РЕШЕНИЕ
№ 4
гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 09.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на десети декември през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Лидия Ант. Георгиева
при участието на секретаря Ирена С. Стоянова
като разгледа докладваното от Лидия Ант. Георгиева Административно
наказателно дело № 20241880200064 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба подадена от К. П. Н., ЕГН **********, с адрес:
гр. ....., ж.к. „...“, бл. ...., вх. ...., ет...., ап...., против наказателно постановление
№ ... от 18.04.2024 г., издадено от началник група в ОДМВР- ..., РУ- ..., с което
на жалбоподателя за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, са му наложени на
основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП административни наказания „глоба” в
размер от 700 лв. /седемстотин лева/ и „лишаване от право да управлява
моторно превозно средство“ за срок от 3 /три/ месеца.
В жалбата се излага несъгласие с констатациите в наказателното
постановление, като се иска от съда да го отмени изцяло. В открито съдебно
заседание от 10.12.2024 г., пълномощникът на жалбоподателя поддържа
жалбата и излага аргументи в насока допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени процесуални
нарушения, обуславящи отмяна на атакуваното наказателно постановление.
Административнонаказващият орган, в съпроводително писмо, дава
становище за неоснователност и необоснованост на жалбата, като моли съда
да потвърди наказателното постановление. Прави възражение за
прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, претендирани от
жалбподателя. В проведените открити съдебни заседания, АНО не се явява и
не изпраща представител.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема следното от фактическа
страна:
1
На 24.03.2024 г., преносима система за контрол на скоростта на моторни
превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип
„....“, с автоматизирано техническо средство № ....., била поставена в с. .....,
общ. ....., ..... област, на път ...., км. ...., за контролиране на движението на
преминаващите моторни превозни средства, с посока от гр. .... към гр. .... и от
гр. ... към гр. ....
На същата дата, в 11,14 часа, в с. ..., общ. ..., ... област, на влизане в
населеното място в посока от с. .... към гр. ...., на път ..., автоматизираното
техническо средство № ... заснело лек автомобил, марка „...“, модел „....“, с рег.
№...., със скорост от 104 км./ч., при ограничение на скоростта в населено място
от 50 км./ч., въведено с пътен знак ...., при отчетен толеранс от 3 км./ч. За
използването на автоматизираното техническо средство /АТСС/ бил изготвен
протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система,
видно от който АТСС е използвано на 24.03.2024 г., с начало на работа 10,30
часа и край на работа 17,00 часа, поставено в с. ..., общ. ..., ... област, на път ...,
км. ...., с начало на контролирания участък: с. ....., път ....., пътен знак ...., км.
....и край на контролирания участък: с. ....., път ....., пътен знак ..., км. .... От
извършения видеоконтрол било изготвено статично изображение във вид на
снимка, на която бил заснет лек автомобил с рег. № ... с посочени локация на
записа: с. ...., път......., км. ....., отчетена скорост от 107 км/ч, скоростен лимит
от 50 км/ч, GPS координати, дата и час на записа – 24.03.2024 г. в 11,14 часа.
При проверка на информационната система Единен център за обработка
на нарушенията /ЕЦОН/, св. Ю. Т. констатирал постъпилото автоматично в
системата снимково изображение № .../0017602 на заснетия автомобил с рег.
№ ..., с данни за превишена скорост на автомобила в населено място. След
извършена от него справка, той установил, че процесният автомобил с рег. №
... е собственост на „...“ ЕООД, с управител П. Н. Н.. Св. Т. призовал П. Н. в
сградата на РУ – С., като последният попълнил декларация по чл. 188 от
ЗДвП, в която удостоверил, че К. П. Н., ЕГН ********** е управлявал лек
автомобил, марка „.....“, модел „.....“, с рег. № .... на 24.03.2024 г., в 11.14 часа.
Св. Т. предоставил писмените материали, установяващи извършеното
административно нарушение на св. В. В., който съставил срещу
жалбоподателя К. П. Н., ЕГН ********** акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ бл. № ..... от 10.04.2024 г. АУАН бил
съставен в присъствието на свидетелите Ю. Т. и М. С., които били отбелязани
в АУАН като очевидци, присъствали при установяване на нарушението или
при съставяне на акта. В АУАН било посочено, че нарушителят отказва да
подпише акта и да получи препис от него, което се удостоверява с подписа на
св. С. Б. Б.
На базата на констатациите в АУАН, било изготвено наказателно
постановление № 24-0353-000076 от 18.04.2024 г., на началник група в
ОДМВР- София, РУ- Своге, с което на жалбоподателя К. П. Н. за нарушение
на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, са му наложени на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от
ЗДвП административни наказания „глоба” в размер от 700 лв. /седемстотин
лева/ и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок
от 3 /три/ месеца.
Горната фактическа обстановка съдът приема за безспорно доказана въз
2
основа на събраните писмени доказателства: удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № ...., издадено от Българския институт по метрология;
протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система;
ръководство на потребителя за използване на АТСС, тип „ARH CAM S1“,
всички писмени материали, съдържащи се в приложената
административнонаказателна преписка, изготвена във връзка с обжалваното
№ ...... от 18.04.2024 г., на началник група в ОДМВР- София, РУ- Своге.
В тази насока са и свидетелските показания на разпитаните по делото
свидетели В. В., Ю. Т., М. С. и С. Б., които съдът цени в цялост като са
логични, последователни, безпротиворечиви и съответстващи на останалия
доказателствен материал.
От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № ...., издадено
от Български институт по метрология, се установява, че процесното
техническо средство тип ARH CAM S1 е от одобрен тип и е вписано в
регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под №
..., с дата на издаване на удостоверението за одобрен тип .... г. и срок на
валидност до 07.09.2027 г.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система се установява, че на дата 24.03.2024 г. автоматизирано техническо
средство ARH CAM S1 е заснело статични изображения, с начален час на
работа 10.30 ч. и краен час на работа 17.00 ч., с начало на контролирания
участък: път ...., пътен знак ..., село ...., км. .... и край на контролирания
участък: път ...., пътен знак ..., село ...., км. ...., където е действало ограничение
на скоростта за движение в населено място от 50 км/ч., въведено с пътен знак
.....
Видно от справка от информационната система на ОДМВР – София,
моторно превозно средство - лек автомобил, марка „....“, модел „...“, с рег. №
...., е собственост на „...“ ЕООД.
Съгласно приложената и приета по делото справка от Търговския
регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел, управител на
„....“ ЕООД е П. Н. Н.
По делото е приложена подписана от П. Н. Н. декларация по чл. 188 от
ЗДвП, в която същият е декларирал, че на 24.03.2024 г., около 11.14 часа, лек
автомобил, марка „.....“, модел „....“, с рег. № ...., е бил управляван от К. П. Н.,
ЕГН **********.
В дадените от св. В. В. и Ю. Т. свидетелски показания те посочват, че по
данни от автоматизирана система ЕЦОН, св. Ю. Т. е изготвил преписката по
случая, след което я е предоставил на св. В. за съставяне на АУАН. Посочват
също, че АУАН е бил съставен в присъствието на нарушителя, както и че той е
отказал да го подпише, поради което бил повикан свидетелят С. Б., който да
удостовери отказа на лицето да подпише акта.
Разпитан в качеството на свидетел, С. Б. посочва, че на 10.04.2024 г. е
бил извикан от колегата си Ю. Т. да се подпише като свидетел на отказа на
нарушител да подпише АУАН. Св. Б. посочва, че от неговите колеги е разбрал,
че нарушителят отказва да подпише АУАН, както и че не е чул нарушителят
да казва, че отказва да подпише акта. Твърди, че се е запознал с акта, след
3
което го е подписал.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи :
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в законоустановения срок ( препис от атакуваното
НП е получен на 07.05.2024г., а жалбата е подадена на 17.05.2024г.), от
процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на самостоятелен
контрол по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и
подлежи на разглеждане по същество.
По основателността на жалбата:
Разгледана по същество жалбата е основателна.
За да бъде ангажирана административнонаказателна отговорност
спрямо едно лице е необходимо да са налице няколко кумулативно предвидени
от закона предпоставки: на първо място следва да е извършено
административно нарушение /действие или бездействие/, което нарушава
определена законова разпоредба. То следва да е извършено виновно и да е
обявено от закона за наказуемо с административно наказание по
административен ред. На второ място, по безспорен и категоричен начин е
необходимо да бъде установено авторството на деянието. На трето място е
необходимо да са спазени формалните изисквания на чл. 34 от ЗАНН, относно
предпоставките за образуване на административно наказателното
производство и сроковете за завършването му, както и издадените АУАН и НП
да отговарят на формалните изисквания и да съдържат предвидените в закона
реквизити. Съгласно чл. 57, ал. 1 ЗАНН, наказателното постановление трябва
да съдържа: данни за нарушителя; описание на нарушението; датата и
мястото, където е извършено; обстоятелствата, при които е извършено, както и
доказателствата, които го потвърждават; законните разпоредби, които са били
нарушени виновно; вида и размера на наказанието; отегчаващите и
смекчаващите обстоятелства; разпореждането с веществените доказателства;
размера на обезщетението, както и в какъв срок и пред кой съд подлежи на
обжалване.
Съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на
атакуваното наказателно постановление и АУАН, констатира, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени
процесуални нарушения, обуславящи отмяна на атакуваното наказателно
постановление на формално основание.
От събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства се
установи, че актосъставителят е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.
43, ал. 2 ЗАНН, а именно отказът на санкционираното лице да подпише
предявения му АУАН не е оформен по надлежния ред.
В акта за установяване на административно нарушение е вписан
свидетел по отказа на санкционираното лице да подпише акта, като макар и да
липсва адрес и ЕГН на свидетеля, чрез посочените три имена последният е
надлежно индивидуализиран. В хода на съдебното следствие се установи
обаче, че свидетелят по отказа С. Б. Б. не е възприел фактическа обстановка,
при която актосъставителят В. В. връчва на въззивника съставения АУАН за
4
запознаване и подпис и последният отказва да го подпише, а единствено се е
подписал като свидетел по отказа по указание на своите колеги полицейски
служители. При разпита си в качеството на свидетел, св. Б. е посочил, че не е
чул нарушителят да казва, че отказва да подпише акта, както и че след
като е разбрал от своите колеги, че нарушителят отказва да подпише АУАН, се
е подписал в акта като свидетел на този отказ.
В тази връзка следва да се посочи, че актът за установяване на
административно нарушение има установителна, сезираща и обвинителна
функция. С него се установяват фактите, елемент от състава на нарушението,
повдига се обвинение срещу извършителя и се сезира административно-
наказващия орган за налагане на административно наказание. При това
положение, за да бъде гарантирано правото на защита на лицето срещу което е
съставен АУАН, то трябва да бъде запознато с фактите, които са му вменени
във вина и с правната норма, която въздига осъществяването им в
административно нарушение. Това се постига чрез предявяване на АУАН на
нарушителя /чл. 43, ал. 1 от ЗАНН/. Извършването на предявяването е
абсолютна предпоставка за законосъобразно продължаване на
административно-наказателното производство. Предявяването е процесуално
действие, което законът вменява в задължение на актосъставителя.
Фактическото му извършване е обусловено и от волята на нарушителя. Затова
в ЗАНН е предвидена хипотезата, при която административно-наказателното
производство може да продължи, независимо, че нарушителят не се е запознал
с АУАН и не го е подписал /чл. 43, ал. 2 от ЗАНН/. Това е случаят, в който
привлеченото към административно-наказателна отговорност лице откаже да
се запознае с АУАН и/или да го подпише. В този случай, за да се развие и
приключи законосъобразно административно-наказателното производство
обстоятелството, че актосъставителят е изпълнил задължението си да
предостави възможност на нарушителя да се запознае с АУАН и да го
подпише, следва да бъда надлежно удостоверено. Съгласно чл. 43, ал. 2 от
ЗАНН това става с полагането на подпис от един свидетел, името и точният
адрес, на който се отбелязват в акта. За да е спазена нормата на чл. 43, ал. 2
от ЗАНН, свидетелят трябва да е възприел лично както извършените от
актосъставителя действия по предявяването, така и манифестираното от
нарушителя нежелание да се запознае и/или да подпише АУАН.
Полагането на подпис от свидетеля и вписването на имената и адреса му, без
той да е възприел действията на актосъставителя и на нарушителя не
представлява надлежно удостоверяване на отказа. Това е така, защото
функцията на свидетеля е, като незаинтересовано от изхода на
административно-наказателното производство лице, да удостовери, че са
спазени процесуалните правила, предвидени за гарантиране
упражняване правото на защита на нарушителя. Той не може да стори
това без лично да е възприел фактите, настъпването на които удостоверява с
подписа си.
В настоящия случай, след като актосъставителят не е осигурил
надлежно изпълнение на процедурата по отказа от връчване на АУАН от
санкционираното лице, то е налице процесуално нарушение от категорията на
съществените. Запознаването със съдържанието на АУАН представлява
предявяване на обвинение за извършване на административно нарушение и се
5
удостоверява от нарушителя с подписването на акта. Подписът представлява
изявление на нарушителя, с което потвърждава, че е запознат с
повдигнатото му обвинение, като законодателят е предвидил в чл. 43, ал.
2 от ЗАНН, че отказът да се подпише акта се удостоверява с трите имена и
подписа на един свидетел, който да замести липсващото изявление,
потвърждаващо изпълнение на процедурата по чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. /в
този смисъл Решение № 4743 от 13.07.2023 г. на Административен съд –
София, адм. д. № 4372/2023 г./ Актосъставителят е могъл и е бил длъжен, след
осигуряване на свидетел, който да удостовери отказа, да опита повторно да
връчи акта на въззивника, за да може свидетелят лично да възприеме волята
на последния да откаже да подпише акта.
В допълнение е необходимо да се посочи, че ЗАНН визира четири
категории свидетели, които е допустимо да присъстват при съставяне на
АУАН и да го подпишат. Първата - свидетели, присъствали при извършване на
нарушението, а именно лицата, възприели пряко и непосредствено един или
повече елементи от състава на нарушението и/или личността на нарушителя,
и които в най-голяма степен биха могли да допринесат за изясняване на
обективната фактическа обстановка. Втората - свидетели, присъствали при
установяване на нарушението, а именно - лицата, възприели факти и
обстоятелства относими към датата, мястото и условията, при които
съответният контролен орган е възприел елементи от състава на нарушението
или данни за неговия извършител, и чиито показания биха могли да дадат ясна
престава за това, дали възприетите факти и обстоятелства са надлежно
обективирани в акта. Третата - свидетели, присъствали при съставяне на акта,
а именно - това са лица както от посочените по-горе две групи, така и лица,
които не са възприели нито факта на извършване на нарушението, нито
условията, при които то е било установено, а единствено обстоятелствата,
свързани с реда на изготвяне на акта. Четвъртата - свидетели на отказа на
нарушителя да подпише акта, а именно - това са лица, чието участие се налага
само в случай, че лицето, посочено като нарушител, се възползва от
процесуалната възможност по чл. 43, ал. 2 от ЗАНН. Тези четири категории
свидетели, удостоверяват различни факти и обстоятелства. За да не
възникнат съмнения в обективността и безпристрастността на
актосъставителя и в истинността на отразеното от него в
обстоятелствената част на акта, свидетелят по чл. 43, ал. 2 от ЗАНН
следва да е лице, различно от свидетелите по чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.
/в този смисъл Решение № 583/04.10.2018 г. по канд № 677 по описа за 2018 г.
на Административен съд – Плевен/. В светлината на гореизложеното,
изявленията на св. В. В. и Ю. Т. в хода на съдебното следствие, че
жалбоподателят е отказал да подпише процесният АУАН не могат да санират
допуснатото съществено процесуално нарушение, а именно неоформянето по
надлежния ред на отказа на санкционираното лице да подпише предявения му
АУАН. /в този смисъл Решение № 305/12.01.2018 г. по КАНД № 261 по описа
за 2017 г. на Административен съд – Хасково/. Обратното би обезсмислило
напълно съществуването на отделна категория свидетели, чиято функция
е единствено на удостоверят, че нарушителят се възползва от
процесуалната възможност по чл. 43, ал. 2 от ЗАНН.
На следващо място при прочит на процесния акт за установяване на
6
административно нарушение, съдът констатира неяснота относно посочената
в акта дата на извършване на нарушението. Ясно се вижда от приложения по
делото АУАН, че е била сторена поправка в отразената дата на нарушението,
вследствие на което е същата е станала нечетлива. От така изписаната дата, не
става ясно в кой месец е било извършено нарушението. Същевременно, видно
от приложената към АУАН разписка, жалбоподателят е отказал да подпише и
получи препис от съставения АУАН. Предвид това, единственият екземпляр от
процесния АУАН, е този представен по делото, който е с нечетлива дата.
Липсата на неяснота досежно датата на извършване на нарушението води до
незаконосъобразност на съставения АУАН и опорочава изцяло производството
по ангажиране на административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя.
Датата на извършване е съставомерен признак на административното
нарушение, относно който следва да има ясни твърдения, с оглед гарантиране
правото на защита на наказаното лице, както и за обезпечаване преценката на
съда по същество в рамките на осъществения контрол за законосъобразност, и
за това тя следва да се сочи безпротиворечиво в АУАН и в НП. Точното и
недвусмислено посочване на датата на извършване на нарушението е
абсолютно необходим реквизит на АУАН, съответно на НП, тъй като чрез него
се описва и индивидуализира нарушението и се очертава предмета на
доказване, поради което неизясняването му не може да бъде отстранено в
процеса на обжалването на наказателното постановление и води до
ограничаване на правото на защита на наказаното лице да разбере за какво
конкретно нарушение е наказано по административноправен ред. От друга
страна, точното посочване на датата на извършване на нарушението
безспорно е от значение за проверката относно спазване на сроковете по чл. 34
от ЗАНН и в този смисъл липсата или неточното й посочване препятства
извършването на тази проверка. /в този смисъл Решение № 387 от 12.06.2019
г. по к.а.н.д № 193/2019 г. по описа на Административен съд – Хасково/.
От всичко изложено по-горе, следва извод, че при изготвянето на АУАН
са допуснати съществени процесуални нарушения, които ограничават правото
на защита на жалбоподателя, което налага отмяната на обжалваното НП като
незаконосъобразно.
По разноските:
На основание чл. 63д от ЗАНН страните имат право на присъждане на
разноски в настоящото производство по реда на АПК, който с разпоредбата на
чл. 144 препраща към чл. 78 ГПК. С оглед изхода на делото, право на
присъждане на разноски се е породило в полза на жалбоподателя. По делото
не е направено искане за присъждане на разноски, предвид което съдът не
дължи по-нататъшно произнасяне по този въпрос.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № .... от 18.04.2024 г., издадено от
началник група в ОДМВР- С., РУ- С., с което на К. П. Н., ЕГН **********, с
7
адрес: гр. ...., ж.к. „....“, бл....., вх..., ет..., ап...., за нарушение на чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП, са му наложени на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП
административни наказания „глоба” в размер от 700 лв. /седемстотин лева/ и
„лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 3
/три/ месеца.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните. Жалбата се подава чрез Районен съд- Своге.
Съдия при Районен съд – Своге: _______________________
8