Решение по дело №569/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е касационно по реда на чл.63в от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл.от АПК.

Образувано е по касационна жалба от И. Х. Х., подадена чрез пълномощник, против Решение №70/19.04.2024г., постановено по АНД №681/2023г. по описа на Районен съд Харманли.

В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд било неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Сочи се, че съдът игнорирал съществените процесуални нарушения на производството, регламентирано в ЗАНН и не обсъдил в цялост изложените пред него доводи за отмяна. Навеждат се доводи, че била налице неяснота къде се твърди да е извършено процесното нарушение, но съдът приел, че не е налице съществено процесуално нарушение. Освен това, съдът не коментирал изобщо доводите за допуснато съществено процесуално нарушение на процедурата, посочена в Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, а именно, че в наличния по административнонаказателната преписка талон не се виждало да е поставен стикер, а ако се приеме, че е поставен такъв, то на същия липсвал изписан четлив номер. По този начин предписанието на контролния орган за извършване на лабораторно изследване не можело да бъде изпълнено. Липсата на надлежно оформяне на талона за медицинско изследване следвало да се приравни на невъзникнало за жалбоподателя задължение да изпълни предписанието за лабораторно изследване. Освен това не ставало ясно дали на жалбоподателя са връчени останалите стикери и с какви номера. Съдът не обсъдил и друго особено съществено нарушение в производството по издаване на НП - в наказателното постановление бил посочен часът, в който жалбоподателят отказал да бъде тестван за употреба на НУВ – 19.25 часа, а в талона било записано, че екземпляр от талона е връчен на нарушителя в по-късен час – 19.45 часа, а отказът да се подложи на изследване бил документиран в 20.00 часа. В конкретния случай било налице разминаване в часовете, посочени в АУАН и НП с тези, посочени в талона, което било съществено нарушение. По подробно изложените в касационната жалба съображения се моли за отмяна на обжалваното решение. Претендират се разноски за двете инстанции.

Ответникът по касационната жалба – Началник група в ОДМВР- Хасково, Районно управление – Харманли, редовно призован за съдебно заседание, не изпраща представител и не взема становище по касационната ажалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Хасково в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на жалбата, с оглед на което счита, че съдебното решение като правилно, законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С решението, предмет на касационна проверка, Районен съд – Харманли е потвърдил Наказателно постановление №23-0271-000677/21.08.2023г., издадено от Началник група в ОДМВР Хасково, РУ - Харманли, с което на И. Х. Х., за нарушение на разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП и на основание чл.174, ал.3, предл. 2 от ЗДвП, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 2000 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца.

Видно от установената по делото фактическа обстановка, на 28.07.2023г. в 16:14 часа, в Община Маджарово, на път трети клас № 8081, км9+100, И. Х. Х., като водач на лек автомобил, управлявал МПС [Марка], с рег. №[рег. номер], като бил спрян за проверка от органите на реда. В резултат на това в 19:25 часа водачът отказал да бъде тестван за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство "Dreger Drug Test 5000, ARKF-0022". Издаден и съответно връчен му бил талон за медицинско изследване №110461, като И. Х. Х. отказал да даде кръв и урина за химическа експертиза и по делото липсват данни за извършено химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. С оглед на така установеното бил съставен АУАН Серия GA №995855 от 28.07.2023г. за нарушение по чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП. Жалбоподателят подписал съставения и предявен акт за установяване на административно нарушение, а в съответната предвидена за това графа е вписано, че няма възражения и на същата дата получил екземпляр от него, според отразеното в приложената разписка. На 21.08.2023г. от Началник група в ОДМВР- Хасково, РУ Харманли, е издадено процесното наказателно постановление.

За да постанови оспореното решение, районният съд е посочил, че при издаването на АУАН и на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи административно-наказателното производство. Приел е, че извършеното от И. Х. Х. нарушение е безспорно установено и доказано, както от приобщените по делото писмени доказателства, така и от събраните гласни доказателства. Административните наказания са правилно и законосъобразно определени както по вида си, така и по размер, индивидуализиран в предвидения от закона такъв.

Така постановеното решение е правилно.

Настоящият съдебен състав намира, че приетата от районния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК. При постановяването на съдебното решение, съдът е изследвал всички обстоятелства по установяване на нарушението и налагане на административното наказание. Съдът в съответствие с изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във връзка с чл. 14 от НПК, е постановил своето решение по вътрешно убеждение, формирано от непосредствения му контакт с разпитаните свидетели, представените писмени доказателства, степента на обществената опасност на извършеното нарушение, както и тежестта на наложеното административно наказание.

Правилно въззивният съд е приел, че издаденото наказателно постановление е издадено в необходимата форма и реквизити, нарушението и правната му квалификация са правилно установени. От доказателствата по делото е безспорно, че на установената дата и място на извършване, административно наказаното лице е осъществило фактическия състав на нарушението. Следва да се посочи, че съгласно нормата на чл.174, ал.3 ЗДвП, водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.

От цитираната разпоредба е видно, че за съставомерността на санкционираното деяние по второто предложение на нормата е достатъчно водач на моторно превозно средство да обективира отказ да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, какъвто безспорно е описан и в АУАН и в НП. Налице е и отказ от страна на водача да даде материал за медицинско изследване. Посочените релевантни обстоятелства се установяват по несъмнен начин от събраните по делото доказателства – както от разпита на свидетелите, така и от писмените доказателства.

С оглед правилно установената от районния съд фактическа обстановка и липсата на ангажирани доказателства, които да оборват същата, от страна на наказаното лице, правилен е изводът на районния съд, че се доказва извършването на нарушението по чл.174 ал.3 от ЗДвП, за което законосъобразно на лицето са били наложени административните наказания, предвидени в посочената разпоредба.

Наведените в касационната жалба съображения са неоснователни. Идентични възражения са били посочени и пред районния съд, който е обсъдил същите, като изложените в тази насока мотиви изцяло се споделят от настоящата инстанция и не е необходимо преповтарянето им, поради което и на основание чл.221 ал.2 от АПК, настоящият състав препраща към тях. В допълнение, във връзка с наведените оплаквания за неспазване на процедурата, посочена в Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, и по-конкретно – относно липсата на надлежно оформяне на талона за медицинско изследване, следва да се посочи, че според настоящия състав, за допуснато съществено нарушение в тази насока би могло да се мисли при демонстрирано и заявено желание от страна на лицето да му бъде извършено единствено и само химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, какъвто не е настоящия случай. Липсват данни по делото лицето да се е явило в медицинското заведение и изрично да е заявил, че желае да даде кръвна проба във връзка с издадения му Талон за изследване №110461, но е притеснен от обстоятелството, че същият не е надлежно оформен. Отделно от това настоящият състав на съда не установи несъответно на нормативната уредба издаване на Талон за изследване №110461. Също така върху същия е поставен стикер с четим номер – [рег. номер], обратно на твърденията наведени в тази насока от касационния жалбоподател.

С оглед гореизложеното, настоящата инстанция приема, че Районен съд Харманли е изследвал и обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства, изпълнявайки задълженията си, посочени в чл. 13 от НПК, а именно - че съдът в пределите на своята компетентност е длъжен да вземе всички мерки, за да осигури разкриването на обективната истина. Доказателствата, представени и събрани в хода на проведеното административнонаказателно производство, са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност и така въззивният съд е достигнал до крайния правилен и законосъобразен извод, че нарушението, за което на касатора е съставен АУАН и съответно е издадено наказателно постановление, е извършено от него.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Хасково намира, че доводите в касационната жалба са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице.

Въз основа на изложените съображения, касационната инстанция счита, че атакуваното решение на районния съд, с което е потвърдено НП, е правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №70/19.04.2024год., постановено по АНД №681/2023год. по описа на Районен съд Харманли.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.