НОХД №188/2011г.
Мотиви:
Обвинението е против подсъдимия Б.Л.К. *** за това, че на първи април 2011г, в
град Пещера, умишлено причинил средна телесна повреда на Л.А.Х. ***, изразяваща
се нараняване, проникващо в черепната кухина, като го ударил с метален предмет
/ щанга/ по главата – престъпление по чл.129ал.ІІ във вр. с ал.І НК.
По реда на чл.370 и сл НПК и съобразно чл.371т.2 НПК подсъдимият
К. признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти.
Защитникът на подсъдимия взема
становище относно приложението на чл.132 НК и наказанието, което следва да бъда наложено.
По делото е конституиран като частен
обвинител и граждански ищец пострадалия Л.А.Х., за сумата от 15 000лв.,
представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди, ведно със законната
лихва от деня на увреждането и сторените разноски.
Повереникът взема становище относно вида на
наказанието и предявения граждански иск.
Обвинението се поддържа от Прокурора,така
както е предявено.
Районният съд,след като обсъди и
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при
спазване разпоредбите на чл.301 НПК,чл.14 и 18 НПК,както и съобразно
чл.373ал.ІІІ НПК, прие за установено следното:
На 01.04.2011г. в гр.Пещера, в началото на
кв.”Луковица”, подсъдимият К. случайно видял свой познат – св. Б., като спрял,
за да се види с него. Св. Б. в същото време разговарял с пострадалия Х., с
когото подсъдимият К. се познавал от преди и не били в добри отношения. Между
подсъдимия и пострадалия възникнал спор, който прерастнал и в сбиване. Виждайки
това, св. Б. се качил в автомобила си и казал на св.Х. да тръгва с него.
Свидетелите Х. и Б. тръгнали към св. “Едиверен”, където в началото на квартал
св. Х. слязъл от автомобила и тръгнал към дома си. По пътя обаче бил застигнат
от подсъдимия К., който слязъл от автомобил, от който взел щанга. С щангата
подсъдимият К. нанесъл няколко удара в главата на пострадалия Х., който паднал
на земята, а подсъдимият К. си тръгнал.
Видно от заключението на назначената
съдебно-медицинска експертиза, на 01.04.2011г. Л.Х. е получил две разкъсно –
контузни рани по главата – в десните челна и теменна области, съответно с
дължини 2см. и 4см.; счупване на дясната теменна кост на черепа, мозъчно
сътресение, кръвонасядане на лявото рамо. Описаните рани по главата са резултата
от действието на тъпоръбест или цилиндричен с неголям диаметър предмет и не
могат да се получат при удари с юмруци и еднократно падане от собствен ръст.
Отговарят да са получени от удари с метален предмет по главата. Счупването на
дясната теменна кост на черепа е осъществило комуникация между външната среда и
черепната кухина, по смисъла на чл.129 НК.
Такава фактическа обстановка Съдът възприе въз основа
на самопризнанието на подсъдимия К. от една страна, което се подкрепя и от доказателствата от досъдебното производство - показанията
на свидетелите Х. и Б., съдебно-медицинска експертиза на в.л. Д-р П.Митев и
приетата медицинска документация.
При така
установената фактическа обстановка се доказа по безспорен начин,че подсъдимият Б.Л.К.
***, умишлено
причинил средна телесна повреда на Л.А.Х. ***, изразяваща се нараняване,
проникващо в черепната кухина, като го ударил с метален предмет / щанга/ по
главата – престъпление по чл.129ал.ІІ във вр. с ал.І НК.
От субективна страна деянието е извършено с пряк
умисъл, какъвто извод се налага от приетата фактическа обстановка. От тази
обстановка не може да се приеме тезата на защитника, че в случая престъпното
деяние е извършено при условията на силно раздразнение по смисъла на чл.132 НК.
След срещата си със св. Б., подсъдимият и пострадалият са се разделили, всеки
от тях се е придвижил с различни автомобили, т.е минал е един немалък период от
време, след което подсъдимият е застигнал пострадалия и е нанесъл удари по
главата му. При такива обстоятелства съдебната практика е категорична, че не е
налице състояние на силно раздразнение.
При определяне вида и размера на наказанието за описаното по-горе престъпление, Съдът прие, че същото следва да
се определи съобразно чл. приложението на 58а ал.І НК.
Като смекчаващи
вината обстоятелства Съдът отчете направените от подсъдимия К. самопризнания още на досъдебното производство и изразеното
съжаление за стореното. Видно от справката му за съдимост, подсъдимият е
неосъждан, има наложено административно наказание по реда на чл.78а НК, за
престъпление по чл.325ал.І НК. Според декларация за семейно и материално
положение е баща на едно малолетно дете, като е безработен, не реализира
постоянни доходи и не притежава значимо имущество. Има балансиращи
характеристични данни – отбелязано е в Характеристиката му, че не се ползва с добро
име в квартала, където живее, но проявява уважение към институциите.
Отегчаващо в известна степен е обстоятелството, че
подсъдимият К. все пак е санкциониран за деяние по чл.325ал.І НК, макар и
извършено през 2003г., с Определение №98/28.03.2006г. по НОХД №2411/2005г.
При съвкупна
преценка на горните обстоятелства и съобразно чл.58аал. І НК Съдът прие, че на подсъдимия К. следва да
се наложи наказание от 1г. и 6 месеца лишаване от свобода, което беше намалено
с една трета на 1 година лишаване от свобода. На осн. чл.66ал. І НК
изпълнението на така наложеното наказание се отложи за срок от 3 години, тъй
като Съдът намери, че са налице предпоставките за условно осъждане.
Относно предявеният граждански иск Съдът прие, че са
налице предпоставките на чл.45 ЗЗД - с
извършеното деяние подсъдимият К.
несъмнено е причинил виновно неимуществени вреди на гражданския ищец Л.Х.,
резултат като от средната телесна повреда, така и от уврежданията,
представляващи лека телесна повреда. Налице е и противоправно деяние, което е в
причинна връзка с вредите.
В този аспект св. А.Х., съпруга на пострадалия даде
показания, че св. Х. цял месец е бил зле, имал силни болки в главата, не спял и
не понасял шум, виело му се свят и тогава и сега, пиел обезболяващи лекарства,
започнал да забравя.
От друга страна св. Я. посочи, че живее в една махала
с пострадалия Х.. Видял последния десетина дни след като бил ударен, виждал го
редовно да се движи и да пазарува.
Предвид показанията на свидетелите Х. и Я. и нормата
на чл.52 ЗЗД, предявеният граждански иск бе уважен за сумата от 10 000лв. ,
ведно със законната лихва от 01.04.2011г. до окончателното изплащане и
отхвърлен като неоснователен за разликата до 15 000лв.
С оглед разпоредбата на чл.88ал.І НПК и чл.2 от
Тарифата за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК , в тежест на подсъдимия К.
се възложи и ДТ в размер на 400лв.,за уважения граждански иск.
На
основание чл.189ал.ІІІ НПК подсъдимия К. беше осъден да заплати в полза на ОДП
Пазарджик сумата от 50лева,
представляваща сторените по делото разноски за експертиза на досъдебното
производство, а в полза на пострадалия – разноски за повереник в размер на
200лв.
Мотивиран от горното, Съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: