№ 472
гр. София , 12.08.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-13 в закрито заседание на
дванадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Владимир Вълков
като разгледа докладваното от Владимир Вълков Търговско дело №
20211100901064 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.25 от Закона за търговския регистър във вр. с чл.274
и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на „Т.Т.К.“ ЕООД, представлявано от К.Ж.С.Д.Б. чрез адв.
С.Ц. (предвид изричното изявление в молба вх. № 8218/12.07.2021 г., а и предвид
представеното към молбата пълномощно) срещу отказ да бъде заличен като управител на
дружеството.
Нормата на чл. 141 ал. 5 ТЗ разграничава две самостоятелни хипотези за иницииране
на производство по заличаване на вписан управител – дружеството, представлявано от друг
управител (второ изречение) или бившият управител, ако дружеството не заяви
освобождаването без оглед на обстоятелството дали на негово място е заявен друг
управител (трето изречение). Теорията и съдебната практика еднозначно придават мандатен
характер на правоотношението между управителя и дружество с ограничена отговорност.
Това правоотношение овластява както дружеството, така и управителят да го прекратят като
дружеството оттегли поръчката, а управителят откаже да я изпълнява – чл. 287 ЗЗД. С тази
специфика на правоотношение логично може да бъде обяснен и създаденият режим.
Дружеството доверител заявява освобождаването, а при негово бездействие овластен за това
е лично бившият управител.
Съгласно чл. 141 ал. 6 ТЗ вписаният управител притежава представителна власт
единствено по отношение на третите добросъвестни лица. Добросъвестността произтича от
незнание за промяната на вписано обстоятелство. От тази гледна точка нормата е
неприложима по отношение на сезираната с твърдение за прекратен мандат регистърна
администрация, а и за съда в настоящото производство. Знанието пряко следва от
твърдението, че отразеното в регистъра не съответства на реалната ситуация. Дори
хипотетично да се приеме, че известените държавни органи са трети лица по смисъла на чл.
1
141 ал. 6 ТЗ отказът от изпълнение на поръчката влиза в противоречие с интересите на
доверителя. Нормата на чл. 29 ал. 4 ГПК обаче задължава съда в тази хипотеза да
пренебрегне произтичащата от правилата представителна власт. Уреденият механизъм за
преодоляване на противоречието е приложим при процесуално правоотношение с участие на
представляван и представител. При все това обаче, настоящият състав не намира основание
да изключи принципа и в рамките на охранителното производство. Участието на особен
представител е безусловно необходимо за да бъде осигурена защита на зачетен от правния
ред интерес и на представляващия спрямо представлявания от него, а колизията се явява и
предмет на самото производство. Този механизъм обаче е неприложим в рамките на
охранителното производство, чийто предмет е конкретен интерес, принадлежащ на
молителя – арг. от чл. 531 ал. 1 вр. чл. 2 ГПК. На тази основа и законът разграничава
интереса на дружеството да заяви настъпилата промяна и да огласи лицето, овластено да
управлява делата му, доколкото без да е определен липсва легитимиран заявител по
аргумент от чл. 15 ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ от интереса на вписания в регистъра управител, чийто
мандат е прекратен.
Настоящият състав приема, че преценката на обстоятелствата, обуславящи заявеното
искане за съдействие предпоставя еднозначен извод, че поискалия го е заинтересован.
Съгласно чл. 6 ал. 1 ГПК съдът е обвързан от заявеното искане, което по необходимост
определя и лицето, чийто интерес се отстоява в производството, а нормата на чл. 26 ал. 1
ГПК определя като страна в производството лицето, от чието име е инициирано
производството. По силата на чл. 141 ал. 6 ТЗ вписаният управител дори и при прекратена
представителна власт е легитимиран да представлява дружеството, а от задължението му да
даде сметка и да предаде полученото във връзка с изпълнение на поръчката го и ангажира да
охранява интереса на дружеството. При тези съображения настоящият състав приема, че
„Т.Т.К.“ ЕООД не е заинтересовано да иска заличаване на вписания управител без надлежно
вписване на нов управител.
Както бе посочено вече отчитайки самостоятелния интерес на бившия управител
законът изрично го овластява лично да поиска съдействие за реализация на неговия интерес
макар и това да рефлектира върху правната сфера на дружеството. Предвид изричното
изявление, че производството е инициирано от името на дружеството обаче настоящият
състав не намира основание да изследва този интерес, който не принадлежи на заявителя, от
чието име е инициирано производството. По аргумент от чл. 26 ал. 2 ГПК никой не може да
отстоява чужди интереси, което ще рече, че и физическото лице, което твърди мандатът му
да е прекратен не е легитимиран да представя собствения си интерес от чуждо име.
Разглеждането на искането е предпоставено от легитимацията на молителя да инициира
производството. С други думи, доколкото процедурата не е инициирана лично от
К.Ж.С.Д.Б. той не е страна в производството, поради което и недопустимо е изследването на
неговия личен интерес, за да бъде получено търсеното в случая съдействие. Тълкувателно
решение № 3/2013 г. на ОСГТК на ВКС третира действията на управителя в кръга на
учредената му представителна власт и е неотносимо към мандатното отношение между
2
дружеството и неговия управител. Цитираното решение на Пловдивския апелативен съд не
обсъжда повдигнатия в случая процесуален въпрос, а по изложените съображения
настоящият състав не намира основание да го пренебрегне.
При тези съображения настоящият състав приема, че регистърното производство е
ненадлежно образувано. С оглед ограничения обхват на съдебния контрол обаче този порок
не може да бъде отстранен. Липсващата легитимация на дружеството да изисква съдействие
от регистърната администрация определя като недопустимо настоящото производство.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 20211100901064, образувано по жалба на
„Т.Т.К.“ ЕООД.
Определението може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от съобщението с
частна жалба пред Апелативен съд – София.
На основание чл. 7 ал. 2 ГПК препис от настоящото да бъде връчен на
жалбоподателя.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3