Р Е Ш Е Н И Е
№ 431
гр. Горна Оряховица, 30.12.2020 г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, трети състав, в публично
съдебно заседание на шестнадесети ноември две
хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Цветелина Цонева
при секретаря
Снежана Георгиева като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2330 по описа на Районен съд – Горна Оряховица за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от М.А.Ш. и В.А.Ш. срещу „Т.-78” ЕООД – град Горна Оряховица.
Твърди се, че на 15.11.2017г. с пълномощно на нотариус Д. Т.ищецът М.Ш.
упълномощил Т.П.Н. и И.И.И. да се снабдят с документи и извършат действия по
подготовка на сключването на договор за добив на дървесина, добита от
собствения на ищците поземлен имот № 071055 по КВС на землището на село Момин
сбор, община Велико Търново. Уговорките на ищеца М.Ш. с И.И.И., вписан в
издадените позволителни за сеч като представител на „Т.-78” ЕООД, били да се
подготвят необходимите документи, след което да бъде сключен договор между
ищеца и фирмата на Т.П.Н. - „Т.-78” ЕООД, по силата на който ищецът да ѝ продаде дървесината, която преди това ще бъде
добита от нея.
Сочи се, че няколко месеца
след подписване на пълномощното ищците узнали, че са били издадени позволителни
за сеч на имотите и че в тях е проведена сеч от хора на И.И.И. и Т.П.Н.. При
многократните позвънявания и лични разговори с И.И., същият обещавал на ищеца Ш.,
че скоро ще изплати дължимите суми, общо в размер на 1260 лева. И. платил на Ш.
еднократно 400 лева, след което започнал да избягва всякакъв контакт с него.
Твърди се, че в средата на
2019 г. ищецът Ш. получил писмо от „Т.-78” ЕООД, в което се твърдяло, че през
2018 г. дружеството му е изплатила суми за закупена дървесина. Тъй като
последното не само не било вярно, но и създавало на Ш. задължение за заплащане
на данък, той сезирал Районна прокуратура - Велико Търново със сигнал за
евентуално извършено престъпление. Преписката приключила с отказ от образуване
на досъдебно производство, тъй като било прието, че се касае за облигационни
отношения.
Сочи
се, че били издадени четири позволителни за сеч № 0402484/15.12.2017 г., №
0402485 от 15.12.2017 г., № 0402486 от 15.12.2017г. и № 0403458/02.01.2018г., с
които на ответното дружество „Т.-78” ЕООД е разрешена сеч в имот 071055 по КВС
на землището на село Момин сбор, община Велико Търново. Видно от вписванията в
превозните билети дървесината била добита и извозена и „Т.-78” ЕООД се
разпоредило с добитата дървесина в полза на трети лица. Добитото количество
дървесина било установено от изготвените протоколи за освидетелстване на
сечище. Твърди се, че без да е налице сключен договор между ищците и ответното
дружество за добив и продажба на дървесина, дружеството добило дървесина от
имота на ищците, разпоредило се с нея и получило цената ѝ, без да заплати дължимото на ищците. Счита се, че
по този начин ответното дружество се обогатило за сметка на ищците със сумата
от 860,00 лева, представляваща цената на добитото, след приспадане на разходите
на фирмата по сечта, и след приспадане на сумата 400,00 лева, която била
заплатена на ищеца М.Ш. от И.И..
Моли се съда да осъди „Т.-78”
ЕООД да заплати на ищците М.А.Ш. и В.А.Ш. сумата от 860,00 лева, представляваща
сума, с която ответното дружество след извършена от него продажба на собствена
на ищците дървесина се обогатило неоснователно за сметка на последните.
Претендират се направените
по делото разноски.
Във
връзка с дадени указания на съда на 08.01.2020 г. е постъпила допълнителна
искова молба. Посочено е, че правоотношения между страните по делото се свеждат
до извършена без правно основание от страна на „Т.-78” ЕООД в собствения на
ищците горски Поземлен имот № 071055 по КВС на землището на село Момин сбор
добив на дървесина. С действията си ответното дружество се било обогатило
неоснователно за сметка на ищците като е получило в своя патримониум
дървесината респективно нейната цена, без да заплати стойността ѝ на ищците.
Твърди
се, че 1260 лева е стойността на добитата дървесината, посочена от И.И. -
служител на „Т.-78” ЕООД пред М.Ш., която ответникът е трябвало да заплати за
получената дървесина.
Сочи
се, че претенцията на ищците почива на института на неоснователното обогатяване
и факта, че ответникът е получил без основание дървесината, респективно нейната
цена, като по този начин е намален патримониума на ищците.
Между
ищцата В.Ш. и ответното дружество не било налице правоотношение на друго правно
основание освен на неоснователното обогатяване.
Посочва
се, че платената сума от И.И. представлява плащане на част от цената на
добитата дървесина. Ищците приемат, че плащането е извършено от името и за
сметка на „Т.-78” ЕООД доколкото И. е служител на това дружество.
В законоустановения срок е
постъпил писмен отговор на исковата молба от ответното дружество чрез
„Адвокатско дружество Т. и К.”, с който
се оспорва изцяло основателността на предявения иск.
Счита се, че в исковата
молба са налице множество противоречия. Посочва се, че И.И. и Т.Н. били
упълномощени за снабдяване с документи с цел сключване на договор за добив на
дървесина единствено от ищеца М.Ш., но не и от другия ищец В.Ш.. Упълномощените
лица били различни от ответника. В пълномощното липсвало лице, което да действа
от името на ответното дружество като законен представител или пълномощник. Сочи
се, че е съществувала уговорка между ищеца М.Ш. и И.И. за сключване на договор
за продажба на дървесина между М.Ш. и „Т. – 98” ЕООД, а не между двамата ищци и
ответника.
Счита се, че посочените
уговорки са правени между М.Ш. и И.И., а не между страните по спора - двамата
ищци и ответното дружество в лицето на управителя Т.Н.. В исковата молба не
било посочено, че същата е постигала уговорка с един или с двамата ищци за
сключване на договор за добив на дървесина и продажбата ѝ. Същата не била търсена от ищеца във връзка с
уговорките в нито един момент. Счита се, че са налице противоречия в
обстоятелствената част на исковата молба и нейния
петитум.
Сочи се, че ответното
дружество не се е обогатило неоснователно, тъй като в имуществото му не били
постъпили каквито и да било активи от добив на дървесина и от тяхната продажба.
Счита се, че липсва имуществено разместване, вследствие на което ответното
дружество да се е обогатило неоснователно за сметка на ищеца.
Твърди се, че лицето И.И.И.
е бил служител на „Т. – 98” ЕООД за периода 02.08.2017г. - 03.04.2019г.,
заемайки длъжността специалист - лесовъдство.
Сочи се, че на 02.01.2018
г. И.И.И. представил на управителя на ответното дружество позволителни за сеч №
0402484, № 0402486 и №0403458, издадени от Регионална дирекция по горите -
Велико Търново към Изпълнителна агенция по горите, че в полза на „Т. – 98” ЕООД
е разрешен добив на 58,4 плътни кубически метра лежаща маса в имот с
кадастрален № 071055 в землището на село. Момин сбор, община Велико Търново. И.
уведомил управителя, че дружеството ще започне да добива дървесина и да я
реализира в полза на трети лица съвсем скоро.
Сочи се, че вследствие на
позволителните за сеч било калкулирано и осчетоводено задължение към М.Ш. в
размер на 1166 лв., като бил
начислен дължимият данък в полза на лицето, който впоследствие бил изплатен от
„Т. – 98” ЕООД. Твърди се, че служителят И. заявил, че на собственика е
изплатено всичко.
Сочи се, че други
позволителни за сеч И.И.И. не бил представял на управителя. Представеното с
исковата молба позволително за сеч № 0402485, не било получавано от ответника,
като и не били получавани и протоколите за освидетелстване, приложени към всеки
един от позволителните за сеч. На управителя на „Т. – 98” ЕООД не били
представени и пълномощното, и превозните билети, представени към исковата
молба. Твърди се, че същите не са известни на ответника. Заявява се, че със
същите навярно се е снабдил И.И.И., но че той не ги е представил.
Твърди се, че впоследствие
се оказало, че фактическите обстоятелства, които И.И.И. изложил пред
управителя, били различни. След като управителят на дружеството Н. изпратила
придружителното писмо на М.Ш., същият отговорил, че не бил получавал никакви суми
от посочените в писмото и си искал парите. Управителят на дружеството се
срещнал с М.Ш., заявил му, че при неизпълнение е следвало да търси него, а не И.И.,
както и че дружеството не било добило никакви количества дървесина от имота, тъй
като в складовете на същото не бил пристигал добив от него. Сочи се, че от
разговора Ш. и Н. разбрали, че И.И. е действал за своя сметка от името на „Т. –
98” ЕООД, поради което управителят оспорил дължимостта на сумата до момента на
реалното добиване на съответната дървесина от дружеството и отказал плащане.
Твърди се, че ответното
дружество не е реализирало никакви продажби на дървесина от имота и не е
получило каквито и да било суми. Счита се, че тъй като ответното дружество не е
получило никакъв добив от имота, то не дължи каквито и да било суми на ищците.
Ответното дружество се
противопоставя на действията, в случай, че други лица са извършвали добив на
дървесина от имота на ищците под диктовката на И. като представители на „Т. -
98” ЕООД. Управителят на ответника заявил това изрично и на М.Ш., веднага след
като узнал за създадената ситуация.
Твърди се, че липсва
потвърждаване на действията на И.И. от страна на управителя на ответното
дружество. Счита се, че в случай, че ищците имат претенции, то следва да ги
насочат на основание чл. 42, ал. 1 от ЗЗД към мнимия представител И., на
действията на които ответното дружество се е противопоставило и които не
кореспондират с интереса му.
Счита се, че лесовъдът И. е
извършил действия, срещу които управителят се е противопоставил незабавно.
Същият не ги приема и ги оспорва, тъй като дружеството не е получило никакъв
добив, респективно продажна цена от реализирани сделки. С представените
документи към исковата молба - позволителни за сеч, протоколи за
освидетелстване на сечище, превозни билети лицето И.И. се сдобило без знанието
на управителя. Дружеството не било обвързано от действията на лицето, с които
управителят не бил съгласен. Заявява се, че нито управителят, нито упълномощено
от него лице или служител под диктовката на управителя не е осъществявал добив
на дървесина в имота на ищците или да се е разпореждал в полза на трети лица с
вече добита дървесина. Тези действия лицето И.И. извършил в своя лична изгода,
тъй като в офисите на „Т. - 98” ЕООД същият не бил представил каквито и да било
документи, свързани с добива и реализацията на дървесината.
Оспорва се получаването от
„Т. - 98” ЕООД на дървесина от имота на ищците, поради което се оспорва и
дължимостта на претендираната сума в размер на 860,00 лв. както по основание,
така и по размер.
Твърди се, че представените
документи към исковата молба не са били връчени на ответника от ищците или И.И.
и не го обвързват с изключение на позволителни за сеч № 0402484, № 0402486 и №
0403458, издадени от Регионална дирекция по горите Велико Търново към
Изпълнителна агенция по горите. Счита се, че в качеството си на лесовъд, И.И.
разполагал със знанията и възможността да се снабди както с позволителни за
сеч, така и с протоколи за освидетелстване на сечище и превозни билети. Същите
са издавани без знанието и одобрението на управителя на ответното дружество.
Сочи се, че след създалата
се ситуация ответникът прекратил трудовия договор с лицето И.И.И. по взаимно
съгласие.
Посочено е, че в случай, че
И.И.И. е извършвал посочените от ищеца действия от името на „Т. - 98” ЕООД,
насочени към сключване на договор с ищците, че ответното дружество се противопоставя
на тях, тъй като И. не е разполагал с представителна власт. Представените
превозни билети не били подписани от управителя на ответното дружество. Същото
не било получавало каквито и да било парични суми за дървесината, която ищците
твърдят да е придобило в техния имот. Дружеството не било извършвало разходи за
добива на дървесина и не било получило приходи от нея.
Счита се за възникнало
облигационно правоотношение между ищеца М. Ш. и И.И.И., с аргумент съдържанието
на представеното пълномощно, в което от упълномощените лица няма представител
на „Т. - 78” ЕООД, а същите са упълномощени в лично качество. В същото
пълномощно упълномощителят е декларирал, че финансовите отношения между двете
страни са уредени и те нямат претенции помежду си. Счита се, че посоченото
представлява неизгоден за страната факт, поради което след като ищецът се
ползва от съдържанието на нотариално завереното пълномощно, то същия е получил
следващите му се суми от контрагента си И.И..
Моли
се да бъде отхвърлен предявения иск като неоснователен.
Претендират
се направените разноски.
На основание чл. 219, ал.1
от ГПК като трето лице помагач е привлечен
и като подпомагаща страна на ответника И.И.И., ЕГН **********, адрес ***.
В съдебно заседание по реда
на чл. 214 ГПК ищецът прави изменение на исковата претенция, която да се счита
предявена в размер на 1415 лв.
Съдът след като разгледа
събраните по делото доказателства установи следното.
По делото е изготвена
съдебно техническа експертиза от вещо
лице от инж. Д.З., като след преглед на документация и извършен оглед на място в
Поземлен имот № 071055 по КВС на землището на село Момин сбор, община Велико
Търново е посочил какво количество дървесина е добита в имота на ищеца и каква
е цената, която фирмата, извършила добива, е следвало да заплати на собственика
на имота за тази дървесина.
В заключението се сочи, че
добитото количество дървесина на база на цитираните протоколи за
освидетелстване, изготвени въз основа на 24 превозни билета е 72,6 плътни
кубични метра дърва. Съответната стойност по 25 лв. на плътен кубичен
метър е общо 1815 лева.
Видно от Договор за
доброволна делба от 24.06.2016 г., вписан в Служба по вписванията - акт № 191,
том № 3; Пълномощно рег. № 7990/15.11.2017 г. на нотариус № 582, Д. Т., с район
на действие Районен съд – Велико Търново;имот имот с кадастрален № 071055 в
землището на село. Момин сбор, е
собственост на ищците, което обстоятелство не се оспорва от страните по делото.
На 15.11.2017 г. с пълномощно рег.№ 7990 на нотариус Д.
Т., доверителят ми М.Ш. упълномощил Т.П.Н. и И.И.И. да се снабдят с документи и
извършат действия по подготовка на сключването на договор за добив на
дървесина, добита от собствения на ищците Поземлен имот № 071055 по КВС на
землището на село Момин сбор, община Велико Търново.
За добива на дървесина в
процесния имот са издадени Опис на позволителни за сеч, издадени за имота за
2017 г.; Позволително за сеч № 0402484/15.12.2017 г., изд. от инж. Д. Д.;
Протокол за освидетелстване на сечище № 0381306/02.01.2018 г., изд. от инж. Д.
Д.; Опис на превозните билети за дървесина от отдел 325, буква р, кад. № 071055,
собств.: ф.лица Позволително за сеч № 402484/15.12.2017г., Превозни билети: №
7566/00220/21122017/153854-9LL5DWQ, изд. на 21.12.2017 г., №
7566/00224/22122017/134823-S90SKIU, изд. на 22.12.2017 г., №
7566/00225/22122017/135350-58USHE6, изд. на 22.12.2017 г., №
7566/00226/28122017/095333-JKKXVY9, изд. на 28.12.2017 г., №
7566/00227/28122017/095729-EQOBU73, изд. на 28.12.2017 г., №
7566/00228/28122017/113139-6ASONZ7, изд. на 28.12.2017 г №
7566/00231/29122017/153826-FFSFFIH, изд. на 29.12.2017 г.; Позволително за сеч
№ 0402485/15.12.2017 г., изд. от инж. Д. Д.; Протокол за освидетелстване на
сечище № 0381311/02.01.2018 г., изд. от инж. Д. Д.; Опис на превозните билети
за дървесина от отдел 324, буква е, кад. № 071055, собств.: ф.лица Позволително
за сеч № 0402485/15.12.2017 г., Превозен билет: №
7566/00229/28122017/132253-9RBDUV5, изд. на 28.12.2017 г.; Позволително за сеч
№ 0402486/15.12.2017 г., изд. от инж. Д. Д.; Протокол за освидетелстване на
сечище № 0381300/02.01.2018 г., изд. от инж. Д. Д.; Опис на превозните билети
за дървесина от отдел 324, буква з, кад. № 071055, собств.: ф.лица Позволително
за сеч № 402486/15.12.2017г., Превозни билети: №
7566/00210/18122017/105930-JP5DVY3, изд. на 18.12.2017г., №
7566/00211/18122017/ 134259-ONUBY9W, изд. на 18.12.2017г., №
7566/00212/18122017/162604-GKUBZ91, изд. на 18.12.2017г., №
7566/00213/20122017/102918-UKUQB90, изд. на 20.12.2017г., №
7566/00214/20122017/103239-BNXM9VH, изд. на 20.12.2017г. №
7566/00215/20122017/153818-T7RBCLR, изд. на 20.12.2017г., №
7566/00216/20122017/ 154426-4Z9EZUJ, изд. на 20.12.2017г., № 7566/00217/21122017/110327-40ZL58Z, изд. на
21.12.2017г., № 7566/00218/21122017/110712-HZSH8RW, изд. на 21.12.2017г №
7566/00219/21122017/123542-P4U8UPG, изд. на 21.12.2017г., №
7566/00221/22122017/101738-TUZ0P0U, изд. на 22.12.2017г., №
7566/00222/22122017/102032-R2B2WRO, изд. на 22.12.2017г №
7566/00223/22122017/115611-8RLMWWG, изд. на 22.12.2017г. №
7566/00230/29122017/103511-3BEY9G1, изд. на 29.12.2017 г.,Опис на издадени позволителни
за сеч в иглота за 2018 г.; Позволително за сеч № 0403458/02.01.2018 г., изд.
от инж. Д. Д.; Протокол за освидетелстване на сечище № 0399705/18.01.2018 г.,
изд. от инж. Д. Д.; Опис на превозните билети за дървесина от отдел 324, буква
е, кад. № 071055, собств.: ф.лица Позволително за сеч № 403458/02.01.2018 г.,
Превозни билети: № 7566/00017/15012018/120112-YTT5YW0, изд. на 15.01.2018г.;
№7566/00018/17012018/103053-FHYK7WN, изд. на 17.01.2018г.От трето лице З. М.И. е постъпила молба с вх. № 260950 от 01.10.2020 г., представител
на фирма ЕТ „Е. - З. И.”, с която се
представят пет броя превозни билети. Твърди, че фактури не са дадени.Видно от
представените от З. М.И.- купувач- в
превозни билети, като спедитор е отбелязан И.И., собственик „Т. 78“ ЕООД,
превоз от П. Н..
Ответникът не спори и
заявява се, че на 02.01.2018 г. И.И.И. представил на управителя на ответното
дружество позволителни за сеч № 0402484, № 0402486 и №0403458, издадени от
Регионална дирекция по горите - Велико Търново към Изпълнителна агенция по
горите, че в полза на „Т. – 98” ЕООД е разрешен добив на 58,4 плътни кубически
метра лежаща маса в имот с кадастрален № 071055 в землището на село. Момин сбор,
община Велико Търново. Ответникът признава, че
вследствие на позволителните за сеч било калкулирано и осчетоводено
задължение към М.Ш. в размер на 1166 лв.,
като бил начислен дължимият данък в полза на лицето, който впоследствие бил
изплатен от „Т. – 98” ЕООД, за което се представят придружително писмо от „Т.-78”
ЕООД с приложени към него Служебна бележка и Сметка за изплатени суми по чл.
45, ал. 4 от ЗДДФЛ.
Безспорно между страните е
обстоятелството, че сумата изплатена на ищеца е в размер на 400 лева.- частично
плащане на сумата, дължима за придобитата дървесина.
По делото са събрани гласни
доказателства.
След като разгледа
събраните по делото доказателства , съдът счита, че исковата претенция се явява
основателна поради следните съображения.
Според пълномощно рег.№ 7990 на нотариус Д. Т., М.Ш. упълномощил Т.П.Н. и И.И.И. да се
снабдят с документи и извършат действия по подготовка на сключването на договор
за добив на дървесина, добита от собствения на ищците Поземлен имот № 071055 по
КВС на землището на село Момин сбор, община Велико Търново. От текста на
пълномощното и заявеното в съдебно заседание на 01.10.2020г. от третото лице
помагач И.И.И. става ясно, че целта на упълномощаването била упълномощените
лица да подготвят необходимите документи, и да сключат договори за ползване и
сеч с трети лица. През месеците декември 2017г. и януари 2018г. били издадени
позволителни за сеч и в имота била извършена такава, а добитата дървесина
продадена на трети лица. Както позволителните за сеч, така и превозните билети,
с които дървесината била извозена от сечището, били издадени на името на И.И.,
като представител на „Т. 78" ЕООД,
последният удостоверен като собственик. От протоколите за освидетелстване на
сечище, както и от заключението на приетата по делото съдебно-техническа
експертиза се установяват количествата добита дървесина. Според вещото лице,
чието заключение не е оспорено от страните, стойността, за дървесината е 1 815
лева. От тази сума, безспорно е , че
ищецът е получил 400,00 лева. В средата
на 2019 г. ищецът Ш. получил сметка за изплатена сума и служебна бележка,
подписани лично от Т.Н., според които през 2018 г. фирмата му е изплатила сумата
1096,04 лв. и е удържан авансов данък 69,96 лв., за закупена дървесина. Ответникът не спори и
заявява се, че на 02.01.2018 г. И.И.И. представил на управителя на ответното
дружество позволителни за сеч № 0402484, № 0402486 и №0403458, издадени от
Регионална дирекция по горите - Велико Търново към Изпълнителна агенция по
горите, че в полза на „Т. – 98” ЕООД е разрешен добив на 58,4 плътни кубически
метра лежаща маса в имот с кадастрален № 071055 в землището на село. Момин
сбор, община Велико Търново. Ответникът признава, че вследствие на позволителните за сеч било
калкулирано и осчетоводено задължение към М.Ш. в размер на 1166 лв., като бил начислен дължимият данък в
полза на лицето, който впоследствие бил изплатен от „Т. – 98” ЕООД, за което се
представят придружително писмо от „Т.-78” ЕООД с приложени към него Служебна
бележка и Сметка за изплатени суми по чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ,като липсват
доказателства остатъкът от признатите 400 лева, до сумата от 1166 лева/
призната от ответника/ да са заплатени на ищеца.
Не се отрича от ответника, че в периода в който е
добита дървесината И.И. е бил в трудово правоотношение с „Т. 78" ЕООД и то
на длъжността „Специалист лесовъдство". Именно в това си качество,
действайки от името и за сметка на дружеството И. се снабдил с позволителните
за сеч, а в последствие издал и превозните билети. Тези факти се установяват
както от вписванията в позволителните за сеч и превозните билети, така и от обясненията на И., дадени в съдебно
заседание на 01.10.2020г.
От събраните по делото гласни доказателства и
обясненията на И.И. се установява, че
реално, дейността на фирмата се развивала от лицето, с което едноличната
собственичка и управител на „Т. 78" ЕООД живее на съпружески начала - П.
Н.. Това ставало със знанието и без противопоставянето на собственичката Т.Н.. П.
Н. организирал както сечта, така и продажбата на дървесината, той плащал на
работниците и той предоставил на И.И. 400
лева, които той предал на Ш.. Видно от превозните билети, част от
дървесината е извозена с камион per.
№ ЕВ 3244 АН, шофиран лично от Н. За този камион от
разпита на свидетеля Р.А. в СЗ на 2б.10.2020г. се установи, че макар да е
собственост на свидетеля, всъщност от години е във фактическа власт на Н..
Последното потвърждава фактите, изложени от И.И., че П. Н. е лицето, активно
участвало в дейността по добив и разпореждане с дървесината. Издадените
позволителни за сеч и превозни билети дали право на „Т. 78" ЕООД да
извърши сечта, която реално била организирана от фактическия съжител на
едноличната собственичка и управителка на фирмата. Същия, действайки от името и
за сметка на ответника продал дървесината на трети лица, посочени в превозните
билети. Всички действия на Н. били извършени със знанието и без
противопоставянето на Т.Н.. От трето лице З. М.И.
се представят пет броя превозни билети купувач- в превозни билети, като
спедитор е отбелязан И.И., собственик „Т. 78“ ЕООД, превоз от П. Н..
Събраните по делото писмени
и гласни доказателства, в частност издадените превозни билети, установяват че
дървесината в обекта на ищците е изсечена, извозена и продадена на трети
лица.Липсват доказателства ответникът по делото, вписан като собственик на
дървесината, да е прехвърлил изцяло получената стойност от продажбата на на
продадената дървесина на ищците, собственици на процесния имот и дървесината.
Според показанията на св. Т. Й./счетоводителката на
фирмата/ документите, на базата на които е издала служебна бележка и сметка за изплатени
на ищеца М.Ш. суми са и предоставени лично от Т. и П..Т.Н. лично занесла на
счетоводителката разрешителните за сеч и пълномощното.
От събраните по делото доказателства се установява, на
база издадени позволителни за сеч в периода декември 2017-януали 2018г. , че в
процесния имот е извършен добив на дървесина от името и за сметка на „Т.
78" ЕООД, на чието име били
издадени позволителните за сеч. От приетите като доказателства по делото
превозни билети се установява, че дружеството се е разпоредило с добитата
дървесина. Предвид липсата на облигационни отношения между ищците и „Т.-78" ЕООД в частност сключен договор за добив и
продажба на дървесина, ответното дружество, без да има основание за това, е
добило дървесина от имота на М.Ш. и В.Ш., след което се е разпоредило с нея и е
получило цената й, без обаче да заплати дължимото на ищците. По този начин
ответникът се е обогатил за сметка на ищците със сумата 1415,00 лева,
представляваща цената на добитото, след приспадане на разходите на фирмата по
сечта, и след приспадане на сумата 400,00 лева, която била заплатена на ищците от И.И.. Разпореждайки се с
дървесината, получавайки приходи от нея ответникът се е обогатил за сметка на
доверителите ми, доколкото в техния патримониум не само не е постъпил приход, а
напротив, те са обеднели тъй като вече не притежават дървесината, която е
добита от имота им.
Неоснователно е възражението на ответника, че видно от
пълномощното, подписано от ищеца Ш., „финансовите взаимоотношения между двете
страни по това пълномощно са уредени", доколкото страни по пълномощното са
Н., И. и Ш., а не „Т. 78" ЕООД, което е добило и се е разпоредило с
дървесината, т.е. дори и да са уреждани някакви финансови отношения между
страните по пълномощното, те не касаят отношенията предмет на исковата
претенция.
С оглед гореизложеното исковата претенция се явява
изцяло основателна в претендирания размер- 1415 лв. и следва да бъде уважена.
С оглед изхода на спора на ищците се следват
разноски в размер на 56,60 лева –ДТ,190 лева депозит и разноски за ВЛ.
Съгласно чл.
38, ал.2 ЗА в случаите на оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие, ако
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, което съдът определя. Адвокатът следователно е легитимиран да
сезира съда с искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.
38, ал.2 ЗА и съответната сума се присъжда в негова полза. За подаване на
съответното искане не е необходимо изрично упълномощаване от представляваната в
хода на производството по делото страна, нито изходящо от нея
изявление, присъждането на адвокатското възнаграждение не е свързано
пряко със защита правата на представляваното лице. Разпоредбата на чл. 38, ал.2
ЗА е функция на установените в чл. 78 ГПК правила за дължимост на направените
разноски и след като такива разноски се присъждат съгласно чл. 81 ГПК във всеки
акт, с който приключва делото в съответната инстанция. Правото на адвоката да
окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал. 1, т. 3
пр. 2 от ЗА, е установено със закон. Когато в
съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита, има
право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което
възнаграждение се присъжда на адвоката, като се постанови ответникът да заплати в полза на пълномощника на ищеца определената сума от 329,05 лв.
Разноски на ответника не се
следват.
Водим от горното, съда
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД „Т. 78“ ЕООД ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление гр. Г.Оряховица, ул.“ Въстаническа“№23, представлявано от Т.П.Н., да
заплати общо на М.А.Ш. с ЕГН **********,*** и В.А.Ш. с ЕГН **********,*** сумата
от 1415 лв., с
която ответникът се е обогатил неоснователно.
ОСЪЖДА „Т. 78“ ЕООД ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление гр. Г.Оряховица, ул.“
Въстаническа“№23, представлявано от Т.П.Н., да заплати общо на М.А.Ш. с ЕГН **********,***
и В.А.Ш. с ЕГН **********,***, сумата от 246, 60 лева разноски по делото.
ОСЪЖДА „ Т. 78“ ЕООД ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление гр. Г.Оряховица, ул.“ Въстаническа“№23, представлявано от Т.П.Н., да
заплати на адв. Г.А. Н. с ЕГН **********,
сумата от 329,05 лв., адвокатско възнаграждение по чл. 38,ал. 2 ЗА.
Решението е постановено с
участието на трето лице помагач- И.И.И., ЕГН **********, адрес ***.
Решението подлежи на
обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: