РЕШЕНИЕ №
гр. Велинград, 10.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично заседание на девети юни през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА
при участието на секретар Мария Димитрова, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 825 по описа на съда за 2019 г. и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.238 ГПК.
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл.
99, ал. 1 вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 и чл. 86 ЗЗД, предявени от „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, представляван от Н.Т.С., М.Д.Д., с
адрес гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“, № 25, ет. 2, оф. 4, против Е. М.М., ЕГН **********,***, с които се иска да
бъде установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество
сумата от 1 050.75 лв., представляваща главница по Договор за стоков кредит №
2582741 от 11.01.2017 г., състояща се от месечни погасителни вноски с падежни
дати от 21.09.2017 г. до 21.01.2019 г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед
за изпълнение и Изпълнителен лист – 31.01.2019 г. до окончателно погасяване на
дълга, сумата от 122.84 лв., представляваща възнаградителна лихва, за периода
от 21.09.2017 г. до 20.04.2018 г., сумата от 103.03 лв., представляваща обезщетение
за забава, за периода от 21.09.2017 г. до 30.01.2019 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение № 56 от 04.02.2019г., по ч.гр.д. № 120, по описа ВРС за
2019 г.
Ищцовото дружество излага, че подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение, въз основа на което била издадена заповед за изпълнение от № 56 от
04.02.2019г., по ч.гр.д. № 120, по описа ВРС за 2019 г. , като в срока по чл.
415 ГПК се предявява настоящия установителен иск във връзка с указания на съда
по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Твърди, че по силата на сключен между „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг" ЕАД и ответника Е.М.М., Договор за стоков кредит №
2582741 от 11.01.2017 г., на последния е предоставена сума в размер на 1 399.00
лв., за цената на стоката, закупена от потребителя в търговски обект, при
изваждане на първоначалната вноска на потребителя за цената на съответната
стока, ако има такава. Излага, че в този случай сумата по кредита се превежда
от кредитодателя директно към съответния търговец, от който кредитополучателят
закупува стоката, като кредитът се счита усвоен от потребителя на датата на
заверяването на сметката на съответния търговец със сумата на отпуснатия
кредит. Така, при условията на Договора и ОУ, кредитодателят е предоставил на
кредитополучателя кредит в общ размер /главница/ на 1 399.00 лв.. Отпусната в
кредит цена на стоката от 1 399.00 лв. е преведена по банковата сметка на
търговеца на 12.01.2017 г.. С извършването на плащанията към Търговеца,
кредиторът е изпълнил задължението си да предостави на кредитополучателя
кредита, предмет на договора. За потвърждаването на покупката Търговецът- ЕТ
"Дик-58'У е издал на името на ответника Протокол за продажба на стока на
стойност от 1399.00 лева от дата 11.01.2017 г..
Излага се, че съгласно чл. 3, ал. 1 от ОУ към Договора, подписвайки
договора, кредитополучателят се е задължил да ползва отпуснатата сума и да я
върне в срок, ведно с начислените лихви и разноски. Уговорена е възнаградителна
лихва, месечния размер на която е фиксиран за целия срок на договора и се
начислява от датата на покупката на стоката от търговския обект. Годишният
лихвен процент е в размер на 21.57%. или възнаградителната лихва за срока на
Договора е в общ размер на 335.72 лв. Общата сума, която кредитополучателят се
е задължил да върне при сключване на договора за кредит, е в размер на 1 734.72
лв., която е платима на 24 броя анюитетни месечни погасителни вноски, всяка в
размер на 72.28 лв.. Съгласно погасителен план първата погасителна вноска е с
падеж на 21.02.2017 г., а последната на 21.01.2019 г. Посоченият в погасителния
план размер на всяка месечна погасителна вноска включва съответна част от
главницата на отпуснатия кредит и договорната /възнаградителна/ лихва върху
главницата към момента на предоставяне на кредита /чл. 3, ал. 2 от ОУ към
Договора/. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от ОУ, при забава в
плащанията на дължимите от кредитополучателя суми, същият дължи на
кредитодателя, освен всички просрочени и неизплатени месечни суми, и
обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва, раздЕ.на 360 /триста
и шестдесет/ дни, за всеки ден на забава, изчислена върху просрочената дължима
главница. Въз основа на уговорката на длъжника е начислено обезщетение за
забава върху незаплатените дължими суми в общ размер на 110.32 лв., за периода
от 21.09.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Излага се, че
страните са договорили, че крайният срок за издължаване на всички задължения по
кредита е 21.01.2019 г., поради което вземанията по договора не са обявявани за
предсрочно изискуеми. Сочи се, че сумата, която е погасена до момента, е в
размер на 513,25 лв., с която са погасени, както следва: възнаградителна лихва:
157,71 лв., главница: 348,25 лв. и лихва за забава 7,29 лв., поради което
кредитът е станал изцяло изискуем. Твърди, че на 20.04.2018 г. е подписан
Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания, ведно с Приложение
1 от същата дата, сключен на основание чл. 2.1 от Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г., които договори са сключени
между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, с ЕИК ********* и „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД с ЕИК *********, по силата на които вземането на
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД срещу Е. М.М., произтичащо от Договор
за стоков кредит № 2582741 одобрен и подписан на 11.01.2017 г., е прехвърлено в
собственост на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, съгласно което е
прехвърлено процесното вземане, ведно с всички привилегии и обезпечения, като
ответникът бил уведомен за това. Предвид изложеното се моли съдът да постанови
решение, с което да уважи предявените искове. Ангажират се доказателства.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата Е.
М.М. не е подала отговор на исковата молба.
Конкретната преценка за наличието на предпоставките по чл. 239, ал.1, т.1 и т.2, пр.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника, съдът извежда от наличните по делото данни, че на ответницата Е. М.М. е връчен препис от исковата молба и
доказателствата, с указания за възможността за представяне на отговор и за
последиците от неподаването му, както и обстоятелството, че не е подала
отговор, не се явява в съдебно заседание, за което е редовно призована и не е направила
искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие, като от представените към
исковата молба писмени доказателства може да се направи извод за вероятна
основателност на предявения иск на основание чл. 238 ГПК и чл. 239 ГПК. Ето
защо съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение по направеното от ищеца искане.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал.2 от ГПК неприсъственото решение
не се мотивира по същество, поради което и съдът не излага подробни мотиви за
уважаването на исковите претенции, а същото се основава единствено на наличието
на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
По разноските
В съответствие с т. 12 на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото
производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на
направените от него разноски в двете производства, съобразно уважената част от
исковете или на сума в общ размер на 400,53 лв., представляващи платена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство и
платени държавна такса, и юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство, съобразно представените доказателства и списък по чл. 80 ГПК.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
предявения от „Агенция за събиране на
вземания “ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. Петър Дертлиев, № 25 – сграда Лабиринт, ет.2, офис, 4 против Е. М.М., ЕГН **********,***,
искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1 вр. чл. 240,
ал. 1 и ал. 2 и чл. 86 ЗЗД, че Е. М.М., ЕГН **********, ДЪЛЖИ НА „Агенция
за събиране на вземания “ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 1 050.75 лв.,
представляваща главница по Договор за стоков кредит № 2582741 от 11.01.2017 г.,
състояща се от месечни погасителни вноски с падежни дати от 21.09.2017 г. до
21.01.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение и Изпълнителен
лист – 31.01.2019 г. до окончателно погасяване на дълга, сумата от 122.84 лв.,
представляваща възнаградителна лихва, за периода от 21.09.2017 г. до 20.04.2018
г., сумата от 103.03 лв., представляваща обезщетение за забава, за периода от
21.09.2017 г. до 30.01.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение № 56
от 04.02.2019г., по ч.гр.д. № 120, по описа ВРС за 2019 г.
ОСЪЖДА Е.. М.М., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция
за събиране на вземания “ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Петър Дертлиев, № 25 – сграда Лабиринт, ет.2, офис, 4, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 400,53 лв., представляваща сторените по делото
разноски от ищеца в исковото и заповедно производство.
Решението
на основание чл. 239, ал. 4 ГПК не подлежи на обжалване.
РАЙНОЕН
СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА