РЕШЕНИЕ
Гр.София, 12.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав, в закрито съдебно заседание на дванадесети януари
През две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я
ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
Като изслуша
докладваното от съдия Маркова ч.гр..д.№ 13917 по описа за 2020
година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.437 ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от Г.Ф./длъжник
по изп.производство/ срещу разпореждане от 11.11.2020 г., постановено по изп.дело № 20209240400960 от
ЧСИ Г.К., рег.№ 924, с район на действие СГС, с което е оставено без уважение
възражението на ГФ относно определяне като размер на адв.възнаграждение 200 лв.
В обстоятелствената част на жалбата се
сочи, че адв.възнаграждение, определено от ЧСИ в размер на 1 332 лв. е прекомерно,
тъй като в случая било извършено само образуване на изп.дело; вземането било
удовлетворено в срока за доброволно изпълнение и по нататъшни действия не били
извършвани. Следователно не била налице фактическа и правна сложност на делото;
цитира съдебна практика на СГС.Освен това следвало да се има предвид, че ГФ е
ЮЛ с обезщетителна, обезпечителна, социална и защитна функция, с публична
дейност, поради което не се налагало да бъде проучвано наличното му имущество.
Иска се обжалваното постановление да
бъде отменено, както и да бъде уважено възражението за прекомерност, а
адв.възнаграждение да бъде определено по реда на чл.10, т.1 от Наредба № 1/2014
г. за минималните размери на адв.възнаграждение в размер на 200 лв., а не 1 332
лв. лв., както е приел СИ.
Прави се евентуално искане, ако се
уважи възражението по чл.78, ал.5 ГПК, да се измени и размера на пропорционалната
такса по т.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, съобразно размера
на дълга.
С жалбата се претендират разноски –
държавна такса - 25 лв. , авансови такси за администриране на жалбата и
юриск.възнаграждение като самата жалба представлява списък по чл.80 ГПК.
Постъпил е отговор от взискателя
– И.Б., в който се излага становище за неоснователност на жалбата и правилност
на обжалваното постановление за разноски. Сочи, че размера на
адв.възнаграждение бил определен в съответствие с Наредба №1/2004 г. за
минималните размери на адв.възнаграждения. Позовава се на решение на СЕС от
23.11.2017 г. във връзка с общата система на ДДС, съгласно което не се допуска
национална правна уредба по силата на която ДДС да се счита за неразделна част
от възнаграждението за регистрираните адвокати, ако в резултат на това тези
възнаграждения подлежат на двойно облагане с ДДС. Освен това твърди, че в
случая длъжникът имал твърде дълъг срок от влизане на решението в сила, за да
изпълни своето задължение,но същият не го бил сторил; затова и били предприети
процесните принудителни действия.
От ЧСИ се излагат мотиви за
допустимост на жалбата, защото същата била в обхвата на чл.435 ГПК, а по
същество излага доводи за нейната неоснователност. Счита, че правилно били
присъдени и определени разноските в полза на взискателя като били отчетени
извършените от пълномощника на взискателя действия, вкл. пълното проучване на
имуществото на длъжника. Следвало да бъде отчетено и сложността на
производството и активното поведение на адв.Симеонов по повод възражението на
длъжника и подадената жалба.
По отношение на пропорционалната такса по реда на т.26 от Тарифата за
таксите и разноските към ЗЧСИ не излага мотиви.
По
допустимостта на жалбата:
За обжалваното постановление жалбоподателят
е бил уведомен на 11.11.2020 г.
Жалбата е подадена на 18.11.2020 г.
Следователно същата е в срока по
чл.436, ал.1 ГПК и е допустима.
По
основателността на жалбата:
Процесното изп. дело е образувано въз основа на молба, подадена на 04.11. 2020 г. за събиране на сумата в размер на
50 000 лв. – главница, представляваща част от обща сума в размер на
200 000 лв.- обезщетение за неимуществени вреди по реда на чл.288,
ал.1,т.2, б.“а“ КЗ, отм. ведно със законната лихва от 22.04.2019 г. до
окончателното плащане, по изп.лист от
28.10.2020 г., издаден от САС, ГК, 14-ти състав.
Претендирани са и разноски „за оказана безплатна
правна помощ“.
С поканата за доброволно изпълнение, изх.№
11718/04.11.2020 г. ЧСИ е определил за
дължими разноски по изпълнителното дело –1 332,00
лв. – адв.възнаграждение и 4 359,94 лв. такси по Тарифата по
ЗЧСИ, дължими към 18.11.2020 г.
Оправена е ПДИ до длъжника
/жалбоподател/ за заплащане на сумите. Поканата
е била връчена на 05.11.2020 г.
На 06.11.2020 г. е постъпило
от длъжника възражение по чл.78, ал.5 ГПК с доводи аналогични на тези в
жалбата, по която е образувано настоящето производство. Направено е и искане СИ
да намали таксата по т.26 Тарифата по ЗЧСИ.
Взискателят е изразил
становище за неоснователност на възражението, тъй като адв.възнаграждение било
в рамките на минималния размер по Наредба № 1/2004 г., ред., ДВ, бр.68 от
31.07.2020 г. с начислено ДДС, тъй като бил регистриран по ДДС.
С разпореждане от 11.11.2020 г. възражението по чл.78, ал.5 ГПК е
оставено без уважение без изложени конкретни мотиви.
С молба от 01.12.2020 г.
пълномощникът на взискателя е поискал от ЧСИ да бъде спряно изп.дело поради
подадена касационна жалба срещу постановеното от САС решение по което е бил
издаден изпълнителния лист станал повод за образуване на изп.дело. Посочено е,
че по сметката на ВКС е внесена гаранция и е поискано спиране като молбата е
придружена със съответните доказателства, вкл. внесена гаранция в размер на
30 000 лв. /.27 от изп.дело/, както и препис от касационната жалба с вх.№
76792 от 17.11.2020 г. на САС.
С последваща молба от
02.12.2020 г. е представено определението на ВКС, постановено по т.д.№
2259/2020 г., ТК, Първо отд., с което е прието, че касационната жалба е
подадена в срок и е редовно; решението на САС не е влязло в сила; спряно е
неговото изпълнение.
С разпореждане от 09.12.2020
г. ЧСИ е спрял на основание чл.432, ал.1,т.4 ГПК изпълнителното производство.
По доводите в жалбата:
Съгласно
чл. 3 ГПК, участващите в съдебните производства лица и техните
представители под страх от отговорност са длъжни да упражняват предоставените
им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Когато
участниците в процеса упражняват правата си недобросъвестно с цел да бъдат
увредени права и законни интереси на други действие в разрез с основните права
на гражданите (чл. 57, ал. 2 от Конституцията на Република България),
извършеното процесуално действие е при злоупотреба с право, поради което не
следва да бъде зачетено от правозащитния орган. Съдебният изпълнител, овластен
с компетентността да извършва изпълнителни действия съобразно ГПК, следи
за добросъвестното упражняване на процесуалните права от страните в процеса, а
при превратното им упражняване следва да откаже защитата им.
Отговорността за разноски цели не да
обогати кредитора, а да възстанови реално направените разноски, виж в този
смисъл РЕШЕНИЕ № 325 ОТ 29.12.2014 Г.
ПО ГР. Д. № 4263/2014 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС.
„Съдебният изпълнител е овластен с компетентността да извършва
изпълнителни действия според разпоредбите на ГПК. Именно поради това съдебният
изпълнител следи за добросъвестното упражняване на процесуалните права от
страните в процеса и когато тези права се упражняват превратно/ какъвто е
настоящият случай/ следва да откаже тяхната защита“- решение № 7 от 20.06.2016 г. по гр.д.№ 5209 по описа за 2015 г. на
ВКС, ГК, ІV ГО.
Основателен е довода на
жалбоподателя, че не се касае до изп.дело с фактическа и правна сложност.
Основателен е довода на жалбоподателя, че ГФ е ЮЛ
с обезщетителна, обезпечителна, социална и защитна функция, с публична дейност;
същият е създаден по силата КЗ, поради което не се налага да бъде проучвано
наличното му имущество.
В конкретния случай
единственото действие, което е предприето от взискателя е това по образуването
на изп.дело.
Съгласно чл. 10 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство,
защита и съдействие на страната по изпълнително дело възнаграждението е:
1. за образуване на изпълнително дело - 200 лв.
От данните по изп.дело се
установява, че решението на САС, по което е издаден изп.лист, представен с
молбата за образуване на изп.производство, не е влязло в сила; срещу същото е
подадена касационна жалба, която е приета от ВКС за редовна и допустима, а изпълнението
му е спряно.
Относно оказаната
безплатна правна помощ:
Съгласно чл. 38 от Закона за адвокатурата адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва
безплатно адвокатска помощ и съдействие на:
1. лица, които имат право на издръжка;
2. материално затруднени лица;
3. роднини, близки или на друг юрист.
В изп.производство се
съдържа пълномощно /л.3/, но не и договор за правна защита и съдействие.
Липсват данни да е уговорено адв.възнаграждение, респ., че процесуалната защита
се оказва безплатно по смисъла на чл.38 от ЗАдв. Договарянето на
осъществяваната правна помощ като безплатна не се презюмира, а следва да бъде
установено от данните по делото. Ангажираността на адвоката безвъзмездно да проведе
възложения му мандат за процесуално представителство следва да бъде договорена изрично, виж в този смисъл ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 515
ОТ 02.10.2015 Г. ПО Ч. Т. Д. № 2340/2015 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС.
Налага се извод, че жалбата
е основателна във връзка с възражението по чл.78, ал.5 ГПК, а обжалваното
постановление ще следва да бъде отменено относно разноските за адв.възнаграждение
за разликата над 200 лв./без ДДС/ Липсват данни адвоката да е регистриран по ДДС.
Що се касае до искането за намаляване размера на пропорционалната
такса по т.26 от Тарифата по ЗЧСИ, съдът излага следните мотиви:
Според забележка 4 към т. 26 от
Тарифата, в размера на паричното вземане не се включват авансовите такси. В
същия не следва да се включват и никакви такси и разноски по самото
изпълнително дело, а само вземането, което е предмет на изпълнителния лист. Съгласно
забележка 27а към т. 26 от Тарифата, максималният размер на пропорционалната
такса по т. 26 не може да надвишава една десета от вземането.
Ето защо в настоящия случай
дължимата такса по т. 26, изчислена по реда на т.26, б.г) от Тарифата при материален
интерес от 10 000 до 50 000 лв. - 820 лв.
+ 6 на сто за горницата над 10 000 лв. е в размер на 3 220 лв.
В ПДИ съдебния изпълнител е
посочил размер от 4 359,94 лв. обща сума на таксите по ТТР по ЗЧСИ. Като
имаме предвид сметка № ********** от 04.11.2020 г., изготвена от самия СИ въз
основа на която таксата по т.т.1,5 възлиза на 48 лв., то определена такса по
т.26 е извън рамките на законното съответствие с материалния интерес по
издадения изпълнителен лист. Таксите по т.т.1 и 5 от ТТР ЗСЧИ не са предмет на
жалбата.
Следователно, жалбата и в тази
й част е основателна.
По разноските:
С оглед утвърдената вече
съдебна практика в производство по разноски, разноски не се присъждат.
Водим от горното, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ разпореждане от 11.11.2020 г., постановено по изп.дело № 20209240400960
от ЧСИ Г.К., рег.№ 924, с район на действие СГС, с което е оставено без
уважение възражението на ГФ относно определяне като размер на
адв.възнаграждение 200 лв.
И вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА определеното от ЧСИ Г.К., рег.№ 924, с район на
действие СГС, по изп.дело № 20209240400960, адв.възнаграждение в полза на
взискателя –И.Н.Б., ЕГН ********** , до сумата в размер на 200 лв. /без ДДС/.
НАМАЛЯВА размера на пропорционалната такса по т.26 от
Тарифата по ЗЧСИ по изп.дело № 20209240400960 по описа на ЧСИ Г.К., рег.№ 924, с район на
действие СГС, до сумата в размер на 3 220 лв.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: