РЕШЕНИЕ
№ 120
гр. София, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги Д. Чолаков
при участието на секретаря Юлиана Д. Божилова
като разгледа докладваното от Георги Д. Чолаков Търговско дело №
20221800900061 по описа за 2022 година
Н.Х.И. от гр. Б., ул. „Академик Стоян Романски“ № 23, с ЕГН **********, е предявил
срещу ЗАД "Д.Б.:Ж.З." АД, ЕИК иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ – за заплащане на
обезщетение в размер на 60 000 лева за причинени му неимуществени вреди – физически
болки и страдания, депресия, стрес и безсъние, вследствие нанесени му телесни увреждания
– счупване на шесто, седмо и осмо ребро, счупване на петалата, мозъчно сътресение и
множество повърхностни травми по тялото, причинени в резултат на ПТП, настъпило на
20.10.2021 год. около 03.05 часа в с. Т., Софийска област, на ул. „Цар Освободител“, по вина
на С.Р.И. с ЕГН ********** – водач на лек автомобил марка „Форд“, без посочен модел
/посочен е несъществуващ такъв „Файс“/, с ДК № ОВ 9364 ВН, със застрахователна полица
№ BG/30/134211001634623 за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
сключена с ответника /без посочен срок на валидност/, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 20.10.2021 год. до окончателното й заплащане.
С исковата молба се твърди, че на 20.10.2021 год. около 03.05 часа в с. Т., Софийска
област, на ул. „Цар Освободител“, настъпило ПТП между лек автомобил марка „Форд“, с
посочен несъществуващ модел „Файс“, с ДК № ОВ 9364 ВН, с водач С.Р.И. с ЕГН
********** и лекотоварен автомобил без посочени марка и модел, с ДК № CO 75 08 СВ,
управляван от ищеца Н.Х.И.. Твърди се, че водачът на л.а. „Форд“ И. навлязъл в насрещната
за него лента за движение и реализирал челен сблъсък с лекотоварния автомобил,
управляван от ищеца. При така причиненото виновно от Искренов ПТП били причинени
описаните горе телесни увреждания на ищеца.
1
Твърди се, че за ПТП бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№ 1778785/20.10.2021 год. на РУ на МВР – гр. Б.. Не се сочи по случая да е било образувано
досъдебно производство.
Твърди се, че травмите причинили на ищеца силни болки в дясната гръдна половина,
дясното коляно и в корема, виене на свят, повръщане, гадене и главоболие, депресия, стрес
и безсъние. Не се сочи къде последният бил лекуван, нито как, като бланкетно е посочено,
че провеждал медикаментозна терапия.
Твърди се, че за лекия автомобил марка „Форд“, с ДК № ОВ 9364 ВН, управляван при
ПТП от деликвента С.Р.И., била сключена със ЗАД „Д.Б.: Ж.з.” АД застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица № BG/30/134211001634623 –
без посочен срок на валидност и без да са изложени твърдения дали застрахователното
събитие е настъпило в срока й на валидност.
Твърди се, че ищецът депозирал писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1
от КЗ до ЗАД „Д.Б. : Ж.з.” АД, но до изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ ответникът не е
заплатил или определил по заведената щета застрахователно обезщетение.
Преписи от и.м. и приложенията към нея са връчени на ответника с указанията по
чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият е подал писмен отговор, с
който е оспорил иска като неоснователен и завишен по размер, взел е становище по
обстоятелствата, на които се основават и е направил възражения срещу тях.
С отговора се оспорват твърденията по и.м. за наличие на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по
отношение на сочения в и.м. с ДК № ОВ 9364 ВН, действащо към момента на ПТП – със
застрахователна полица, сключена със „ЗАД Д.Б.:Ж.З.“ АД. Твърди се, че видно от справка
от базата данни на Гаранционен фонд, към дата 20.10.2021 год. автомобил с такъв
регистрационен номер е бил застрахован по застраховка „ГО“ при „ДЗИ – О.з.“ ЕАД, а не
при ответника.
Алтернативно се оспорват и твърденията за виновност на водачът на горния автомобил
за настъпване на процесното ПТП и вредоносните последици от него по отношение на
ищеца. Твърди се, че водачът на лекия автомобил „Форд“ не е нарушил императивните
разпоредби на ЗДвП, съответно не е причинил процесното ПТП, така, както е описано в
исковата молба.
Направени са и възражения по чл.51, ал.2 от ЗЗД за намаляване отговорността на
застрахователя поради съпричиняване на вредоносния резултат от действията на ищеца,
като се сочи, че е пътувал в МПС без поставен обезопасителен предпазен колан в нарушение
на разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, както и че самият той е допринесъл за ПТП, като е
нарушил разпоредбите на чл.20, ал.1 и ал.2, чл.21, ал.1 и чл.16, ал.1, т.1.от ЗДвП, а именно –
не е контролирал непрекъснато лекия автомобил, управлявал го е с несъобразена,
евентуално превишаваща минимално допустимата скорост за пътния участък скорост. В
условията на евентуалност се твърди, че управляваният от ищеца автомобил е бил
2
спрял/паркирал на забранено място в нарушение на разпоредбите на чл.93, чл.94, чл.97 и
чл.98 от ЗДвП.
Оспорват се всички твърдения, изложени в исковата молба, касаещи възникването на
вземането, предмет на претенцията – че ищецът е претърпял твърдените в исковата молба
неимуществени вреди, а ако такива са настъпили, се сочи, че те далеч не са с характер,
интензитет и в размер, които да обосноват претендирания в исковата молба размер на
обезщетение.
Сочи се, че претендираното застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата
неимуществени вреди е прекомерно завишено и не представлява справедлив еквивалент на
понесените от ищеца болки и страдания в резултат на причинените му телесни наранявания,
както и че не е съобразено и с приноса на пострадалия за настъпване на ПТП.
Ответникът оспорва и акцесорната претенция за заплащане на лихва, както и
началният момент, от който същата се претендира. Сочи се, че с извънсъдебната си
претенция към застрахователя ищецът не е представил банкова сметка за изплащане на
обезщетение, а такава е посочил едва с исковата молба.
Ответникът претендира направените по делото разноски.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди
във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :
Видно от извършената от съда служебна проверка в базата данни на Информационния
център към Гаранционен фонд за наличието на валидна към дата 20.10.2021 год.
застрахователна полица за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за автомобил с ДК № ОВ 9364 ВН – управляван от сочения в и.м. участник
в ПТП С.Р.И., застраховател по задължителната застраховка „ГО“ към този момент не е
ответникът ЗАД „Д.Б.: Ж.з.” АД, а друг застраховател – „ДЗИ – О.з.“ ЕАД.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи :
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380, а именно –
лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция, като с предявяването на претенцията
следва да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат
плащанията от страна на застрахователя. Когато с претенцията са представени всички
доказателства по чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе в срок до 15
работни дни – чл.108, ал.1 от КЗ. При непредставяне на всички доказателства се прилага
срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-
3
дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, като
застрахователят следва окончателно да се произнесе, като или определи и изплати размера
на обезщетението, или даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато : а)
отказва плащане, или б) основанието на претенцията не е било напълно установено, или в)
размерът на вредите не е бил напълно установен.
В настоящия случай допустимостта на предявения иск съгл. разпоредбата на чл.498,
ал.3 от КЗ бе установена с представената с исковата молба писмена застрахователна
претенция по чл.380, ал.1 от КЗ на Н.Х.И. – застрахователна претенция вх. №
4927/22.11.2021 год. по описа на ЗАД "Д.Б.:Ж.З." АД, ЕИК, по която застрахователят е
отказал плащане с уведомление изх. № 963/21.02.2022 год.
Разгледан по същество, искът е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.
С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на
пострадалото лице, респ. близките на починалия, срещу застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност” на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е
обусловена от и е еднаква по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира
отговорността на застрахователя по горния ред е необходимо към момента на увреждането
да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка „Гражданска отговорност”, както и да са налице всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност
на прекия причинител – застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените
вреди.
В настоящия случай от извършената от съда служебна проверка в базата данни на
Информационния център към Гаранционен фонд за наличието на валидна към дата
20.10.2021 год. застрахователна полица за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за автомобил с ДК № ОВ 9364 ВН – управляван от
сочения в и.м. участник в ПТП С.Р.И., бе установено, че застраховател по задължителната
застраховка „ГО“ към този момент не е ответникът ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве” АД, а
друг застраховател – „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, поради което искът не е предявен
срещу надлежен ответник и следва да се отхвърли само на това основание.
По отношение на държавните такси и разноски :
Тъй като с определение 445/14.11.2022 год. на осн. чл.83, ал.2 от ГПК ищецът е
освободен от заплащането на държавни такси и разноски, дължими по настоящото
производство, то с оглед изхода на делото няма основание за възлагането на ДТ върху
ответника на осн. чл.78, ал.6 от ГПК. По делото не са направени разноски от бюджета на
съда.
В хода на производството по делото ответникът не е удостоверил направени разноски
и такива не следва да му се присъждат на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Воден от горното, съдът
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.Х.И. от гр. Б., ул. „Академик Стоян Романски“ № 23, с
ЕГН **********, срещу ЗАД "Д.Б.:Ж.З." АД, ЕИК иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ
– за заплащане на обезщетение в размер на 60 000 лева /шестдесет хиляди лв./ за причинени
му неимуществени вреди – физически болки и страдания, депресия, стрес и безсъние,
вследствие нанесени му телесни увреждания – счупване на шесто, седмо и осмо ребро,
счупване на петалата, мозъчно сътресение и множество повърхностни травми по тялото,
причинени в резултат на ПТП, настъпило на 20.10.2021 год. около 03.05 часа в с. Т.,
Софийска област, на ул. „Цар Освободител“, по вина на С.Р.И. с ЕГН ********** – водач на
лек автомобил марка „Форд“, без посочен модел, с ДК № ОВ 9364 ВН, със застрахователна
полица № BG/30/134211001634623 за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.10.2021 год. до
окончателното й заплащане.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
5