкционната административнонаказателна, когато са в неизменна връзка помежду си, т.е. когато отделните елементи на нарушената законова разпоредба се съдържат в различни нормативни текстове, какъвто е и настоящия случай, поради което и извеждането на чл. 133, ал.3, т.3 от ЗУО като нарушена не е основание да се приема, че НП е издадено при допуснато съществено процесуално нарушение. Съществено нарушение на процесуалните правила е такова нарушение, което е довело или би могло да доведе до невъзможност нарушителя да упражни правото си на защита в пълен обем, каквото в случая не е налице, тъй като наказаното лице не е възпрепятствано да разбере кое задължение към държавата не е изпълнено.  

Същевременно нарушението не разкрива признаците на маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН предвид значимостта на охраняваните от ЗУО обществени отношения, свързани с опазване на околната среда, както и голямото количество съхранявани отпадъци, поради което и  деянието не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този вид.

По вида и размера на наказанието:

Съдът намира, че правилно АНО е санкционирал жалбоподателя на основание чл. 133, ал. 3, т. 3 от ЗУО, предвиждащ за физическите лица глоба в размер от 1400 до 4000 лв. В конкретния случай на И.С. е наложена глоба в минималния размер от 1400 лв, който не подлежи на редуциране съгласно чл. 27, ал.5 от ЗАНН.  

По изложените съображения, съдът намира, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно наказателно постановление № ПК-24-А-6 от 30.06.2020 г., издадено от директора на Регионална инспекция по околната среда и водите-София, с което на основание чл. 133, ал.3, т.3 от Закона за управление на отпадъците на И.Ц.С., ЕГН ********** е наложено  административно наказание глоба в размер на 1400 лв (хиляди и четиристотин лева) за това, че на 23.07.2019 г. в имот, находящ се в гр. Б., общ. Перник извършва третиране чрез  съхранение (дейност с код R13) на излезли от употреба моторни превозни средства – 11 (единадесет) броя автомобила с конкретизирани съответни номера на рама, без издадено разрешение, в нарушение на изискването на чл. 17, ал.1 от Наредбата за излезлите от употреба моторни превозни средство, вр. чл. 35, ал.1,т.1 от ЗУО, вр. чл. 133, ал.3, т.3 от ЗУО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Перник  в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава дванадесета от АПК.

 

 

Председател:/п/

 

 

Вярно с оригинала,

  ИЕ