О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ..........
гр. Варна, 26.09.2018г.
Варненският районен
съд, гражданско отделение, 9-ти състав, в закрито
съдебно заседание, проведено в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 10629 по
описа за 2018г. на ВРС, 9-ти с-в,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба на „А.з.“ ЕООД.
С оглед на
множеството нередовности на исковата молба, съдът е дал на три пъти ясни и
точни указания, които изобщо не са изпълнени коректно с двете първи по ред
уточняващи молби. На 11.09.2018г. са дадени за последен път ясни и конкретни
указания към ищеца, по които е постъпила молба от 25.09.2018г. Тя, с оглед на
изложеното, следва да се счита меродавна за основанието и петитума на
предявените искове.
Така следва да се
приеме, че предмет на делото е установителен иск по чл.422 ГПК, за връщане на
сумата от 1300лв., съставляваща платен от ищеца (възложителя) аванс от 50% от
цената за изработка, доставка и монтаж на врата, подлежаща на връщане на ищеца
поради прекратяване на договора, в резултат пълно неизпълнение на ответника
(изпълнителя). Искът е заявен с добавяне на евентуално правно основание –
„чл.55, пр.2 ЗЗД, евентуално чл.55, пр.3 ЗЗД“.
Не такова вземане
обаче е предмет на издадената заповед по чл.410 ГПК и проведеното заповедно
производство. Видно от самата заповед за изпълнение, с нея е присъдена „1445.00лв.
– дължима по договор от 24.01.2017г. за изработка, доставка и монтаж на
италианска врата“. Оч евидно е
присъдено вземане изцяло на договорно основание, което (при тълкуване) навежда
на цената за изработка, доставка и монтаж на въпросната врата. Това вземане обаче
не е тъждествено с предявеното с последната уточняваща молба исково такова,
описано по – горе и почиващо на извъндоговорно правно основание.
В т.9 от самото
заявление по чл.410 ГПК искането е описано по подобен начин – 1445лв., дължимо
за изработка доставка и монтаж на италианска врата.В този смисъл заповедта
възпроизвежда заявеното вземане, което както се посочи не е идентично с
исковото. Наистина в т.12 и т.14 от заявлението са записани и други твърдения,
но същите са толкова неясни, абстрактни и противоречиви, че са абсолютно
нередовни и на база на тях е изключен извод за идентичност на вземането по
исковото производство с това по заповедното.
Абсолютна
процесуална предпоставка за допустимост на исково дело по чл.422 ГПК е
несъмнената пълна идентичност, по предмет, размер и основание, на исковите вземания с тези по заповедта за
изпълнение. Което в случая не е така по мотивираните причини. И което води до
недопустимост на исковото дело.
Съвсем отделен е
въпросът, че с оглед на последното, не е допустимо да се предявяват евентуални
по основание установителни искове по чл.422 ГПК, тк щом основанията им са
различни помежду си, то най – малко едно от тях не е и идентично с това по заповедното производство.
Което води още веднъж до извод за недопустимост на искове по „чл.55, пр.2 ЗЗД,
евентуално по чл.55, пр.3 ЗЗД“.
По изложените
причини уточнените по окончателен начин с молба от дата 25.09.2018г. установителни
искове по чл.422 ГПК (евентуални) съдът преценява за такива с необоснована и
недоказана идентичност с вземанията, за които е издадена заповед по чл.410 ГПК
по заповедното производство. Което налага да бъде прекратено производството по
делото, на осн. чл.130 ГПК.
Като резултат, на
осн. т.13 от ТР №4/18.06.2014г. на ОСТГК на ВКС, издадената заповед за
изпълнение следва да бъде обезсилена.
Воден от горното съдът
О П Р Е Д Е Л
И :
ПРЕКРАТЯВА производството гр.д. № 10629 по
описа за 2018г. на ВРС, 9-ти с-в, на осн. чл.130 ГПК.
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение №1700/08.03.2018г.,
издадена по ч.гр.д. №3399/2018г. на ВРС, на осн. т.13 ТР №4/2014г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване от ищеца пред ОС – Варна в едноседмичен
срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………