Решение по дело №5730/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 599
Дата: 10 юни 2022 г. (в сила от 20 юли 2022 г.)
Съдия: Марина Иванова Мавродиева
Дело: 20212120205730
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 599
гр. Бургас, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Ж.З.М.
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20212120205730 по описа за 2021
година
Производството е образувано по повод жалба на М. Г. СЛ. ЕГН ********** против
наказателно постановление № НП-3870/25.10.2021г. на Заместник Кмет на Община Бургас, с
което за нарушение на чл. 3, т. 1 от Наредба за опазване на обществения ред на територията
на Община Бургас на основание чл. 35, ал. 2 и чл. 34, ал. 3, т. 1 , предл. 1 от Наредба за
опазване на обществения ред на територията на Община Бургас на жалбоподателя е
наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева.
С жалбата се излагат съображения за изменение на наказателното постановление. В
съдебно заседание жалбоподателя изцяло оспорва нарушението като сочи, че забравил
установения в чантичката му "сувенир" и че не разбрал по какъв повод му била извършена
проверка, както и че не знаел, че се касае за нарушение.
Наказващият орган не се явява и не изпраща представител.
Съдът приема, че жалбата е подадена в срок - НП е връчено на 29.11.2021г. като
жалбата е подадена на 30.11.2021г. същата е депозирана в срок, срещу акт, който подлежи
на обжалване и от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество съдът, въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства, намира следното:
На 30.09.2021г. св. Г.С. и Ж.С. изпълнявали служебни задължения като служители на
сектор СПС при ОД МВР Бургас в района на кв. „***“ в гр. Бургас, разпитани в съдебно
заседание не помнят голяма част от обстоятелствата. Забелязали две лица в автомобил и
тръгнали след тях, за да им извършат проверка. Водача на автомобила бил тестван за
употреба на алкохол и наркотични вещества, а в последствие установили, че лицата работят
на близка автомивка. Лицата били задължени да оставят вещите, които носят в себе си върху
служебния автомобил.
Свидетелят Г.С. в присъствието на св. Ж.С. съставил АУАН на М.С. за това, че на
30.09.2021г. около 16,40 часа в гр. Бургас, ж.к. „***“ пред блок 24 при извършена
полицейска проверка носи в себе си хладно оръжие (метален бокс от сив метал) с дължина
около 10 см., с което виновно нарушил чл. 3, т. 1 от Наредба за опазване на обществения ред
1
на територията на Община Бургас. Било иззето хладно оръжие от сив метал тип бокс. АУАН
бил връчен на нарушителя, който не вписал възражения.
На 25.10.2021г. било издадено обжалваното наказателно постановление, с което
наказващият орган е възприел фактическите обстоятелства в АУАН и е издал обжалваното
наказателно постановление, с което на основание чл. 35, ал. 2 и чл. 34, ал. 3 , т. 1, предл. 1 от
Наредба за опазване на обществения ред на територията на Община Бургас на
жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева.
Тези факти се установяват от събраните писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства.
Постановлението и АУАН са издадени от компетентни органи, в предвидените в чл. 34
ЗАНН срокове. Посочени са приложимите законови разпоредби, като са вменени всички
съставомерни признаци от обективна и субективна страна.
Жалбоподателят е санкциониран за нарушение на основание Наредбата за опазване на
обществения ред на територията на Община - гр.Бургас, издадена на основание чл.22 от
ЗМСМА. В чл.3, т. 1 от Наредбата е описан съставът на административното нарушение. Той
е: „Забранява се носенето или ползването на хладни оръжия на обществени места, освен
когато се касае за културни и спортни нужди или за военни цели”.
За да бъде ангажирана административно – наказателната отговорност на
жалбоподателя по чл.3, т.1 от Наредбата за опазване на обществения ред на територията на
Община Бургас трябва да са налице четири кумулативно дадени предпоставки, а именно: 1/
установения у лицето предмет да има характера на хладно оръжие по смисъла на
допълнителните разпоредби на наредбата; 2/ той да се носи или ползва от него, 3/ това да се
случва на обществено място и 4/ да не се касае за културни и спортни нужди или за военни
цели.
В т.2 ДР на Наредбата се съдържа легално определение, според което „хладни оръжия“
са предмети, пригодени за лесно извършване на физическо разкъсване на твърди тела и
предназначени за лична отбрана или нападение. Налага се извода, че за да се квалифицира
един предмет като хладно оръжие той следва да е пригоден за лесно физическо разкъсване
на твърди тела и едновременно с това да е предназначен за лична отбрана или нападение.
Чл.8 от Закона за нормативните актове е очертал правомощията на общинските съвети
като е предвидено, че всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда
съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени
отношения с местно значение. Следователно на общинските съвети е предоставено правото
да издават наредби, с които да уреждат обществени отношения с местно значение, които
имат законова регламентация, но в закона съществуват празноти, които следва да се уредят
съобразно местните условия в общината. Това означава, че е необходимо да има законова
регламентация на обществените отношения, принципно решаване на обществен въпрос,
който да бъде детайлно уреден с наредба на общинския съвет. В конкретния случай до
действието на Закона за контрол над взривните вещества, оръжията и боеприпасите (обн.,
ДВ, бр. 128 от 1.06.1950 г., отменен 14.11.1998 г.) е съществувало правно регулиране на
производството търговията и носенето на хладно оръжие като е дадено и определение за
хладно оръжие в чл. 2 Закона за контрол над взривните вещества, оръжията и боеприпасите
(обн., ДВ, бр. 128 от 1.06.1950 г., отменен 14.11.1998 г.) - хладните оръжия са предмети,
пригодени за лесно извършване на физическо разкъсване на твърди тела и предназначени за
лична отбрана или нападение, като например боксове, ятагани, ками, саби, копия, шпаги,
щикове и други подобни. В чл. 11 Закона за контрол над взривните вещества, оръжията и
боеприпасите (обн., ДВ, бр. 128 от 1.06.1950 г., отменен 14.11.1998 г.) се забранява
производството, търговията и притежаването на хладни оръжия, като: боксове, ятагани,
ками и други подобни.
2
Тази регламентация е изоставена с последвалите закони - Закон за контрол над
взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите (обн., ДВ, бр. 133 от 11.11.1998
г.,отменен 17.09.2010 г.) и Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и
пиротехническите изделия (обн., ДВ, бр. 73 от 17.09.2010 г.). С отмяната на закона тази
регулация е престанала да съществува, т.е. липсва правна рамка на тези обществени
отношения, липсва правно предвидена забрана за производство, търговия и притежание на
хладни оръжия като не е предвиден разрешителен режим за тяхното притежание.
Нормативните актове от по-висока степен определят правната рамка, в която се ограничават
правомощията на общинските съвети да приемат наредби. ЗНА предвижда уреждането на
обществени отношения от местно значение, но същото трябва да става съобразно
нормативните актове от по-висока степен, т.е. в кръга очертан от нормативния акт. При
липсата на такъв акт формулирането на състав на административно нарушение се явява
незаконосъобразно.
Този извод следва и от систематичното тълкуване на разпоредбата на чл.2 от ЗАНН. Тя
предвижда деянията, които съставляват административни нарушения, и съответните за тях
наказания да се определят със закон или нормативен указ, т.е. ЗАНН, предвижда
законоустановеност на административното нарушение.
Поради по-ниската обществена опасност на тези прояви, законодателят е предвидил
изключения от правилото като е дал възможност и на други държавни органи да определят
съставите на административните нарушения. Изключение е предвидено за Министерския
съвет и министрите в ал.2 на чл.2 от ЗАНН, но само, когато нарушението на закон или указ е
обявено общо за наказуемо с определено по вид и размер административно наказание и ако
са овластени със съответния закон или указ, могат да определят съставите на конкретните
нарушения. Ал.3 на същия текст предвижда още едно изключение и за общинските съвети
то е: „Общинските съвети при издаване на наредби определят съставите на
административните нарушения и съответствуващите на тях наказания, предвидени в Закона
за местното самоуправление и местната администрация”.
Правната логика и систематичното тълкуване на тази разпоредба сочи, че местните
общински съвети не могат да имат повече правомощия при определянето на съставите на
административните нарушения от органите на централното държавно управление. След
като Министерския съвет и министрите са ограничени от закона в правомощията си да
определят съставите на административните нарушения, още повече това ще важи за
общинските съвети на регионално ниво. Общинските съвети не могат да регулират
отношения, които не са уредени преди това със закон, който да определя деянията,
съставляващи административни нарушения. Както се посочи възможността в чл.8 от ЗНА е
„Всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните
актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение”.
Следователно след като законодателят е изоставил регламентацията на носенето,
производството и търговията с хладни оръжия и е отменил нормите, които забраняват това,
следва извода, че забраната е отменена и тази дейност не подлежи на забрана. Отмяната на
забраната е мълчаливо, а не изрично със съответна законова разпоредба. При положение, че
на държавно ниво е разрешено носенето на хладно оръжие, недопустимо е на ниво община
да бъде наложена такава забрана.
Още повече, че в случая по никакъв начин не е бил нарушен обществения ред, не е
демонстрирано носене на предмета, не е бил извършван обиск по ЗМВР или НПК, напълно
доброволно е било оказано съдействие при проверката.
Съдът водейки се от императивната разпоредба на чл.15 от Закона за нормативните
актове следва да приложи нормативния акт от по-висока степен и да отмени наказателното
постановление. Следователно издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и
следва да бъде отменено.
3
Дори и да се приеме валидността на нарушената разпоредба и че е в правомощията на
местно ниво да се въведе забрана, то съдът отново би отменил НП.
От една страна актосъставителят не си спомня обстоятелства във връзка с
нарушението, а другият свидетел твърди, че носеният предмет е бил в чантичка, от която е
бил изваден, а лицата са били в автомобил. Следва да се посочи, че показанията и на св. С.
са противоречиви като няма ясни спомени за обстоятелствата във връзка с проверката,
вероятно заради изминалия период от време.
От друга страна, в Наредбата няма легално определение на „обществено място, като
закон, който съдържа такава е Законът за здравето, според който „обществени места“ по
смисъла на чл. 56 от същия закон са всички места, които са обществено достъпни и/или
предназначени за обществено ползване, без оглед на собствеността или правото на достъп.
В подзаконов нормативен акт - Наредба за специализирана закрила на деца на обществени
места, също е дадена дефиниция на „обществено място“ - общодостъпни за всяко лице
места, като обществен транспорт, заведения за хранене, търговски, спортни или
развлекателни обекти, кина, театри, стадиони, зали и други. Очевидно е от така дадената
дефиниция, че се касае до неизчерпателно, а до примерно изброяване.
В случая двете лица са се придвижвали с автомобил. Предметът е бил поставен в
чантичка на жалбоподателя. Жалбоподателят не е държал или ползвал т.нар. от него
„сувенир”, а е бил поставен вътре в чантичка, поставена през рамо или през кръста, но е бил
в автомобила, поради което според съдебния състав остава неизяснен въпросът кое е това
обществено място, на което е било констатирано носенето на предмета.
Дори да се приеме, че нарушение е налице, то същото при тези обстоятелства според
този състав представлява маловажен случай. Съдебният състав споделя, че носенето на
оръжие, та било то и хладно, е дейност която сама по себе си е свързана с повишена степен
на обществена опасност, тъй като е свързана със застрашаване здравето и живота на хората,
ако бъде използвано, но в случая по никакъв начин не е бил застрашен живота или здравето
на други лица, нито пък по някакъв начин е демонстрирано притежанието на бокс или е бил
смутен обществения ред на територията на Общината.
Наказващият орган не е изложил в НП мотиви защо счита, че не са налице
предпоставките на чл. 28 ЗАНН, с което е нарушил чл.53, ал.1 ЗАНН. Преценката за
„маловажност“ следва да се прави на база фактическите данни по конкретния казус - вида на
нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, на вредните
последици, степента на обществена опасност, моралната укоримост на извършеното и т.н.,
като се отчитат същността и целите на административно-наказателната отговорност.
С оглед горните критерии и съобразявайки фактическите данни по конкретния казус,
съдът счита, че в настоящия случай са налице тези предпоставки, тъй като се касае за
предмет, който не е бил носен демонстративно, бил е поставен в чантичка, жалбоподателят е
бил в автомобила, заради което е бил и тестван за употреба на алкохол и наркотични
вещества, касаело се е за съвсем дискретно носене на предмета, не било афиширано, не е
бил достояние на никой и по никакъв начин не е довело до нарушаване на обществения ред.
Жалбоподателят по никакъв начин не е манифестирал носенето на предмета, бил е поставен
из личните му вещи и веднага след поканване от полицейските служители е бил изваден от
чантичката. Съвсем доброволно лицето е предало предмета, по делото липсват данни да му е
бил извършван обиск по ЗМВР или по НПК или да е смутил обществения ред.
Същевременно няма данни жалбоподателят да е извършвал други административни
нарушения, поради което и дори да се приеме, че деянието осъществява състава на
административно нарушение - то това би била негова първа противоправна проява и би
следвало наказващият орган да изложи обстоятелства поради които приема, че не се касае за
маловажен случай и като не го е направил е допуснал съществено процесуално нарушение,
което води и до отмяна на наказателното постановление.
4
При това положение по изложените съображения обжалваното НП подлежи на отмяна.
С наказателното постановление наказващия орган не е отнел вещи в полза на
държавата и такива не са приобщени по делото.
С оглед изхода на спора жалбоподателят има право на разноски, но тъй като не
претендира такива и не представя доказателства, не му се присъждат.
Предвид гореизложеното и основание чл.63 от ЗАНН, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № НП-3870/25.10.2021г. на Заместник Кмет на
Община Бургас, с което за нарушение на чл. 3, т. 1 от Наредба за опазване на обществения
ред на територията на Община Бургас на основание чл. 35, ал. 2 и чл. 34, ал. 3, т. 1 , предл. 1
от Наредба за опазване на обществения ред на територията на Община Бургас на М. Г. СЛ.
ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 500 /петстотин/
лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5